— Хайде, Бранди, донесох ти подарък от Единбург. Искам да ти го връча час по-скоро.

Подарък? Сигурно й е купил кукла? Тя кимна. Образът на елегантната млада дама, която си вееше с ветрилото, беше изчезнал.

Когато мина покрай него, той едва се стърпя да не погали влажните й къдрици. Започна да се чуди откъде му беше дошло това наум. Той не беше мъж, който се поддава на моментни изблици. Особено на необяснимите.

Когато тримата влизаха във всекидневната, Ян се зачуди как ще се държи с него лейди Адела. Не беше я оставил в много добро настроение.

Лейди Адела, Клод и Констанс пиеха чай. Явно това беше единствената английска традиция, която старицата спазваше.

— Значи се наровихте на овча тор — възкликна тя и шумно сложи чашата в чинийката си.

— Така е, госпожо — отговори херцогът. Усети, че му е липсвал грубият й хумор. — Виждам, че ви намирам в добро здраве?

— Да, но не благодарение на ваша светлост. Бърти, твоето присъствие ме успокоява. Клод е нетърпим мърморко. Добре че ти, а не аз живея с него. — Видя, че Бъртранд разговаря с Констанс, и продължи по-високо: — Виждам, че братовчедка ти е липсвала повече, отколкото баща ти. Понеже го познавам, не мога да кажа, че те обвинявам.

— Това не е вярно — защити се той и се поклони на баща си. — Просто разказвах на Кони, че прекарахме няколко дена в Единбург. Посетихме много забележителности. Срещнахме се с човека, който ръководи бизнеса на херцога и неговата банка.

— Какви забележителности?

— Например един замък и много други неща.

— Дали не са ти харесали бардаците, Бърти? — попита лейди Адела дяволито, като почукваше с пръсти по облегалката на стола.

Ян се засмя.

— Не сме толкова пропаднали, уверявам ви, лейди Адела! Единбург е много красив град. Той е неоспорим северен съперник на Лондон. Мога да добавя, че и магазините там са на висота.

— Да, и знаеш ли, Ян настоя да влезем в тях — обади се и Бъртранд, загледан в очите на Констанс. После се стресна и обърна поглед към Краби, който тъкмо внасяше някакви кутии.

— Купили сте ми подарък — възкликна момичето и скочи.

— Донесохме подаръци на всички дами — уточни херцогът. Погледна към лейди Адела, за да разбере каква ще е реакцията й.

Не беше изненадан. Тя изсумтя. Когато й подаде нейната кутия, тя бързо я пое.

— Какво е това? Саван за старите ми кости?

— О, не, госпожо. — Аз предложих точно това, но Бъртранд отказа да посещава такива магазини. Каза, че няма да го изтълкувате добре, и за това се спряхме на друго.

— Голям хитрец си — каза лейди Адела и отново изсумтя. Започна бързо да разгръща пластовете сребриста хартия. — О! — Изтегли превъзходен копринен шал във всички нюанси на синьото. — Това не е за старица като мен. Ще подчертава бръчките ми. Ще изглеждам съсухрена, почти мъртва.

— Точно това казах на продавача — изрече Ян и въздъхна. — Не исках да има никакви шарки. — Не ме е послушал и ще трябва да го върна.

Тя го изгледа кисело и бързо напъха шала в плоското си деколте.

Херцогът поднесе подаръка на Бранди, докато Бъртранд пъхна кутията в нетърпеливите ръце на Констанс. Ян се чудеше как ще приеме подаръка Бранди. Той подхождаше повече на зряла жена, отколкото на девойка.

Ръцете й трепереха, докато диплеше планината от синьо кадифе. Стана и сложи роклята върху себе си. Не виждаше колан и се чудеше къде е талията.

— Това е императорски модел. Създаден е от Наполеоновата Жозефин — поясни херцогът усмихнат. Искаше му се да добави, че тази рокля подчертава бюста на дамата.

— Много е красива! И е толкова нежна! Никога не съм имала нещо толкова богато и топло. Но не разбирам, Ян? Къде е талията? Ще изглеждам доста странно в нея!

— Ни най-малко — успокои я той, като се стараеше да я гледа в очите. — Кройката е такава, че ще пада свободно от кръста надолу. Това е последната мода в Лондон.

Бранди разгледа дрехата отново. Видя парче кадифе, което трябваше да прикрие бюста й. Не разбираше каква беше тази мода, щом два сантиметра плат трябваше да прикриват женските гърди.

Ян наблюдаваше как се сменя изражението на лицето й. Явно беше смутена. Сигурно роклята не й харесваше. Защо изобщо трябваше да й я купува?

— Бранди, ако моделът не ти харесва, ще ти ушием друга? Не се безпокой за това!

Тя притисна красивата дреха към гърдите си.

— О, не! Това е най-прекрасният подарък, който някога съм получавала. Благодаря ви, Ян!

— Това не е нищо. Исках просто да те зарадвам. — Гласът му беше дрезгав, което беше съвсем необичайно.

Вниманието му беше привлечено от щастливото възклицание на Констанс. Усмихна се вътрешно, защото беше настоял Бъртранд да избере нейната рокля. Тя беше от тъмнозелен муселин. Цялата беше обточена с дантели, а деколтето й съвсем не подхождаше на шестнадесетгодишна девойка.

Бранди внимателно сгъна роклята и я постави обратно в кутията. Вдигна поглед към Ян.

— А за Фиона, ваша светлост?

— Как бих забравил твоето мъниче? — Той се засмя и посочи голяма кутия, оставена до вратата.

Тя го изгледа с любов. Ян беше уверен, че е заради детето. Защо ли толкова се вълнуваше от това?

— Нека да я доведа! — Бранди направи лек реверанс и изхвърча от стаята.

Бъртранд каза на Констанс:

— Зеленото отива на очите ти, Кони, въпреки че дрехата не е толкова топла.

Лейди Адела изгледа Клод многозначително.

— Виждам, че си придобил поетични наклонности, Бърти — отбеляза той, погледнал сина си с други очи. — Значи няма нищо за стария ти баща?

— Купихме подаръци само за дамите, татко — отговори му и побърза да отмести поглед. На вратата се появи една фъртуна с яркочервена коса и щастливо изражение на лицето. Фиона застина пред големия дървен сандък със зейнала уста.

— Хайде, кукличке, ще ти помогна да го отвориш — каза Бранди. — Можеш ли да познаеш какво е? Ян ти го е донесъл чак от Единбург.

— Аз ще ти помогна — предложи Ян, като отблъсна ръцете на Фиона от сандъка. Двамата с Бранди отвориха капака.

— О, Господи!

— Това е кон — извика детето и задърпа гривата му.

— Почакай малко, миличко — възпря я той усмихнат. — Нека го извадя аз. Дръж сега! Остави гривата му. Виж, има още седло и юзда. Може и да се люлее.

— О, Господи! — възкликна Бранди. Беше клекнала на пода до сестра си. Погледна нагоре към него и каза с глас, който можеше да разтопи и камък. — Това е най-големият подарък, който някога е получавала, Ян! Не би трябвало да глезиш детето, но съм доволна, че го направи! Фиона няма много играчки. Нямаше пари за такива неща.

Господи, колко красива беше в този момент! Нежният й глас го милваше като перце. Тогава си спомни за Фелисити.

— Много ми е приятно, че ви зарадвахме — чу да казва Бъртранд. Той не изпитваше други чувства към нея, освен като към роднина. — Ян, не е ли време да информираме всички какви сделки сме сключили? Да, направихме голям вълнен подарък на Пендърлей. Сериозно ви говоря! Купихме овцете от най-намусения човек в Шевиот. Казва се Хескет — продължи да разказва възбудено. — Чували ли сте за него, лейди Адела? Живее в голяма каменна къща, която на години изглежда колкото Пендърлей. Има дълъг нос и винаги се чеше по ухото.

— Хескет? — повтори тя бавно и поклати глава. После изгледа намръщено Фиона, която надаваше радостни викове. — Бранди, отведи това дете и коня му, преди да ми се е разцепила главата!

— Ела, кукличке! Искаш ли да си представим, че това е големият дървен кон, застанал пред портите на Троя.

Бранди настани сестра си и нейния кон пред камината в стаята си. После измъкна скъпата кадифена рокля от кутията и трескаво съблече дрехите си. Изгаряше от нетърпение да усети фината блестяща материя. Внимателно я облече. Затрудни се с малките копчета на гърба. Бързо се приближи до тясното огледало в ъгъла. Огледа се, изчервена от смущение, загубила ума и дума.

Над деколтето гърдите й се показваха заоблени, снежнобели. Цепката между тях сякаш започваше от гърлото й. Господи, каква противна и уродлива крава беше само!

— Бранди, ти не приличаш на себе си! Имаш вид на кралица, на красива кралица! И си толкова бяла!

Опита се да прикрие гърдите си с ръце, но това беше невъзможно.

— Да, кралица като Елена, която държали в Троя и войниците отишли да я спасят. Ян ще помисли, че си най-красивата дама на света!

— Не е така — отговори Бранди. — Грешиш, кукличке, това съм си аз. Ян ти купи кон, а на мен — рокля. Не е ли чудесно това?

Сестра й пристъпи напред. Преди да погали кадифето, провери дали са чисти ръцете й.

— Гладка е като козината на зайче, но аз предпочитам коня си.

— Мислиш ли, че ще бъде прилично да сляза с нея на вечеря? — Бранди съзнаваше абсурдността на въпроса си.

— Ако братовчедът Пърси беше там, сигурно щеше да я хареса — отговори Фиона. Как можеше да знае тя, че говори самата истина? Беше намерила Пърси върху нея, взела кошмара за борба. Дали не се беше досетила нещо? Не, беше прекалено малка за това. — Мисля, че той постоянно те гледа много глупаво, а Кони не сваля очи от него.

Умната й сестричка беше обрисувала много точно картината. Бранди се приближи до прозореца. Наслаждаваше се на приятното чувство от допира на роклята с корема и краката й. Обвита в облаци прах, пред замъка спря карета. Като видя от нея да слиза Пърси, Бранди затаи дъх. Бързо отстъпи назад. Господи, какво правеше той тук?

Застана пред огледалото и дълго се оглежда. После много бавно съблече роклята и я прибра в кутията. Спомни си за Ян. Тя трябваше да направи нещо, за да промени външния си вид. В противен случай щеше да я вземе за старомодна, недорасла повлекана. Бързо навлече муселинената рокля и пристегна дантелите на ризата върху гърдите си. Решително разплете косите си и прокара четката през гъстите къдрици. Нави плътна корона от коса върху главата си, а свободната коса пусна надолу и я нави на пръстите си. Прегледът в огледалото даде задоволителен резултат. Поне от шията нагоре.