Катрин Каултър - Херцогът

Лейди Адела се изсмя злобно.

— Изглежда, търпиш поражение, момче? Разкажи й за Единбург и пътуванията си, а не за похотливите си намерения.

— Наистина, Пърси — обади се херцогът. — На всички ще ни бъде интересно да чуем какви места си посетил. Предполагам, ще проявиш същата любезност, с която ни изложи заслугите си относно овцете?

— Глупакът винаги ще дрънка глупости — подметна Клод, като се изсмя звучно.

— Татко, моля те, нека да престанем с обидите — помоли Бъртранд. Надяваше се вечерята да свърши, преди да са се размахали юмруци. Както се виждаше от лицето на херцога, той не беше далеч от това. Какво ли си мислеше за тях? Вероятно се чувстваше така, сякаш беше затворен с банда дебелаци? Много му се искаше да не хареса новия граф Пендърлей. Но беше прекарал известно време с него и се беше убедил, че той изобщо не е такъв, какъвто си го беше представял. Какъвто всички си го бяха представяли. За момент му се прииска да има пистолет. Веднага би застрелял това гадно копеле!

— О, нашият Бъртранд се опитва да въдвори мир — присмя се Пърси и набоде парче риба.

След минута мълчание Ян попита Бъртранд за риболова по крайбрежието. Бранди също искаше да се включи в този спокоен разговор. Можеше да им разкаже за малката си лодка, която беше приютила в една пещера. Тъкмо отвори уста, когато към нея се обърна Пърси. Тя се отдръпна от него, забравила за намерението си. Погледна към Констанс. Очите й блестяха студено.

Сведе поглед към чинията си. Изведнъж се почувства страшно нещастна. Искаше й се да извика с пълно гърло: „Не, Кони, Пърси е копеле и флиртаджия. Изобщо не заслужава твоите чувства!“

Веднага след десерта лейди Адела стана. Бранди се намери бързо зад стола на баба си, преди още старицата да се е облегнала на бастуна си.

— Тази вечер ще оставим мъжете сами да изпият портото си — заяви остро старицата и величествено се отдалечи от масата. Бранди я следваше по петите. Констанс беше изостанала малко. Не сваляше очи от Пърси.

Ян се чудеше дали лейди Адела не искаше да остави мъжете сами, за да се изколят. Със сигурност беше така. Реши, че ще внимава какво говори и ще се сдържа.

Бранди помогна на баба си да се настани до огъня.

Лейди Адела каза нежно:

— Ти си страхливка, дете. Нямаш представа как да се държиш с един джентълмен.

— Не бих нарекла Пърси джентълмен — отговори тихо тя, защото знаеше, че Констанс е наблизо.

— Скоро ще бъде, момиче! Онзи дърт козел Макферсън днес приготви документите. Може би ще си промениш мнението за него, когато престане да бъде незаконен?

— Не. Един къс хартия няма да го направи джентълмен!

— Когато стане истински Робъртсън, може би ще успея да убедя херцога да му определи издръжка? — Лейди Адела не сваляше очи от нея. — Няма ли да го искаш и тогава, момиче? Робъртсън са слаби съпрузи и Пърси няма да бъде различен. Просто трябва да му се дърпат добре юздите.

В този момент девойката разбра, че баба й не иска просто да дразни нея. Намерението й беше да натрие носа на херцога и да му покаже кой командва в Пендърлей. В случая старицата не проявяваше необходимата мъдрост. От краткия си контакт с херцога Бранди беше разбрала, че е мил и любезен. Въпреки че беше джентълмен, беше упорит и инат като магаре. Нямаше да позволи да го командват. Не би направил нищо против волята си.

— Констанс иска да се омъжи за Пърси, не аз — каза тя.

Докато говореше, разбра, че херцогът няма никаква нужда от нейната помощ.

— Първо се омъжва по-голямата! Нашата Констанс ще подхожда повече на Бъртранд.

Бранди беше прекалено изненадана, за да може да говори. Погледна към сестра си. Тя явно скучаеше. Разхождаше се пред прозорците и гледаше отражението си в стъклата. Дали лейди Адела не разбираше, че Констанс гледа на Бъртранд като на брат и нищо повече? Реши, че е по-добре да премълчи. Баба й само щеше да се ядоса повече, ако започнеше да й противоречи.

Когато мъжете влязоха, лейди Адела изпухтя. В очите й блесна радостно пламъче.

— Както виждам, бързо сте си изпили портото? Това не е ли странно? Старият Енгъс беше напълнил тавана с качествена напитка. Да не би да не харесвате компанията си?

— Пърси ни разказа за Единбург — отговори Ян. — Беше много интересно. Жалко че не умее да се държи добре с Бранди.

— Да — потвърди Бъртранд. — Най-много ми хареса историята за касапина, който пъхнал в букет цветя едно свинско ухо и го изпратил на жена си. Така й отмъстил, дето го ядосала.

— Това изобщо не ми изглежда смешно — възмути се старата графиня. Не успя да скрие разочарованието си. Навъсена подкани Констанс да заеме мястото си пред пианото.

Бранди видя, че Пърси се насочва към нея. Наведе се и енергично зашепна в ухото на баба си:

— Позволи ми да си вървя, бабо! Искам да нагледам Фиона. Не се чувстваше добре и съм разтревожена.

Тя я погледна замислено.

— Ти си страхливка, момиче! Дори не умееш да лъжеш. Нещо ми се подобри настроението. Добре, можеш да вървиш.

Бранди въздъхна облекчено. Направи малък реверанс и се обърна към мъжете:

— Пожелавам ви лека нощ!

— За момент, Бранди — каза Ян. — Бих искал да ти кажа нещо, ако ми разрешиш?

Пърси се изсмя тихо.

— Може би, братовчедке, след като приключи негова светлост, аз също ще мога да говоря с теб?

— До следващия век да чакаш, няма да стане, Пърси — отряза го тя. Изгледа го така, сякаш искаше да го ритне.

Той вдигна рамене и се обърна към Констанс, която го дърпаше за ръкава.

— Хайде, Пърси, искам да обръщаш страниците ми!

— Ще те изпратя до стълбите — обърна се Ян към Бранди. — Връщам се веднага, лейди Адела.

Девойката спря пред вратата и вдигна поглед към него.

— Какво желаете, ваша светлост?

Херцогът я погледна бащински.

— Исках само да ти кажа колко съжалявам за глупостите на Пърси. Ще направя всичко възможно той да не те безпокои повече! — Все още не му беше ясно как ще стане това, особено когато лейди Адела така перверзно го окуражаваше.

— Много е странно! Това е някаква загадка — каза Бранди, все още замислена върху необяснимото поведение на баба си.

— Каква загадка?

Тя се опита да се усмихне, но не успя.

— Баба иска да омъжи Констанс за Бъртранд! Кони няма да одобри това.

Изглежда, машинациите на дъртата вещица не знаеха граници. Явно и двамата мислеха едно и също нещо.

— Разбирам — каза той спокойно. После се сети за най-важното. — Трябва да ти се извиня, Бранди. Не исках да те разстройвам!

Тя се намръщи. После си спомни за избухването си тази сутрин. Той искаше да прояви любезност, като й предложи да отиде в Лондон и да се занимае с маниерите й. Тя се беше държала като глупачка.

— Не, ваша светлост… Извинението трябва да бъде изречено от мен. Аз бях тази, която се държа отвратително.

Беше се ядосала, защото я взимаше за някаква провинциална глупачка. Обноските на шотландското момиче имаха нужда от корекция. После се беше успокоила. Без съмнение гневът й идваше от мисълта, че трябва да живее с него и бъдещата херцогиня. Това я дразнеше, но не знаеше точно защо. Всъщност досещаше се, но не искаше да мисли за това. Бъдещето не можеше да се промени по никакъв начин.

Ян също беше на мнение, че Бранди се беше държала отвратително, но каза:

— Не, въпреки че реакцията ти беше неочаквана, не може да се каже, че беше непристойна. Все пак не си знаела! — Въпреки че все още не виждаше срамежливост и объркване по лицето й, той не можеше да отрече, че не е била сигурна. Как би могла да предположи, че ще го намери гол в стаята.

— Да, но трябваше да се досетя. Изобщо не се учудвам, че вече имате годеница.

Херцогът примига.

— Защо трябва Фелисити да разбере за това?

— Мисля, че ще бъде ужасена и ще ме смъмри за моята безотговорност!

— Уверявам те, Бранди, бъдещата ми съпруга няма да прояви и най-малък знак на невежливост. Всъщност не знам по какъв начин да й кажа за случилото се?

Девойката беше наранена до дъното на душата си.

— Аз ви обидих и вие повече не ме искате!

Ян беше смаян. Нищо не разбираше. По дяволите, всичко беше толкова смешно! Проклетата й невинност се беше появила отново. Тя просто не знаеше за какво й говори.

— Неуместно е от моя страна да те искам, Бранди! Разговарям с теб, защото не трябва в мое присъствие да се чувстваш неловко.

— След като не ме искате, защо тогава… — Тя млъкна и се обърна да си върви. — Няма да говорим повече за това, Ян!

Херцогът окончателно се обърка.

— Господи, исках просто да разбереш, че нямам нищо против теб. Вече ще заключвам вратата на стаята си!

Бранди имаше чувството, че шотландците имат съвсем друг език от този на англичаните.

— Какво общо има с всичко това заключената врата?

— Ами вече няма да нахълтваш така, Бранди! Повярвай ми, нямам навика да се показвам гол пред млади момичета!

— Гол? О, Господи, това ли било?!

Ян никога преди не беше виждал по-смутен човек.

— Аз мислех, че ми се извиняваш за тази сутрин, когато се ядосах, че трябва да живея в Лондон с вас и с жена ви!

Какъв надут и мнителен излезе само! Ян отметна глава и избухна в смях. Значи са говорили за различни неща.

— Не, братовчедке, не говорех за тази сутрин. Какъв удар нанесе само на мъжкото ми самолюбие! Ти веднага си забравила този инцидент?

Тя усети тежест в гърдите си. Застави се да го погледне в очите и каза:

— Не, Ян, ужасно грешите!

Преди да успее да проумее думите й, Бранди вдигна полите на роклята си и полетя нагоре по стълбите. Той остана загледан след нея.