Всевиждащите очи на лейди Адела го възпряха от повече въпроси.

— Хайде, Бранди, Констанс! Трябва да покажем на херцога, че Шотландия не е толкова изостанала страна. Негова светлост има нужда от забавление. — Обърна се към госта, който в момента не искаше нищо друго, освен легло и дълъг, дълбок сън. — Ще видите, че момичетата не са лишени от достойнствата на истинската лейди. Констанс, тъй като си по-малката, ще се представиш първа!

Констанс представляваше атрактивна гледка, седнала пред пианото. Но студеният и безличен глас, с който пееше френската балада, караше херцогът да се моли тя да е по-кратка. Когато свърши и се поклони скромно, Ян се насили да ръкопляска възторжено.

— Продължаваш да звучиш като прогнила дървена тръба, момиче — заяви лейди Адела. — След всички напътствия, които съм ти давала, продължаваш да пееш ужасно. Дори сама изпълних няколко песни, за да ти покажа как се прави. Е, поне беше красива гледка пред пианото, докато мъчеше ушите на негова светлост.

Без да се колебае, херцогът излъга:

— Твоето изпълнение ми достави удоволствие, Констанс. Ще ми бъде приятно да те чуя пак.

Тя му отправи предизвикателен поглед, съблазнителна усмивка. После потърси с очи Пърси, за да открие и у него възхищение. За неин ужас той настойчиво гледаше Бранди.

— Херцогът е много любезен, дете. Сега ти е време да си лягаш. Кажи „лека нощ“ и сестра ти да заема твоето място.

Констанс видя, че няма измъкване. С цялата грация, на която беше способна, се отправи към вратата.

— Бабо — обади се Бранди, — става късно. Може би херцогът е уморен и не иска да слуша…

Лейди Адела изсумтя и посочи с костелив пръст към пианото.

— С удоволствие ще чуя твоето изпълнение — каза й Ян. Искаше му се поне за миг да бъде в дома си в Лондон и да прави каквото му се иска.

— Аз ще обръщам страниците ти, Бранди — предложи Пърси и се приближи до нея.

Тя бързо направи своя избор.

— Не се безпокой, Пърси. Нямам никакви страници за обръщане.

— Тогава ще стоя до пианото. Може да пееш на мен!

Бранди седя скована с ръце на скута, докато той накрая се усмихна накриво. Отдалечи се и седна до лейди Адела.

Ян наблюдаваше тази сцена с раздразнение. Дочу старицата да съска приглушено:

— Казах ти да я оставиш на мира, Пърси. Тя не може да разбере намеците ти.

„Така си мислиш само“ — ядоса се още херцогът. Не чу отговора на Пърси, защото Бранди докосна клавишите. Разнесе се плътният й, нежен глас:

Нежно го прегърнах аз

и пое нагоре той.

Все го чакам от тогаз,

нямам нито миг покой.

Пощадете моя драг,

дребен град, пороен дъжд.

Не затрупвай, ситен сняг,

пътищата отведнъж.

Ти не го буди със вой

в здрача, вихъре студен.

Нека спи спокойно той

и да стане отморен.

Нека бъда с него вред,

дето иде в тоя свят.

Път да го зове навред,

а сърцето му назад.

Гостът беше трогнат от съдържанието на песента и от чувството, с което беше изпълнена. Той не беше успял да разбере добре текста поради шотландския акцент. Чу лейди Адела да подсмърква, което явно беше нейното одобрение.

Тя се извъртя на табуретката.

— Много красива балада, Бранди! Кой я е написал?

— Робърт Бърнс. Почина преди четири години близо до нас, в Дъмфри.

— Може да добавиш, скъпа, че прехваленият от теб Робърт беше пияница и женкар. Напълни земята с копелета. — В гласа на Пърси звучеше обичайната подигравка. От нея на Ян му идваше да забие юмрук в лицето му.

— Бих искала нашият скъп Робърт да се беше родил четиридесет години по-рано. Не бих избрала друг мъж, освен него. За последен път те моля, Пърси, да внимаваш какво говориш!

Лицето на младия мъж почервеня от гняв. Старицата явно обиждаше мъжкото му достойнство

Бранди стана.

— Ще ми разрешиш ли, бабо, да се оттегля?

Очевидно загубила интерес към всичко, лейди Адела само махна с ръка. Девойката сведе поглед и бързо напусна стаята. Как можеше баба й да бъде толкова вулгарна, и то в присъствието на херцога?

Ян също стана.

— Страхувам се, че е време и аз да си лягам. Моля да ме извините. Пожелавам ви спокойна нощ.

— Ако нещо не е наред, ваша светлост, размърдайте Мораг. Тя е една мързелива повлекана.

Херцогът кимна и напусна стаята. Дочу мърморенето на Клод след себе си.

Отвън го чакаше Краби, за да го придружи до спалнята му. Тя беше в края на западния коридор и добре изолирана.

Слугата отвори двойната врата със замах и се поклони. Мебелировката беше тежка и претрупана, като в трапезарията. Стаята беше мрачна. Поиска му се да има още свещи, за да я направи по-приветлива.

Краби безизразно гледаше скромния огън, който гореше в мангала.

— Мораг е донесла торф, ваша светлост. Аз ще подредя багажа ви.

Когато старият човек излезе, Ян се наведе над оскъдния огън. Някои от торфените парчета бяха направо подгизнали, сякаш събирани сред бурята отвън. Нищо чудно, че резултатът беше гъст пушек.

Ян бързо се съблече и се пъхна сред хладните чаршафи. Завивките миришеха на плесен. Заслушан в дъжда, който тропаше по парапета, и във вълните, разбиващи се зад замъка, младият мъж заспа непробудно.

ГЛАВА ОСМА

— Разкажи ми за новия граф, Бранди — помоли Фиона. От лъжицата й капеше овесена каша.

— Внимавай, малката ми, ще си изцапаш роклята и Марта ще се сърди.

Фиона внимателно избърса брадичката си. Погледът на сините й очи не се откъсваше от сестра й.

— Добре го направи — каза Бранди, като се стараеше да не се изсмее. — За него не знам повече от тебе. На първо място той е херцог, после — англичанин. Най-важното е, че е граф Пендърлей.

— Да — съгласи се малката и кимна с глава. — Може би за това мирише толкова хубаво и дрехите му са чисти. Дядо Енгъс ме прегръщаше понякога. По дрехите му винаги имаше лекета. А дъхът му беше ужасен, Бранди!

— Права си — потвърди сестра й. — Трябва да помниш, че се обръщаме към него с „ваша светлост“!

— Да не би името му да е момичешко?

Бранди се засмя.

— Не. Просто така е прието да се обръщат към херцог. В Шотландия правим същото.

— Може би ще ми позволи да погаля хубавите му коне?

Бранди много се съмняваше в това, но не престана да се усмихва.

— Трябва да ми обещаеш, че няма да правиш глупости, кукличке! Вероятно херцогът не е свикнал да контактува с деца. Между другото, сигурно няма да остане дълго тук. Ние няма с какво да го заинтересуваме.

— Но защо е дошъл, след като иска да ни напусне?

— Не знам, Фиона. Хайде, приключвай със закуската! Става вече късно.

Всъщност никак не беше късно, но тя искаше да избегне срещата с омразния Пърси. Гледаше през прозореца калния двор и слушаше как Фиона стърже по дъното на купата си. Бурята беше отминала и пролетният ден обещаваше да бъде чудесен. Лекият ветрец нежно полюшваше сините камбанки.

— Каква приятна изненада!

Бранди трепна. Очакваше да види неприятното лице на Пърси.

— О, това сте вие, ваша светлост? — В гласа й така ясно пролича облекчението, че херцогът вдигна вежди.

— Ти си мъжът с големите коне, нали? — попита Фиона и се смъкна от стола си. Погледна нагоре към огромния човек. — Наистина си „ваша светлост“, а не просто господар като дядо Енгъс!

Ян изгледа слабичкото момиченце, което стоеше пред него с ръце на кръста. Косата му беше гъста и ярка като пурпурно кадифе. Очите му бяха сини като лятно небе.

— Да, аз съм херцогът. А ти си Фиона, най-малката ми братовчедка?

— Да, но Бранди ме нарича „кукличка“. Мога ли да те назовавам с момичешкото ти име?

Беше забравил, че децата говорят, каквото мислят. Той погали буйните червени къдрици.

— Не, не искам името на някое момиче. Какво ще кажеш за Ян, Фиона?

— Ян? Това е по-добре от „ваша светлост“. Искаш ли малко овесена каша, Ян? Тази сутрин не е толкова рядка, въпреки че още се стича по брадичката ми. Но не съм изцапала роклята си!

— Тези неща се случват понякога — каза той. — Досега кашата трябва да се е втвърдила. Колко време седи тук тази купа?

— Не повече от десет минути — отговори Бранди. — Да, водата е започнала малко да се отделя, но никак не е лоша.

— Ще бъде добре да опитам малко. Върни се на масата, Фиона. Аз прекъснах закуската ти.

— В леглото на дядо Енгъс ли спа, Ян? Знаеш ли, той умря там? Повече от месец вървяхме на пръсти из къщата. Чувах го как кашля и проклина баба.

— Фиона, стига толкова! Дядо Енгъс ругаеше всички. Знаеш много добре, че всеки граф Пендърлей умира в леглото си. Ето, вземи си кифличка. Точно така! Сега намажи и малко масло върху нея.

— Нямаше нито един призрак, който да ме безпокои тази нощ — каза херцогът. Като гледаше недоверчиво кашата, той хапна малко от нея. Въпреки че беше малко рядка, наистина беше вкусна. Вдигна поглед и видя, че Фиона се мръщи.

— Има ли каша върху лицето ми?

— О, не, Ян! Попитах Бранди защо си дошъл тук, след като трябва да ни напуснеш. Тя мисли, че няма с какво да те заинтересуваме и скоро ще си тръгнеш.

Голямата сестра разглеждаше кифлата си. Ако Фиона беше по-близо, щеше да я удари през устата.

— А според Бранди, защо съм дошъл?

Тъмните му очи за момент се спряха на профила на Бранди. Носът й беше хубав. Освен това веждите й бяха добре извити. Косата й беше тъмноруса, а брадичката — малка. Дали не издаваше големия й инат? Тази сутрин беше със същите стегнати плитки и кариран шал.

— Каза, че не знае. Ти ще ми кажеш ли?

Той се почувства в капан, заложен невинно от детето. Как би могъл да обясни, че Сезонът в Лондон щеше да го умори от скука? Трябваше да замине някъде, за да се спаси. В Турция или в Шотландия, нямаше никакво значение. Не, не би могъл да сподели това. Ян отговори без колебание: