— Хайде — подкани той Куин, която жално поглеждаше към сладкишите. — Можеш да се поглезиш.

— Веднага ще се лепнат на задника ми. Ако останем живи, ще трябва да се побера в онази великолепна булчинска рокля. — Тя си взе едно кексче и благоразумно отчупи половината. — Мисля, че ще оцелеем, и половин сладкишче не се брои.

— Ще изглеждаш страхотно — усмихна й се Лейла. — А обувките, които намерихме? Идеални са. И ние със Сибил няма да се изложим. Обожавам роклите, които избрахме. Идеята за тъмнолилаво и орхидея просто…

— Изпитвам непреодолима нужда да си поговоря с някого за бейзбол — каза Фокс и заслужи смушкване с лакът.

Разговорите постепенно затихнаха и не остана друг звук, освен пращене на съчки и самотен глас на сова. Шестимата седяха мълчаливо, а огромната луна светеше като бял прожектор на осеяното със звезди небе. Фокс стана да събере отпадъците. Пъргави ръце прибраха останалата храна и добавиха дърва в огъня.

По сигнал на Сибил жените разопаковаха „ритуалната чанта“, както Лейла бе започнала да я нарича. Малка медна купа, пакет морска сол, пресни билки, свещи, изворна вода.

Следвайки указанията, Фокс посипа солта, описвайки широк кръг около Свещения камък.

— Е… — Сибил се отдръпна и огледа подредените върху камъка принадлежности. — Не зная каква част от това е само за визуален ефект, но източниците ми препоръчват всички тези елементи. Солта е за защита от зло, нещо като бариера. Трябва да застанем в кръга, който Фокс направи. Има шест бели свещи. Всеки от нас ще запали една, по реда си. Но първо трябва да налеем изворната вода в купата, после — да сложим билките, и накрая — трите парчета от камъка… едно по едно. Кю?

— Разпечатах шест копия от думите, които ще изречем. — Куин извади папката от раницата си. — Ще ги кажем един по един, в кръг, докато всеки на свой ред пуска от кръвта си с ножа на Кал.

— Над купата — напомни й Сибил.

— Да, над купата. Когато и последният го стори, ще се хванем за ръце и ще повторим думите заедно шест пъти.

— Би трябвало да бъдат седем — каза Лейла. — Зная, че сме шестима, но седем е ключовото число. Може би седмият път е за пазителя или символизира невинността, жертвата. Не зная, просто трябва да бъдат седем.

— И седем свещи — осъзна Фокс. — Седмата ще запалим всички. Мамка му, как не сме се сетили за това?

— Вече е малко късно. — Гейдж сви рамене. — Имаме шест, ще трябва да се задоволим с тях.

— Могат да станат седем. — Кал протегна ръка към Лейла. — Ще ми дадеш ли ножа си за малко?

— Почакай. Досещам се. Този ще свърши по-добра работа. Дай да погледна. — Фокс извади своя нож и взе едната от дебелите восъчни свещи. — Прекарал съм доста време в работа с восък и фитили като малък. — Сложи я легнала напряко и погледна Сибил. — Има ли някакво значение каква е височината им?

— Не, но според източниците ми трябва да са шест. — Тя погледна Лейла и кимна. — Да пишат каквото си щат. Направи ни още една свещ.

Фокс се залови за работа. Восъкът щеше да съсипе острието му, но ако всичко бе наред, щеше да го наточи, когато се прибере вкъщи. Трябваше му доста време и се запита защо Сибил не е взела цял пакет свещи. Но отряза парче и взе инструмента на Лейла, за да издълбае отвор за фитила.

— Не е най-сполучливото ми творение — отбеляза той, — но ще гори.

— Ще я запалим последна. — Лейла огледа лицата на другите. — Ще я запалим заедно. — Замълча, за да си поеме дъх и да продължи със спокоен тон: — Почти е време.

— Трябват ни трите парчета от камъка — каза Сибил — и ритуалният скаутски нож — добави тя с едва забележима усмивка.

Момчето излезе от гората с няколко пъргави скока. Острите нокти на ръцете и краката му издълбаха бразди в земята, които се изпълниха с кръв.

— Трябва да знаеш, че и преди сме използвали сол. — Гейдж извади своя „Лугър“ от колана си. — Никаква полза. — Веждите му рязко се повдигнаха, когато създанието докосна солта с ръка, изскимтя от болка и отскочи назад. — Сигурно е от друга марка.

Още щом се прицели, то просъска и изчезна.

— Да започваме. — С уверена ръка, Сибил наля водата в купата и поръси билките. — Сега — камъните. Кал, Фокс, Гейдж.

Отекна гръм, проблесна светкавица и от небето бликна кървав дъжд. Обгорялата земя го пое и задимя.

— Издържа. — Лейла вдигна поглед нагоре. — Не прониква в кръга.

Фокс стисна камъка в шепата си. Носеше го с надежда от близо двадесет и една години. С тази надежда го пусна във водата след третината на Кал. Извън кръга земята се тресеше яростно и бариерата от сол изтъняваше под напора на кървавия порой.

„Разяжда кръга“, помисли си Фокс, запали своята свещ и подаде запалката на Лейла.

На светлината на шестте свещи всички се хванаха за ръце и едновременно запалиха седмата.

— Побързайте — настоя Фокс. — Връща се побесняло.

Кал задържа ръката си над купата, прокара ножа по дланта си и прочете думите. След него Куин, после Фокс.

— Моята кръв, тяхната кръв. Нашата кръв, неговата кръв. Едно на три части и три в едно цяло. Мракът и светлината. Принасяме тази жертва, изричаме тази клетва.

Крясъци и звуци, които не бяха нито човешки, нито животински, разкъсаха мрака. Притаен в сянката на камъка, Лъмп вдигна голямата си глава и нададе вой.

Лейла взе ножа и стисна зъби от острата болка, докато изричаше думите. Насочи мислите си към Фокс, след като подаде ножа на Гейдж. Студът! Почти навлиза!

Земята затрепери под краката им и той стисна кървящата й ръка в своята.

Вятърът засвири оглушително. Гласовете на другите не достигаха до Фокс, не долавяше мислите им, но отправи молитва да са с него. Върху Свещения камък седемте свещи горяха с нетрепващи пламъци, почервенялата вода в купата кипеше. Земята се надигна и невидима сила хвърли Фокс към камъка така мощно, че дъхът му спря. Нещо подобно на нокти се впи в гърба му. Почувства как се завърта неудържимо. Отчаяно потърси Лейла със съзнанието си. В този миг вълна от ослепително сияние и топлина го тласна към мрака.

С мъка запълзя по посока на едва доловимото й ехо. Извади ножа си, влачейки се по разлюляната земя.

Тя допълзя до него и най-мъчителният му страх изчезна, когато намери ръката й. Щом пръстите им се преплетоха, светлината отново лумна и отекна звук, пронизителен като писък. Огън погълна Свещения камък и той се загуби в него като острие в ножница. С оглушителен грохот пламъците се издигнаха към студената всевиждаща луна и образуваха огнена завеса около кръга. На свирепата им светлина Фокс видя другите, отпуснати или коленичили на земята.

Всички бяха във въртящия се кръг от огън, докато в средата му камъкът бълваше още.

„Заедно, помисли си той, плувнал в пот от убийствената жега. В живота или в смъртта, ще бъдем заедно.“ Стискайки ръката на Лейла, повлече и двамата през кръга. Ръката й се обви около него и продължиха да пълзят плътно един до друг. Кал го сграбчи за ръката, задърпа го напред. Срещна погледа на Гейдж. Сред бушуващия във въздуха пожар отново се хванаха за ръце.

Заедно, помисли си Фокс, докато ужасяващата стена от огън се приближаваше.

— За невинните — едва промълви той, задушавайки се от навлезлия в гърлото му дим. Огънят, ослепително ярък, разяждаше земята. Нямаше път за бягство и Фокс знаеше, че остават само мигове. Потърка буза в тази на Лейла. — Всичко, което сме сторили, е било за невинните и един за друг… и, мамка му, бихме го сторили отново.

Кал задъхано се засмя и доближи ръката на Куин до устните си.

— Да, мамка му.

— Мамка му — съгласи се Гейдж. — Нека финалът бъде грандиозен.

Придърпа Сибил към себе си и впи устни в нейните.

— Е, ще опитаме да се измъкнем. — Фокс примигна, за да намали паренето в очите си. — Няма смисъл да стоим тук и да чакаме да се опечем, когато можем да… Затихва.

— Зает съм. — Гейдж вдигна глава и огледа местността. — Страшно добър съм в целувките.

— Идиот. — Сибил го блъсна назад и застана на колене. Пламъците се отдръпнаха към камъка и запълзяха нагоре по него. — Оцеляхме.

— Явно всичко, което направихме, е било правилно. — С премрежен поглед, Лейла се взираше в огъня, който се събра обратно в купата, хвърляйки златисти отблясъци. — Особено това, че се намерихме, че останахме заедно.

— Не побягнахме. — Куин потърка изцапаната си буза в рамото на Кал. — Всеки разумен човек би го направил, но не и ние. Не съм сигурна дали можехме.

— Чух те — каза Лейла на Фокс. — „В живота или в смъртта, ще бъдем заедно“.

— Заклехме се. Аз, Кал и Гейдж, когато бяхме десетгодишни. И отново тази нощ, шестимата. Изрекохме клетва. Огънят угасна. — Той успя да се изправи. — Мисля, че трябва да погледнем.

Когато се обърна към камъка, внезапно онемя.

Свещите бяха изчезнали, както и купата. Олтарът стърчеше на лунната светлина неопетнен. Върху него бе техният камък, цял.

— Господи! — задъхано промълви Сибил. — Получи се. Не мога да повярвам, че се получи.

— Очите ти. — Фокс размаха ръка пред лицето на Кал. — Как е зрението?