— Твоят дом е тук. Кантората ти е тук.

— Обичам те. Вече изяснихме това, нали? — Той се приближи към нея. — Ти каза, че споделяш чувствата ми.

— Да.

— Хората, които се обичат, обикновено искат да са заедно. Ти искаш ли да бъдеш с мен, Лейла?

— Да. Да, искам да бъда с теб.

— Добре тогава. — Фокс нежно я целуна. — Ще отида да чукна няколко яйца.



По-късно сутринта Фокс седеше в офиса на Кал, потърквайки с крак задницата на Лъмп. Гейдж крачеше наоколо. Беше му безкрайно неприятно да бъде там, Фокс знаеше това, но нямаше начин да се измъкне. Можеха да поговорят насаме и бе удобно. Главно защото Фокс бе решил до пълнолунието да бъде достатъчно близо до Лейла, за да се отзове веднага щом тя го повика.

— Трябва да има причина да е набелязал точно нея. Шибан изнасилвач!

— И ако знаем причината, ще успеем да го спрем — кимна Кал. — Може би е защото нейната връзка е най-крехка. Имам предвид, че ние тримата се познаваме, откакто се помним, а Куин и Сибил — от колежа, но никой от нас не познаваше Лейла преди февруари.

— Или злото копеле просто е хвърлило жребий. — Гейдж се спря до прозореца, не видя нищо интересно навън и продължи: — Никой друг не е показал признаци на обсебеност.

— Различно е. Не е като онова, което става с хората през Седемте. Изнасилването се е случило в съня й. А втория път Лейла приличаше на сомнамбул. То следва същия модел като с Хестър Дийл. Има много начини за самоубийство, видели сме предостатъчно. Но щеше да бъде удавяне, в открит воден басейн. Както с Хестър. Може би така е трябвало да бъде.

— Един от нас ще остава в квартирата всяка нощ, докато това приключи — реши Кал. — Дори ако Лейла е при теб, Фокс, от сега нататък никоя от трите няма да стои сама в къщата нощем.

— Съгласен съм. След като изпълним танца си на лунна светлина, трябва да помислим по-сериозно върху това. Трябва да намерим начин да го спрем, да защитим… и трите.

— Вдругиден — промърмори Гейдж. — Слава богу. Успя ли някой да изкопчи подробности от мадам Волтер?

Устните на Кал трепнаха.

— Нищо съществено. Ако Куин знае нещо, държи устата си заключена. Казва само, че Сибил доизглажда нещата. После ме разсейва с тялото си, което не е никак трудно.

— Тя пише сценария. — Фокс повдигна ръце при изсумтяването на Гейдж. — Слушай, опитвали сме по безброй начини и не сме постигнали нищо. Нека и дамата се пробва.

— Дамата се тревожи, че всички ще загинем. Или петима от шестимата.

— По-добре разтревожена, отколкото твърде вироглава — реши Фокс. — Ще предвиди всички рискове. Умна жена е. Освен това обича Куин. Обича и Лейла, но с Куин са като сестри. — Фокс се изправи. — Трябва да се върна в кантората. Като заговорих за работа, може би ще се преместя в Ню Йорк, след като вие с Куин се ожените.

— Господи, още един налапал въдицата. — Гейдж поклати глава. — Или с халка на носа.

— Убий ме. Все още не съм казал на семейството си. Ще ги подготвя постепенно. — Фокс се взираше в лицето на Кал, докато говореше. — Но реших, че вие трябва да знаете. Ще изчакам да минат Седемте и после ще обявя сградата за продан. Погасил съм значителна част от кредита и пазарът е стабилен, така че…

— Вечният оптимист. Братко, доколкото знаем, в този град може да не е останал камък върху камък след четиринадесети юли.

Този път Фокс показа на Гейдж среден пръст.

— Както и да е. Ако ти или баща ти — обърна се той към Кал — проявявате интерес, ще обсъдим някои цифри.

— Това е голяма крачка, Фокс — бавно каза Кал. — Свързан си с града не само лично, а и професионално.

— Не всеки може да остане. Ти няма да останеш — обърна се Фокс към Гейдж.

— Няма.

— Но се връщаш, и ще продължиш. Аз също ще се връщам. — Фокс показа китката си и белега на нея. — Нищо не може да заличи това. А и Ню Йорк е само на няколко часа път, по дяволите. Фучах дотам и обратно през цялото време, докато следвах и…

— Докато беше с Карли.

— Да — кимна той на Кал. — Сега е различно. Все още имам някои връзки, пуснах пипала, да видя какво ще излезе. Но точно сега ме чака неотложна адвокатска работа. Мога да поема смяната тази вечер — добави той, докато вървеше към вратата. — Отново ще кажа, че онези жени трябва да си прекарат спортен канал.



Когато Фокс излезе, Гейдж седна на ръба на бюрото.

— Ще му бъде безкрайно мъчно, ако замине за Ню Йорк.

— Да, наистина.

— Все пак ще го направи и ще намери начин да потръгне. Защото О’Дел си е такъв. При него всичко потръгва.

— Щеше да опита и с Карли. Не зная дали щеше да се получи, но щеше да опита. Прав е, с Лейла е различно. Ще направи така, че нещата да потръгнат, и аз съм този, който безкрайно ще тъгува, че няма да виждам тъпата му физиономия всеки божи ден.

— Горе главата. Петима от шестима ни може да са мъртви след два дни.

— Благодаря. Това помага.

— Винаги на твоите услуги. — Гейдж стана. — И аз трябва да свърша нещо. Ще се видим довечера.

Той почти бе стигнал до вратата, когато на прага се появи баща му. И двамата застинаха, сякаш се бяха блъснали в стена. Кал безпомощно скочи на крака.

— А… Бил, би ли нагледал вентилатора в барчето? Слизам след минута. Почти приключих тук.

Докато руменината от изкачването изчезваше от лицето му, Бил впери поглед в сина си.

— Гейдж…

— Не. — Беше празна дума, изречена с безразличие на излизане. — Тръгвам.

Зад бюрото, Кал разтри тила си, за да разсее напрежението, а Бил гузно вдигна поглед към него.

— А… Какво искаше да нагледам?

— Вентилаторът. Леко трака. Не е спешно.

Когато остана сам, Кал се отпусна на стола си и потърка клепачи. И двамата му приятели, неговите кръвни братя, бяха поели по трънлив път. Не можеше да стори друго, освен да върви с тях по него, докъдето ги отведе.

Двадесета глава

Някои биха казали, че е малко странно човек да стане сутрин и да отиде на работа както обикновено, щом възнамерява да участва в кървав ритуал вечерта. Но за Фокс и приятелите му не бе кой знае колко необичайно.

Лейла, която би могла да засенчи дори многоуважаемата Алис Хоубейкър с организаторските си способности, успя да свие и преподреди графика му така, че в големия ден кантората да затвори точно в три. Фокс вече бе опаковал екипировката си. Едва ли някой би могъл да знае какво да вземе на поход през гората привечер, покрай обитавано от дух езеро към мистична открита местност, сред която се издига древен олтар, но за Фокс не бе трудно да реши. Дори се сети да провери прогнозата за времето.

Ясно небе — поне едно предимство — с температури, падащи от пролетните двадесет до хладните, но приятни тринадесет градуса.

Предимствата бяха ключът към спокойствието.

В джоба му бе неговата третина от камъка. Надяваше се и той да се окаже ценен ключ.

Докато Лейла се преобличаше, Фокс добави някои важни неща в малката си хладилна чанта. Огледа се, когато тя влезе, и на лицето му засия усмивка.

— Изглеждаш като момиче от корицата на „Стилна туристка“, ако има такова списание.

— Чудех се дали да не сложа обици. — Лейла огледа чантата и отворената раница. Кока-кола, няколко вида сладкиши и шоколадови десерти. — Както казваш, всички правим каквото намерим за добре.

— Тази част от провизиите е стара традиция.

— Поне притокът на захар е гарантиран. Господи, Фокс, луди ли сме?

— Такива са времената, в които живеем. Ние просто сме част от тях.

— Това нож ли е? — Лейла зяпна, зървайки калъфа на колана му. — Вземаш нож? Не знаех, че имаш.

— Всъщност е нещо като градинарски трион. Японски сърповиден нож. Добър е.

— И какво? — Лейла потърка слепоочието си, сякаш натискът щеше да й помогне да проумее това. — Възнамеряваш да подкастряш храсти по време на похода?

— Човек никога не знае, нали?

Тя докосна ръката му, докато той затваряше раницата си.

— Фокс…

— Доста вероятно е Туис да прояви интерес към това, което ще извършим тази нощ. Може да бъде наранен. Кал успя с удобния си скаутски нож последния път, когато бяхме там. Можеш да си сигурна, че Гейдж ще донесе проклетия си пистолет. Аз няма да тръгна въоръжен само с любимия си сладкиш в джоба.

Лейла опита да възрази, очите й го издадоха, но изведнъж в тях се появи нещо друго.

— Имаш ли резервен?

Фокс безмълвно отиде до бюфета и порови вътре.

— Нарича се фро. — Показа й издълженото гладко острие. — Добър е за дялкане на дървени клечки при поход. Може да нареже демон на парчета. Дръж го в ножницата — добави той и го прибра в кожения калъф. — Остър е.

— Добре.

— Не ме разбирай погрешно. — Той сложи ръце на раменете й. — Знаеш, че съм горещ поддръжник на равенството и правата на жените. Ще те защитавам, Лейла.