Терасите грееха, прясно боядисани, а градините бяха изпълнени с ярки багри. Бръмчаха косачки и във въздуха се носеше сладостен мирис на прясно окосена трева. Децата играеха бейзбол, а мъжете почистваха скарите си за барбекю.

И с идването на пролетта сънищата ставаха по-страшни.

Фокс се събуди, плувнал в студена пот. Все още долавяше мириса на кръвта, на дима и овъглените тела на обречените и прокълнатите. Гърлото му пареше от виковете, изтръгнали се от него в съня. Бе тичал, спомни си той. Все още дишаше тежко и сърцето му препускаше. Бе тичал по опустелите улици на Холоу, между опожарени сгради, опитвайки се да стигне до Лейла, преди…

Протегна ръка. Нямаше я до него.

Скочи от леглото и нахлузи чифт боксерки в движение. Викаше я, но още преди да види отворената врата, знаеше къде е била подмамена в съня си.

Хукна навън в хладната пролетна нощ, също както в съня. Босите му крака шляпаха в луд бяг по плочки, асфалт и трева. Задушлив дим замъгляваше пустите улици, насълзяваше очите му, изгаряше гърлото му. Навсякъде около него сградите бяха обхванати от пламъци. „Не са истински“, каза си той. Огънят бе измама, но опасността — реална. Дори когато пареше кожата му, проникваше през плочките и изгаряше стъпалата му, Фокс продължаваше да тича.

Сърцето му щеше да изскочи, щом я зърна да върви между фалшивите пламъци. Плъзгаше се през дима като видение и светлината на огъня пробягваше по тялото й в яростен танц. Фокс извика, но тя не се обърна, не спря. Когато я хвана и завъртя с лице към него, очите й бяха слепи.

— Лейла! — Разтърси я. — Събуди се. Какво правиш?

— Прокълната съм — почти запя тя, с усмивка, която приличаше на гримаса от болка. — Всички сме прокълнати.

— Хайде. Да се прибираме у дома.

— Не. Аз съм майката на смъртта.

— Лейла… Ти си Лейла. — Опита се да проникне през мъглата в съзнанието й, но откри само лудостта на Хестър. — Върни се. — Потискайки собствената си паника, Фокс я сграбчи по-здраво. — Върни се, Лейла. — Докато тя се опитваше да се отскубне, плътно обви ръце около нея. — Обичам те. Лейла, обичам те.

Притисна я още по-силно, удави всичко — страх, гняв и болка — с любовта си.

Най-сетне тя се отпусна в прегръдката му и започна да тръпне.

— Фокс…

— Всичко е наред. Не е истина. Тук съм. Аз съм истински. Разбираш ли?

— Да. Не мога да мисля. Сънуваме ли?

— Вече не. Ще се върнем у дома. Ще влезем на топло.

Задържа ръката си, обвита около талията й, и се обърна.

Момчето се плъзгаше над пламъците като дете на скейтборд, с израз на злорадство и наслада, и развети от вятъра тъмни коси. Подтикнат от напиращия гняв, Фокс импулсивно се подготви за скок.

— Недей — промълви Лейла със слаб от изтощение глас и се облегна на него. — То те предизвиква, иска да ни отдели един от друг. Мисля, че заедно сме по-силни.

Смърт за единия, живот за другия. Ще изпия кръвта ти и ще посея семето си в младата ти женска.

— Не! — Този път Лейла трябваше да обвие ръце около врата му, за да му попречи да се втурне напред. Насочи мислите си към него. „Не можем да победим тук. Остани с мен. Трябва да останем заедно.“ — Не се отделяй от мен — каза тя на глас.

Беше жестока борба — да се измъкнат под нечистотията, с която създанието ги обсипваше. Да изминат пътя, докато момчето кръжеше около тях, смееше се ехидно и ръмжеше върху невидимия си скейтборд над пламъците. Но огънят постепенно стихна. Когато стигнаха до стъпалата към апартамента на Фокс, нощта отново бе ясна и хладна и се долавяше само лек мирис на сяра.

— Студена си. Да се връщаме в леглото.

— Трябва само да поседна. — Лейла се отпусна на един стол и безсилна да стори друго, се предаде на треперенето. — Как ме намери?

— Сънувах го. Бягането през града, огъня… всичко. — За да я стопли, той грабна от дивана покривката, изтъкана от майка му, и я метна върху голите й крака. — Към парка, към езерото, но в съня стигнах твърде късно. Беше мъртва, когато те извадих от водата.

Лейла посегна към ръцете му и ги усети студени като своите.

— Трябва да ти разкажа. Беше като в Ню Йорк, когато сънувах, че ме изнасилва. Когато в съня си бях Хестър и то ме изнасили. Исках всичко да свърши. Щях да се самоубия, да се удавя. Тя го е сторила. Нямаше начин да я спра. Беше завладяло съзнанието ми.

— Сега не е.

— По-силно е. Ти го почувства. Знаеш това. Фокс, то едва не ме накара да се самоубия. Достатъчно силно е да го стори, ако не сме защитени — Куин, Сибил и аз. Би могло да ни използва срещу вас. Да ме накара да те убия.

— Не.

— По дяволите! Ако ме бе накарало да вляза в кухнята, да взема нож и да го забия в сърцето ти? Щом може да ни обсебва, докато спим…

— Ако можеше да ти повлияе по такъв начин, че да ме убиеш, досега щеше да го стори. Да отстрани мен, Кал или Гейдж — това е цел номер едно в списъка му. Ти си потомка на него и Хестър, и е използвало Хестър срещу теб. Иначе щях да съм мъртъв, с нож в сърцето, а ти — три пъти удавена в езерото. Имаш логичен ум, Лейла. Това е логично.

Тя кимна и въпреки усилието, което положи, от очите й потекоха сълзи.

— То ме изнасили. Зная, че не бях аз, зная, че не беше истина, но го изживях. Драскането с нокти, грубото проникване в мен.

Когато Лейла замълча, Фокс я притегли в прегръдката си. „Малко му е да гори в ада“, помисли си той и я залюля в скута си, докато тя ридаеше.

— Искаш ли да се обадя на Куин или Сибил? Ако предпочиташ…

— Не. Не.

— То използва шока, травмата, за да сломи волята ти. — Погали косите й. — Няма да допуснем да се случи отново. Няма да му позволя да те докосне. — Повдигна лицето й, изтривайки сълзите й с палци. — Кълна ти се, Лейла, каквото и да трябва да се направи, вече няма да те докосне.

— Ти ме намери, преди сама да намеря себе си. — Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи. — Няма да позволим да се повтори.

— След няколко дни ще направим следващата крачка. Не стигнахме дотук, за да загубим. Когато унищожим демона, ти ще участваш. Ще бъдеш част от силата, която ще го погуби.

— Искам да страда. — Щом осъзна това, гласът й стана по-силен. — Искам да крещи, както аз крещях в съзнанието си. — Когато отвори очи, погледът й бе ясен. — Да имаше начин да му попречим да прониква в мислите ни. Като гонене на вампири с чесън. Звучи глупаво.

— На мен ми звучи добре. Може би нашата гениална хакерка ще открие нещо.

— Може би. Чувствам нужда да си взема душ. Зная, че и това е глупаво, но…

— Не, нищо подобно.

— Ще стоиш ли наблизо, докато съм в банята? Само да си говорим.

— Добре.

Лейла остави вратата отворена и Фокс се облегна на касата.

— Вече е почти сутрин — отбеляза той. — Имам пресни яйца от фермата, любезно предоставени от майка ми. — Връщане към нормалния живот, от това се нуждаеха и двамата. — Мога да приготвя бъркани. Все още не съм ти готвил.

— Мисля, че отвори няколко консерви супа по време на виелицата, когато бяхме отседнали у Кал.

— О, значи съм ти готвил. Както и да е, ще забъркам яйца. Като бонус.

— Първия път, когато отидохме заедно до Свещения камък, то не беше толкова силно, колкото сега.

— Не беше.

— Ще става все по-силно.

— Както и ние. Щом те обичам толкова, че предлагам да ти приготвя бъркани яйца, явно съм по-силен, отколкото преди ти да се появиш.

Тя затвори очи под горещата струя. Не сапунът и водата я накараха да се почувства чиста, а Фокс.

— Никой не ме е обичал толкова, че да ми приготви бъркани яйца. Харесва ми.

— Изиграй картите си добре, и може да получиш и от прословутия ми сандвич с бекон, маруля и домат.

Лейла спря водата и излезе за кърпа.

— Не съм сигурна дали заслужавам.

— О! — Той се усмихна, загледан след нея. — Повярвай ми. Мога да ти стопля и кравайче, ако получа насърчение.

Тя се спря на прага.

— Намира ли ти се някое?

— В момента — не, но закусвалнята ще отвори след час.

Лейла се засмя… господи, какво облекчение носеше смехът, и мина покрай него, за да вземе халата, който бе закачила в гардероба му.

— В Ню Йорк има безброй страхотни закусвални — отбеляза той. — Мислех си… като любител на хубавите закусвални и хубавите кравайчета, след това лято може да кандидатствам за право на адвокатска практика там.

Лейла се завъртя, докато връзваше колана на халата.

— В Ню Йорк?

— Повечето кантори в града изискват документ за това, когато приемат сътрудници. Договорът за пренаемане на апартамента ти изтича през август. Може би ще искаш да поостанеш до сватбата на Кал и Куин през септември. Или да си намериш друго жилище там. Имаш време да решиш.

Тя остана на мястото си, вгледана в лицето му.

— Говориш за преместване в Ню Йорк?

— Говоря за живот с теб. Няма значение къде.