Сюзън Филипс - Господин Неустоим

- Каза, че всяка омъжена жена се нуждае от място, което да е само нейно, за да не полудее. Можеш ли да си представиш нещо по-мило?

Самата Мег имаше доста по-цинично обяснение. Каква по-добра стратегия за един заможен женен мъж, ако възнамеряваше да направи подобно местенце и за себе си?

- Направо невероятно - отвърна тя. - Нямам търпение да се запозная с него.

И тя прокле поредицата от лични и финансови кризи, които й бяха попречили да се метне на самолета още преди месеци, за да се запознае с годеника на Луси. Обстоятелствата обаче се бяха стекли така, че бе пропуснала моминското парти на приятелката си и се бе видяла принудена да пристигне от Лос Анджелис в раздрънканата таратайка, която бе купила от градинаря на родителите си.

Луси въздъхна и се настани на дивана до Мег.

- Докато двамата с Тед живеем в Уайнет, никога няма да съм достатъчно добра.

Мег повече не можеше да се сдържа и я прегърна.

- Ти се справяш съвършено с абсолютно всичко в живота си. Собственоръчно спаси себе си и сестра си от детство в приемни домове. Без проблем свикна с живота в Белия дом. А що се отнася до интелекта ти... имаш магистърска степен.

Луси скочи от дивана.

- Която получих едва след като взех бакалавърска степен.

Мег не обърна внимание на това откачено изказване.

- Работата ти в помощ на децата е променила много животи и според мен това струва повече, отколкото един астрономично висок коефициент на интелигентност.

Луси въздъхна.

- Обичам го, но понякога...

- Какво?

Луси размаха ръката си с бледорозов маникюр, който рязко контрастираше с изумруденозеления лак на Мег.

- Нищо сериозно. Просто предсватбена треска. Няма значение.

Тревогата на Мег се усили.

- Луси, дванайсет години сме най-добри приятелки. Всяка от нас знае най-съкровените тайни на другата. Ако нещо не е наред...

- Не може да се каже точно, че не е наред. Просто съм нервна заради сватбата и цялото внимание, което привлича. Пресата е навсякъде. - Луси приседна на ръба на леглото и стисна една възглавница пред гърдите си, както правеше в колежа, когато нещо я е разстроило. - Само че... Ами ако е прекадено добър за мен? Аз съм умна, но той е по-умен. Аз съм хубава, но той е смайващо красив. Аз се опитвам да бъда добър човек, но той на практика е светец.

Мег си заповяда да потисне бързо надигащия се у нея гняв.

- Промили са ти мозъка.

- И тримата сме отраснали с известни родители. Ти, аз и Тед... Ала Тед е натрупал свое собствено състояние.

- Не е справедливо да правиш подобно сравнение. Ти работиш в благотворителна организация, което едва ли може да се нарече стартова площадка за мултимилионери. - Въпреки това Луси изкарваше достатъчно, за да се издържа, нещо, което Мег никога не бе успяла да постигне. Тя бе прекадено заета да пътува по целия свят под предлог, че изучава природозащитните им проблеми и се запознава с местните занаяти, ала всъщност просто се забавляваше. Обичаше родителите си, но не и начина, по който бяха спрели издръжката й. И защо точно сега? Може би ако го бяха направили, когато навърши двайсет и една, а не трийсет години, нямаше да се чувства такава неудачница.

Луси подпря малката си брадичка на ръба на възглавницата, така че материята се набръчка около бузите й.

- Родителите ми го боготворят, а ти знаеш как се държат обикновено с мъжете, с които излизам.

- С далеч по-малко неприкрита враждебност, отколкото моите родители към онези, с които излизам аз.

- То е, защото ти излизаш с първокласни загубеняци.

На това Мег нямаше какво да възрази. Последните в този списък от загубеняци бяха шизоиден сърфист, с когото се беше запознала в Индонезия, и австралийски инструктор по рафтинг, който имаше сериозни проблеми с овладяването на гнева си. Някои жени се учеха от грешките си. Очевидно Мег не беше една от тях.

Луси метна възглавницата настрани.

- Тед е натрупал състоянието си, когато бил на двайсет и шест години, като изобретил някакъв гениален софтуер, който помага на населените места да пестят електричество. Голяма стъпка напред към изграждането на национално ефективно електроснабдяване. И сега може да си избира консултантски проекти по свой вкус. Когато си е вкъщи, кара стар пикал с водородна горивна клетка, която сам си е направил, както и захранвана от слънцето климатична система, и още цял куп неща, които не разбирам. Имаш ли представа колко патента притежава? Не? Е, аз също не знам, но съм сигурна, че и последният продавач в хранителен магазин в града го знае. А най-лошото от всичко е, че нищо не го ядосва. Нищичко!

- Звучи, сякаш е самият Исус Христос. Само дето е богат и сексапилен.

- Внимавай, Мег. В този град шеги по адрес на Исус Христос могат да ти докарат куршум. Никога не си виждала толкова много въоръжени вярващи. - Разтревоженото изражение на Луси говореше, че самата тя се бои да не я застрелят.

Много скоро трябваше да тръгват, за да отидат на сватбената репетиция, и Мег нямаше време да бъде деликатна.

- Ами сексуалният ви живот? Ужасно си стисната откъм подробности, ако не се брои онзи глупав тримесечен мораториум, който ти си наложила.

- Искам първата ни брачна нощ да бъде специална. Луси прехапа долната си устна. - Той е най-невероятният любовник, когото някога съм имала.

- Списъкът ти за сравнение не е особено дълъг.

- Теди е легендарен. Не ме питай откъде знам. Мечтата на всяка жена. Абсолютно неегоистичен. Романтичен. Сякаш знае какво иска една жена, още преди самата тя да го е разбрала. - Луси въздъхна. - И е мой. За цял живот.

Изобщо не прозвуча толкова щастлива, колкото би трябвало. Мег подви колене под себе си.

- Все трябва да има поне един недостатък.

- Нищичко.

- Носи бейзболна шапка с козирката назад. Събужда се с лош дъх. Тайно си пада по Кид Рок³. Не може да няма все нещо.

- Ами... - По лицето на Луси се изписа безпомощност. - Той е съвършен. Това е недостатъкът му.

И тогава Мег разбра. Луси не можеше да рискува да разочарова хората, които обичаше, а сега бъдещият й съпруг се бе превърнал в поредния човек, за когото трябваше да се окаже достойна.

Майката на Луси, някогашен президент на Съединените щата, избра точно този момент, за да надникне в стаята.

- Време е да вървим.

Мег скочи от дивана. Въпреки че бе отраснала, заобиколена от знаменитости, и досега не бе успяла да се отърси напълно от страхопочитанието, с което я изпълваше президент Корнелия Кейс Джорик.

Спокойните аристократични черти на Нийли Джорик, медночервената коса и дизайнерските й костюми бяха известни на всички от купища фотографии, ала малко от тях показваха истинската личност зад значката с американския флаг на ревера, многоликата жена, която веднъж се бе измъкнала от Белия дом, за да се впусне в приключение, отвело я до Луси и сестра й Трейси, както и до обичния й съпруг, журналиста Мат Джорик.

Очите на Нийли се спряха върху тях.

- Да ви видя заедно... Сякаш едва вчера бяхте в колежа. - Сантиментални сълзи омекотиха стоманените сини очи на жената, която някога бе стояла начело на Съединените щати. - Мег, ти винаги си била толкова добра приятелка на Луси.

- Все някой трябваше да бъде.

Нийли Джорик се усмихна.

- Съжалявам, че родителите ти не могат да присъстват.

Мег обаче не съжаляваше.

- Не понасят да бъдат далеч един от друг, а това е единственият период, в който мама можа да се измъкне от работа, за да се присъедини към татко, докато той е на снимки в Китай.

- Нямам търпение да видя последния му филм. Толкова е непредсказуем.

- Сигурна съм, че биха искали да присъстват на сватбата - отвърна Мег. - Особено мама. Знаеш какви са чувствата й към Луси.

- Същите, като моите към теб - каза Нийли Джорик, което бе прекалено мило, тъй като в сравнение с Луси, Мег се бе оказала истинско разочарование. Сега обаче не беше моментът да се отдава на мисли за миналите си провали и плашещото си бъдеще. Не, сега трябваше сериозно да обмисли засилващото се убеждение, че най-добрата й приятелка е на път да извърши най-голямата грешка в живота си.

Луси беше решила да има само четири шаферки - трите си сестри и Мег. Бяха се събрали пред олтара, докато чакаха пристигането на младоженеца и неговите родители. Холи и Шарлот, биологическите дъщери на Мат и Нийли, бяха застанали до родителите си, заедно с Трейси, осемнайсетгодишната полусестра на Луси, и Андре, техния осиновен тъмнокож брат. В популярната си колона във вестника Мат бе написал: „Ако семействата имаха породи, нашето би било смесена американска". Мег усети как гърлото й се свива. Колкото и непълноценна да я караха да се чувства нейните братя, в този момент те й липсваха.

Изведнъж вратата на църквата се отвори рязко. И ето го и него, силуетът му - очертан от лъчите на залязващото слънце. Тиодор Дей Бодин.

Отекна мелодия от тромпет. Истински хор от тромпети, славещи небесата.

- Исусе - прошепна Мег.

- Аха - прошепна Луси в отговор. - Непрекъснато му се случват такива неща. Той твърди, че е случайно.

Въпреки всичко, което бе слушала от Луси, Мег не беше подготвена за мига, в който за първи път видя Тед Бодин. Той имаше съвършено изваяни скули, безупречно прав нос и квадратна челюст на филмова звезда. Сякаш бе слязъл от билборд на Таймс Скуеър⁴, с изключение на това, че не притежаваше изкуственото излъчваше на фотомодел.

Пое по пътеката между пейките с широка нехайна стъпка; тъмнокестенявата му коса проблясваше с меден оттенък. Светлината, струяща през стъклописните прозорци, осейваше пътя му със скъпоценни камъни, сякаш обикновен червен килим не бе достатъчно добър за мъж като него. Мег почти не забеляза прочутите му родители, които вървяха зад него. Не бе в състояние да откъсне очи от годеника на най-добрата си приятелка.