Той поздрави семейството на годеницата си с нисък, приятен глас. Мелодията на тромпетите, които се упражняваха в галерията за хора, се извиси до кресчендо, той се обърна и на Мег й се стори, че някой я удари в корема.

Тези очи... Златист кехлибар с оттенък на сладък мед и обточен с кремък. Очи, в които горяха интелигентност и проницателност. Очи, които стигат до най-дълбоката ти същност. И докато стоеше пред него, Мег почувства, че Тед Бодин се взира в нея и вижда всичко, което тя полагаше толкова големи усилия да скрие - липсата й на цели, неспособността й, неуспеха й да заеме достойно място в света.

„И двамата знаем, че си пълен провал - казваха очите му, - но съм сигурен, че един ден ще го надраснеш. Ако ли не... Ами... Колко може да очаква човек от едно разглезено холивудско дете?"

Луси ги представяше един на друг:

- .. .толкова се радвам, че най-сетне се срещнахте. Най-добрата ми приятелка и бъдещият ми съпруг.

Мег се гордееше с хладнокръвието си, ала този път едва успя да кимне механично.

- Време е да започваме - обади се свещеникът.

Тед стисна ръката на Луси и се усмихна срещу вдигнатото лице на своята булка, усмивка на доволство и привързаност, която обаче не успяваше да наруши спокойните води на кехлибарените му очи. Тревогата на Мег нарасна. Каквито и чувства да изпитваше този мъж към Луси, нито едно от тях не беше необузданата страст, която най-добрата й приятелка заслужаваше.

Родителите на младоженеца даваха предсватбената вечеря - разточително барбеюо в местния кънтри клуб, място, което въплъщаваше всичко, което Мег ненавиждаше: презадоволени богаташи, прекадено погълнати от собственото си удоволствие, за да се замислят дори за миг за вредата, която тяхното отровено от химикали, прахосващо огромни количества вода игрище за голф нанасяше на планетата. Дори обяснението на Луси, че клубът е само наполовина частен и че всеки би могъл да ползва игрището, не променяше мнението на Мег. Агенти на тайните служби удържаха настрани представителите на международната преса, които се бяха скупчили пред входа заедно с тълпа любопитни зяпачи, надяващи се да зърнат някое известно лице.

А известни лица имаше навсякъде, не само сред гостите на булката. Родителите на младоженеца бяха световноизвестни.

Далас Бодин бе легенда в професионалния голф, а майката на Тед, Франческа, бе прочута със своите телевизионни интервюта на знаменитости. Богатите и известните бяха изпушили задната веранда на клуба и стигаха чак до първия тий5 - политици, филмови звезди, най-добрите спортисти в света на голфа и цял куп местни жители на всякаква възраст и от всякаква раса: учители и магазинери, механици и водопроводчици, местният бръснар и един доста страшен на вид рокер.

Мег наблюдаваше как Тед се движи между хората. Правеше го ненатрапчиво и скромно, ала въпреки това сякаш се намираше под светлината на прожектор, където и да отидеше. Луси беше до него, буквално трепереща от напрежение, докато гостите се надпреварваха да ги спират, за да си поприказват. Тед си оставаше все така несмутим и въпреки че помещението жужеше от щастливо бърборене, Мег почувства, че й е все по-трудно да задържи усмивката върху лицето си. Той й приличаше повече на мъж, изпълняващ внимателно подготвена мисия, отколкото на изпълнен с любов младоженец в навечерието на сватбата си.

Тъкмо беше приключила един напълно предсказуем разговор с бивш телевизионен водещ за това, как изобщо не прилича на невероятно красивата си майка, когато Тед и Луси изникнаха до нея.

- Какво ти казах! - Луси грабна третата си чаша с шампанско от минаващия наблизо сервитьор. - Не е ли невероятен?

Без да обръща внимание на комплимента, Тед се вгледа изучаващо в Мег с очи, които сякаш бяха виждали всичко, макар че едва ли бе посетил дори половината от местата, из които Мег бе пътувала.

„Наричаш себе си гражданка на света - шепнеха очите му, - ала това означава единствено, че нямаш свое място в него."

Трябваше да се съсредоточи върху неприятностите на Луси, а не върху своите, и да направи нещо възможно най-бързо. И какво, ако му се стореше безцеремонна? Луси бе свикнала с нейната откровеност, а доброто мнение на Тед Бодин не означаваше нищо за нея. Тя докосна възела на роклята върху рамото си.

- Луси пропусна да спомене, че си кмет на Уайнет... освен дето си и неговият светец покровител.

Той не изглеждаше нито обиден, нито поласкан, нито стреснат от сарказма й.

- Луси преувеличава.

- Не е вярно - възрази Луси. - Кълна се, че онази жена, която беше застанала до шкафа с трофеите, коленичи, когато ти мина покрай нея.

Тед се ухили и дъхът на Мег секна. Усмивката, разляла се бавно по лицето му, му придаваше опасен момчешки вид, на който Мег не се хвана нито за миг. Тя се хвърли с главата напред:

- Луси е най-скъпата ми приятелка... сестрата, която винаги съм искала... но имаш ли представа колко много дразнещи навици притежава?

Луси се намръщи, но не се опита да промени темата, което казваше страшно много.

- Нейните недостатъци бледнеят в сравнение с моите. - Веждите му бяха по-тъмни от косата, ала миглите му бяха светли, със златисти връхчета, сякаш бяха топнати в звезди.

Мег пристъпи малко по-близо.

- И какви по-точно са тези недостатъци?

Луси, изглежда, се интересуваше от отговора не по-малко, отколкото Мег.

- Понякога съм малко наивен. Например оставих да ми тръснат кметските задължения, макар че дори не ги исках.

- Значи, гледаш да угодиш на всички. - Мег дори не се опита да придаде на думите си звучене на друго, освен на обвинение. Може би щеше да успее да поразклати невъзмутимостта му.

- Не бих се изразил точно така - меко отвърна той. - Просто ме хванаха неподготвен, когато името ми излезе начело в гласуването. Би трябвало да го предвидя.

- Е, всъщност наистина си склонен да угаждаш на хората - обади се Луси колебливо. - Не мога да се сетя дори за един човек, който да не е доволен от теб.

Той я целуна по носа. Сякаш беше домашният му любимец.

- Стига само ти да си доволна от мен.

Мег заряза и последната следа от учтивост.

- Значи, си наивен угаждач. Какво още?

Тед дори не мигна.

- Опитвам се да не бъда скучен, но понякога се отплесвам в теми, които не представляват интерес за повечето хора.

- Сухар, значи - заключи Мег.

- Именно - потвърди той.

Луси му остана вярна.

- Аз нямам нищо против. Ти си много интересен мъж.

- Радвам се, че мислиш така.

Той отпи от бирата си, все така обмисляйки грубостта на Мег.

- Ужасен готвач съм.

- Вярно е! - Луси изглеждаше, сякаш се бе натъкнала на златна мина.

Удоволствието й го развесели и бавната усмивка отново се разля по лицето му.

- Няма да вземам уроци по готвене, така че ще се наложи да свикнеш с това.

Луси придоби замечтан вид и Мег си даде сметка, че собственоръчно съставеният списък с недостатъците му правеше Тед още по-привлекателен, затова реши да промени стратегията си.

- Луси се нуждае от мъж, който ще й позволи да бъде самата себе си.

- Не мисля, че Луси се нуждае от мъж, който да й позволява каквото и да било - тихо възрази той. - Тя прави каквото си поиска.

Което показваше колко малко разбира жената, за която възнамерява да се ожени.

- Луси не е имала възможност да прави каквото си поиска от четиринайсетгодишна - заяви Мег. - Тя е бунтарка. Родена е, за да създава неприятности, ала не смее да разбуни кошера, за да не причини неудобство на хората, които обича. Готов ли си да се справиш с това?

Тед реши да не го увърта повече.

- Изглежда, че храниш съмнения по отношение на нас с Луси.

Луси потвърди всички опасения на Мег, като се заигра с тъпите си перли, вместо да се впусне да защитава решението си да се омъжи. Така че Мег се залови за работа.

- Очевидно си страхотен тип. - Изобщо не прозвуча като комплимент. - Ами ако си прекалено страхотен?

- Боя се, че не те разбирам.

„Което трябва да е нещо ново за някого, който е толкова невероятно умен."

- Ами ако си прекалено добър за нея? - попита тя направо.

Вместо да възрази, Луси си лепна своята усмивка стил „Белия дом" и продължи да си играе с перлите, сякаш бяха молитвена броеница.

Тед се засмя.

- Ако ме познаваше по-добре, щеше да разбереш колко абсурдно е това. А сега, ако ме извиниш, искам Луси да се запознае с някогашния ми скаутски водач.

С тези думи той обви ръка около раменете на Луси и я отведе.

Мег трябваше да събере сили за нова атака, затова забърза към тоалетната само за да бъде хваната натясно от жена с фигура на противопожарен кран и яркочервена коса с изтънени краища и изобилие от грим.

- Казвам се Бърди Китъл - представи се тя и очите й, нацапани със солидно количество спирала, се плъзнаха изпитателно по Мег. - Ти трябва да си приятелката на Луси. Изобщо не приличаш на майка си.

Бърди вероятно беше между трийсет и пет и четиресетгодишна, което означаваше, че е била дете, когато Фльор Савагар Коранда бе на върха на кариерата си като модел, ала забележката й изобщо не изненада Мег. Всеки, който се интересуваше дори бегло от знаменитости, бе чувал за майка й. Фльор Коранда отдавна бе оставила модната кариера зад гърба си, за да основе една от най-влиятелните агенции за таланти в страната, но за повечето хора тя винаги щеше да си остане Бляскавото момиче.

Мег изкопира усмивката стил „Белия дом” на Луси.

- Това е, защото майка ми е една от най-красивите жени в света, а аз не съм.

Което си беше самата истина, въпреки че Мег и майка й имаха немалко общи черти, най-вече - лошите. Мег беше наследила дебелите вежди на Бляскавото момиче, големите й длани и стъпала и само няколко сантиметра я деляха от близо сто и осемдесет сантиметровия й ръст. За сметка на това с мургавата кожа, кестенявата коса и не особено правилните черти, които беше наследила от баща си, изобщо не можеше да се мери с екстравагантната красота на майка си, макар че очите й бяха интересна смесица от зелено и синьо, която променяше цвета си според светлината. За съжаление, не беше наследила нито таланта, нито амбицията, които и двамата й родители притежаваха в изобилие.