Главата ѝ се замая, когато той я подпря на стената и смъкна останалата част от дрехите ѝ. Той я придърпа към себе си и тя изстена, когато плътта им се притисна една в друга. Твърдата му гръд опираше в нейните гърди, които се втвърдиха още повече при допира до къдравите му косъмчета.

Никога преди не беше изпитвала удоволствието гола плът да се притиска към нея, от раменете до краката ѝ. Тя инстинктивно се изви към топлината на тялото му и усещането да бъде близо до него.

Неговата твърда мъжественост се притисна към корема ѝ и той изстена дълбоко. Стонът проехтя през нея и тя почувства неговото удоволствие като свое собствено.

Очите на Дрейвън потъмняха, когато се протегна и обхвана гърдите ѝ с ръце. Той се наведе и пое дясната в устата си. Емили изстена, когато езикът му се завъртя около зърното ѝ и го накара да се втвърди, докато се превърна в малка чувствителна пъпка.

Тя изскимтя, когато я заляха тръпките на удоволствието. Той беше безмилостен в желанието си да я вкусва. Прехвърли целувките си върху другата ѝ гърда, където предизвика същото преднамерено и изгарящо желание.

– Дрейвън – изстена тя, възхищавайки се на бурята от наслада и копнеж, която той предизвикваше.

Той отново се върна върху устните ѝ, а ръцете му се спускаха по тялото ѝ, като докосваха и изучаваха всичко по пътя си. Тя се извиваше в ръцете му и жадуваше за безкрайното удоволствие, което ѝ причиняваха.

Той спусна ръката си по корема ѝ и докосна центъра на нейната женственост.

Емили подскочи при този неочакван допир.

– Шш-т – прошепна в ухото ѝ. – Всичко е наред, повярвай ми.

Тя се отпусна, когато пръстите му се плъзнаха в женствеността ѝ и започнаха да се движат по интимен начин. Никога преди не беше изпитвала нищо подобно, когато горещината се спусна по тялото ѝ и се съсредоточи там, където пръстите му я докосваха и изследваха. Тя инстинктивно надигна тялото си към ръката му, изисквайки още от екстаза, който той ѝ предлагаше.

Тялото му се изопна и той се отдръпна от нея с проклятие.

– Нещо лошо ли направих? – попита тя.

Той поклати глава.

– Не мога да чакам, Емили – прошепна той. – Прекалено много те искам.

Тя не разбра думите му, докато погледът ѝ не се спусна надолу по тялото му. Лицето ѝ се обля в червенина при вида на неговата възбудена мъжественост.

Той отново се притисна към нея. Очите му се извиняваха, когато отново я притисна към стената.

– Дрейвън?

Целуна я, после разтвори бедрата ѝ с коляно. Емили изстена от усещането на твърдото му бедро, притиснато към онази част от нея, която молеше за неговото докосване. Тя инстинктивно се отърка в твърдите мускули на бедрото му, което го накара да изстене високо.

Тялото ѝ гореше, а тя се наслаждаваше напълно на усещането да го притиска към неговото.

Докато той не нахлу в нея.

Тя ахна, когато болката взе връх над удоволствието.

– Ти ме излъга – прошепна тя, докато тялото ѝ туптеше болезнено от странната пълнота да го усеща в себе си.

Той целуна бузата ѝ нежно.

– Това е, защото си девствена, Емили. Обещавам ти, че веднъж след като свикнеш с мен повече няма да те боли.

Тя не знаеше дали да му вярва. Отново и отново чуваше гласа на сестра си, който я предупреждаваше за болката.

Той вдигна краката ѝ от пода и ги обви около кръста си. Наклони главата си така, че да може да впие очи в нейните.

– Погледни ме – заповяда ѝ той и тя го направи.

– Ако ме изтърпиш през следващите няколко минути, ти се кълна, че когато приключим, никога повече няма да се страхуваш.

– Не разбирам.

– Ще разбереш – каза той и после започна да се движи срещу бедрата ѝ.

Емили стисна зъби, опитвайки се да не изкрещи от болката, която движенията му ѝ причиняваха.

Дрейвън притисна устните си към шията ѝ, мразейки начина, по който тя се напрягаше.

– Отпусни се прошепна той в ухото ѝ. Но тя не го направи. Освен всичко друго, думите му я стресираха още повече.

Той се прокле, за това че не знаеше какво да направи, за да облекчи дискомфорта ѝ, но никога преди това не го беше правил с девственица.

С разочаровано проклятие, той излезе от нея.

Краката ѝ се спуснаха на пода и тя усети как се отпуска на собствените си крайници. Не каза нито една дума, когато вдигна роклята си от пода и я притисна към гърдите си.

Тогава той видя сълзите в очите ѝ.

– Ох, Емили – въздъхна той. – Не исках да те нараня.

– Джоан беше права – прошепна тя. – Боли ужасно много.

Дрейвън я придърпа към себе си. Тялото му все още се нуждаеше от нея и това беше всичко, което можеше да направи, за да не плаче от болка заради насъбралото се в него желание. Но той нямаше да я нарани отново.

Никога не е бил такъв егоист.

– Не боли – прошепна той и после я целуна.

В първия миг, тя отново се напрегна, но след няколко удара на сърцето ѝ, се отпусна. Дрейвън изпусна една въздишка на облекчение. Той щеше да ѝ помогне, дори това да беше последното нещо, което щеше да направи.

Емили не знаеше какво да мисли, докато той прокарваше устните си по шията ѝ, а езикът му отново се зае да възбужда кожата ѝ.

Това чувство беше толкова приятно и прекрасно.

Но с тази мисъл дойде и знанието, че той отново ще влезе в нея. Тя се сви. Не трябваше ли да се свърши с това, след като веднъж вече го беше направил?

Усещането на устните му върху нейните беше достатъчно удоволствие. Само ако не водеше до другото.

Той дишаше в ухото ѝ, после прокара език по повърхността му. Емили изпусна роклята си и изстена от удоволствие, после прокара ръце по ребрата му. Дрейвън се отдръпна от нея и я отнесе до леглото.

Все още несигурна, тя се напрегна, когато той я положи върху ухаещия на рози сламеник.

Погледът му се спусна от главата към гърдите ѝ, които пламнаха под жадния му поглед и надолу към свивката между бедрата ѝ.

На лицето му беше изписано болезнено желание.

После той легна до нея на леглото.

Като огромен мускулест звяр, той се плъзна по тялото ѝ и се надвеси над нея. Погледите им се срещнаха, когато той я огледа така, сякаш щеше да я погълне, както си лежеше.

Въпреки че той не я докосна, тя можеше да усети топлината на тялото му.

И после се случи най-удивителното нещо от всички. Той погледна лицето ѝ и се усмихна.

Сърцето на Емили подскочи при този жест.

– Ти никога не си се страхувала от мен преди – прошепна той грубо. – И в името на всички светни над нас, ти няма да се страхуваш от мен и сега. Не и когато те имам така, както съм мечтал.

С тези думи, той плъзна тялото си надолу и нежно я помилва от главата до пръстите на краката ѝ, след което се повдигна. Тя простена от усещането на горещата му плът, която докосваше нейната.

Той прокара ръцете си по цялото ѝ тяло, по гърдите и лицето ѝ с нежни, но излъчващи собственическо чувство, движения.

– Ти си моя – каза той напрегнато.

– Да, Дрейвън, твоя съм.

Дрейвън я погледна, когато чу тези най-безценни за него думи. Той можеше да усети как тялото ѝ се отпуска срещу него и че тя се отдава още веднъж на докосването му.

Тялото му пламна от нуждата, но след нескопосания си опит с нея от преди малко, той реши да действа по-бавно, за да не я нарани отново.

Бурята на неговата страст се завихряше около него, през него и в него. Емили щеше да бъде негова и той щеше да се отнесе с нея както трябва.

Емили простена, когато той задълбочи целувките си, като докосваше гърдите ѝ с палците си. За неин ужас, той се отдръпна от устните ѝ. Но само за да прокара влажна пътека по бузата и врата ѝ, докато не докосна ухото ѝ. Тя тръпнеше от удоволствие, когато тялото ѝ се разтресе в отговор на играта на езика му, който се въртеше и навлизаше около пламналата ѝ плът.

Дъхът му я гъделичкаше.

– Това ти харесва, нали?

– Да – изстена тя.

После той се премести по-надолу с целувките си, към гърдите и корема ѝ. Страните му нежно драскаха кожата ѝ, докато я облизваше отгоре до долу.

Емили затвори очи и се остави на усещането от неговите докосвания, докато той не се премести и не гризна бедрото ѝ. Тя му се беше отдала и си беше обещала, че никога повече няма да отдръпне тялото си от неговото.

Дори ако я нарани. За нея той означаваше много повече от всеки дискомфорт.

Неговото удоволствие щеше да бъде и нейно. Сега и завинаги.

Тя плъзна ръце в косите му и изстена, когато той захапа леко чувствителната плът от вътрешната страна на бедрото ѝ.

Той се отдръпна от нея и намести тялото си между бедрата ѝ.

-Дрейвън...

– Шш-т – прошепна той срещу бедрото ѝ. –Обещах ти, че няма да боли.

Емили внимателно разтвори краката си и му позволи достъп до себе си. Той премести тялото си и тя очакваше да навлезе в нея отново. Но той не го направи. Вместо това внимателно разтвори женствеността ѝ и я пое в устата си.

Емили извика, когато невероятното удоволствие я връхлетя. Никога не беше чувствала такова удоволствие, както това от езика му, който правеше невероятно нечестиви неща с тялото ѝ.

Главата ѝ се замая.

Той безмилостно я дразнеше с езика и дъха си и разгорещяваше тялото ѝ, все повече и повече. Удоволствието ѝ нарастваше с всяка изминала секунда.

И само като си помисли, че се страхуваше да не я боли!

Тя се протегна и зарови ръце в косите му, докато той ѝ доставяше удоволствие. Насладата ѝ растеше, докато тя не си помисли, че ще умре и точно, когото беше сигурна, че това наистина ще се случи, нейният захлас се превърна в нещо дълбоко и силно. И тялото ѝ се взриви в множество малки тръпки от чист екстаз.

Тя отметна главата си назад и извика, докато цялото ѝ тяло се разтресе от невероятна сила.

Тялото ѝ все още трепереше, когато Дрейвън се намести върху нея и се плъзна вътре със силен и мощен тласък. Тя изстена от странното усещане да е дълбоко в нея.