Дрейвън забеляза колебанието ѝ, преди тя да поклати глава отрицателно.

– Благодаря ви, но не.

Когато тя продължи към следващата маса, Дрейвън кимна на търговеца и му подаде половин пени. Като взе обелените, изпечени ядки, които бяха обвити в тънка, пергаментна кесия, той я последва към следващата сергия, където тя разглеждаше тоалетни принадлежности.

– Ето – каза Дрейвън и ѝ подаде захаросаните ядки.

Тя погледна от ръката към лицето му и се усмихна.

– Как разбрахте, че ги искам?

– Просто познах.

Усмивката ѝ се разшири. Тя взе една ядка и я постави на езика си.

– Мм-м – въздъхна Емили, затвори очи и се наслади на вкуса ѝ. – Чудесна е.

Но не и наполовина колкото дамата пред него. Той щеше да продаде всичко, каквото бе останало от душата му, за да бъде храната, която тя опитваше с такова удоволствие. Като облиза устни, тя пое книжната кесия от ръката му.

– Трябва да опитате това – каза тя, избра още една ядка и я поднесе към устата му.

Дрейвън се насили да разтвори устни. Пръстите ѝ опариха устните му, когато ги докосна, докато поставяше солено-сладката хапка в устата му.

– Възхитително – каза той, повече в отговор на усещането от нежната ѝ кожа до неговата, отколкото от вкуса на храната.

Тогава нещо привлече погледа ѝ и тя обърна глава. Дрейвън издиша и тропна злобно с крак в земята, в опит да поеме контрол върху похотливото си тяло. Болката леко отслаби желанието му.

– О, вижте! Жонгльор – тя сграбчи ръката му и го издърпа.

Той остана поразен от действието ѝ, но ѝ позволи да го затегли из тъпата. Знаеше, че докосването ѝ не означава нищо за нея, тя беше просто развълнувана и все пак това го изгори до самата му същност.

Дрейвън стисна зъби. О, де да имаше възможност да ѝ покаже удоволствия, които щяха да превъзхождат всичко, което видеше през този ден. Така, както жадуваше за нея толкова силно, можеше лесно да даде и на двама им цяла седмица на удоволствия... ако посмееше.

Но осмелеше ли се да направи това, рано или късно проклятието щеше да ги застигне и любовната им връзка да завърши с погребален звън.

Той потърка очите си с ръка и се загледа в жонгльора, който премина от яйца на пъпеши, а после и ножове.

Когато жонглирането свърши, тя заподскача нагоре-надолу и запляска силно, докато притискаше кесията с ядки към гърдите си. Той погледна завистливо към малката торбичка, приютена между плътните ѝ гърди. В момента с удоволствие би заменил мястото ѝ.

Тя се обърна към него с ослепителна усмивка.

– Той беше много добър, нали?

Дрейвън нямаше възможност да отговори, защото тя го хвана за ръка, завъртя го и го поведе в обратната посока.

Следващата ѝ спирка беше на масата за панделки и платове.

– Хубава панделка за милейди? – попита старата дама. – Или плат за фуста или воал?

Емили тръсна глава.

– Не. Само гледам.

След миг, Емили спря и погледна назад през тълпата в търсене на следващото забавление. Точно тогава, той видя кристалчета захар по долната ѝ устна. Дрейвън се загледа очаровано в нея, като отчаяно му се искаше да ги махне от там с целувка. Да поеме тази уста между зъбите си и да оближе захарта, докато не усети сладостта на устната ѝ.

Тя пристъпи, но Дрейвън я дръпна, за да я спре. Емили погледна нагоре с озадачено изражение.

– Имате.., ъ-м... Има... – Дрейвън замълча.

В името на Света Ана, това беше само захар!

Какво му ставаше, че не можеше да ѝ каже просто да оближе устни и да се приключи с това?

Той протегна ръка, за да докосне кристалите, но когато видя как пръстите му треперят, я отдръпна обратно.

– Нещо не е наред ли? – попита тя.

– Имате захар на устната си. – Ето, каза го.

Най-накрая.

– О – възкликна тя, все така радостно усмихната. – Благодаря ви.

Върхът на розовия ѝ език се стрелна над мястото и ако той си мислеше, че захарта го измъчваше, това не бе нищо в сравнение с поразяващо бързата горещина, която обгори слабините му при вида на езика ѝ.

И когато тя прокара върха на пръста по устните си, той бе дяволски близо до това да свърши.

– Махнах ли я? – попита невинно тя.

Не още, помисли си той, но с удоволствие щеше да бъде този, който да я махне вместо нея.

Дрейвън прочисти гърло, за да пропъди тази предателска мисъл и кимна.

– Да. Махна се.

– Елате по един, елате заедно – извика глас от центъра на тълпата. – Алфред, Кралят на менестрелите ще свири.

Менестрел? Дрейвън изстена мълчаливо. Със сигурност Емили имаше достатъчно здрав разум, за да не подкрепя техните нелепи бръщолевения за любов и чест.

Лично той, би предпочел да бъде бичуван до смърт, отколкото да слуша припяването на някакъв скимтящ музикант.

– Менестрел! – каза ентусиазирано тя.

Той изстена високо.

Но тя не обърна никакво внимание на страданието му. Емили сграбчи китката му и практически се затича през тълпата към мястото, което беше отделено за това мъчително събитие.

Около дървената трибуна, където менестрелът настройваше лютнята, си бяха наредени пейки. Дрейвън я насочи към пейка от лявата му страна. След като мястото се напълни, менестрелът започна да припява разказ за нормандска дама и нейният глупав любовник.

Дрейвън не слуша дълго, преди да обърне цялото си внимание към дамата до себе си.

Лекият бриз докосваше светлата ѝ коса и развяваше кичури около лицето ѝ. Тя разсеяно повдигна грациозната си ръка и постави непокорните кичури зад ухото си. Пръстите ѝ помилваха ухото и челюстта ѝ, и движенията ѝ изпратиха вълни от разтапяща страст през него.

Сънят отново се появи в съзнанието му и той видя кадифената ѝ гола плът да блести на светлината на свещите, докато пристъпва гола към него. И в този миг на желание, можеше да се закълне, че чувства тялото ѝ, притиснато към своето и краката ѝ около бедрата си, докато потъва дълбоко в нея.

Той стисна зъби в отчаяние. Как, по дяволите, щеше да живее една година с нея и да не я докосва, след като всичко, за което мислеше, бе да предяви претенции към нея?

Какво си мислеше Хенри?

В този момент можеше да забрави миналото и самообладанието си. Всичко. Всичко, с изключение на Емили и смеха, който бе внесла в живота му.

Как го бе сторила? Как можеше тя да намира толкова радост и възхищение от неща, толкова прости като кестени и панделки?

Мили Боже, ти който си на небесата, дай ми силата, от която се нуждая, за да удържа на думата си. Или ми прати архангел, който да ме убие на място, преди да имам шанса да опороча честта си или нейната.

Той нямаше да бъде като баща си. Нямаше да се откаже от клетвата си! Никога.

Тя се обърна и го погледна. Изражението ѝ беше нежно.

Дрейвън премигна и бързо обърна погледа си към менестрела. Трябваше да се фокусира върху нещо.

Той решително се заслуша в песента за сарацински воин и нормандска принцеса. Скимтящата любовна история за мъж, който се унижава заради дамата си, беше почти достатъчна причина, за да му призлее.

Поне знаеше, че той никога няма да е толкова глупав заради жена. Представете си, пораснал мъж, който в действителност се разхожда гол пред армията на врага си, заради любов!

Колко нелепо.

Отвратително.

Когато менестрелът приключи, Емили се обърна към него и въздъхна.

– Това е страхотна история. Любима ми е откакто бях малко момиче и в замъка на баща ми бе дошъл менестрел, който я изпя.

Той се присмя.

– Какъв голям глупак заради любовта – каза той, като си мислеше за воина, за когото бе пял менестрелът. – Никой мъж, никога няма да тръгне гол през замъка на врага си.

– Но Акъсейн обича Лорет – настоя Емили. – Това е неговото доказателство за любовта му към нея.

Дрейвън присви устни от отвращение.

– Оставям подобни фантазии на мекушавци като онзи менестрел. Никой мъж, заслужил звание, няма да направи нещо такова.

Тя наведе рамо към ръката му и го побутна леко.

– Може би не, но за това си мечтае всяка жена.

Дрейвън отказваше да я погледне, защото се страхуваше да не попадне още повече под магията на чара ѝ.

– Тогава мисля, че жените и мъжете имат много общо.

– Какво искате да кажете?

– Всеки мъж, когото познавам, мечтае за гола жена, която да влезе през вратите на замъка му, за да го търси.

Бузите ѝ поруменяха и той беше убеден, че я е шокирал много. В действителност, не знаеше защо ѝ го каза. Никога не е бил толкова груб в присъствието на дама.

– Вие сте порочен, милорд – засмя се тя. –Наистина много порочен.

За нещастие, той не беше дори наполовина толкова порочен, колкото му се искаше. Всъщност, за него щеше да е удоволствие да ѝ покаже пълното значение на тази дума.

И на думата удоволствие.

Особено, след като тя придаваше съвсем ново значение на думите твърд, отчаян и копнеж.

Менестрелът изпя още две, еднакво неприятни балади, преди да си почине. Преди Дрейвън да успее да мигне, Емили вече беше на крака и го дърпаше да се изправи.

Той стана и стисна зъби, заради сковаността в коляното си. Не осъзна, че трепването му е видимо, докато не срещна погледа на Емили. Притеснението върху лицето ѝ, го изненада.

– Как наранихте коляното си?

Първият му инстинкт беше да я постави на място с остроумен отговор. Но преди да успее да измисли такъв, истината се изплъзна от устните му.

– Паднах от кон, когато бях млад.

Дрейвън пропусна малкия факт, че баща му беше ездача и случката не бе инцидент, а безочлив опит да убие Саймън.

Тя сви вежди.

– Късметлия сте, че това не ви е осакатило. Дрейвън се отпусна върху крака си, когато болката намаля съвсем слабо.

– Само заради усилието на волята ми, това не е така.

– Сигурно боли ужасно.

Дрейвън не отговори.