Може би това е охраната, а ако не е? Страхът я накара да се отдръпне от прозореца и тя забърза към ваната, влезе в нея и приклекна. Насочи пистолетите към задния двор и затаи дъх. Сърцето й препускаше лудо.

Сянка затъмни единия ъгъл на отвора. Някой подуши шумно и изръмжа. Това беше тих, зловещ звук, който я увери, че този някой не беше щастлив да долови аромата й. Мъж от Новите видове веднага би уловил миризмата й в банята, особено след като се намираше вътре в нея. Пръстите й върху спусъците се стегнаха, докато го чакаше да направи своя ход.



Джъстис чу слаб звук от стъпки върху теракота и това издаде местоположението на един от мъжете. Той се намираше близо до края на коридора, който водеше към спалните. Приближаващият натрапник носеше обувки, които скърцаха — вероятно нови, чийто подметки не бяха още очукани — и това наведе Норт на мисълта, че тези мъже не са били добре обучени. Нито един от офицерите му не би допуснал такава грешка. Те бяха отлично подготвени в потайното придвижване, за да вдигат подобен шум.

Зачуди се, дали не е направил грешка като сметна нападателите за Видове, но нито един човек не можеше да се движи така, както той бе видял да го правят мъжете отвън. Грациозността в походката им бе твърде животинска, докато човешките мъже стъпваха по-отсечено и по-тежко. Това го обърка, тъй като всичките му мъже трябваше да минат обучение, а тези не бяха добре тренирани. Той се облегна на стената на спалнята, до отворената й към коридора врата. Не искаше да се отдалечава много от Джеси. Позицията му позволяваше да защитава прозорците на стаята и входа към антрето. Погледна към банята, за да се увери, че половинката му е все още в безопасност.

Ухото му долови и друг шум, който разпозна като плъзгане при отварянето на прозорец. Стисна зъби, защото разбра, че звукът бе дошъл от банята, където се криеше съпругата му, но из тихата къща не се разнесоха изстрели. Джеси би застреляла всеки, който се опиташе да влезе в къщата през малката стая. Трябва да е било друг прозорец и той неправилно бе преценил посоката.

Следващият слаб звук, който дочу, беше като от дърво, стържещо по мазилка и това му показа, че нападателя се движи надолу по коридора, близо до спалнята. Имаше маса, която се намираше на два метра и половина от стаята. Очевидно онзи се бе блъснал в нея, отново доказвайки липсата на обучение.

Когато си пое въздух и вдиша познатия отличителен аромат на Видовете го обхвана ярост. Това бяха неговите мъже и те преследваха половинката му. Очевидно петимата бяха готови да го убият, за да стигнат до нея. Те трябваше да са наясно, че той щеше да умре, за да я защити.

Подуши вонята на пот, смазка и нещо метално. Пръстите му се извиха и показаха нокти. Мъжът беше донесъл пистолет или нож, за да ги използва срещу Джеси. Джъстис изскочи от укритието си в коридора. От гърлото му се изтръгна рев, когато сграбчи непознатия, вдигна го и блъсна тежкото му тяло в стената.

От силата на удара мазилката поддаде, неприятелят изсъска от изненада и болка и борбата започна.

Удар улучи лидера на НСО в челюстта, силата му бе достатъчна, за да го накара да залитне назад и той загуби надмощието си. Противникът му падна на пода, приклекна и скочи, като го блъсна в гърдите. Джъстис използва зъбите си, за да му разкъса кожата. Натрапникът се опита да смаже ребрата му в мечешка хватка.

Непознатият изкрещя, щом Джъстис го хвана за гърдите, стисна ги здраво и му счупи костите.

Когато рухнаха на пода тялото под него бе мъртво. Отдръпна се от трупа и изплю кръв. Напрегна се като забеляза движение в края на коридора. Изрева отново и се втурна след оттеглящата се сянка.



Джеси чу как нейният мъж нададе рев, след което последва силен съскащ шум и голям бумтеж. Не можеше да сгреши зловещите звуци на битката, искаше й се да се втурне от банята и да скочи право в боя. Но остана приклекнала на мястото си, тъй като тъмната фигура все още бе до прозореца.

Мъжът изчакваше, за да нападне, и вниманието й продължи да е съсредоточено върху него. Разбра, че Джъстис е жив, когато повторно изрева. Изглежда борбата бе приключила и се молеше той да е спечелил.

И тогава сянката до прозореца се раздвижи. Една ръка сграбчи рамката и в миг едро тяло запълни пространството, като приклекна върху перваза. Мъжът подуши, главата му се извърна и сякаш погледна право към нея. Заплашителната призрачна фигура не наподобяваше нито човешка, нито животинска, изглеждаше ужасно страшна и огромна. Джеси натисна спусъците и на двата пистолета, стреля и сянката падна назад, след като я бе улучила с няколко куршума.

Младата жена остана ниско долу и изчака, за да се увери, че нападателят няма да се надигне и да атакува отново, но той не го направи.

Минаха секунди и звукът от нова битка достигна до ушите й. Мебели се разбиваха в предната част на къщата. Животинското ръмжене и ударите на юмруци в плът я разтревожиха.

Бързо се надигна, прекрачи извън ваната и рисковано се спусна към прозореца, за да се убеди, че бе ликвидирала заплахата от нападателя зад гърба й.

Надникна през перваза и забеляза безжизнената тъмна фигура на мъжа. Затвори, превъртя ключалката с палеца си и се затича към спалнята. Всеки, който се опиташе да влезе през прозореца в банята, трябваше най-напред да го счупи, преди да нахлуе вътре, и така щеше да я предупреди.

Необходимостта да намери и помогне на Джъстис я накара да забрави страха си и я изпълни с безразсъдство. Включи осветлението, повече притеснена от това да не е като сляпа в тъмното, отколкото че ще издаде местоположението си.

В коридора се разби стъкло и тя се втурна натам, като спираше само да включва лампите по пътя си към хола. Гледката, която я посрещна, беше шокираща и ужасна. Огромен мъж лежеше проснат по гръб, ризата над ребрата му бе разкъсана, а кожата — раздрана. Докато внимателно разглеждаше мъртвото тяло Джеси се бореше с желанието си да повърне. Кръвта беше навсякъде. Бе опръскала стените и се стичаше на локвички върху килима. Видът на пода бе облечен в черно, лицето му бе намазано с черна боя, на главата си имаше шапка, която скриваше косите му.

Това не беше любимият й, така че тя продължи напред. Трябваше да прескочи тялото, босите й крака потънаха в нещо топло и мокро и тя разбра, че е кръв, но въпреки това не спря. Битката все още се водеше наблизо. В ръцете си стискаше пистолетите, готова да стреля по всеки, който изскочи пред нея, докато стигна голямото открито, тъмно пространство на хола.

С лакът удари ключа на лампата, за да запали светлините, и зяпна разрушената стая. Диванът беше преобърнат, стъклената масичка за кафе разбита, библиотеката лежеше похлупена на пода, а книгите бяха разпръснати хаотично на метър и половина разстояние около нея. Но онова, което привлече вниманието й бяха двамата борещи се мъже в центъра на тази бъркотия.

Джъстис беше по боксерки, по цялото му тяло бе размазана кръв, а лицето му изглеждаше свирепо, като ръмжеше към облечения в черно мъж. Съпругът й не я удостои с поглед, докато заобикаляше противника си, но тя не можеше да престане да се взира в дълбоките драскотини по гърба и ръцете му и синината на едната му буза, където бе получил достатъчно силен удар.

Лицето на другия кървеше силно — носът му бе счупен, устните — сцепени, а едната му скула бе разранена. Черните му дрехи скриваха останалите наранявания, но единият му ръкав беше мокър, вероятно от кръв, а отстрани, където материята бе разкъсана се подаваше част от кожата му.

— Джеси, връщай се обратно! — дрезгаво нареди Джъстис. — Чух изстрели. Ранена ли си?

Младата жена долови движение с ъгъла на окото си и извърна глава навреме, за да види как друг нападател нахлува от кухнята. Без да мисли — просто забеляза черното облекло, размазаната черна боя по лицето и насочи оръжието си. Онзи се движеше по-бързо от човек, но нейните куршуми не пропуснаха. Той извика силно — пронизителен вой от болка — и падна на пода, приземявайки се върху това, което някога е било масичка за кафе. Повече не помръдна.

— Добре съм. Ще прикривам гърба ти, скъпи. Искаш ли да застрелям копелето до теб? — Гласът на Джеси трепереше, но ръцете — не.

— Стой настрана. Има още двама.

— Има само още един, освен този задник, с когото се биеш. Убих мъжа, който се опита да влезе през банята. Чул си тези изстрели. Не пропуснах. — Любимият й изръмжа и тя знаеше, че е ядосан, но щеше да се справи с гнева му по-късно.

Стисна пистолета от лявата ръка между бедрата си, подпря се на стената, за да запази равновесие, и с дясната ръка извади празния пълнител от оръжието. Измъкна нов от бронежилетката и го зареди. После грабна пистолета, който беше между краката й.

— Имаш си човек да се бие вместо теб? — изплю Видът, биещ се с лидера. — Ти си прекалено слаб, за да ни водиш.

— Кой си ти? — изръмжа Джъстис. — Дори не те познавам и как смееш да посягаш на моята половинка?

Той се напрегна и рев раздра гърлото му, когато скочи върху другия. Оттласна се нагоре след мигновено приклякване и се понесе във въздуха. Сигурно имаше силни крака, за да направи подобен скок. Джеси се смая от гледката, възхитена от красотата на движението. Джъстис прелетя около метър и половина, преди тялото му да се блъсне в предателя.

Те се свлякоха на кълбо и от гърлото на водача на Видовете се откъсна ръмжене. Започнаха да се бият като животни — замахваха и се деряха с нокти. Джъстис използва и краката си, успя да увие единия около бедрото на противника си и дръпна силно. Онзи под него изрева в агония, когато крайникът му се изви под неестествен ъгъл.