Болката напълно бе променила Джем. Погледът му бе празен. Д'Обюсон се боеше, че османецът няма да понесе злата си участ и ще се самоубие.

– Няма – успокои го адютантът. – Пристигна пратеник на великия везир на султан Баязид. Настоява да се срещнете веднага.

– Сега? В този час?

– Да. Помолих да изчака до сутринта, но той

– Пратеник на великия везир ли каза?

Мъжът кимна утвърдително.

– Падишахът явно се мисли за много велик – измърмори Пиер Д'Обюсон. – Смята, че аз и рицарите йоанити сме недостойни за ранга му и е обидно да общува с нас. Затова е решил да изпрати посланик от името на великия везир.

– Само кажете и веднага ще го отпратя, даже

– Чакай! Чакай! – прошепна Великият магистър. – Колкото и да се величае Баязид, козът е в моите ръце.

Д'Обюсон започна да се облича.

– Намираме се в много критичен момент, Франсоа. Необходимо е да сме изключително внимателни. Трябва да ни управлява разумът, а не гневът.

Франсоа мълчаливо подаде шпагата на господаря си. Пиер Д'Обюсон я закопча, без да възразява. Адютантът бе подготвил всички бойни отличия на рицаря. Той ги закопча върху дрехата си. Най-накрая Франсоа помогна на Д'Обюсон да си сложи нагръдника.

– Сякаш отивам на война, а не на среща с посланик Очите на адютанта пробляснаха доволно в полутъмната стая.

– Всъщност прав си – продължи Пиер Д'Обюсон. – Като ме види така въоръжен и екипиран, може да си помисли, че се готвя за битка, и да се стресне.

Османският посланик очакваше Великия магистър в приемната. Половината му лице не се виждаше от буйните мустаци и брада, над които стърчеше доста дълъг нос. Под рунтавите вежди гледаха две черни нагли очи.

Пратеникът поздрави Великия магистър с леко кимване.

Пиер Д'Обюсон се настани в креслото си. Известно време се преструваше, че дава някакви много важни нареждания на адютанта си. Умишлено произнасяше някои от думите по-силно, за да ги чуе османецът:

– Големите оръдия

– Папският флот

– Батареята

– Френският крал.

– Пет хиляди души ли? Веднага им намерете място за спане.

– Венецианският дож Посланикът се преструваше на разсеян, но Великият магистър бе убеден, че гостът му попива всяка негова дума.

Когато Пиер Д'Обюсон реши, че представлението е постигнало целта си, се обърна към османеца, сякаш го забелязваше току-що.

– Ти ли си пратеникът на султана?

– Не! – отвърна мъжът леко троснато. – Аз съм пратеник на негова милост великия везир.

– Така ли?

Рицарят се престори на ядосан.

– Следващия път си отваряй ушите по-добре! – нахока той адютанта си. – Човекът е пратеник на везира. Да не ме беше будил!

Франсоа, който бе свикнал на подобни игри, започна тихо да се извинява. Пиер Д'Обюсон измери с поглед османеца.

– Е, какво да правя?! Така и така станах, поне да чуя какво има да ми каже везирът.

– Великият везир! – поправи го рязко пратеникът. Подаде на домакина си един свитък.

Рицарят обаче реши да продължи играта.

– Франсоа, чети!

Адютантът взе свитъка и го разви. Пиер Д'Обюсон видя с крайчеца на окото си големия печат най-долу.

– Аз – започна да чете Франсоа, – Коджа Давуд паша, велик везир на Негово Величество султан Баязид, падишах на мюс…

– Ох, ох, ох! – прекъсна го рицарят с отегчен глас. – Прескочи тази част и давай по същество.

Адютантът продължи:

– …искам да кажа на теб, Пиер Д'Обюсон, че…

Рицарят отбеляза мислено факта, че в писмото са пропуснати титлите му, но не го показа, а продължи да слуша внимателно.

– …присъствието на един изменник толкова близо до османските владения причинява голямо неудобство на империята. Рицарите йоанити са изложени на голяма опасност заради това, че покровителстват този предател. Изцяло във ваш интерес е да отдалечите изменника от османските земи възможно най-скоро и безусловно.

Великият магистър очакваше подобни заплахи.

Добре осъзнаваше, че заради присъствието на Джем на Родос ще бъде подложен на кръстосан огън.

Агресивността на падишаха бе предвидима.

Това, което не бе изчислил, бе бавната реакция на папата. Пиер Д'Обюсон мислеше, че римският първосвещеник ще изиска от йоанитите веднага да му предадат османския принц.

Вместо това Сикст IV подтикваше Великия магистър да направи Джем християнин. Европейските крале съзряха първи голямата опасност от престоя на принца на острова и всеки от тях започна да настоява той да получи османеца, за да го продаде по-късно на папата.

Баязид беше абсолютно прав. Наистина, като държеше Джем на острова, Д'Обюсон излагаше на голяма опасност себе си и владенията на хоспиталиерите.

Преди няколко години султан Мехмед едва не превзе острова. Сега синът му можеше да довърши започнатото, още повече – имаше претекст за нападение.

Адютантът забеляза, че господарят му се замисли, и прекъсна четенето. Изкашля се, за да напомни за присъствието си. Пиер Д'Обюсон се сепна.

– Така значи. Добре, продължавай нататък.

– Падишахът е твърдо решен да премахне причинителя на неудобството. Способен е да разреши проблема с един замах. Все пак ви дава последна възможност да избегнете военния сблъсък. Споразумение може да бъде постигнато чрез изпращане на въпросния изменник във Франция. Рицарите ще получават отплата за услугата в размер на 45 хиляди дуката годишно. Ако откажете предложението, трябва да сте наясно, че…

На рицаря не му бе необходимо да чува повече.

– Достатъчно! – прекъсна той рязко Франсоа.

Ако не изпълнеше искането на султана, щеше да пламне война.

Великият магистър за пореден път осъзна колко много се страхува падишахът от брат си. Това пролича съвсем ясно още с убийството на тригодишния син на Джем. Сега Родос можеше да пострада заради този страх.

Пиер Д'Обюсон стана и се отправи към вратата, без дори да погледне към пратеника.

– Какъв е отговорът ви? – извиси глас мъжът.

Внезапно кръвта в жилите на рицаря кипна. Поведението на този човек премина всякакви граници. Досега никой не си бе позволявал да крещи така на Великия магистър на хоспиталиерите.

Той посегна към шпагата си. Разнесе се стържене на стомана.

Пиер Д'Обюсон се обърна към османеца. Извади оръжието си до средата.

– Върви! – процеди той през зъби. – Предай на падишаха, че извадената наполовина шпага е знак за мир.

– Какъв е отговорът ви? – повтори въпроса си пратеникът.

Нима не се бе изразил достатъчно ясно? Нима мъжът не бе разбрал, че хоспиталиерите ще приемат предложението?

– Отговорът е: Родос няма да наруши мира. И за да докажа това, още утре ще изпратя човек при френския крал Луи. Предай думите ми на султана. Той ще разбере.

Пиер Д'Обюсон напусна бързо залата, без да даде възможност на османеца да каже каквото и да било повече. Целият трепереше от яд.

– Извикай капитана! – разпореди той на адютанта си. – Побързай! Ще ми трябва и кардинал Димитриус.

Когато влезе в стаята си, рицарят застана пред прозореца и се загледа в морето. Опитваше се да се успокои. Слънцето щеше да изгрее всеки момент. Морето бе започнало да изсветлява. На изток се появи розово сияние.

Пиер Д'Обюсон знаеше, че не може да протака повече. Пасивността на Църквата и държавниците бе провалила всичките му планове.

Сега Родос бе в опасност.

И той незабавно трябваше да избави острова от опасността.

На вратата се почука. Влезе капитан Цезар.

– Подготви се за вдигане на котва.

– Кога трябва да отплавам?

– След няколко часа.

Капитанът не скри изумлението си.

– След няколко часа ли? Корабът

– Направи каквото ти казах. Тръгваш след няколко часа.

– Накъде?

– Към най-близкото пристанище на Рим.

Капитанът отдаде чест и излезе.

Пиер Д Обюсон се отправи към масата. Трябваше да свърши още нещо, преди да се появи кардинал Димитриус. Подготви се да пише писмо, но не на френския крал.

Ваше Светейшество Сикст IV… – започна рицарят.




Георгис Димитриус четеше писмото до папата със замислено изражение.

"Какво се е зачел този глупак? – ядосваше се рицарят. – Все едно го учи наизуст!"

След известно време кардиналът най-после му подаде свитъка.

– Нека остане у вас! – каза Пиер Д'Обюсон.

Димитриус се учуди, но задържа писмото.

– Какво мислите?

– Добре сте го написали.

– Само това ли ще кажете?

– Трябваше да свършим тази работа още преди месеци. Знаете

– Няма време за повече приказки! – прекъсна го Д'Обюсон. – Считате ли, че е достатъчно ясно и категорично?

– Да, така мисля.

– Джем непрекъснато прави планове как ще замине за Румелия. Залъгвам го вече толкова месеци. И за да съм по-убедителен в лъжите, попитах капитан Цезар кое е най-близкото пристанище на Балканския полуостров. Оказа се Балона. Джем смята, след като достигне до него, да продължи към Сърбия. Вярва, че народът там ще го подкрепи, защото майка му и жена му са сръбкини.

– Мечти!

– Така е, но той е убеден, че ще успее. Тези неща не ги написах в писмото, но се надявам вие да ги разкажете на папата.

– А ако Джем откаже да поеме към място, различно от Румелия?

Великият магистър сви рамене.

– Той ще си мисли, че отива в Румелия.

– Според мен трябва и това да напишем на Светия отец.