Но принцът не падна. Поговори известно време с Пиер Д'Обюсон и още няколко мъже, а после с помощта на един рицар пое между дърветата.

Феримах застина в напрегнато очакване зад вратата на стаята си.

След малко от коридора се разнесе шум от стъпки.

"Идва!" – помисли си слугинята.

Зарадва се, че въпреки огромното количество изпито вино Джем бе успял да изкачи стълбите.

Стъпките се чуваха все по-близо и по-близо.

Внезапно Джем спря… пред нейната врата.

Дъхът на Феримах секна.

"О, боже! – помисли си тя. – да не би…"

Обзе я желание да отвори вратата и да се втурне в обятията на Огнения принц.

Вече нямаше защо да крие. Можеше да му разкаже всичко. Да му признае. Тогава може би животът ѝ щеше да се развие по различен начин.

Джем стоеше пред прага.

Разделяше ги само една дървена врата. Нищо повече.

"О, Джем! – идваше ѝ да извика. – Принце мой!"

Феримах протегна ръка към дръжката на вратата.

Внезапно от коридора отново се чу шум от стъпки. Джем продължи нататък.

Феримах изтръпна.

Той се отдалечаваше от вратата ѝ.

Внезапно спря.

Дали щеше да се върне? Без съмнение и той се вълнуваше. Колебаеше се. Всеки момент щеше отново да застане пред вратата ѝ. Този път обаче Феримах нямаше да чака.

Момичето безшумно открехна вратата.

От дъното на коридора се чу скърцането на някаква друга врата.

Там бе стаята на Далила – най-младата от трите наложници, подарени на Джем от Каитбай. Беше изскърцала вратата на Далила.

– Кой е? – запита един сънен, уплашен глас.

– Шшшт! Не се бой! Аз съм – отвърна Джем.

Отново се разнесе скърцане. После вратата се затвори.

Най-сетне упорството на Огнения принц срещу наложниците от харема бе сломено.

Феримах затвори тихо своята врата и облегна гръб на нея. Сълзите ѝ блеснаха на меката лунна светлина.


46


На Родос вече нищо не можеше да развълнува Джем. Нито забременяването на Далила, нито конните надбягвания, които устройваха в градината на двореца, нито блестящата победа на пехливанина Кадир ага над двама рицари едновременно, нито сладките разговори с прекрасната Елена.

Принцът не забелязваше дори унилостта на Феримах. Откакто дойдоха на острова, момичето не разговаряше с никого. Отначало Джем смяташе, че тя е мълчалива, защото не разбира местния език. Само че тя избягваше да говори дори със самия него. Задаваше му въпроси съвсем рядко:

– Тази вечер ще има ли пиршество, господарю?

– Ще желаете ли да повикам Далила?

– Защо сте посърнали? Тревожи ли ви нещо?

– Получихте ли вести от Кайро?

Принцът ѝ отвръщаше кратко:

– Няма да има.

– Не знам.

– Не съм получил Понякога Джем се замисляше дали не бе обидил Феримах, без да забележи? Чудеше се дали е възможно тя да му е сърдита заради Далила или Елена. В крайна сметка заключи, че не го интересува.

И бездруго се чувстваше достатъчно объркан. От толкова месеци бе на Родос, а все още въпросът за организиране на поход срещу Баязид нямаше никакво развитие. Островът бе като някакво откъснато от останалия свят място. Тук въздухът, водата, цветовете, ароматите, дори жените, бяха толкова различни.

Джем се срещаше с Великия магистър Пиер Д'Обюсон почти всеки ден. Той му четеше писмата, които бе написал до папата и европейските крале.

Същината на дългите по няколко страници писма се съдържаше в последните три изречения:


Законният владетел на узурпирания османски престол султан Джем в момента е почетен гост в двореца на рицарите хоспиталиери на остров Родос. Султанът предлага съвместни действия за постигането на дълготраен мир в Европа. Уверени сме, че ще подкрепите усилията на Негово Величество.


Джем положи големи усилия, докато убеди Пиер Д'Обюсон последното изречение да изглежда точно по този начин. Рицарят бе написал нещата доста по-просто и открито и принцът веднага се възпротиви:

– Не! Не съм съгласен да изпращате този текст.

– Но защо? – учуди се Великият магистър. – Нима не желаете подкрепата на кралете?

– Помислете само докъде е стигнал светът, щом един османски владетел търси подкрепата на европейските крале! Може да съм в изгнание, но няма да моля за помощ.

– Да, но се нуждаете от подкрепата им Джем бодна с показалец Д'Обюсон по гърдите.

– Ще го напишете така, все едно вие искате помощта им.

В крайна сметка принцът постигна целта си. Текстът доби желания от него вид.

Джем въобще не подозираше, че ще минат седмици, докато започне да получава отговори.

Когато пристигнеше писмо, Пиер Д'Обюсон бързаше да зарадва принца:

– Ваше Величество, пристигна вест от френския крал, трябва да го отпразнуваме!

– Преди малко ми донесоха отговора на кралица Изабела Кастилска и крал Фердинанд Арагонски, уважаеми султане!

Но Джем вече никак не се вълнуваше от тези писма. На практика те не означаваха нищо.


Скъпи рицарю, моля да предадете на Негово Величество султан Джем, че най-сърдечно го приветстваме за намерението да установи траен мир.


Приветстваха го!

Джем не очакваше приветствия, а подкрепа.

Трябваха му войници, оръжие и пари. Както и кораби, които да го превозят до Румелия.

– Веднъж да стигна до Румелия, нещата ще се подредят – обясняваше принцът на Пиер Д'Обюсон. – Ще се отправя директно към сръбските земи. Там ще свикам армия и ще превзема Истанбул.

Джем мечтаеше да завоюва Истанбул също като баща си.

Само че в писмата, които се получиха от европейските крале, нямаше и намек, че някой ще го подкрепи с войска или средства.

Великият магистър отново седна да пише писма:


Негово Величество султанът смята за уместно да нападне узурпатора на османския престол от Балканския полуостров. Считам идеята му за много добра. За тази цел са му необходими пари, оръжие и кораби.


После отново настъпи напрегнато очакване. Но новите отговори бяха почти като предишните:


Велики магистре, считаме, че плановете на султан Джем са изключително смели и без гарантиран успех.


– Глупаци! – не се сдържаше принцът, щом Д'Обюсон му прочетеше подобно писмо. – Всичките са глупаци! Нима не разбират? Баязид въобще няма да очаква, че ще го нападна от запад. Народът в Румелия ще ме подкрепи.

"Какво да правя? – чудеше се Пиер Д'Обюсон. – Повече не мога да го залъгвам."

Всъщност Великият магистър въобще не бе изпратил писмата, които Джем коригираше с такова усърдие. Той писа на папата и на европейските крале още преди османецът да стъпи на острова:


Ако успеем да вземем сина на Мехмед Завоевателя на Родос, християнският свят ще получи голямо предимство. Ще го убедим да се присъедини към нас. Не се съмнявам, че ще сполучим, защото той се нуждае от подкрепата ни. Ще го изпратим напред, за да разпали война за османския престол. В същото време ще организираме голям кръстоносен поход, който най-после ще сложи край на присъствието на полумесеца по Светите земи. Уверени сме, че ще подкрепите рицарите хоспиталиери за постигането на тази свещена цел.


Отговорите на европейските крале, които разгневяваха Джем, бяха пълни измислици. Съчиняваше ги Великият магистър.

Всъщност дори истинските писма на европейските владетели, изпратени в отговор на предложението на Д'Обюсон, бяха изпълнени с празни приказки. Самият рицар бе дълбоко разочарован от тях. Всеки искаше Джем да бъде предаден на него.

Френският крал Луи XI, както и неаполитанският крал Феранте настояваха в писмата си:


Трябва незабавно да ни изпратите Джем. Опасно е да го държите в такава близост до османските владения. Могат да Ви нападнат всеки миг и няма да съумеете да устоите на обсадата. Не е изключено да го отвлекат или убият. А ако това се случи, всичките Ви предложения ще станат безпредметни. Християнството ще изпусне тази историческа възможност. Час по-скоро ни го предайте!


Пристигна посланик на кастилската кралица Изабела. Тя обещаваше да осигури подкрепа по море, когато стане необходимо.

Кралят на Сицилия Фердинанд Католика пишеше: Ще застана до вас, когато удари часът, сякаш разполагаше с реална войска и сила.

Писмото на папата обаче истински изненада Пиер Д'Обюсон. След пространни молитви и няколко цитата от Библията Сикст IV достигаше до същината на въпроса:


Предложи му да приеме християнството, Д'Обюсон. Така ще се издигнеш до висотата на светците. Ако съумееш да го направиш, ще напишеш паметна страница в историята на християнския свят. Църквата ще те обяви за блажен.


Папата искаше от Великия магистър невъзможното.

Как се предлага на един султан подобно нещо?

Когато кардинал Георгис Димитриус чу искането на папата, щеше да припадне от вълнение. "Божи човек!" – каза си той. Спомни си деня, в който с Пиер Д'Обюсон очакваше Джем в кулата. "Великият магистър ми се присмя, когато му предлагах да се опитаме да покръстим Джем, но ето че Светият отец е на същото мнение."

– Това е невъзможно – повтори Д'Обюсон.

– Възможно е! – отсече кардиналът. – Трябва само да го посплашим.

– И как да го посплашим, отче?

– Как ли? Например, като му отнемем охолния живот, който води. Ще го преместим от луксозното жилище в някое от малките помещения в задния двор на двореца. Или пък ще го затворим в кула. Нека поживее известно време като пленник. Той е умен човек. Ще се досети какво трябва да направи.