Малко преди пашата да излезе, султанът внезапно се сети:

– Какво прави Гедик? – попита той.

Коджа Давуд понечи да каже нещо, но падишахът реши, че не му се слуша сега, и с едно движение на ръката отпрати мъжа навън.


45


Родос, дворецът на хоспиталиерите Нощта на 1 срещу 2 август 1482 г.

Джем наистина беше ослепителен, когато се появи в градината на двореца, придружен от Пиер Д'Обюсон.

Стотици рицари се бяха строили в две редици. Броните им блестяха на светлината от факлите и огромните фенери, закачени навсякъде по дърветата. Мъжете вдигнаха високо сабите си и двама по двама допряха върховете им.

Пиер Д'Обюсон застана от дясната страна на Джем и заедно се мушнаха в тунела от саби. Последователно всяка двойка рицари удряше леко остриетата на оръжията си. Разнасяше се мелодичен звън. Принцът чу, че някой с висок и ясен глас обявява пристигането му. Разнесоха се аплодисменти и викове "Урааа!".

Джем излезе пръв от арката от саби. Д'Обюсон умишлено изостана леко назад. Надяваше се, че по този начин ще достави удоволствие на принца. Джем обаче въобще не обърна внимание. Той бе зает да оглежда тълпата от покланящи се хора. И най-вече многобройните красиви жени. Внезапно се притесни, че не знае как би трябвало да се държи с тях. Дали бе редно да ги гледа? Та те бяха почти голи. Деколтетата им стигаха едва ли не до пъпа. А когато се навеждаха, за да се поклонят Джем едва успяваше да удържи възбудата си. В този миг Великият магистър го подкани:

– Да продължим напред.

Тълпата се отдръпна, за да им стори път. Когато принцът минаваше покрай великолепно облечените жени, те първо правеха реверанс, а после започваха да си шушукат.

Джем не се съмняваше, че изглежда достолепно. Беше убеден, че всички тези жени му се възхищават. Нямаше как да не останат запленени от засуканите му мустаци, маслиненокафевия загар на лицето, изписаните вежди и черните му очи.

Пиер Д'Обюсон поведе принца към трапезата. Тя бе ярко осветена от многобройни факли и златни свещници.

Великият магистър внезапно спря.

– Ваше Величество, разрешете да ви представя управителя на провинция Колахиум Николаус.

Пред Джем стоеше дебел мъж. Той се усмихна широко и се поклони. Принцът обаче не му обърна никакво внимание, защото не можеше да откъсне очи от придружителката на Николаус.

Джем стоеше като омагьосан.

Д'Обюсон хвърли бърз поглед към османеца, за да се увери, че красотата на момичето е подействала, както той бе предвидил. Усмихна се доволен: "Крепостта е превзета!".

– Скъпи султане – обади се рицарят, – а тази госпожица е дъщерята на Николаус, Елена.

Елена се поклони. Джем леко отклони поглед, за да прикрие възхищението си от прекрасните голи рамене и грациозната шия на момичето.

– Елена… да не сте от Троя?

– Не! – отвърна тя с дълбок, чувствен глас. – От Родос съм.

Джем потръпна. Гласът ѝ бе толкова възбуждащ.

– Заклевам се – отвърна принцът, – че Елена от Родос е много по-хубава от троянската си съименничка.

– Благодаря за комплимента, Ваше Величество – усмихна се момичето. – Нима сте се срещали с Елена от Троя? Изглеждате значително по-млад.

Великият магистър и Николаус изтръпнаха. "Какви ги върши тази хубостница?" – помисли си раздразнено Пиер Д'Обюсон. Притесни се, че дръзкият отговор на момичето може да провали плана му.

– Султанът е не само смел и начетен – обади се той, – но и надарен поет. Ще имате възможност да поговорите за това по време на вечерята.

– На вечерята ли?

– Да. Елена ще ви прави компания.

Джем сериозно се притесни. Въобще нямаше представа как да се държи.

Момичето бе толкова хубаво.

Полуголо.

В Османската империя бе немислимо една жена да се разхожда така пред толкова много мъже.

Пък и не беше свикнал да седи в близост до толкова прелестно създание.

Какво щеше да ѝ каже?

Как беше редно да се държи?

Трябваше ли да се храни?

Докато умуваше над тези въпроси, без да намира отговор, внезапно му проблесна: "Стига съм се паникьосвал. От това по-лошо няма как да стане!".

Но ето че имаше.

Елена му протегна едната си ръка. Какво ли трябваше да стори? Дали трябваше да я хване? Джем докосна с върха на пръстите си ръката на момичето. През цялото време се молеше тя да не долови смущението му. Елена измъкна дланта си изпод ръката на принца с ловко движение. Усмихна му се. После я постави върху неговата.

Принцът бързо се огледа наоколо. Всички мъже бяха хванали дамите си по същия начин.

"Урок първи! – помисли си Джем. – да видим какви ли още геройства се очакват от мен на масата."

Хората, които преминаваха покрай Джем и Елена, ги поздравяваха. Бяха красива двойка – очарователно момиче с един загадъчен, екзотичен османец. Подхождаха си. Феримах наистина го бе направила блестящ. Внезапно принцът почувства някаква неизразима тъга.

Момичето бе като фея.

Той пък бе султан.

"Трябва да се успокоя – каза си Джем. – Тук съм само гост. Ще се придържам към обичаите на домакините си. Ще се наслаждавам на живота."

Поведоха Джем към средата на почетната маса. Слугите се разтичаха, за да му подадат стола. Великият магистър седна от дясната страна на принца, а Елена от лявата. От другата страна на Пиер Д'Обюсон се настани мъжът с червеното расо, когото Джем бе видял на пристанището.

Прислужниците започнаха да пълнят чашите с вино.

"Родоско вино – помисли си османецът. – Толкова ли нямат родоска вода?"

Усмихна се сам на себе си.

Усети, че няма защо да се тревожи. Присъствието на момичето не го притесняваше ни най-малко. Дори напротив – с всяка измината минута Джем се чувстваше все по-спокоен и уверен. Въпреки че бе в центъра на вниманието на толкова гости.

Само че щастието му не продължи дълго. Внезапно Великият магистър се изправи. Почука с малка лъжичка по чашата си за вино. Разнесе се чуден звън.

Всички гости замлъкнаха, слугите спряха да се движат.

– Ваше Величество, за мен е голяма чест, че тази вечер седим на една маса – усмихна се той първо на Джем. После се обърна към гостите и продължи: – Приятели, рицари, воини на Исус! Тази вечер съм изключително щастлив Д'Обюсон направи пауза, за да засили вълнението сред присъстващите.

– Щастлив съм, защото рицарите хоспиталиери и султан Джем се договориха да извоюват заедно една голяма победа. Още днес ще започнем да градим един нов свят.

Избухнаха аплодисменти.

Великият магистър вдигна чашата си за наздравица към османеца. Мъжете и жените от околните маси станаха на крака.

– Вдигам тост за великия османски султан Джем! Нека нашето начинание се сбъдне!

– Амин! – извикаха гостите в един глас. – да бъде!

Принцът настръхна от ужас. Какво ли трябваше да направи сега?

Най-неочаквано Елена му дойде на помощ.

Тя постави чаша с вино в ръката му.

– Не пия вино! – възпротиви се Джем.

– Но моля ви!

Всички стояха прави. Великият магистър продължаваше да държи чашата си срещу принца. Джем трябваше да стори нещо. Огледа се за празна чаша, която да вдигне, но не видя.

В същия момент Елена обви пръстите му около чашата с вино и му прошепна, като се усмихваше прелъстително:

– Хайдеее! Направете ми това удоволствие!

Как да ѝ откаже?

Парис не бе устоял на хубавата Елена.

А родоската Елена бе още по-неустоима.

Джем се изправи. Вдигна чаша към Д'Обюсон.

– А аз вдигам тост за родоските рицари и нашето общо бъдеще! – извиси глас принцът.




Джем вече се чудеше как ще се прибере до стаята си.

Когато изпи и четвъртата чаша вино, която му наля Елена, усети, че езикът му започна да се преплита. После престана да брои чашите. Въпреки това се чувстваше отлично.

Джем и останалите гости изгледаха усмихнати представлението, което бе подготвено в чест на принца. Особено впечатлителна бе борбата между двама рицари. Когато османецът разказа, че един от приближените му е пехливанин, избухнаха аплодисменти. Решиха, че ще направят двубой между него и някой от родоските рицари. Джем бе убеден, че неговият Кадир ага ще надвие и двама рицари наведнъж.

После принцът започна да си мечтае как ще прекара нощта с Елена. Страстта към момичето го бе завладяла всецяло. А тя му хвърляше толкова предизвикателни погледи, че той едва се сдържаше на мястото си. Под въздействието на виното Елена му изглеждаше още по-неустоима.

Въпреки това плановете на Джем за нощ в обятията на Елена не се сбъднаха.

Дебелакът Николаус развали всичко. Мъжът се появи на масата и след като поздрави принца, каза:

– За съжаление стана късно. Ще трябва да ви отделя от Елена, Ваше Величество.

Какво можеше да каже Джем? Момичето веднага стана. Преди да тръгне с баща си, изпрати на принца един последен поглед, изпълнен с копнеж.

Османецът се почувства изоставен.

Нима това бе всичко?

Огледа се наоколо. Дори дворецът, който се виждаше между огромните листа на палмите, му се стори грозен и зловещ.

Принцът нямаше как да забележи, че една сянка го гледа от прозореца.

Феримах не бе откъснала очи от Огнения принц нито за миг.




Когато Джем стана от стола, сърцето на Феримах се сви.

– Ще падне! – помисли си тя.