– Ще кажете, че не е оръжие за убиване. Не оставяйте външният ѝ вид да ви заблуди. В опитни ръце е не по-малко опасна от османските саби.
Всъщност рицарят искаше да направи сравнение с тежките мечове на кръстоносците, но овреме се въздържа.
Джем замахна още няколко пъти с шпагата и после я върна на притежателя ѝ.
– Благодаря, но предпочитам нашите.
Рицарят ловко прибра оръжието в ножницата. Седна отново и се обърна към Джем.
– Дойдох, за да ви попитам с какво родоските рицари биха могли да ви бъдат полезни?
– Първо ми позволете да ви благодаря! Отнесохте се с мен другарски, което никога няма да забравя. Ще ви се отплатя пребогато, когато му дойде времето. Османската империя и Родос ще заживеят в мир.
– Щедри са обещанията на Ваше Величество. Дай боже приятелството ни да се засилва и укрепва. Рицарите йоанити също са готови да бъдат ваши верни приятели и съюзници.
След изричането на тези тържествени думи Пиер Д'Обюсон прочисти гърлото си.
– Уважаеми султане, ще споделите ли с мен вашите планове?
Джем се взря в очите на мъжа.
– Да си възвърна трона, който брат ми Баязид отне, разбира се.
– Мога ли да попитам как смятате да го направите?
Тази превзета любезност започна да изнервя Джем и той стана прав.
– Можете да ме питате за всичко – отвърна той. – Щом заявихме приятелските си чувства още в началото, нека си говорим открито, като другари. Без завъртени фрази.
– Прав сте. И аз не обичам префърцунените разговори.
– Да видим първо с какво разполагам – продължи Джем, докато отиваше към далечния край на стаята. Внезапно се обърна. – Аз имам трон и корона, а вие – сила.
Великият магистър се усмихна.
– Говорите наистина открито. И аз ще се придържам към този тон. Да, наистина съществуват трон и корона, но те не са във вашите ръце. Прав сте, аз разполагам със сила, но освен това имам трон и корона.
Джем го изгледа учудено.
– Трон и корона ли? За едната шепа хора на острова ли говорите?
– Моля да не подценявате Родос, Ваше Величество! – отвърна Пиер Д'Обюсон с едва доловима нотка на обида. – Да, хоспиталиерите имат свой трон, а освен това могат да осигурят подкрепата на всички европейски владетели.
– Извинете, не исках да ви обидя.
Рицарят небрежно махна с ръка.
– Знам, знам. Просто искам да придобиете представа за мощта на рицарите йоанити. Ние ще ви помогнем да се сдобиете с голяма мощ.
– А какво искате в замяна?
– Приятелството ви.
Този път Джем махна с ръка.
– Хайде да си говорим честно! Защо ще помогнете на един османски принц беглец? Всяка услуга си има цена.
– Не мога да говоря от името на европейските крале – отвърна Пиер Д'Обюсон, – но мога да се срещна с тях, да им напиша писма. Разбира се, най-напред ще изпратя вест на Светия отец в Рим. Ако имате подкрепата на папа Сикст IV, значи имате подкрепата на целия свят, разбирате това, нали? После ще започнем писмени преговори. И двете страни ще заявят желанията си. Естествено, всичко това ще отнеме известно време. В крайна сметка ще постигнем споразумение и ще преминем към действие. Аз мога единствено
– Какво?
– Аз мога единствено да говоря от името на рицарите хоспиталиери.
– Добре, какво ще очакват хоспиталиерите в замяна на помощта си?
– Ех, ние ще поискаме само няколко островчета, които баща ви ни отне. Те са като въздуха и водата за нас. Ако ни ги върнете, ще имате нашето приятелство и подкрепа.
"Когато дойде време за даване – веднага започна да размишлява Джем, – ще обсъдя въпроса с пашите. Някои може да върна, но по-стратегическите ще се постарая да задържа." В същото време запита рицаря:
– Това едва ли е всичко?
– Прав сте. Цялата операция ще изисква много средства. Ние ще ги поемем. После обаче ще трябва да ни възстановите парите.
– Колко?
Великият магистър се престори на замислен.
– Колко ли… Колко? Предполагам… около сто и петдесет хиляди дуката.
– Приемам. Тези условия ме устройват.
Д'Обюсон се поклони на Джем.
– Тогава започвам да действам. Ще накарам писарите да подготвят споразумението. Аз ще започна да съчинявам писмата, после заедно ще ги прегледаме едно по едно.
– Има и още нещо – каза внезапно Джем. – Каква гаранция ще получа?
– Гаранция за какво, султане?
Принцът подръпна мустака си.
– Че няма да ме продадете.
Пиер Д'Обюсон изтръпна. Ето това не беше предвидил. Опита се да каже нещо, но не успя да си събере мислите.
– Брат ми пръска пари наляво и надясно, за да се отърве от мен. Вие на каква стойност ме оценявате? Баязид предложи на Каитбай един милион златни дуката, за да ме предаде жив или мъртъв. Той отказа.
"Само ти така си мислиш! – мина през ума на рицаря. – Каитбай отказа дукатите на Баязид, но те продаде на нас на същата цена. Той неслучайно те изпрати обратно в Мала Азия. И неслучайно войската, съставена от негови хора, бързобързо се разбяга. Целта му бе да те тласне насам. Към нас. Нима не си се досетил?!"
Само че сега бе твърде рано Джем да научава всичко това, така че Д'Обюсон отвърна само:
– Султане, в момента сте толкова скъп, че не ми се вярва в османската хазна да има толкова пари. Единствената гаранция, която мога да ви дам, е думата на Великия магистър на Ордена на хоспиталиерите.
Мъжът наклони леко глава и пое към вратата.
– Ще видите, че думата ми тежи повече от злато. Сега ме извинете. Ще се видим отново на вечеря.
– На вечеря ли? Защо?
– Ах, простете! Пропуснах да ви кажа. От важни разговори съвсем забравих да ви известя, че рицарите хоспиталиери дават тържествена вечеря във ваша чест.
– О!
– Ще седнете на масата като домакин. Рицарите ще ви приветстват. Ще дойдат всички първенци на Колахиум заедно с… – Д'Обюсон сякаш се поколеба за момент, но после продължи: – …красивите си съпруги. Разбира се, ще присъстват и управниците на Бург.
– Колахиум… Бург… Какво представляват те?
– Господарю, колко сте наблюдателен! Не изпускате нито една подробност. На нашите крале ще им е трудно да се пазарят с вас. – Великият магистър се разсмя, а после започна да обяснява: – Колахиум е името на квартала, в който се намира рицарският дворец. Там живеят по-знатните рицари и най-заможните земевладелци и търговци на Родос. В Бург живеят обикновените хора.
Рицарят се вгледа в Джем, за да разбере какво въздействие са оказали думите му.
– Ще бъде прекрасна вечер, по време на която ще обявя нашето историческо споразумение.
Пиер Д'Обюсон излезе. Джем потъна в дълбок размисъл. След няколко часа осъзна, че няма полза от много умуване.
"Не можеш да събереш разлятото мляко!" – каза си Джем.
Време бе да се подготви за вечерното събитие.
Трябваше да бъде ослепителен.
А само един човек можеше да го направи такъв.
Джем плесна с ръце.
– Повикай Феримах! – разпореди той на родоския слуга, който влезе.
Човекът се смути. Нямаше как да знае коя е Феримах. Изведнъж някакво особено чувство налегна принца. Нещо го парна под лъжичката.
– Прислужницата ми – поясни с чужд за него глас.
44
По правило всички везири идваха на сутрешните заседания на Дивана без особено желание. Тази сутрин не правеше изключение.
Везирите се запътиха към тронната зала веднага след сутрешната молитва.
Падишахът не бе дошъл в джамията. По всичко личеше, че ще пропусне и сутрешното събрание на везирите си. Ако султанът се канеше да идва, еничарите ограждаха пътя и поставяха навсякъде допълнителни стражи.
"Е, поне днес няма да гледаме физиономията на Негово Величество падишаха!" – помисли си с облекчение Гедик Ахмед паша.
Гедик огледа останалите везири.
Всички полагаха неимоверни усилия да изглеждат бодри и свежи, но по сънливите им очи личеше, че още не са се събудили напълно.
Единствено Коджа Давуд паша беше нащрек.
"Гледай го този! – помисли си Гедик Ахмед. – Прилича на вълк, който дебне плячката си."
Коджа Давуд и Гедик бяха като земляци – и двамата бяха с албански произход – и въпреки това никак не се харесваха.
Преди Баязид да стане падишах, Коджа Давуд бе един от многото везири. Баязид го направи бейлербей на Румелия, но той не остана доволен. Искаше да бъде велик везир.
Гедик Ахмед паша дочу околните да си шушукат: "Колко е напълнял! Едва стои на краката си!". Досети се, че говорят за великия везир Исхак паша. Гедик се обърна и погледна към него. Да, наистина везирът доста се бе поохранил.
Въпреки умората, безсънието и лошото си настроение, Гедик паша се засмя. "Животът в столицата разваля човека! – помисли си той. – И аз съм почнал да дебелея. Още малко и мен ще почнат да одумват така."
Внезапно помръкна. Засрами се, че мислено се е присмял на Исхак. После си каза: "Е, поне не клюкарствам като останалите. И не се опитвам да наклеветя никого".
Други обаче клеветяха без угризения. Коджа Давуд паша например не спираше да злослови по адрес на Исхак паша. Несъмнено се надяваше да заеме мястото му.
Великият везир знаеше много добре, че Давуд постоянно се опитва да го злепостави, но не му обръщаше внимание. Сякаш въобще не го интересуваше.
Гедик пое дълбоко хладния въздух. "Държавната служба не е лесна – напълняваш, клеветят те… На Исхак тепърва му предстои да научи колко е трудна задачата на везира" – замисли се той.
"Джем султан – Степното цвете" отзывы
Отзывы читателей о книге "Джем султан – Степното цвете". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Джем султан – Степното цвете" друзьям в соцсетях.