– Но няма да умре! – поклати глава султанът.

– Онази жена няма да я остави жива. Особено ако османецът стане падишах.

– Онази жена ще остане тук. А момичето ще замине с господаря си. Искам така да подредиш нещата.

Лицето на младата жена грейна в доволство.

– Добре. А какво ще стане с Джем?

– От него зависи – отвърна Каитбай със замислено изражение.

– Защо? Случило ли се е нещо?

– Получих писмо от брат му. Счита приемането на Джем на мамелюшка територия за вражески акт. Предлага ми един милион дуката, за да му го предам жив или мъртъв.

Момичето се разсмя.

– Ако Баязид научи за промяната в намеренията на брат си, няма да даде и пукнато петаче.

– Каква промяна?

– Изглежда, след поклонението в Мека Джем е преосмислил ценностите си. В последното писмо е написал, че е станал нов човек. Вече не го интересуват нито короната, нито тронът. Съвсем е загърбил мисълта за битки и война. По време на молитва Аллах го бил посъветвал да се откаже от властта. В писмото се споменаваше и за някакъв вълк. Риж вълк. Пише, че го е убил. Не знам какво значи това.

Султанът погледна лукаво дъщеря си.

– Джем е златна мина. Няма да го дам без добра печалба.

– Един милион дуката е добра цена.

– Така ли мислиш? – смигна ѝ султанът. – Той е син на Мехмед Завоевателя, султана, който унищожи Източната Римска империя. Всеки би искал да го има при себе си. Но трябва да го накараме да воюва. Това ще повиши цената му.

– Ами ако загине?

Султанът сякаш не чу дъщеря си.

– Кралят на франките го иска. Родоските рицари – също. Както и неаполитанският крал. Смятат ме за глупак. И тримата искат после да го препродадат на папата на много по-висока цена.

Каитбай стана от кушетката. Приближи се към дъщеря си.

– Ако Джем умре, и двамата с него ще загубим. Той – живота си, а аз – златната си мина.

Обърна се и пое към вратата в дъното на нишата.

– Но първо трябва да го накараме да воюва. Ще остави тук майка си и бременната си жена, а самият той ще се върне в Анадола начело на голяма войска.

Когато достигна вратата, султанът хвърли бърз поглед към дъщеря си.

– Ще вземе със себе си трите момичета, които съм му приготвил, и убийцата на кобри. Тя няма да издържи да стои без него тук.


40


Крепостта на Халикарнас[33] Юли 1482 г.

Джем наблюдаваше безкрайната синя шир от най-високата кула. Морето бе бурно. Вълните се разбиваха в основите на крепостта със силен плясък.

Днес бе деветият ден, откакто пристигна в Халикарнас. Още сутринта се качи на кулата, измъчван от жегата и неизвестността. Сега се взираше в хоризонта.

Тук щеше да настъпи краят му.

Или да започне ново начало.

Вече девет дни очакваше появата на кораба.

Опитваше се да отгатне откъде ще се зададе.

Рицарят Демистокъл бе казал, че най-вероятно плавателният съд ще се появи от югозапад. "Но не можем да сме сигурни – бе добавил мъжът. – Ако излезе буря или морето е неспокойно, капитанът ще бъде принуден да заходи от юг или запад. Всичко зависи от морето и вятъра."

Така или иначе животът на Джем бе като подхвърлен на вятъра.

Този път Баязид нямаше да изчаква, както постъпи, когато разбра, че брат му е намерил убежище при мамелюците. Вече знаеше, че ако чака, Джем ще има време да намери подкрепление. Ако Баязид бе нахлул с голяма войска на територията на мамелюшката държава, Каитбай вероятно сам щеше да му предаде по-малкия брат. Жив или мъртъв. Вместо това египетският султан даде войска и пари на Джем и той обсади Коня.

Да, този път Баязид бе далеч по-бърз в действията си. Ето, вече бе изпратил Гедик Ахмед паша да обсади халикарнаската крепост. Вероятно скоро щеше да пристигне и подкрепление по море. Така Джем щеше да се окаже обграден – от османския флот по море и от еничарите на сушата. Демистокъл щеше да го предаде без колебание. Нямаше да рискува османците да срутят крепостта само за да защити принца беглец.

Сега Джем ужасно се разкайваше.

Когато се върна от Мека, се бе отърсил от всичките си амбиции и съблазни. Чувстваше се чист като ангел.

Не искаше да приеме трите наложници, които Каитбай му бе подготвил за подарък.

– Вече съм хаджия, султане. Въздържам се от плътски удоволствия.

Каитбай избухна в смях.

– Наложниците са разрешени от Корана. Какъв султан ще си без наложници? Пък и състоянието на жена ти… не позволява… нали знаеш… – отвърна той.

След дълги увещания Джем се съгласи да вземе трите млади хубави момичета.

Очакваше, че Нада ще вдигне голям скандал, но този път жена му го учуди. Повика трите момичета, запозна се с тях и седнаха да си говорят. Вероятно спокойното поведение на Нада се дължеше на увереността, че мъжът ѝ скоро ще стане падишах. "На моят султан му трябва харем!" – вероятно си мислеше сръбкинята. А тя щеше да е най-важната жена в харема. Надиде валиде султан, родила наследници на падишаха.

Едно от момичетата бе египтянка на име Айша. Втората – нубийката Шаразат, бе с много тъмна, почти черна кожа. Косата ѝ бе къдрава и по момчешки къса. Най-млада бе третата – вавилонката Далила.

Джем въобще не ги поглеждаше, но Нада започна да им измисля занимания още от първия ден. Всяка вечер Далила пееше песни.

Джем никога нямаше да забрави реакцията на Феримах през първия ден, в който момичетата се появиха в дома му. Слугинята дори не ги погледна, цялото ѝ внимание бе насочено към господаря ѝ. Въобще не я интересуваше, че момичетата са красиви и млади. За нея бе важно какво е отношението на Джем към тях. След като го наблюдава известно време, тя само весело разтърси глава и се усмихна.

Феримах въобще не разговаряше с момичетата. Дори сега, в тази малка, тясна крепост, където едва ли не постоянно седяха една до друга. Не обелваше и дума.

Когато Джем се върна от Мека, майка му едва го позна. А щом чу, че се е отказал да воюва, недоволно замърмори: "Не мога да повярвам, че си в състояние да говориш така! Нима си забравил каква цена ще трябва да платиш?"

Не беше забравил.

Нима можеше да забрави? Живееше с този страх от ранно детство.

Разпоредбите на кануннамето.

Примката на палача!

Смъртта!

Все пак се надяваше, че брат му ще му прости.

Джем изпрати писмо на Баязид от Мека: Мисълта за престола вече не ме блазни. Нека ти да бъдеш султан. Тук, в Мека, открих, че най-голямото богатство не идва от престола и короната, а от благоволението на Аллах.

Османският принц получи отговора на брат си едва след като се върна в Кайро: Щом е така, защо оставяш брат ти да скърби заради теб?

Баязид му даваше знак да се върне.

Не казваше обаче каква съдба ще му отреди в пределите на Османската империя. Принцът се надяваше да го изпратят в някое затънтено кътче далеч от столицата.

Когато Джем спомена намерението си да се завърне в османските земи, Нада направо полудя.

– Ще те убие! – развика се тя. – Ще те убие!

Чичек хатун не пророни нито дума, само заплака неутешимо.

Феримах? Тя мълчеше. Няколко пъти я попита за мнението ѝ, но всеки път тя му отговаряше: "Ти си султанът, ти трябва да решиш. Аз съм само писар".

Джем се чудеше къде да се скрие от постоянните писъци и ревове.

Султан Каитбай също не спираше да крещи в лицето му. Непрекъснато повтаряше:

– Аз спазих обещанието си, османецо. Спази и ти твоето.

Джем разказа на египетския султан, че е писал на брат си.

– Няма смисъл от кавгите между роднини. Най-добре да призная Баязид за падишах. Ще отида в столицата и ще коленича Не можа да довърши изречението. Каитбай се разкрещя:

– И кой ми казва това? Султанът, който потърси убежище при мен! Султанът, който поиска да му дам войска и пари, който ме помоли за подкрепа, за да възвърне престола си!

– Аз… само

– Слушай! – скочи мамелюкът. – Поиска войска – осигурих ти, поиска пари – дадох ти. Вземай парите! Заради теб си развалих отношенията с османската столица. И сега, когато брат ти се разгневи, изведнъж се свиваш в ъгъла и започваш да трепериш като малко дете. Това ли ти е благодарността за помощта, която ти оказах?

Това бяха тежки думи. Може би най-тежките, които Джем бе чувал през живота си.

Каитбай имаше право.

Джем го бе подвел. Султанът бе повярвал на думите му и бе развалил отношенията си с Баязид. Ако Джем се откажеше от битката за престола, означаваше да зареже Каитбай по средата на пътя.

Принцът бе на път да загуби приятелството на Каитбай, а това бе не по-малко опасно от враждата с Баязид.

Една вечер разгневеният египетски султан каза на Джем:

– Не ме интересуват приказките ти за вълка! Брат ти ми предложи един милион златни дуката за теб. Жив или мъртъв. Разбираш ли? Жив или мъртъв. Аз отхвърлих предложението му. Защо? Защото ти бях дал дума. Мъжка дума. А аз държа на думата си.

Джем разбра, че вече не е в безопасност в Кайро. Дворецът на мамелюците се бе превърнал в смъртоносен капан.

Жив или мъртъв… Срещу един милион златни дуката




Най-накрая Каитбай му бе заявил с тон, който не търпеше възражения:

– Заминаваш да воюваш! Майка ти, синът ти и жена ти ще останат при мен. Синът ти е още малък. Жена ти скоро ще роди. Тук ще са на сигурно място. Поведи войската и завземи престола. После ще ти ги изпратя в столицата заедно с богати дарове.