– Нишанджъ Гласът на султана бе тих като дихание. Ладжапо веднага се спусна към болния, но великият везир му изсъска:

– Да не би ти да си Нишанджъ?

Еврейският лекар отвори уста, за да възрази, но щом съзря строгия поглед на Мехмед паша, предпочете да отстъпи.

Везирът коленичи до постелята на падишаха. Наведе се над леглото, за да чуе думите на османския владетел.

– Тук съм, повелителю!

Султан Мехмед едва намери сили да отвори очи. Сърцето на великия везир се сви от болка. "Смъртоносна болка е да гледаш Мехмед Завоевателя толкова слаб и безпомощен!" – помисли си той.

– Защо ме погубиха докторите, паша?

"Какво? Дали чух правилно?" – стресна се великият везир.

Приближи се към главата на падишаха, за да чува по-добре.

– Какво ще заповядате, господарю?

– Защо… ме погубиха… докторите, паша?

От ужаса, който изпита, Мехмед паша се изправи като пружина. "О, Аллах! Нима са го отровили?"

Отровили са великия падишах!

След единадесет неуспешни опита най-после бяха успели да се справят със султан Мехмед.

Изведнъж великият везир си припомни откъслечни думи, които бе дочул от шушукането между лекарите.

Ладжапо настояваше да приготви обезболяващата отвара, а останалите лечители го молеха:

– Недейте, Яхия паша! Въздействието на тази отвара е опасно. Има странични ефекти. Ако не понесе на организма на падишаха, може да бъде като отрова.

Ладжапо и помощникът му Валко обаче настояваха.

– Проверихме. Отварата е подходяща за султана. Сами видяхте. Прегледахме го толкова пъти. Направихме всички необходими изследвания. Бъдете спокойни.

Въпреки това останалите лекари не бяха убедени, че идеята на венецианците е удачна. Стояха настрана и неодобрително клатеха глави.

Внезапно Ладжапо повиши глас:

– Аз бях дотук! Повече от това не мога да направя. Трябва обаче да знаете, че болестта разяжда организма на султана отвътре. Ако не пие от отварата, можете да сте сигурни, че смъртта му е неминуема. А кой тогава ще поеме вината за кончината на падишаха? Готови ли сте да отговаряте с главите си?

След тези заплашителни думи всички лекари неохотно се съгласиха с евреите. Ладжапо и Валко лично дадоха на султана от отварата. Останалите доктори само тихо се молеха. Никой не посмя да скочи и да каже: "Стойте далече от султан Мехмед! Тази отвара е отровна!"

"Как можах! – помисли си Мехмед паша. – Аз също подцених опасността."

Сега вече бе късно. Великият везир подаде глава през задния изход на шатрата.

– Тръгвай! – прошепна той на очакващия го там ездач. – Бързай! И бъди много внимателен! Врагът дебне.

Великият везир премълча пред пашите, че султанът е мъртъв. Но не беше сигурен ще успее ли дълго да не съобщи истината.

Имаше нужда от малко време.

Двама конници потеглиха един след друг от военния стан и се изгубиха в нощната тъма. Единият пое бърз като вятъра към Караман, другият тръгна към столицата.

Ездачът, който препускаше към Караман, носеше писмо за принц Джем от великия везир Нишанджъ Мехмед паша: Ако закъснеете дори една минута, ще заплатите висока цена.

Чичек хатун веднага щеше да разбере какво означават тези думи.

Конникът погледна на юг. Не беше разбрал защо Мехмед паша го предупреди да внимава. Нито имаше представа за какъв враг говори.

Чу жуженето във въздуха зад гърба си твърде късно. Стрела прониза тялото му. Нехайството му струваше скъпо. Свлече се от коня, без да знае, че и други ще пострадат заради него.

Две сенки се прокраднаха в тъмнината към безжизненото тяло. Едната се наведе и измъкна от дрехите на мъртвеца свитъка с писмото. Подаде го на другаря си.

– Занеси бързо това на бейлербея на Анадола Абдулах паша.


25


Дворецът в Караман 7 май 1481 г.

От двора долетя конски тропот. Първоначално Феримах не осъзна какво се случва. В съня ѝ препускаха хиляди коне. Но когато се разнесоха викове, тя бързо отвори очи. Вече не сънуваше. Изправи се в леглото. Напрегнато се заслуша в гълчавата. Стана и тръгна към вратата, за да излезе на чардака. Докато се оглеждаше какво да наметне върху нощницата си, долитащите отдолу викове се засилиха.

Явно се бе случило нещо лошо.

Феримах се втурна към чардака.

Крясъците не стихваха.

"Дано вече да е в рая!"

"Господи Боже!"

Феримах уплашено погледна към двора. На светлината от факлите видя как конярите се опитват да укротят два коня. Двама мъже вече се изкачваха по стълбите. Няколцина слуги осветяваха пътя им.

– Събудете се! – разкрещя се единият мъж. – Всички да стават! Всички да отдадат почит. Султан Мехмед Завоевателя Новодошлият замлъкна. Феримах се сепна: "Принцът!".

Затича се бързо. Изпревари слугите с факлите.

– Принце! – извика тя.

Започна да блъска по вратите, покрай които минаваше с юмруци.

– Султан Мехмед е умрял!

Чичек хатун отвори вратата на стаята си точно когато Феримах минаваше пред нея. Разтревожено запита слугинята:

– Какво става?

Феримах извика през рамо:

– Султанът е мъртъв! Мъртъв! Мъртъв!

Продължи нататък.

– Божичко!

Чичек излезе босонога на чардака.

– Принце! ... Джем! ...

Отвсякъде се разнесоха писъци и стенания. Караманският палат оплакваше починалия падишах.

Феримах най-после достигна до покоите на Джем. Пое си въздух. "О, Боже! – замоли се тя. – Моля те, пази принца!"

Ако преди време ѝ бяха казали, че един ден ще отправя подобни молитви, щеше да се изсмее. Но сега се уповаваше на Аллах от все сърце: "Боже, пази го!"

Вратата пред Феримах се отвори още преди да е потропала. Показа се Джем. Зад него надничаше русата глава на Нада. Слугинята за първи път видя сръбкинята с неприбрана и разрошена коса.

– Феримах! – извика притеснено Джем. Въобще не попита какво се е случило. Всичко веднага му стана ясно от лицето на Феримах, разрошената прическа на майка му и долитащите отдолу викове.

– Баща ми Чичек хатун избута Феримах и застана пред нея.

– Баща ти е мъртъв, принце. Завоевателят на Константинопол е мъртъв.

Тогава се случи нещо неочаквано.

Феримах застана на перилото на чардака. Вдигна ръце. Всички викове и вопли стихнаха. Под нощницата прозираше голата ѝ плът. На светлината от факлите тялото ѝ изглеждаше изваяно като скулптура.

– Султан Мехмед Завоевателя е мъртъв! – извика тя с протегнати нагоре ръце. – да живее султан Джем!

Фигурата на Феримах прикова всички погледи на събралото се в двора и по чардака множество.

Викът ѝ раздра нощта още веднъж:

– Султан Мехмед Завоевателя е мъртъв. да живее султан Джем!

Сред стените на палата отекнаха многобройни гласове:

– Да живее султан Джем! Да живее султан Джем! Да живее султан Джем!

Допреди миг над двора цареше мъртвешка тишина. Но сега факлите танцуваха.

Феримах се обърна и погледна към чардака.

Там стоеше Огнения принц!

Оранжевожълтата светлина на факлите обгръщаше Джем също както в нощта, през която Феримах го видя за първи път.




От острия поглед на Феримах не убягна нежеланието на двамата вестоносци да се включат в провъзгласяването на Джем.

– Господарке – прошепна Феримах на Чичек хатун, която сияеше от щастие, и посочи с очи новодошлите.

Чичек разбра и веднага плесна с ръце.

– Хайде, всички долу! Отворете голямата зала. Да видим какво имат да ни съобщят пратениците.

Мъжете започнаха да разказват. Още на второто изречение лицата на всички посърнаха. Гюлизар се втурна да носи вода на Чичек хатун. Принц Джем пребледня като платно.

– Отровен ли е бил? – прошепна той. – Баща ми е бил отровен?

По-възрастният от вестоносците отвърна:

– Така твърдят, принце.

"Принце ли?" – сепна се Феримах. В главата ѝ веднага се завъртя един въпрос. Защо този човек нарича Джем "принц", след като чу как всички придворни викаха на двора "Да живее султан Джем!".

Слугинята се огледа. Никой не беше обърнал внимание на тази подробност. Всички бяха шокирани от вестта как е умрял падишахът. На Феримах обаче ѝ бе все едно кой, как и защо е убил султан Мехмед.

В същото време пратеникът продължаваше да разказва:

– Имало хора, които видели как еврейският лекар Ладжапо, известен като Яхия паша, е добавил някаква течност към обезболяващата отвара на господаря. Освен това, преди да издъхне, падишахът казал на великия везир: "Защо ме погубиха докторите?".

– Ах, Мехмед… скъпи мой… султане Никой не обърна внимание на воплите и стенанията на Чичек хатун.

– Кой стои зад това вероломство? – ядосано попита Джем.

– Най-големият вероломния със сигурност е евреинът – обади се вторият вестоносец. – Разбира се, и тези, които не са известили навреме за злодеянието му. Случаят е много заплетен, принце.

"Отново "принце" – мислено отбеляза Феримах.

Внезапно Джем се развълнува.

Най-после се бе досетил да зададе най-важния въпрос:

– Кога точно почина баща ми?

– Ако не броим днешния ден, преди… – започна колебливо по-възрастният вестоносец.

– На коя дата? Кажете ми точния ден.

– Султан Мехмед издъхна на трети май вечерта, малко след часа за вечерна молитва

– Какво? – подскочи Чичек хатун. – Искате да кажете, че падишахът е починал преди четири дни?