Но в това момиче имаше нещо странно.

В очите на Нада Феримах бе просто една слугиня. Майката на Огуз не можеше да разбере защо Джем е толкова привързан към тази прислужница. Нада ревнуваше, макар да не искаше да си признае. Все пак тя бе жената на принца. Не беше редно да ревнува от някаква слугиня, пък била тя и много красива.

Чичек хатун се чудеше как да успокои разстроената Нада. Внезапно ѝ хрумна една идея, неочаквана и за самата нея. Смигна заговорнически на момичето.

– Джем ти казва, че дервишът му разказва приказки, но истината е друга.

Нада я погледна учудено.

– Каква е истината?

Чичек постави показалец пред устните си и прошепна:

– Говорят си тайни работи. Ти не се тревожи.

– Е, щом е така… – въздъхна Нада съкрушено.

Пое към вратата. Направи няколко крачки, но спря. Обърна се отново към Чичек.

– Ами онази слугиня?

Не дочака отговор и излезе през вратата.

Чичек хатун и Гюлизар се спогледаха. Прислужницата прехапа долната си устна, за да не се разсмее. Майката на принца повдигна рамене и въздъхна. Жените са жени навсякъде. И в султанския дворец, и в караманския палат. На Чичек хатун обаче сега не ѝ се занимаваше с негласното съревнование между Нада и Феримах.




Чичек хатун следеше внимателно какво се случва в столицата. Премисляше всичко чуто.

Напоследък я тревожеше и поведението на Феримах. Струваше ѝ се, че момичето прикрито следи всяка нейна дума или жест. Ето и сега – уж намотаваше кълбо, приседнала на постелката в ъгъла, но всъщност следеше действията на Чичек хатун. Сякаш тутакси бе готова да скочи, за да изпълни някоя заповед на господарката.

Постепенно съмненията на Нада бяха завладели и Чичек хатун. "Дали пък наистина момичето не е нечий шпионин?" – питаше се тя.

Добре, но чий? На Баязид? Едва ли. На Гюлбахар, майката на Баязид? Тази възможност не бе изключена: Чичек хатун бе убедена, че Гюлбахар има свои хора в двореца в Караман, които ѝ донасят какво се случва с принц Джем, но не беше сигурна, че Феримах е сред тях.

Момичето бе подарък от султан Мехмед. Ами ако Феримах бе съгледвачка на падишаха? Досмеша я – как може да ѝ хрумне такова нещо? Великият завоевател да изпрати някакво момиче да следи старата му жена и наследника му До Караман достигна слух, че през март султанът отишъл в Гебзе. Разправяха, че падишахът постоянно повтарял: "Не подхожда на един воин да стои само в двореца. Трябва да ида до Гебзе да нагледам шатрата си и да се поразсея". Чичек хатун бе убедена, че Мехмед не е отишъл до Гебзе без причина. Готвеше се да посегне към слънцето, за да го постави до полумесеца.

От столичния град не спираха да идват вести, които по-скоро би трябвало да я убедят в обратното. "Падишахът е много болен. Всеки ден става все по-зле. Лекарствата не помагат. Повелителят вече едва ходи".

Чичек хатун имаше усещането, че султанът умишлено разпространява тези слухове. Ако наистина не може да върви, къде е тръгнал да завладява слънцето Въпреки това клюките за здравето на Мехмед тревожеха Чичек. "Ех, Мехмед хан, стига си се впускал в завоевания! – казваше си тя. – Зарежи слънцето и военните походи, а се погрижи за сина ни".

– Извинете, господарке, казахте ли нещо?

Феримах я гледаше ококорено от ъгъла с черните си като маслини очи.

– Неее, няма такова нещо.

– Стори ми се, че чух нещо за слънце и поход.

Чичек хатун веднага придоби сериозно изражение. Момичето я бе хванало натясно. Явно бе изрекла мислите си на глас. Внезапно майката на принца реши, че е време да изпита предаността на Феримах.

– Пристигнаха вести, че здравето на падишаха значително се е влошило.

Слугинята замълча.

– Затова се тревожа. Нямам миг покой.

Чичек хатун погледна Феримах в очите, за да се увери, че я слуша внимателно, и продължи:

– Не е ясно какво ще стане утре. Не познавам добре принц Баязид. Всичко, което знам за него, е от слухове и клюки. Майка му обаче ми е ясна. Нямам ѝ никакво доверие. Страхувам се, че когато Баязид се възкачи на престола, тя ще му подскаже да приложи новия закон и той ще ни изпрати убийци. Но не се боя за собствения си живот, а за този на принца.

Очите на Феримах се разшириха от ужас.

– Господарке, да пази Аллах! Дано не се сбъднат страховете ви.

Паниката, в която изпадна слугинята, озадачи Чичек хатун. Като че ли Феримах се тревожеше за живота на принца много повече от Нада.

"Гледай ти! – помисли си майката на Джем. – Най-после се разкри, Феримах!"

Все пак Чичек реши да пусне още една стръв.

– Според обичая, тронът принадлежи на най-големия. Но нима това е справедливо? Нима възрастта е по-важна от ума, познанието и смелостта?

Чичек замълча и се наведе към Феримах.

– Разбра ли ме, момиче?

Много добре бе разбрала.

– Непрекъснато повтарям на принца – прошепна Чичек в ухото на Феримах. – Не чакай някой да ти подари права и власт. Властта се взема Двете жени бяха съмишленички. Чичек вече имаше няколко съюзници в караманския дворец.

Сръбската наложница на сина ѝ, която с нейна помощ можеше да потърси подкрепа за Джем сред християнските държави.

Дервишът, който обучаваше сина ѝ как да управлява държавата.

Една тайнствена прислужница.

Но най-важният съюзник се намираше извън Караман. Той стоеше до султан Мехмед. Великият везир Нишанджъ Карамани Мехмед паша.

Великият везир въведе Джем в караманския дворец. Когато си тръгваше, пашата каза на Чичек хатун: "Ако е рекъл Аллах, следващият османски владетел ще тръгне от Караман. Очаквахме това да бъде принц Мустафа, но Божието благоволение ще се падне другиму".

Повече думи не бяха нужни.


24


Гебзе, шатрата на султана 3 май 1481 г.

Оживление цареше в султанската шатра, разпъната на един хълм над Гебзе. Везири, паши и аги стояха изправени с ръце на хълбоците.

В очите им се четеше мъка и тревога.

Страхуваха се дори да надникнат зад завесата, зад която се намираше леглото на падишаха, драпирано с тюл и копринени тъкани.

Великият везир Нишанджъ Карамани Мехмед паша и всички доктори се бяха скупчили до главата на султана.

Най-довереният лекар Яхия паша, помощникът му Валко и още един куп доктори шепнешком обсъждаха какво лекарство да дадат на повелителя, за да успокоят неспирните му болки.

Каквото и да опитваха, беше напразно. В ранния следобед болките на османския владетел рязко се усилиха. Лекарите само се споглеждаха безпомощно.

Вече всички във военния стан разбраха, че султан Мехмед е сериозно болен, дори обикновените войници. Всички видяха падишаха на носилка вместо на гърба на коня. Въпреки това мълвяха безспир: "Ще видите… Мехмед Завоевателя ще надвие болестта и отново ще ни поведе към победи и завоевания!"

Великият везир за пореден път предупреди пашите и агите:

– И внимавайте! Не бива да се разчува сред обикновените войници, че състоянието на султана се влошава.

– Воините трябва да се помолят за здравето на падишаха – допълни главатарят на еничарите. – Аллах чува молитвите на храбреците.

Така или иначе, нямаше какво друго да направят, освен да се молят.

Нишанджъ Мехмед паша се отдели за малко от леглото на султана и влезе при везирите.

Бейлербеят на Анадола Абдулах веднага се залепи за него.

– Трябва да се подготвим, Мехмед паша… – зашепна той в ухото на великия везир. – Аллах да поживи повелителя, но Карамани Мехмед паша веднага разбра за каква "подготовка" говори бейлербеят. Абдулах бе тъст на Баязид. Дъщерята на Абдулах Нигяр хатун бе родила на принца две деца, едно от които момче. Султан Мехмед бе разпоредил синът на Баязид – Коркут, да стои в Истанбул. Великият везир добре знаеше, че не любовта към внука му е подтикнала султана да издаде тази заповед. Коркут бе заложник в истанбулския дворец, за да въздържа баща му Баязид от заговори.

Сега, когато падишахът бе в предсмъртна агония, бейлербей Абдулах искаше да подскаже на великия везир, че е време да известят принц Баязид, за да има време да се придвижи от Амасия към столицата.

– Защо бързаш да сложиш повелителя в гроба, докато е още жив? – възрази Мехмед паша. – Докторите казват, че има надежда.

Думата "надежда" веднага обиколи преддверието на султанската шатра, в което се бяха събрали везирите и пашите.

– Надежда? – попита някой. – Какво смятат лекарите, велики везире? Успокойте ни най-после.

– Яхия паша е приготвил за повелителя специална обезболяваща отвара. Ще започне да му дава от нея веднага щом изстине. Лекарите са на мнение, че сиропът веднага ще облекчи болките на султана.

Мехмед паша излъга. Наясно бе, че не всички са му повярвали, но поне щеше да спечели малко време. Великият везир знаеше, че ако султан Мехмед не се подобри скоро или ако заспи вечния си сън, няма да може да удържи дълго пашите. Всеки щеше да се втурне да преследва интересите си. Повечето щяха да подкрепят Баязид.

Нишанджъ Мехмед паша обаче имаше други планове. "Първо да видим как ще подейства отварата – разсъждаваше той. – Ако помогне, всякакви "подготовки" ще бъдат излишни."

– Отивам при повелителя – прошепна великият везир и се мушна зад завесата.




Надеждите на Мехмед паша обаче не се сбъднаха. Вместо да донесе облекчение, отварата на двамата еврейски лекари още повече влоши състоянието на султана. В часа за вечерна молитва падишахът се опита да надигне глава от възглавницата.