– Не се притеснявайте, Ваше Светейшество. Търговецът ще поеме на изток.

– Откъде знаеш?

– Не е свикал европейските войски.

– Не можем да сме сигурни. Може тайно

– Сигурен съм – настоя Джовани Батиста. – Хората ми са получили сведения. Търговецът поема на изток. Докато не приключи, каквото е наумил там, няма да погледне на запад.

Франческо дела Ровере облекчено въздъхна. Нямаше защо да се тревожи. Щом не е насочил погледа си към Рим, нека ходи където иска на изток.

– Значи няма да имаме работа.

Джовани прехапа ядосано устни. Заради такива глупаци християнството бе в това положение.

– Ваше Светейшество, според мен не е зле да прецените отново тази възможност.

– Коя възможност, Чибо?

– Ами тази, Ваше Светейшество… Щом търговецът поеме на изток, ние "О, боже! Какви ги дрънка този идиот? Не знае ли, че тук дори стените имат уши!?"

– Замълчете, отче – прекъсна го папа Сикст IV с леден глас. – Рим ми е поверен, за да го въздигам, а не за да го руша.

– Но, Ваше Светейшество – настоя Джовани Батиста. – Това е златна възможност! – Внезапно усети, че говори твърде силно, и продължи шепнешком: – Докато търговецът е зает на изток, вие можете да свикате кръстоносен поход и да промените хода на историята. Ще разгласите из Европа, че търговецът ще тръгне на запад, и ще вдигнете на крак всички крале. Представете си, че успеете да изпълните завета на Николай V, тогава ще останете в историята като най-великия папа. Ще ви канонизират

– Чибо! – изсъска Франческо дела Ровере.

Кардиналът млъкна. Папата го изгледа сърдито.

– Първо да се уверим, че търговецът ще тръгне на изток.

– Сигурен съм. Получихме сведения от няколко места, независими едно от друго. Освен това османските кервани си стоят в западната част.

"Чуй му приказките!" – помисли си папата. Нищо не можеше да го ядоса така, както говоренето с недомлъвки или кодирани фрази. Под "кервани" следваше да се разбира войските на султан Мехмед.

– Разбрах за керваните на търговеца!

Млъкна. Изгледа Чибо с насмешка. Прокашля се няколко пъти, за да удължи напрегнатото очакване у Джовани.

– Дори само западните кервани на търговеца могат да ни измъчат сериозно. Тази сметка направи ли я? Докато се занимаваме с керваните, търговецът ще се завърти и ще тръгне към Рим. Тогава какво ще правя? Ще трябва да оставям нов завет за още едно отмъщение.


9


Кастамону Резиденцията на принц Джем

Всички придворни се спуснаха към крепостните стени, за да видят идващата войска и да разберат какво става. Най-отпред вървеше принц Джем.

Чичек хатун с мъка се надигна от канапето. Излезе в коридора с треперещи крака. Не беше сигурна дали сърцето ѝ ще издържи, когато види неочакваните посетители. Отвън долитаха конски тропот и хорски викове. Някой се провикна:

– Към сто души са!

– Сто ли? Не можеш ли да броиш до повече? Само еничарите са над сто.

– Знам ли? Така ми се стори в първия момент.

"Над сто еничари. А освен тях идват и спахии. Боже, да не би падишахът да е изпратил войска срещу сина ми?" – размишляваше Чичек. "Не, това е невъзможно – подсказа ѝ един вътрешен глас. – Ами ако султан Мехмед е починал!" Сега освен страха от смъртта я жегна болката заради възможната загуба на любимия мъж. Сякаш огън изгаряше Чичек. Искаше ѝ се да простене: "Мехмед не може да умре. Няма как да е умрял. Толкова е млад. И все още не е поставил слънцето до полумесеца".

А може би клюките, които чу от Кетюда калфа, се бяха сбъднали… Падишахът бе оставил престола на принц Мустафа… Или може би вече трябваше да го нарича султан Мустафа? И сега, за да осигури реда и мира в държавата, новият владетел бе изпратил голяма войска срещу брат си.

О, боже!

Чичек хатун се втурна към крепостната стена, като не спираше да си повтаря, че трябва да се успокои и да действа хладнокръвно. Ако запазеше присъствие на духа, щеше да мисли по-добре. Единствено така имаше шанс да намери начин да спаси себе си и сина си.

Внезапно забеляза, че в състава на войската има нещо странно. Основното задължение на еничарите бе да охраняват султана. Но той не беше тук. Освен това, защо еничарският полк беше придружен от спахии?

Чичек съгледа Дилрюба в един ъгъл. И момичето бе излязло от покоите си, за да разбере какви са тези крясъци и викове. Лицето ѝ бе бледо като платно. Дилрюба тихо попита:

– Майко, какво става?

Чичек искаше да я успокои, макар самата тя да трепереше. Хвана я за ръка и прошепна:

– Не се безпокой!

– Войска ли… е изпратена срещу нас?

Чичек поклати глава. Тъкмо беше тръгнала да се изкачва по стълбите на крепостната стена, когато отгоре се разнесе гласът на Сюлейман Челеби:

– Вижте! Носят два туга[16].

"Два туга ли? Сюлейман Челеби не е видял добре – помисли си Чичек. – Само бейлербеите имат по два туга. Защо Мустафа ще поставя бейлербей начело на войската, изпратена да убие брат му?"

Без да усеща, че продължава да стиска ръката на Дилрюба и мъкне момичето след себе си, Чичек хатун достигна горната площадка на крепостната стена. Над полето се бе вдигнал облак сивкава прах. Отначало ѝ бе трудно да различи каквото и да било. След известно време обаче съзря проблясващите стремена и цветните униформи на ездачите. Най-отпред яздеха черните си коне двама спахии с тугове в ръце.

Един от слугите се провикна:

– Това е бейлербеят на Анадола.

Със свито от ужас сърце Чичек хатун най-после успя да отмести очи от прииждащата войска и погледна към сина си.

Хубавото лице на Джем бе пребледняло.

– Повикай възпитателите на сина ми! – заповяда тя на Гюлизар. – Няма какво да гледаме, а трябва да вземем мерки.




Стана чудо!

Бог бе чул молбите ѝ!

Откакто прие исляма, Чичек хатун отправяше молитви към Аллах, но никога не пропускаше да се помоли и на Бог Отец, Исус Христос и Дева Мария.

На всички.

Очакваше смърт, но намери живот.

Страхуваше се, че на портата тропат убийците на сина ѝ, а се оказа, че бейлербеят на Анадола – Хюсрев паша, носи писмо за Джем от великия везир Вели Махмуд паша.

Чичек хатун знаеше, че след като приключи срещата с Хюсрев паша, Джем ще ѝ донесе писмото. Но колко бавно течеше времето! Целия ден прекара с Дилрюба. Опитваше се да се разсейва чрез разговори с момичето, но не можеше да спре да мисли за сина си.

Щом великият везир изпращаше вест по бейлербея, съпроводен от толкова войници, в писмото със сигурност пишеше нещо важно. Но какво ли бе то?

При всяко отваряне на вратата сърцето на Чичек подскачаше с надежда, че слугата ще извести за идването на Джем.

Най-после, малко след часа за вечерна молитва, прислужникът съобщи за идването на Джем:

– Негово Височество принцът моли майка си

– Да влиза, да влиза!

Дилрюба и всички придворни се изправиха на крака, за да напуснат стаята.

Чичек хатун хвана момичето за китката и я накара да седне обратно. Беше ѝ дала дума. Тази вечер трябваше да се види с принца.

Чичек беше толкова развълнувана, че въобще не обърна внимание как погледите на младите се срещнаха за момент. Не забеляза и поруменялото лице на Дилрюба.

– Надявам се, че носиш добри вести, сине.

– Добри са, страховете ви се оказаха напразни.

– Дано да е така!

Едва тогава Чичек хатун забеляза, че Джем гледа не нея, а Дилрюба. Зарадва се от сърце, но сега не бе подходящият момент за любовни трепети.

– Какво иска великият везир от принца?

Щом Джем извади от пояса си навития пергамент, Чичек видя червения печат.

Господи Боже!

Та това беше неговият знак!

Чичек хатун веднага разпозна печата на султан Мехмед.

Великият везир Вели Махмуд паша бе изпратил писмо, подпечатано с държавния печат.

Чичек хатун пое свитъка. Докато докосваше с устни и чело червения восък, както бе обичаят, усети, че Дилрюба ще припадне от вълнение. Джем не откъсваше очи от момичето.

"Сега не му е времето. Точно тази вечер ли трябваше да забележиш красотата на Дилрюба, скъпи мой сине?" – помисли си Чичек хатун.

След многобройни поздрави и учтиви фрази везирът съобщаваше, че лично падишахът го е натоварил със задачата да напише това писмо.

Вели Махмуд паша известяваше, че султанът е разпоредил принцът да дойде в Истанбул възможно най-скоро и да поеме функцията на заместник на великия везир.

Боже!

Заместник на великия везир Чичек хатун изтръпна.

Защо?

Защо падишахът бе решил да назначава заместник на великия везир? Да не би… да не би да бе клопка? Повод да извика Джем в столицата, за да избегне въвеждането му в града с вързани ръце, обграден от войници.

Чичек хатун се сепна. Защо винаги си мислеше най-лошото? Джем въобще не изглеждаше разтревожен след срещата с Хюсрев паша. Освен това каза, че страховете ѝ са били напразни.

Отново зачете писмото. Този път сред фразите на любезност съзря важното изречение: "Ще бъдете настанен в одринския дворец".

Одринският дворец… Най-после Чичек хатун разгада скритото послание. Мехмед тръгваше на поход. Вероятно отиваше да вземе слънцето, за да го постави до полумесеца. Великият везир със сигурност щеше да го придружи… А падишахът поверяваше управлението на държавата не на принц Мустафа, нито на сина на отвратителната Гюлбахар – Баязид с голямата глава, а на най-малкия си наследник. Докато султан Мехмед се върнеше от похода, османската държава щеше да бъде управлявана от Джем.