Изглеждаше готова да ме нарани — а сега изглеждаше готова да нарани Ема.

След миг лицето на Лоръл изчезна от прозореца. Теър влезе в къщата, за да се видят. Близначката ми остана на верандата, замаяна от онова, което се беше случило, твърде уплашена да си признае какво е видяла току-що.

А аз не можех да не се замисля. Да, бях отхвърлила Лоръл като заподозряна. Тя бе прекарала в дома на Ниша нощта, в която бях умряла. Но тук имаше нещо, което не се връзваше. Щом Лоръл бе спасила Теър в каньона Сабино, значи тя не е прекарала цялата нощ в дома на Ниша. Значи или Ниша бъркаше… или лъжеше… или пък Лоръл се беше измъкнала, без да се обади.

А ако го беше направила, значи тя би могла да се измъкне и от болницата, където бе отвела Теър, нали? Оставила го е там и се е върнала за мен, докато той е бил в хирургията. Изглеждаше толкова ядосана. Аз бях съсипала живота на любимия й. Имах тайна връзка с него, за каквато копнееше самата тя. Винаги бях получавала онова, което иска тя.

Не ми се щеше да мисля, че собствената ми плът и кръв бе способна на нещо такова. Но точно тук бе проблемът: Лоръл не беше моя плът и кръв. Вярно, че бяхме израснали под един покрив и живеехме според еднакви правила, определени ни от нашите родители, но между нас винаги бе имало голяма пропаст. Аз бях осиновена; тя не беше. Никоя от нас не го забравяше. Единствената моя плът и кръв бе Ема.

А сега тя се нуждаеше спешно от отговори. Защото по всичко личеше, че убиецът ми може би се намираше по-близо, отколкото смятахме — може би дори под същия покрив.

Благодарности

Както винаги, бих искала да благодаря на великолепния екип на Алой, и по-точно на Лейни Дейвис, Сара Шандлър, Джош Банк и Лес Моргенщерн, както и на Кари Съдърланд и Фарин Джейкъбс от „Харпър“ — беше ми трудно да напиша тази книга, предвид обстоятелствата, но ние всички работихме заедно, за да се получи. Освен това искам да благодаря на Кристин Маранг за интернетската и рекламната й гениалност — не знам как щях да се справя без теб! Огромно браво на всички, които работят по телевизионния сериал „Игра на лъжи“, включително Джина Джироламо, Андрю Уонг, Чарлз Прат младши и всички невероятни сценаристи, продуценти и екип — да не забравя и прекрасната Александра Чандо, която играе най-добрата Сътън и Ема, които бих могла да си представя. С нетърпение очаквам да видя какви заплетени събития ни очакват!

Но най-вече бих искала да благодаря на Кейти Сее — без теб тази книга нямаше да съществува. Благодаря, благодаря, благодаря!