Тряс.

Ема и Итън се обърнаха рязко. Входната врата се беше затръшнала.

Ема изтича до нея и се опита да отвори. Бравата не помръдваше.

— Кой е там? — извика тя. По тялото й пробягаха електрически искри. Наблизо нямаше прозорец, който да гледа към предната веранда, така че тя нямаше как да види кой ги е заключил вътре.

Итън дръпна Ема по-близо до него. Скръ-ъ-ц. Звукът наподобяваше драскащи по стъкло нокти.

— Какво беше това? — изписка Ема.

— Навън има някой — каза Итън. Той отново опита да завърти бравата, но тя не поддаде. — Кой е там? — извика силно той. — Пуснете ни!

— О, Господи! — прошепна Ема, сграбчи ризата му си се притисна към гърдите му. — Ами ако е Теър? Ако е излязъл по-рано от затвора и ни е проследил?

Една ужасна мисъл ми мина през ума и безплътното ми тяло бе пронизано от зловещ хлад. Може би наистина беше Теър. Ами ако беше разбрал, че Ема се е обаждала в психиатрията и идваше да й затвори устата завинаги?

— Няма да му позволя да те нарани. — Итън притисна здраво Ема към себе си. — Обещавам.

Отвън се разнесе нов стон. Последваха нови драскащи звуци, сякаш някой се опитваше да се промъкне вътре.

— Трябва да се скрием, Итън! — извика Ема и огледа голите стаи и стени. Тя го хвана за ръката и го задърпа нагоре по стълбите, но токчето й се заклещи на първото стъпало. Тя залитна към Итън и той я хвана през кръста. Отвън се разнесе нов трясък, последван от ужасяващо скърцане. По задната стена премина някаква сянка. Разнесе се силен вик.

Ема му отвърна с писък, но викът се повтори и тя се стегна. Това не беше мъжки глас, а воят на момиче. Отвън се чу кискане. Внезапно Ема надуши отличителния аромат на „Шанел чене“.

Всичко си дойде на мястото. Разбира се.

Тя хвана Итън за ръката.

— Това е номер. Ние сме обектите. Приятелките на Сътън се забавляват за наша сметка.

Пръстите на Итън се отпуснаха смутено.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

Раменете му се отпуснаха с облекчение. Той пристъпи към Ема и плъзна ръце по роклята й към нежната кожа на голия й гръб. Придърпа я към себе си.

— Е, това е най-страхотният номер за всички времена. Нямам нищо против да прекарам цялата нощ, заключен тук с теб.

Ема усети как настръхва, но този път причината беше съвсем различна. Тялото й се намираше толкова близо до неговото, че се зачуди дали той може да почувства ударите на сърцето й през тънката материя на роклята. Тя погледна лицето му точно когато той наведе глава, за да я целуне. Когато устните му докоснаха нейните, Ема се почувства изпълнена с живот. Прегърна го през врата и отвърна на целувката му, мечтаейки си този момент никога да не свършва.

Вратата се отвори със скърцане и в помещението нахлу вълна хладен въздух, която се разби в гърба на Ема. Мадлин връхлетя в къщата, последвана от Шарлът, Лоръл и близначките Туитър, които бяха облечени от глава до пети в черно, и бързо правеха снимки с айфоните си.

— Пипнахме ви! — извика Мадлин.

Шарлът плесна с ръце, а близначките Туитър запискаха развълнувано.

— Беше толкова уплашена! — извика Габи.

— Не бях! — отвърна бързо Ема.

— Напротив. — Лоръл се подсмихна. — Новото ти гадже не те ли кара да се чувстваш в безопасност? — Тя стрелна с поглед Итън.

— Това поне обяснява защо не искаше да му погаждаме номер — каза Мадлин, поклащайки глава. — Ще ни запознаеш ли, Сътън?

Ема погледна приятелките на Сътън. Те не изглеждаха особено раздразнени или отвратени, че току-що са я хванали да се целува с Итън. Тя го хвана за ръката.

— Това е Итън Ландри. Моят… приятел. — Гласът й леко се изви нагоре, почти въпросително. Тя погледна към Итън, за да провери дали одобрява титлата си. Той кимна и устните му бавно се разтеглиха в широка усмивка.

— Значи вие двамата сте един вид влюбени? — попита Лили. Очната й линия, която я правеше да прилича на енот, сега беше още по-плътна и бялото на очите й направо сияеше. Габи замляска с пълните си устнички, а Лоръл и Шарлът се изхилиха.

Ема се засмя насила.

— Откога планирате това, мацки? — попита тя.

— Откакто преди няколко дни Лоръл ни каза защо не си особено съгласна да подготвим номер на Итън. — Шарлът нави кичур от червената си коса около пръста си. — Цяла седмица те дразним. Щом си тръгна от вечерята, веднага се задействахме. Лили и Габи стояха в края на пътя, за да се погрижат никой да не дойде по-рано. Искахме да пристигнете, когато къщата е празна — и адски страховита.

— После разкачихме кабелите в колата на Итън, за да се наложи ти да го докараш — обяви гордо Лили.

— Вие ли го направихте? — зяпна изненадано Итън.

Габи махна презрително с ръка.

— Не се тревожи. Трябва само да ги свържеш. Гледах в Ю Тюб видео как става.

Итън поклати глава, но се засмя.

— Значи купонът все пак е тук? — попита Ема.

— Аха! — пропя Лоръл. Тя посочи към двата найлонови чувала в ъгъла на трапезарията, които Ема не беше забелязала досега. И тогава, сякаш по сигнал, вратата се отвори и вътре нахлуха куп ученици. Целият момчешки бейзболен отбор. Ниша и нейните приятелки от тениса. Група момичета, които винаги поздравяваха Ема в коридора и още сума ти народ, когото тя не познаваше. Последен, но не на последно място, през прага мина Гарет, който носеше грамаден кег. Когато съзря Итън и Ема, които все още се държаха за ръце, лицето му посърна.

— Здравей, Гарет — кимна му Ема, макар да знаеше колко безполезен е опитът й да се държи приятелски.

Мускулестите ръце на Гарет се напрегнаха, когато той подхвана по-здраво кега.

— Значи сега си с Итън? — изръмжа той.

— Да — отвърна гордо тя, без да обръща внимание на изпълнения му с омраза поглед. Нямаше да позволи на нищо да развали настроението й тази вечер. Нещата внезапно се бяха подредили идеално.

Внезапно от портативната уредба се разнесе техно парче. Започнаха да раздават пластмасови чаши и да разливат питиета.

— Уху-у-у! — извика Шарлът и размаха ръце над главата си, включвайки се в танца. Ема придърпа Итън към останалите и затанцува.

Купонът започна.

27.

Някой излетя от кафеза

Къщата за нула време се напълни с народ. Горещите тела циркулираха и флиртуваха, стиснали червените пластмасови чаши в ръце. Ема се промъкваше през тълпата, хванала ръката на Итън; не се беше чувствала толкова щастлива от векове.

— Отивам да си взема бира — каза Итън и погледна телефона си, преди да го пъхне в джоба. — Искаш ли?

Ема му се усмихна.

— После ще трябва да шофирам, за да се приберем, забрави ли? Освен ако не искаш да прекараме нощта някъде навън… — Тя махна с ръка към скалите, които заобикаляха къщата.

Итън се ухили и се наведе напред. Устните му докоснаха бузата й и той прошепна:

— Какво точно намекваш?

Бузите й пламнаха от двусмислието, което се съдържаше в думите й.

— Някои от нас имат вечерен час — прошепна тя.

— Лошо — отвърна също шепнешком Итън. Устните му докоснаха нейните. Наоколо започнаха да им подсвиркват. Ема долови проблясъка на светкавица. Новината, че Сътън Мърсър излиза с Итън Ландри беше нещо голямо. Но никой не им се присмиваше — вместо това всички зяпаха Итън, сякаш внезапно бяха разбрали колко е готин.

Група момчета обръщаха шотове в ъгъла, а тълпата танцуваше на импровизирания дансинг под звуците на класика на Майкъл Джексън. Внезапно Ема усети как чантата й вибрира. Тя пусна ръката на Итън и го помоли да й донесе един спрайт. След това се отдалечи от купонджиите и извади телефона на Сътън от чантата й. ЕДНО ПРОПУСНАТО ОБАЖДАНЕ, бе изписано на екрана.

Номерът не й беше познат и имаше оставено съобщение в гласовата поща. Ема улови погледна на Итън от другия край на стаята и му даде знак, че идва след малко. След това си проправи път към задната част на къщата, където се надяваше да е по-тихо.

Тя зави зад ъгъла и отиде в кухнята. По плотовете бяха подредени бутилки с алкохол, заедно с полуизпразнени пликчета „Фритос“ и празни пластмасови чаши. Едно момиче с къса черна коса си наля текила и маргарита в блендера и натисна бутона, омесвайки ги здраво. Жуженето на блендера и свежата миризма на лимон изпълниха кухнята и последваха Ема по тъмния коридор. Като се опираше с пръсти в стената, за да запази равновесие, тя се шмугна в задната стая. През отворения прозорец струеше лунна светлина и обливаше в златно дървения под и високите прозорци. В стаята имаше само два предмета: голямо, напукано огледало, подпряно в ъгъла и малка кукла с мраморни очи, която седеше на перваза. Ема извърна очи от куклата и усети как я побиват зловещи тръпки.

Тя натисна иконката за прослушване на гласовото съобщение и доближи телефона на Сътън до ухото си. През говорителя избумтя басов мъжки глас: „Здравейте. Това е съобщение за Сътън Мърсър. Обажда се детектив Куинлън. Исках да поговорим. Моля, обадете се на следния номер… това е личният ми мобилен телефон. Цялата нощ ще е в мен. Въпросът е спешен, така че моля, звъннете веднага щом чуете това съобщение.“