Кейт Куин - Дъщерите на Рим

— А сега — заключи мрачно Лолия — си имаме Домициан.

Ликуващи възгласи се понесоха като вълни над тълпата. Домициан приближаваше на сив кон в генералска униформа, с венец върху главата. Понаедрял в сравнение с деветнайсетгодишното момче, оженило се за Марсела, ала дълбоките му черни очи изглеждаха все така непроницаеми, когато се усмихна и помаха на вече своите поданици. С всяка изминала година хората шушукаха все повече за порочния му нрав.

— Няма ли някой да го каже? — Диана погледна братовчедките си.

Изглеждаше по-екзотична отвсякога; сред ореола от светла коса лицето й беше добило загар като старо злато от дългите часове с жребчетата под палещото слънце. Изтъкнати мъже продължаваха да обсаждат дома й с надеждата да се омъжи за тях, но Корнелия отдавна се отказа да й търси кандидати.

— Всички си го мислим, нали? Марсела най-после успя. Императрица е.

— Да ни помага Бог. — Лолия докосна малкия златен кръст, който висеше на врата й — брат близнак на дървения около врата на Тракс. — Ето я.

Корнелия усети как гърлото й се стяга, когато погледна към жената в златната носилка зад император Домициан. Марсела махаше на множеството с хладна длан, с безучастна, еднообразна усмивка. „Малката ми сестра.“ Макар в това съвършено мраморно изваяние да не бе останало нищо от сестра й. През тези дванайсет години Корнелия не си бе разменила нито дума със сестра си извън задължителните безсмислени любезности.

Корнелия се протегна към ръката на Друсус и той притисна успокоително дланта й. Домициан изчезна от погледите им, сподирян от императрицата си. Овациите го следваха като грохот на лавина. Единайсетият император на Рим.

Многобройният му антураж се точеше като върволица след него. Корнелия забеляза императорския астролог в тогата му с избродирани звезди — хороскопът му й бе предсказал три дъщери и две момчета, тоест щеше да роди още една дъщеря. Е, ако можеше да се вярва на хороскопи… Диана помаха енергично на Маркус Норбан, назначен отново за консул. Никой друг не би могъл да накуцва толкова изискано.

— Питам се… — подхвана Друсус, но замълча.

Корнелия не полюбопитства какво го измъчва. Нито пък братовчедките, станали й повече сестри, отколкото родната й сестра. Всички си задаваха същия въпрос. И четирите помнеха как стояха на стъпалата пред храма на Веста, когато градът се беше разбунил, и споменът остави неизличима диря. Десет мирни години под властта на Веспасиан, още две мирни години под властта на Тит, но и трите неволно се питаха винаги когато на трона сядаше нов император.

Докога?

Диана сви ъгловатите си рамене.

— Елате на състезанията днес — предложи тя. — Червените са вечни.

За разлика от императорите.

Исторически бележки

В действителност император Веспасиан влиза в Рим едва в края на следващата година след преврата му, но не устоях на изкушението да позволя на читателя да зърне лицето на мъжа, сложил най-после край на безумната Година на четиримата императори. Веспасиан е проницателен, с чувство за хумор, разумен и интелигентен и управлението му слага началото на епоха от насъщен за Рим мир. Наследява го брилянтният му син Тит, а след него — вторият му син Домициан, който се оказва по-непопулярен, но тази история е разказана в друга книга — „Господарката на Рим.“ Основните събития в тази книга — смъртта на Галба, убийството на Пизон пред храма на Веста, речта и самоубийството на Отон след битката край Бедриакум, любовта на Вителий към храната и Сините, метежите в Рим, връзката на Домициан с омъжена жена — са засвидетелствани в историята, както и много от героите в „Дъщерите на Рим.“ След скандалната си афера Домиция — дъщеря на известния генерал Гней Корбулон и преименувана тук на Марсела, — преживява две мрачни десетилетия като съпруга на Домициан; впоследствие той я намразва, но не я освобождава от мъртвата си хватка. Сестра й Корнелия, по-голямата дъщеря на Корбулон (също наречена Домиция, но преименувана от мен за яснота) е смътна историческа фигура и потъва в домашна анонимност. Бракът й с Пизон Лициниан е моя измислица, въпреки че Пизон наистина е съществувал и е убит от преторианците, които отсичат главата му, за да я покажат на новия император, а по-късно я продават на семейството на Пизон. Центурион Друсус от Преторианската стража също е историческа личност, макар хрониките да документират, че е загинал в нощта на убийството на Галба в безплоден опит да спаси живота на Пизон. Този край ми се стори несправедлив за толкова смел и предан войник и му отредих по-щастлива участ в „Дъщерите на Рим.“

Лолия е измислен герой, но съпрузите й са исторически личности — дясната ръка на Галба, сенатор Виний, безобидният брат на император Отон, Салвий Тициан и Фабий Валент, безмилостният генерал, осигурил трона на Вителий, — са съществували наистина и ги е сполетяла описаната тук участ. Събратът на Валент — Цецина Алиен — също е историческа личност и наистина предава Вителий, когато го назначават за военачалник на императорската армия, понеже заболяване поваля на легло Фабий Валент. Награждават го за измяната, но в крайна сметка след няколко години го екзекутират заради пореден опит за предателство.

Диана също е художествена измислица, Лин ап Карадок обаче вероятно е съществувал. Баща му — Карадок или Каратакус — е изтъкнат британски воин, чийто бунт срещу Рим е добре документиран. Залавят го със семейството му — някои свидетелства споменават дъщери, други — син, наречен Линус, Лиен или Лин. Отвеждат ги в Рим, където ги помилват. В този момент те изчезват от хрониките, но винаги съм се питала какво се е случило с Каратакус и семейството му. Синът му — ако е имал син — навярно е бил жизнен млад воин, принуден да живее сред враговете, които е ненавиждал. Историческият Каратакус не успява да избяга от плен — иначе историците щяха да го документират, но „Дъщерите на Рим“ ми позволи да изразя надежда, че синът му все пак е успял да се завърне у дома.

Римските състезания с колесници, които ангажират почти изцяло вниманието на Диана и Лин, са описани възможно най-точно. Окичилите се с победа колесничари били знаменитости в Древния Рим и много млади патриции се състезавали на големите арени — но никога жени, доколкото ми е известно. Съперничеството между четирите състезателни фракции било ожесточено — представете си „Ред Сокс“ и „Янкис“.

Годината на четиримата императори се оказва гибелна за гражданите на Рим. Преврати е имало и преди, но винаги поне привидно законни. През 69-а година Империята за пръв път пада във властта на узурпатор с армия — шокиращо събитие за нация, съществувала векове наред като Република. Период на сравнителна стабилност се установява по времето на Веспасиан и наследниците му, но Рим никога вече няма да е неуязвим за амбициозни претенденти за престола. Започва нова ера.

Издание:

Кейт Куин. Дъщерите на Рим

Американска Първо издание

ИК „Сиела“, София, 2012

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Технически редактор Божидар Стоянов

Редактор: Галина Петкова

Коректор: Кремена Бойнова

Предпечатна подготовка Петър Дамянов

ISBN: 978-954-28-1051-3

Заслуги

Имате удоволствието да четете тази книга благодарение на Моята библиотека и нейните всеотдайни помощници.