Ръката на Друсус притисна отново нейната, когато свещеникът доведе бялата жертвена коза и Корнелия погледна мраморната статуя на Юнона, която я наблюдаваше отвисоко. „Усмихва ли ми се?“ Навярно.

Козата се изплъзна от ножа на жреца и побягна, блеейки, по улицата. Жрецът изруга, Корнелия се разкикоти, а Друсус така се запревива от смях, че не можеше да проговори.

— Оставете я! — извика Лолия от кръга гости. — Някоя жена от гетото ще забогатее с пълно виме с козе мляко. Това е по-добра брачна поличба от козята кръв по краката ни!

Корнелия се съгласи от все сърце.

Сватбеното шествие потегли развеселено към къщата на дядото на Лолия, който бе предложил да домакинства на гощавката. Друсус прегърна Корнелия и отметна воала й, за да я целуне.

— Вече си само моя — прошепна й и дланта му погали леко окръгления й корем.

— Само твоя — промълви в отговор тя.

Друсус изглеждаше много представителен в униформата в червено и златисто — отново центурион в Преторианската стража благодарение на император Веспасиан. „Толкова щастлива ли бях, когато се омъжвах за пръв път?“ Не помнеше. На този въпрос навярно нямаше отговор. Сигурно беше достатъчно, че и двамата й съпрузи бяха добри мъже.

— Милостива Юнона! — възкликна Корнелия, когато пристъпиха през огромните двукрили врати на атриума.

Около колоните се виеха гирлянди от мирта и жасмин, от фонтана се лееше фалернско вино, нежна музика се носеше из въздуха, аромат на десетки изтънчени блюда гъделичкаше ноздрите…

— Лолия, не биваше!

— Сватбата ти е малко прибързана, скъпа, но ще я отпразнуваме, както си му е редът. Дядо надмина себе си — Лолия се огледа доволно. — Толкова е забавно да планираш сватба, когато не се омъжвам аз.

— Само най-доброто за теб, скъпа моя — дядото на Лолия щипна обичливо Корнелия по бузата. — Моето съкровище ми разказа как си я утешавала, когато беше съпруга на онзи злобен кучи син Фабий Валент.

Корнелия погледна кръглото лице на дядото на Лолия, озарено отново от щастлива усмивка, и го прегърна. Спомни си как собственият й баща не присъства на първата й сватба и едва ги различаваше със сестра й.

— Грижиш се за мен повече от собствения ми баща — каза тя и разцелува дядото на Лолия.

Той й се усмихна лъчезарно, улови Друсус за ръка и го поведе към другия край на атриума.

— Ела с мен, момчето ми! Много гости искат да се запознаят с нашия смел войник. Да видим какво можем да направим, за да те назначат за командир в Терачина…

В атриума прииждаха хора, дивяха се на цветята и виното. Корнелия обгърна Лолия през кръста.

— Предполагам, че скоро ще се омъжиш отново?

— Да, за някакъв братовчед на Веспасиан — отвърна небрежно Лолия.

Носеше яркожълта роба, поръбена с бродерия, по-семпла от пищните рокли, които предпочиташе миналата година. Вместо рубини яркочервени макове красяха косите й.

— Май се казваше Гней Флавий. Или Публий Флавий? Е, скоро ще разбера.

— Домина… — познатият златокос гал се поклони на Лолия. — Икономът пита дали музикантите да започнат да свирят.

— Да, Тракс. И налейте виното, моля. — Лолия се обърна към Корнелия с ослепителна усмивка. — Длъжна съм да казвам „моля“, защото Тракс вече е свободен мъж. Освободихме го миналата седмица! Старая се да съм много любезна с него, за да не ме напусне.

— Съмнявам се — усмихна се Корнелия. Робът, всъщност — свободният мъж — застана мълчаливо до тях, а когато Лолия пъхна длан в неговата, пръстите му загалиха нежно ръката й. — Нов пръстен ли имаш, Лолия?

— Да — Лолия огледа възторжено простичката желязна халка върху безименния пръст на лявата си ръка. — Красив е, нали? Тракс ми го подари, когато го освободих.

— Къде ще сложиш пръстена на новия си съпруг? — попита весело Корнелия.

— О, над този. За нищо на света няма да го сваля.

Диана влезе в атриума в златиста копринена роба, драпирана високо отпред и разгалваща гърба й почти до основата на гръбнака. Стискаше приятелски под ръка мъж в тога, с посребрени коси и изкривено рамо. Едва след миг Корнелия позна Маркус Норбан.

— Маркус! — възкликна тя, когато той се приведе над ръката й.

Очевидно беше понесъл тежко затвора. Корнелия веднага се зарече да му намери добра съпруга. Сега, когато отново беше омъжена, искаше целият свят да споделя щастието й.

— Твой ред е да вдигнеш сватба — усмихна му се тя.

— О, не мисля. Нямам късмет с жените. Онзи Несий, за когото всички говорят, след като Домициан го назначи за императорски астролог, ме предупреди, че ще е много лоша идея да се оженя пак. Обикновено не се доверявам на астролози, но… — очите на Маркус се стрелнаха към Тулия, която потупваше Гай по рамото с острия си маникюр. — Не искам да предизвиквам съдбата.

— Глупости, Маркус — укори го Корнелия.

„Може би Диана е подходяща за него…“ Двамата се отдалечиха, потънали в дружески разговор. Диана обясняваше нещо, а Маркус я гледаше с предпазливо удивление. Сякаш е интересен природен феномен — ненадейна буря или двуглаво теле.

Лолия плесна с ръце и барабанчиците завъртяха палки в такт, докато гостите заемаха местата си. Не след дълго сватбената гощавка се развихри с пълна сила. Определено най-хубавата сватба от година насам, макар да не бяха малко! Дори робите изглеждаха радостни, смееха се и си говореха, докато разнасяха вино, сребърни подноси с плодове, печено прасенце с листенца от салвия и чесън. Друсус и Корнелия заеха почетното ложе; той се засуети с чашата й с вино, разреждайки го точно както го предпочиташе заради бременността. Корнелия се разсмя и го замери с гроздово зърно. Лолия държеше малката Флавия в скута си и я гъделичкаше с пауново перо, Тракс се навърташе дискретно усмихнат зад тях. Дядото на Лолия окичи палаво перуката си с лавров венец и се заприказва с мъж със зорки очи в императорска тога, очевидно подготвяйки нова изгодна сделка. Родителите на Друсус седнаха на ложето до сина си, а Корнелия бързо ги улови под ръка и ги разведе из залата, за да ги запознае с гостите, и сконфузените им лица постепенно се поотпуснаха.

— Братовчедките ти имат прекрасни роби — отбеляза свенливо сестрата на Друсус и Корнелия се зарече незабавно да подари на момичето нов гардероб.

Диана стоеше, облегната на колона, подхвърляше гроздови зърна във въздуха и ги улавяше безпогрешно с уста. Корнелия я прегърна през кръста и така наруши добрия й прицел.

— Закъсня за сватбата ми! — порица я тя. — Как мина състезанието?

— Червените победиха. Седем от осем. — Диана я прегърна, но внимателно, за да не притисне корема й.

— Не съм от стъкло, Диана, въпреки че съм бременна.

— Знам как да се държа с бременни кобили, но не и с бременни братовчедки — оплака се Диана. — Едва ли мечтаеш да те храня с гореща овесена каша и да увивам копитата ти в затоплена вълна.

Корнелия се разкикоти.

— Трябва да ме заведеш на състезание, преди да се превърна в лоена топка. Ти, аз и Друсус. Ще намерим време, преди да заминем за Терачина. — Бяха назначили Друсус в тренировъчния лагер там и Гай съвсем неочаквано им даде вилата като сватбен подарък въпреки възраженията на Тулия. Същата вила, където си бяха откраднали две щастливи седмици и мечтаеха за деца, гонещи се из лозята. — Знаеш ли? С Друсус си мислехме да си вземем няколко коня — додаде доволно Корнелия. — И да отглеждаме лозя. Друсус е решен да произвежда най-хубавото вино в района… — Усети, че Диана сдържа прозявка, но не успя да млъкне.

Описа й подробно стаята, която вече бяха подготвили за бебето. То, естествено, щеше да се казва Друсила, ако е момиче, или Друсус, ако е момче…

— О, богове. — Сбърчила чело, Лолия приближи в яркожълтата си роба. — Познайте кой пристигна, за да помрачи веселбата.

— Не би посмяла — процеди свирепо Диана.

— Омъжена е за римския принц, скъпа. Всичко й е позволено.

Озърнаха се към другия край на залата, където избухнаха гръмки овации. Корнелия не беше виждала Марсела, откакто потъна гола в парата в банята; чу само мълвата за неочакваната сватба, която се носеше от уста на уста из града. Разпозна я след миг — стоеше пред портата, окичена с бижута, и държеше Домициан под ръка. Дядото на Лолия тръгна да ги поздрави и гостите сведоха глави в поклон. Силен шепот се понесе из залата като далечен грохот, когато Домициан поведе напред новата си съпруга.

— Не е честно! — избухна неволно Корнелия. — Веспасиан няма съпруга, нито пък Тит, и сега Марсела е първа дама в императорския дворец. Това ли е възмездието за всичко, което направи?

— И бъдеща императрица навярно — додаде Диана. — Ако Домициан облече пурпурната тога.

— Е, няма да стане — изсумтя Лолия. — На какво ни научи тази година? Никой наследник на трона не се добира до него. Марсела ще стане императрица, ако отстрани и Веспасиан, и Тит от пътя си.

— Говорим за Марсела все пак — напомни Диана. — Не забравяйте досегашните й постижения.

Спогледаха се. После впериха очи в Марсела: половината зала целуваше ръцете й, обсипани с украшения.

— Носи пурпурно — отбеляза малко тъжно Лолия. — Навремето се обличахме в еднакви цветове.

Четирите ослепителни потомки на рода Корнелий, винаги в тон. Днес Лолия и Диана носеха различни нюанси на жълтото и златното в хармония с шафрановия сватбен воал на Корнелия. Не и Марсела. Корнелия си спомни онзи ден на състезанията преди повече от година, когато и четирите бяха в червено, предвкусвайки безоблачно бъдеще. Тя изглеждаше строга и елегантна, както подобава на императрица, Лолия беше ярка и предизвикателна както винаги, а Марсела — сдържана и без бижута. Сега обаче Лолия излъчваше топлота и женственост, косите на Корнелия се спускаха като нежен водопад, а Марсела в другия край на залата плуваше в дипли от тежка коприна, плътни къдрици стягаха косата й, а около врата й висяха толкова огърлици, че едва го помръдваше. Погледна към Корнелия и Корнелия срещна очите й, но в следния миг ръката на Домицан се спусна собственически върху ръката на Марсела. Корнелия забеляза как сестра й заби очи в пода и го последва покорно.