За съжаление, това изобщо не беше достатъчно. Не физически. Физически Кейн разбираше разяждащия глад. Хормонът се беше загнездил в кръвта му по начин, който караше възрастния доктор да го гледа странно, и това беше причината за непрестанната сексуална възбуда. Неутолимият копнеж, който изпълваше душата му обаче, беше друг въпрос. Той се намръщи и почеса разсеяно набраздените си с белези гърди. Нещо липсваше, нещо, което не можеше да запълни постоянно нарастващата празнота, без значение колко често обладаваше Шера.

Нейното сърце. Кейн въздъхна тежко, когато отново си призна истината. Не беше получил сърцето й. Притежаваше тялото й, верността й, но не доброволно. И това беше пагубното. Шера беше негова само заради химията между тях.

Нямаше нито нежни докосвания, нито интимно потъркване на тела, както беше виждал при другите Породи и техните половинки. Шера избягваше това, доколкото бе възможно. Когато бяха заедно, тя искаше секс и нищо повече. А Кейн имаше нужда от друго.

Той стисна с ръце на дръжките на стола, а зъбите му изскърцаха от ярост. Колко често се бе опитвал да я докосне, копнеейки просто да почувства мекотата на кожата й под върховете на пръстите си или топлината на тялото й до своето? Повече, отколкото искаше да преброи, и във всеки случай, тя трепваше или предпазливо се отдръпваше от него. Всеки път беше отхвърлян.

— Кейн? — гласът на Шера от другата страна на вратата на спалнята му, го накара да се намръщи мрачно.

Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.

Той беше направил предложение, така че защо да й отказва сега, когато бе дошла доброволно при него.

— Отключено е — Кейн не промени позата си, отпуснат гол в стола. Повдигна глава от облегалката, за да види как вратата се отваря и Шера пристъпва предпазливо вътре.

Четиринадесета глава

По дяволите, тя приличаше на ангел. Русата й коса, блестяща и гъста, обграждаше лицето й и падаше по гърба като бяла коприна. Изумруденозелената дълга туника се спускаше по тялото й, прошумоляваше по гърдите, ханша и бедрата и достигаше грациозните й стъпала.

Очите й се разшириха при вида на голото му възбудено тяло. Младата жена преглътна тежко, затвори вратата и заключи.

Кейн изведнъж присви очи. Тя изглеждаше… неспокойна. Ръцете й още стискаха бравата, а очите й бяха тъмни от възбуда и тревога. И още нещо, някакво чувство, което не можеше да определи. По дяволите, сигурно щеше да му каже да върви на майната си и да си го начука. Беше го правила достатъчно често през последните няколко месеца.

Бог знаеше, че в някои дни му се искаше да може да запази дистанцията, която тя поставяше помежду им, и да отхвърли желанията, които разяждаха вътрешностите му като отрова.

— Това е пенис, а не чудовище — изръмжа Кейн, махвайки с ръка към ерекцията, към която продължаваше да се отклонява погледа й. — Гледаш го, сякаш очакваш да те ухапе.

— Изглежда достатъчно ядосан — лека, нервна усмивка докосна устните й, след това се стопи и Шера погледна Кейн мрачно. — Ти изглеждаш достатъчно ядосан.

Мъжът въздъхна тежко с чувство на неудовлетвореност.

— Уморих се до смърт, Шера, и съм възбуден до полуда. Ако си дошла за това, тогава действай.

Кейн се изправи на крака, нетърпелив да я обладае, за да успокои поне тази част от страданието си.

Младата жена прехапа устни, а погледът й се отклони за миг към леглото.

— Това не е всичко, което исках — прошепна тя, очите й срещнаха неговите и разкъсаха сърцето му с уязвимостта, стаена в тях.

Мъжът потърка уморено тила си.

— Какво друго би могло да има? — попита най-сетне. — Ще бъда честен бейби, самоконтролът и търпението ми намаляха тази вечер, така че моментът не е добър за борба.

— Но е добър за чукане? — в гласа й нямаше топлина, само убийствена сериозност, която прониза душата му.

Господи, жадуваше да я докосне. Искаше просто да плъзне върховете на пръстите си по бузата й, да се сгуши до шията й. Той беше по-лош и от шибаните Котки, тичащи около това проклето място.

— Да — Кейн прокара пръсти през косата си. — Добър е за чукане.

Много добър за чукане, крещеше пенисът му.

Шера сведе глава и кимна колебливо, но не понечи нито да се съблече, нито да тръгне към леглото.

— Шера, защо си тук, по дяволите? — изръмжа най-сетне той. — Очевидно не бързаш да си легнеш с мен, така че, защо не ми кажеш какво искаш?

Тя прехапа устни и на него му се прииска да изстене.

— Искам да знам, защо си толкова ядосан — каза накрая, повдигайки очи към него, докато кършеше пръсти. — Защо си тръгна от стаята ми и защо се държиш като задник, повече от обикновено? Искам да говориш с мен, Кейн.

Той изсумтя и направи гримаса при тази молба.

— Говорих с теб месеци наред Шера, а ти дори не си правеше труда да ме слушаш. Защо сега?

Тя отклони поглед и прибра един кичур коса зад ухото си.

— Никога преди не си бягал от мен, Кейн — звучеше объркана, сякаш самата му постъпка, бе извадила нейния малък свят от равновесие.

— Казах ти, че ще бъда тук, ако имаш нужда от мен — сви рамене той и тръгна към леглото. Изтегна се предизвикателно, впи провокиращ поглед в нея, а ръката му обхвана основата на пениса му. — Това е всичко, което искаш от мен, нали, бейби? Ела и го вземи. Целият е твой, по всяко време — Кейн мразеше яростта пулсираща в гърдите му, желанието да я разтърси, да я накара да види веднъж и завинаги всичко, което бе отхвърлила.

Тя се взря в него нерешително, изражението й беше изпълнено с мъка и болка, която разкъса сърцето му.

— Не знам какво да правя, Кейн — прошепна Шера, отчаянието в гласа й отекна около тях. — Не знам как да поправя това, как да поправя себе си.

Младият мъж стисна зъби от безпомощната болка в гласа й.

— Искам те. Имам нужда от теб. Приемам те като моя половинка. Какво повече мога да ти дам, което вече нямаш? — тя се взираше в него, думите й бяха накъсани, а тонът изпълнен с объркване и гняв.

Любовта си. Кейн въздъхна тежко.

— Не те моля за нищо повече, Шера — каза най-сетне примирено. — Вече не.

Тя се отдръпна бавно от вратата и пристъпи по-близо до него, след това спря отново.

— Ти искаш нещо, което не ти давам — прошепна Шера. — Искам да ти го дам, Кейн. Кълна се. Искам да си щастлив и да усетиш малко спокойствие, така отчаяно, както го искам за себе си. Кажи ми от какво се нуждаеш. Кажи ми какво да направя?

Тя стискаше ръцете пред себе си, пръстите й се извиваха, докато го гледаше с тъмните си, изпълнени с болка очи. Бог да му е на помощ, беше страдала толкова много през целия си живот. Справедливо ли бе да се терзае дори секунда повече? Да страда, заради невъзможността му да я предпази, заради това, че се бе провалил и не я бе защитил?

— Шера… — прошепна името й с мрачна тъга. — Ела тук, бейби — Кейн протегна бавно ръка към нея. — Не е нужно да предполагаш. Няма нищо за казване. Мисля, че Тайбър е заразен. Всички тези негови глупави настроения, се предават и на мен — едва не се задави от думите.

Младата жена поклати глава отчаяно.

— Не ме лъжи — каза рязко, а в очите й блесна гняв. — Не ме успокоявай.

Той се протегна да докосне бузата й, но вместо това остави ръката си да падне на рамото й, за да прикрие собственото си предателско желание.

Кейн се опита да се усмихне.

— Имам нужда от теб — прошепна най-сетне. Не искаше да усилва болката й точно в този момент. Тя му даваше това, което можеше, и то бе повече, отколкото очакваше, нали така?

Заради него бе изгубила детето им, била е упоявана и жестоко изнасилвана, принудена да живее в страх почти едно десетилетие. Защото той се бе провалил.

Шера не искаше неговата нежност, той го знаеше. Леките докосвания, които щеше да й даде, внимателните думи. Тя искаше да бъде чукана. Искаше възбудата да намалее, да бъде обладавана, докато оргазмът избухне в тялото й, облекчавайки болката. Той можеше да й даде това и ако то не успееше да утоли желанията му, тогава вината щеше да бъде негова, не нейна.

— Толкова много години мечтаех за теб — прошепна Шера, докато се взираше в него с потъмнели от болка очи. — Макар да смятах, че си ме предал, аз страдах, докато не помислих, че ще умра от нуждата. Не тази да бъда чукана, а тази да бъда прегръщана — гласът й се прекърши, а тялото й се разтърси от тръпки. — Сама се принуждавах да мразя, вместо да обичам. Потисках тези потребности толкова дълбоко в себе си, че да ги пусна сега е толкова трудно, колкото беше да ги потискам в началото.

Кейн притихна, наблюдавайки я безмълвно. Слушаше думите, виждаше сълзите в очите й, който тя се опитваше да прогони с яростно примигване. И сърцето му се изпълни с надежда.

— Докосваш ме и аз усещам как цялата ми съпротива се пропуква… — в гласа й прозвуча слабо ридание. — Чувствам как всички онези надежди и мечти, които почти ме убиха, се надигат отново в мен. И това ме ужасява… — една сълза капна на бузата й, копринена следа от болката, която накара сърцето му да се свие. — Какво да правя? — малките й юмруци забарабаниха по белезите на гърдите му, докато в очите й блестеше гняв. — Проклет да си, Кейн, какво ще правя, ако те изгубя отново? Как ще оцелея, като те обичам толкова много, повече, отколкото съм те обичала, преди да те изгубя?