— Така е — кимна мъжът. — Но Кейн пръв е станал част от живота й. От по-дълго време. Защо трябва да негодувам или да се намесвам във взаимоотношения, които той цени толкова много?

Меринъс не каза нищо. Потопи невъзмутимо бисквитката си в чашата с мляко и я погледна с очи, пълни с разбиране.

Шера сви рамене.

— Просто бях любопитна.

— Ти никога не си просто любопитна, Шера — отвърна Калън. — Какъв е проблемът? Все още си разгонена и въпреки това стоиш тук и ми задаваш въпроси, вместо да отделиш време да опознаеш половинката си.

За миг остана безмълвна, примигвайки към него объркано.

— Това е сексуална…

Калън въздъхна тежко.

— Шера — поклати глава той. — Няма да оспорвам убежденията ти, въпреки че не съм съгласен с теб. Разгонването не е само физическо състояние, вече те предупредих за това.

Така беше. Беше й изнесъл лекция за емоционалните, физическите и душевните връзки. Тогава не бе видяла смисъл в това, не го виждаше и сега.

Раменете й се отпуснаха, когато тръгна към вратите, водещи към закътаната изкуствена пещера отвън.

— Къде е Кейн? — попита небрежно Меринъс, но другата жена усети нотка на гняв в гласа й.

Тя сви рамене.

— В стаята си, предполагам.

— А ти си тук. Защо? — продължи Меринъс. — Какво се е случило?

Шера се обърна към тях, мръщейки се объркано.

— Не знам. Излязох от банята и Кейн се появи… беше почти натъжен… потиснат, сякаш бремето на раменете му е прекалено тежко, за да го понесе. Предположих, че разгонването е причината и му напомних, че го предупредих за последствията — тя погледна към брат си, хапейки долната си устна. — Той просто си тръгна, Калън. Не разбирам, защо го направи.

Водачът на Прайда направи гримаса.

— Кейн е различен, Шера. Ти не можеш да го разбереш, както разбираш мен или някой от останалите. В много отношения, неговият живот е бил също толкова труден, вътрешните белези са също толкова дълбоки, колкото и външните. Може би трябва да го попиташ.

— Той няма да й каже — обади се в този момент Меринъс, като се облегна на стола си и постави ръце на издутия си корем.

Шера се намръщи към нея.

— Защо не?

— Защото ти би трябвало да знаеш. Познаваш го по-добре, отколкото мислиш, Шера. Просто се опитваш да отречеш, че е така — Меринъс сви рамене, докато дланите й поглаждаха светлосинята й памучна риза. — Освен това, ако Кейн смята, че не знаеш какъв е проблемът, тогава не би се поколебал да ти каже.

— Значи се очаква да чета мислите му? — изръмжа Шера. — Този мъж е най-дразнещият и объркващ човек, когото някога съм срещала през живота си. А сега трябва да знам и какво става в мозъка му?

Той щеше да я подлуди.

— Мозъкът на Кейн не е това, за което трябва да се притесняваш — увери я Меринъс. — От това, което каза, че е направил, разбирам, че си го наранила, Шера. Някак си си го наранила дълбоко.

Чувството, което видя в очите на другата жена, блясъкът на сълзи, накара сърцето на Шера да се свие. По време на всичките им разговори за Кейн, Меринъс никога не бе отронила и една сълза. Защо сега?

— Как съм го наранила? — тя разпери ръце объркано. — Не съм направила нищо, Меринъс.

Погледът на Меринъс беше твърд и хладен.

— Очевидно си направила нещо. Ти победи Кейн. А досега, можех да се закълна, че никой не би могъл да го стори — тя се изправи с помощта на съпруга си, без да откъсва поглед от другата жена. — Ако изгубя брат си, само защото ти си дяволски упорита, за да признаеш истината пред себе си, тогава никога няма да ти простя. Запомни това, Шера.

Тя се наведе и целуна Калън бавно.

— Ела в леглото по-скоро. Липсваш ми, когато не си там.

Той докосна лицето й. Жестът беше неочаквано нежен, върховете на пръстите му се плъзнаха по бузата й, сякаш се наслаждаваха на допира до кожата й.

— Обичам те, малката ми — прошепна той.

— И аз те обичам — пръстите й погалиха рамото му, когато мина покрай него поклащайки се и тръгна към асансьора в коридора.

— Изглеждаш объркана, Шера — Калън изсумтя, стана от масата, взе чинийката и чашата на Меринъс и ги отнесе до мивката.

Младата жена сви рамене. Кейн често я докосваше както Меринъс Калън. С леки, нежни ласки. Едно потвърждение, че наистина държеше на нея.

Погледът му, бе изпълнен с възхищение, когато върховете на пръстите му достигнеха бузата й. Шера трепна при спомена, точно както когато Кейн се опита да я докосне по този начин. Не защото не искаше да го направи, а защото всеки път, когато го стореше, нещо в нея омекваше. Нещо, което я караше да жадува за още и още повече да се нуждае от него.

— Откъде знаеш, че е любов, а не само химия? — прошепна тя, потривайки ръце, докато гледаше как брат й изплаква чашата и чинийката на съпругата си и ги поставя в миялната машина. — Може би е само разгонване, Калън — каза му отчаяно. — Какво става, когато премине?

— Възбудата изчезва, знаеш това, Шера — смъмри я той. — Тялото ти се опитва да ти каже това, което сърцето и разумът ти вече са приели, но ти отказваш да го признаеш. Просто си прекалено упорита.

Тя едва не зяпна.

— Как можа да кажеш това? Калън, това не е инат — тя се опита да прикрие болката, която думите му й причиниха — нещо повече, опита се да се скрие от мисълта, че той казва истината, от това, което експлодира в гърдите й.

Калън се облегна на кухненския плот и скръсти ръце пред гърдите си.

— Кейн е суров мъж. Най-твърдият, който се е раждал някога. Но е добър човек, Шера. И въпреки сарказма и подигравките му, той показва на хората, на които държи, колко го е грижа, по единствения начин, който му е известен. Като убеждаваш себе си, че не го обичаш, нищо няма да постигнеш. Аз знам, че е така. Разбрах го откакто ви видях за първи път заедно. Може би вече е време и ти да го приемеш.

Тринадесета глава

Беше объркващо да осъзнаеш, че битката, която си водил, е била безсмислена. Докато стоеше на балкона, взирайки се в тъмнината, Шера призна истината пред себе си. Беше загрижена за въздействията на разгонването върху Кейн и това не беше толкова лъжа, колкото прикритие. Ако се фокусираше върху това, тогава нямаше да й се налага да се вглежда в себе си или в собствените си страхове.

Проблемът не беше в това да го обича отново. Винаги го бе обичала. От мига, в който го видя за първи път в лабораторията, сърцето й му принадлежеше. Щом прие, че изпитва тази любов, позволи на съпротивата, която я бе защитавала през всичките години да се разпадне. Съпротива, която я държеше силна и я предпазваше да не загуби разума си през онези мрачни, замъглени от болка дни, преди Калън да успее да ги измъкне от там.

Бе убедила сама себе си, че не изпитва любов, а омраза. Когато вече не можеше да мрази, се бе уповавала на мисълта, че не обича. Но не беше така. Щом се чувстваше сякаш нещо в нея ще избухне, значи обичаше Кейн Тайлър. А това бе слабост. Най-лошата измежду всички.

Едва не умря, когато го изгуби. През онези първи дни, в които Дейън я убеждаваше, че Кейн си е тръгнал и никога няма да се върне, бе пожелала да умре. Докато не разбра, че носи неговото дете. Мисълта за това бебе я направи по-силна, помогна й да се отдръпне от ръба, към който сега отново приближаваше. Беше имала време да убеди себе си, че го мрази, че не се нуждае от него. Когато загуби бебето, тази омраза й даде сили. Помогна й да оцелее, но живееше по навик. Съществуваше.

А сега какво? Вече не можеше да се самозалъгва. Сега Кейн бе тук. И каквито и чувства да изпитваше към нея, тя ги унищожаваше със своята упоритост.

От гърлото й се откъсна ниско, отчаяно ръмжене, когато влезе в стаята и закрачи из нея. Страдаше за него. Чувството я измъчваше, душата й щеше се пръсне от мъка и все пак, не можеше да се насили да отиде при него, не можеше да му каже онова, което той искаше да чуе.

Не можеше да изпита облекчение. Нямаше го и Кейн. Той я бе затворил в имението, изтъквайки някакви несъществени причини, на които не бе повярвала нито за миг. Тук имаше достатъчно пазачи, ако отново ги нападнеха. Кейн я искаше близо до себе си, искаше да я защитава, да я пази. Да я задуши.

Шера усти как гърдите й се стягат при тази мисъл. Той искаше да я докосва, не само за да прави секс с нея, а защото имаше нужда от това. А тя сдържаше всяко свое желание и не си позволяваше да направи същото.

Защо? Защо беше толкова упорита, толкова твърдо настроена срещу интимността, която той искаше да сподели с нея? Защо го правеше, след като и сама го желаеше?

Дъхът заседна в гърдите й при осъзнаването на тази истина. Ако си позволеше да приеме реалността, какво щеше да се случи, ако отново изгубеше Кейн? Ако го убиеха или се умореше от нея? Как щеше да го преживее тогава? Това беше истинската бариера между двама им. Не беше заради загрижеността й, особено като се имаше предвид факта, че няма за какво да се безпокои. И двамата бяха в период на разгонване, и Шера знаеше, че физическият дискомфорт на половинката й сега е дори по-голям от нейния собствен. Това личеше по напрежението в раменете му, в липсата на сън, изписана по лицето му. Сам се погубваше. Тя го погубваше.