— Хайде, Кейн, да се прибираме у дома — въздъхна младата жена и се отдръпна бавно от него. Тялото й едва се движеше, изтощението се просмукваше в нея, когато тръгна към джипа си. Искаше й се да заспи поне веднъж, без възбудата да я връхлети или спомените да я измъчват. Само веднъж.



Кейн усещаше кожата си свръхчувствителна, досега не му се бе случвало нищо подобно. Не можеше да го разбере, нито да го обясни. Крачеше пред банята на Шера откакто се бяха върнали в имението. Прокара пръсти през косата си, докато се бореше срещу безумния импулс да отиде при нея под душа и да я вземе направо там. Искаше да зарови пениса си в топлината й, и то веднага.

Поклати глава. Дори и след онази първа целувка не бе изпитвал нещо такова. Това беше изгарящ, непреодолим импулс, страст, много по-различна от всичко, което бе познавал. Опитваше да се убеди, че усещането е вследствие от това, че едва не бяха загинали в онези проклети пещери, но в това нямаше никаква логика. Нямаше начин да се обясни внезапния прилив на страст, която гореше по-ярко и по-горещо от всякога.

Бог да е на помощ и на двама им, ако Шера решеше да го отхвърли, защото не мислеше, че може да го понесе. Кейн знаеше, че не би успял да потуши жаждата си за нея. Можеше да усети вкуса й по езика си, жадуваше за усещането на кожата й до плътта си.

Присви широките си голи рамене, ласката на въздуха по кожата му, го накара да потръпне от усещането. По дяволите, един мъж не трябваше да бъде толкова чувствителен.

Душът спря и той се напрегна в очакване. Можеше да си я представи — хлъзгавата мокра плът, мека и розова, по-съблазнителна от всичко на този свят. Младият мъж притихна, припомняйки си усещането на половинката си в онази пещера. Вкусът на целувката й беше повече от деликатен, пикантността на хормона изпълваше сетивата му, докато той се бореше да запази частица от здравия си разум.

Пенисът му все още беше твърд, когато се измъкна от нея. Дори след като се бе излял в нея с невъздържаност, на която не знаеше, че един човек е способен, той се нуждаеше от още.

Кейн се обърна с гръб към вратата на банята и закрачи из стаята, опитвайки се да осмисли емоциите и странните чувства, кипящи в него. Искаше толкова много неща, за които никога преди дори не бе помислял.

По дяволите, обичаше я. Това бе единственото постоянно нещо в живота му, но Кейн започваше да мисли, че разгонването и сексът бяха единственото, което ги свързва. И това бе основният проблем.

Той трепна при тази мисъл. През всичките тези години бе живял, за да отмъсти за нея, беше се борил да намери справедливост за жената, която мислеше, че е изгубил, само за да почувства как светът му се озарява отново, в мига, в който я откри. Никога не бе позволявал гневът или престорената омраза на Шера да разрушат увереността му. Не допусна обидите й да го разколебаят.

Тя му принадлежеше, със сърцето и душата си!

— По дяволите — Кейн седна на стола в ъгъла на стаята, опря лакти на коленете си и скри лицето си в длани. Защо не бе забелязал това преди? Защо не бе видял какво се случва?

— Предупредих те, че удовлетворението трае кратко, Кейн — Шера стоеше на вратата, гъвкавото й тяло беше покрито с кърпа, а дългата й влажна коса падаше около сериозното й лице.

— Симптомите на разгонването намаляха ли при теб? — попита я той.

Тя сви рамене небрежно.

— В последните си фази е.

— Видя ли се с Док? — Кейн знаеше, че не е.

— Не още. Ще отида сутринта — увери го младата жена, а по лицето й се изписа леко смущение.

— Каза на Тайбър, че ще отидеш тази вечер — напомни й той. — Ще те чакам в лекарския кабинет утре сутрин.

Мъжът се изправи на крака и изпита внезапна умора. Въпреки ерекцията, която го подлудяваше, и глада, който разяждаше душата му, той се почувства напълно изтощен. Поклащайки глава, Кейн се отправи към вратата и я отвори бавно.

— Кейн? — той спря, но остана с гръб към нея, защото знаеше, че ако я погледне, ще се върне, ще я докосне, ще я обладае. И тогава действителността пак щеше да започне да го разяжда.

— Да, бейби? — Кейн запази гласа си тих, надявайки се да е прикрил съжалението в него.

— Няма ли да останеш? — попита Шера, едновременно меко и смутено.

Той дълбоко пое дъх.

— Не тази вечер, Шера. Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш.

Мълчанието зад него беше по-крещящо, отколкото би могла да бъде яростта. Той удари с юмрук рамката на вратата. По дяволите, беше я наранил много повече, отколкото преди.

— Лека нощ, Шера — Кейн напусна спалнята й, игнорирайки възбудата и болката, разкъсваща гърдите му.

Може би любовта, която бе видял в нея преди толкова много години, наистина е умряла. Господи, беше толкова уморен. Обикаляше из това шибано имение като кученце, молещо за обич. Това беше безсмислено и започваше да подронва гордостта му. Не я беше предал, нито я бе зарязал в онази адска дупка умишлено. Ако можеше да промени миналото, Кейн никога не би я оставил, за да отиде за помощ, щеше да я вземе със себе си, независимо от рисковете. Но миналото не можеше да бъде променено.

Шера го упрекваше за загубата на бебето. По дяволите, той не можеше да я вини, обвиняваше себе си, въпреки че не беше наясно със ситуацията. Тази загуба го преследваше както много малко неща в живота му. Неговото дете. Негово и на Шера.

Той поклати глава, докато влизаше в спалнята си. Седна на леглото и издърпа ботушите от краката си, след това се изправи и съблече дрехите, преди да легне. Пръстите му се обвиха около пениса му и го погалиха. Кейн затвори очи и си представи, как Шера го докосва.

Мрачна усмивка изви устните му. Ръцете й бяха по-меки от коприна, по-горещи от огън. Тя можеше да го събори на колене с една усмивка, да накара сърцето и члена му да се развълнуват само с един поглед на прекрасните си котешко зелени очи. А тялото й… Той простена ниско, жадно. Тялото й го караше да се изпоти от страст. Сладките й извивки и сатенената топлина примамваха човек и го подлудяваха от желание да я обладае.

Пръстите му се задвижиха по-бързо по ерекцията, а съзнанието му изцяло се отдаде на мисли за нея. Припомни си как сладките като сироп сокове покриват нежната й женственост, а твърдите зърна се издигат върху стегнатите й гърди, докато той ги докосва и засмуква в устата си. Как пръстите му се потапят във вътрешността й, а горещите й кратки стонове звучат около него, докато я обладава бавно, притиска се към нея, усеща я как се свива около пениса му, крещейки от желание.

Тестисите му се стегнаха, бедрата му потръпнаха, а от устните му се откъсна ниско ръмжене, когато спермата бликна от върха на члена му. Това уталожи болката и го остави задъхан, все още гладен, но достатъчно облекчен, за да заспи, поне така се надяваше.

Кейн се обърна по корем и зарови глава във възглавницата, опитвайки се да не обръща внимание на факта, че отново ще спи сам.



Шера се взря замаяно във вратата. Какво, по дяволите, се беше случило? Да не би Кейн да си бе ударил главата при експлозията? И какво, по дяволите, искаше да каже с това, че тя знае къде да го намери? От кога чакаше тя да го потърси? Откакто я срещна в Санди Хоук, винаги бе около нея, никога не я оставяше и не се предаваше.

Младата жена подпря ръце на бедрата си, силно объркана. Беше подушила възбудата му, по-гореща и настойчива от всякога. А той просто си бе тръгнал.

Шера се извърна от вратата. Издърпа кърпата от тялото си, захвърли я към банята, след това облече една дълга туника и бързо излезе от стаята си. Слезе надолу по стълбите, привлечена от гласовете на Калън и Меринъс, носещи се от кухнята. Имаше нужда от съвет.

Обикновено не търсеше съвети. През всичките тези години се бе опитвала да не натоварва Калън с проблемите си, защото знаеше, че безопасността на Прайда е по-важна.

— Здравей, Шера, помислих, че си се оттеглила за нощта — Меринъс се усмихна и отпи от чашата със студено мляко.

Шера й отвърна със слаба усмивка.

— Виждам, че си намерила бисквитките, които Кейн вмъкна тайно за Каси.

Меринъс се усмихна заговорнически.

— Знаех, че брат ми ще го направи. Той ме снабдява с бисквитки през целия ми живот.

Шера се намръщи и погледна към Калън.

— Защо не си й купил? Ти не си бедняк.

Калън се ухили и се облегна на стола си, а пръстите му си играеха с косата на съпругата му, когато погледна сестра си.

— На него му харесва да ги доставя. Това му позволява да запази чувството си за притежание. Защо да му го отнемам? Кейн е защитавал Меринъс през целия й живот, грижи се за нея дори сега. Аз нямам проблем с бисквитките — той сви небрежно рамене.

Шера го изгледа странно.

— Но тя е твоя съпруга — подчерта тя. — Твоя отговорност.

Очите му се присвиха замислено за миг. Той беше любимият й по-голям брат и Шера можеше да види, защо Меринъс не е била в състояние да се откаже от историята, след като е видяла снимката му. Калън беше изключително красив, по един суров начин. Високи скули, диво лице. Чувствени устни. Чертите на лицето му бяха лъвски, но това не загрозяваше външния му вид ни най-малко.