Звукът на влажна плът, засмукването на вагината й около члена му, всичко това комбинирано със стоновете, изпълваше съзнанието й с крещяща настойчивост, която тя знаеше, че не може да отхвърля повече.

Пръстите й се забиха в скалата пред нея, а гърбът й се изви, докато се тласкаше по-силно към пронизалата я плът, която сега се движеше рязко и мощно. Нисък вик се надигна в гърлото й, след това стана по-звучен, когато пламъкът на удоволствието внезапно избухна в утробата й и връхлетя цялото й тяло.

Кейн беше само на няколко тласъка след нея. Зъбите му докоснаха врата й, когато се заби дълбоко, след това той я ухапа — наистина я ухапа — карайки я да изкрещи, когато я заля нова бурна вълна и премина трепетно през тялото й. Гърбът й се изпъна, вдърви, тя замръзна, когато усети как пениса му пулсира, а спермата му — гореща и гъста, се излива в нея.

— Ще се убием един друг по този начин — въздъхна тежко мъжът малко по-късно, като я пусна, преди да оправи уморено панталоните си, а след това да й помогне с нейните.

Ръцете й трепереха, тялото й все още бе напрегнато и разтърсвано от леките тръпки на изживяния току-що оргазъм.

— Е, аз се опитах да те предупредя — тя се опита да вмъкне малко язвителност в тона си, но бе невъзможно, защото се чувстваше напълно изтощена. По дяволите, можеше да заспи на мига, ако разполагаше с легло под ръка.

Шера пое дълбоко дъх, за да се успокои, след това замръзна. Почувства как сърцето й внезапно запрепуска в гърдите, а в стомаха й се надигна паника.

— Какво има? — Кейн, който бе понечил да вземе фенерчето, се изправи.

Тя се обърна, за да подуши миризмите от единия край на тунела до другия.

— Мамка му — прошепна младата жена. — Да се махаме. Бързо. Някак си сме задействали експлозив.

Беше наблизо, но Шера не знаеше колко точно. Можеше да подуши как проклетото нещо се нагрява, но нямаше начин да го открие навреме. Съдейки по силата на миризмата, имаше вероятност взривните вещества да се намират зад тях и мощността им можеше да взриви останалата част на тунела. С нея и Кейн вътре в него.

Двамата побягнаха.

Дванадесета глава

Ударната вълна от експлозията запрати Шера и Кейн през входа на основната пещера. Внезапното чувство на безтегловност, на полет, беше почти ужасяващо, когато младата жена видя камъните под себе си, върху които едва не падна. При удара в земята тялото й се сви, след което тя се завъртя и се изправи на крака, борейки се да си поеме въздух.

Кейн беше на колене и кашляше заради праха, вдигнал се около тях, като опитваше да се ориентира и да прочисти съзнанието си.

— Джонас — извика Шера яростно, когато Котешките породи ги наобиколиха. — Броя на хората. Искам броя на хората — имаше и други в главната пещера, както й няколко души в по-малките тунели.

— Всички отговориха, Шера — извика той, гласът му прозвуча студено и яростно. — Отвън са медицинският екип и Калън. Ти добре ли си?

— Имаме ли ранени? — Шера присви очи, виждайки няколко от Породите да лежат на земята, а други — да им помагат. — Какво е положението?

Джонас се сепна, докато изучаваше Кейн, а сивите му очи приличаха на живак от ярост. Когато погледна към Шера тя забеляза, че лицето му е покрито с мръсотия, а по бузата му има няколко драскотини, очевидно причинени от летящите отломки.

— От тавана до входа на мината са се срутили големи късове скали, част от хората ни имат леки наранявания, няколко счупени кости. Какво, по дяволите, предизвика тази експлозия?

Алфа-мъже, помисли си Шера с досада. Джонас Уайът беше един от най-лошите, в един момент бе приятелски настроен, а в следващия поемаше контрола. Сега тя разбра, защо се бе издигнал толкова бързо в отдела по сигурността на имението.

— По дяволите — младата жена дишаше тежко, поемайки дълбоко въздух, а Кейн се изправи на крака с олюляване. — Сигурно са били активирани от звук. Нямаше миризма, нито признак за това, преди да почне да се нагрява. Питам се, дали цялата планинска верига не е един голям смъртоносен капан.

Кейн изсумтя саркастично, но тя го пренебрегна.

— Калън пристига — извика Джонас, когато долови шума от джиповете, изкачващи неравния път на планината. — Пригответе се да изнесем ранените отвън. Шера, оставаме или тръгваме?

— Махайте се, по дяволите! — обърна се Кейн към Лъвската порода. — Събирайте си боклуците и се връщайте в имението! Веднага!

Джонас примигна към него с празен поглед. Беше Порода, която рядко приемаше заповеди, дори от Калън.

— Да, сър — кимна най-сетне и се извърна. — Товарете техниката, момчета и момичета, изпратиха ни у дома.

Кейн заръмжа. Шера наклони глава, проследи с любопитство, как ритна някакъв камък, промърмори нещо под носа си и я стрелна с още един опасен поглед.

Тя се усмихна ослепително.

— Адреналинът не е ли прекрасно нещо? Иска ли ти се да го начукаш на някой?

Мъжът се намръщи, повдигна устната си в буен израз на гняв и тръгна към мястото, докъдето се бе изкачил Калън с пикапа, следван от няколко джипа.

Докато Шера го наблюдаваше, Джонас се промъкна до нея.

— Могат ли хората да бъдат заразени и да се превърнат в Породи? — попита я с любопитство. — Кълна се, мисля, че той ръмжи по-добре от мен.

Тя потисна смеха си, сръга с лакът хилещия се мъж и забърза към Калън. Само Бог знаеше какво говори Кейн за нея в този момент.

Кейн определено го правеше. Шера се изкикоти, когато Калън й хвърли мрачен поглед, докато разпитваше половинката й, след това кимна рязко, когато тя се премести достатъчно близо, за да чува по-добре.

— Пещерите очевидно са капан. Ще е най-добре да взривим всички входове, докато положението се успокои, за да можем да завършим доклада и да открием входовете, които използват терористите. До тогава, ще бъдем живи мишени или ще умрем в тези лабиринти, ти избираш — Кейн звучеше изтощено, напълно изцеден. — Не виждам смисъл да излагаме на риск хората си по този начин, Калън.

Веселието на Шера изчезна, щом усети напрежението в гласа му. Не бе сексуално, а от преумора.

Калън се огледа наоколо и видя как бързо товареха ранените на задните седалки на джиповете, за да ги транспортират обратно до клиниката.

— Взривете ги — нареди той, гласът му беше нисък и трепереше от гняв. — Не си струва да се опитваме да ги опазим, като се има предвид колко е голям рискът.

Шера видя как Кейн въздъхна тежко, клатейки глава. Той отклони поглед встрани, където Породите прочистваха района, а Джонас проучваше вече запушения вход. Раменете му вече не бяха изпънати, а присвити и напрегнати, сигурен признак на обхваналата го умора.

Младата жена изгледа Калън с присвити очи.

Водачът на Прайда остана втренчен в нея няколко дълги мига, преди погледът му да се върне отново към Кейн.

— Да се изтегляме — той прокара пръсти през дългата си разпусната коса и въздъхна раздразнено. — Очакваме групата на Пурист да ни предостави повече информация, веднага щом проучат всички слухове, носещи се из района. Александрия и аз искаме да бъдем там, когато пристигнат докладите. Никой от вас двамата не е в най-добрата си форма. Да не би да сте забравили как се спи?

Кейн погледна назад към Шера, очите му бяха тъмни и загрижени. Тя едва се сдържа да не извърне поглед.

— Уморена съм — призна най-сетне младата жена, но прекъсна зрителния контакт и погледна към брат си. — Тези глупости ми се отразяват, Калън. Трябва да направим нещо.

— Съгласен съм — изсумтя той. — Когато откриеш решение ме уведоми, защото, проклет да съм, ако имам такова. Между другото, тази сутрин са освободили нашия любезен приятел с ракетата. Стана както подозирахме, някакъв побъркан съдия е свалил обвинението…

Шера затвори очи, щом чу гневното проклятие на Кейн при тази новина.

— Прекрасно, прекрасно — промърмори тя. — Следващият път просто ще го убия и поне ще се приключи — не се шегуваше.

— Аз ще ти помогна да скриеш тялото — една студена усмивка, почти страховита, изви устните на Кейн.

Бледността по загорялото му лице разтревожи Шера.

— Хайде, жребецо — младата жена застана от едната му страна и се притисна към ръката му, като позволи на собствената й умора да се появи на лицето й — нещо, което ненавиждаше. — Не знам за теб, но определено имам нужда от един душ и от дрямка.

Ръката му незабавно се обви около кръста й, дланта му обхвана хълбока й, привлече я по-близо, а мускулите му се стегнаха, когато я притисна към себе си.

— Ще те напляскам по задника, задето посмя да влезеш в проклетата пещера — отсече внезапно той, а очите му проблеснаха от едва сдържана ярост.

Шера извъртя очи, защото видя повече от гняв. Мразеше да вижда емоциите, които го разкъсват, огъня в очите му, в напрегнатите черти на лицето му. Това й напомняше много за връзката, която двамата споделяха, за болката, която бе изтърпял заради нея, за нея. И че има властта да я прави слаба, както никой друг на този свят.

Прекрасната атмосфера на сутринта беше избледняла заради опасността, обградила ги за пореден път, но нищо не можеше да потуши желанието й към него. Шера можеше да се оправдава с похотта колкото си искаше, но в моменти като този, когато беше най-слаба, си признаваше истината. Любовта й към Кейн я погубваше. Не, защото не би могла да го има — можеше и го имаше. Но миналото я преследваше като жесток призрак, ограбваше съня й, ужасяваше я със слабостите, които знаеше, че притежава. Слабости, които тя никога нямаше да му позволи да види и узнае.