Тайбър поклати глава отново, а веждите му се свиха.

— Не съм сигурен, само проверявам да не пропуснеш срещата. Миризмата ти се е променила по някакъв начин, но не мога да определя как.

Шера сви рамене. Това се беше случвало и преди, но не значеше нищо съществено. Обикновено Даун беше тази, която забелязваше дребните разлики, а не някой от братята й.

— Ще го направя този следобед. По-добре настигни Рони и виж дали ще ти позволи да продължиш да живееш. Ще кажа на Даун да ви чака в къщата на Лоурънс по-късно. Повече няма да можеш да я държиш настрана.

— Да, вече разбрах това — изръмжа Тайбър раздразнено. — Ще разкъсам нечий врат на две, ако разбера кой е допуснал изтичането на информация. Веднага, след като Рони ми позволи да разбера точно какво е открила.

Шера се ухили развеселено. Това беше забавно. До миналата година, Тайбър бе един от най-спокойните сред Породите. Точно както се бе случило и с Калън, нервите и на двама им бяха опънати заради отговорността, която носеха към половинките си и неродените си деца.

— Успех тогава — тя спря, за да го потупа по рамото, преди да отвори входната врата и да тръгне през ведрия, свеж въздух на ранния есенен ден. Листата бяха оцветени в стотици нюанси на кафяво, червено и зелено, като предвестник за наближаващата зима. Цветовете заслепяваха очите, и не за първи път изпълниха Шера с чувство на удивление.

Обаче днес това чувство беше по-ярко от всякога. Шера усещаше как я изпълва ново усещане на сила, то сякаш заливаше тялото й, и макар да бе прекарала нощта и ранните сутрешни часове крещейки под яростните тласъци на Кейн, осъзна, че още го желае. Още има нужда от него.

Не беше изгарящата, мъчителна болка от преди, а едно напомняне, пулсиращо ехо, което вибрираше в тялото й и я караше да си припомня изминалата нощ с лека тръпка на копнеж.

Слаб сигнал в ухото й я предупреди, че някой иска достъп до личния й канал. Шера вдигна ръка и завъртя копчето, което блокираше всички, освен лицето, търсещо частен разговор.

— Здравей, прекрасна моя — гласът на Кейн, нежен и развеселен, изпълни главата й, звучеше натежал от спомени за нощта, която бяха прекарали заедно.

Шера се усмихна и поклати глава при тона му.

— Би трябвало да работиш, жребецо — напомни му тя, като едва не се засмя при спомена за това как тази единствена малка дума бе успяла да възпламени либидото му.

— О, лоша си — изсмя се мъжът. — Може би трябва да те напляскам.

— Ммм — Шера се усмихваше, докато се движеше през имението, стъпките й бяха леки, изпълнени с енергия, каквато не предполагаше, че кипи у нея. — Звучи интересно. След това обаче, бих могла да те напляскам и аз. Мисля, че много ще ти хареса, Кейн.

— Вероятно прекалено много — тя можеше да чуе обезсърченото смирение в гласа му. — Бейби, ако е от твоята ръка, съм сигурен, че ще изпитам само удоволствие. Каква е програмата ти за днес?

— Патрулиране — отговори тя, щом стигна до малкия паркинг, на който бяха подредени офроуд джиповете. — Ще бъда в западния сектор, за да окажа помощ при претърсването на някои от пещерите за тунели, водещи през планините. Не искаме да се появят още наемници с ракетни установки и отново да ни сварят неподготвени.

Кейн изсумтя при думите й.

— Дръж хората си далеч от пещерите и остави на сапьорския екип да се погрижи за това. Могат да останат хванати в капан, а точно сега не се нуждаем от повече проблеми. Докладът, който най-сетне получихме показва, че там имаме няколко сериозни слабости в защитата. Те трябваше да предположат, че ще ги открием рано или късно. Не поемай рискове.

Шера извъртя очи при покровителствения му тон.

— Аз съм голямо момиче, Кейн, знам правилата — напомни му тя, усмихвайки се само от това, че чува гласа му, това стопляше сърцето й. — Обещавам да бъда добро момиче.

— Ще се видим след няколко часа и ще се скрием някъде за обяд, където ще ми покажеш колко добра можеш да бъдеш — предложи той порочно. — Аз ще осигуря основното ястие, а ти можеш да се погрижиш за десерта — гласът му се снижи, стана дрезгав и изпълнен със сексуални обещания.

Шера спря до джипа, загледана в ясното утринно небе, а усмивката не слизаше от устните й. Кейн бе запълнил част от нея, за която не знаеше, че съществува. Можеше да почувства топлината, разцъфтяваща в сърцето й, възбудата във вагината си. Искаше го сега, не по-късно.

Тя поклати глава при тази мисъл и влезе в джипа.

— Първо ще трябва да ме хванеш — каза Шера, като запали двигателя и изкара автомобила. — Може да се наложи да се откажем от десерта, ако стане прекалено напечено.

— Става — можеше да чуе очакването и усмивката в гласа му. — Бъди внимателна, котенце мое. Ще се видим скоро.

— Скоро — прошепна тя в отговор, когато връзката прекъсна и приемника автоматично превключи отново на основния канал.

Шера подкара джипа към задната част на имението и към високата порта, която пазеше задния вход. Денят бе по-ясен от всякога.



— Шера, моят екип е готов да се заеме с онези пещери. Кога смяташ да дадеш зелена светлина?

Шера прикри усмивката си, когато Джонас Уайът премина през сечището пред въпросните пещери. Чертите на тъмното му лице бяха стегнати от нетърпелива мъжка арогантност, а светлосивите му очи проблясваха настоятелно.

Той щеше да бъде труден за управление. Живееше в имението само от няколко месеца и вече се движеше сред Алфа-редиците. Бе участвал в сражения и се бе изявявал като водач на екип няколко пъти, и сега рангът му бе малко под този на членовете на основния Прайд и на главния екип на Кейн.

Той беше бърз, ефективен и студен като лед.

— Извинявай, че закъснях, Джонас — Шера прикри усмивката си, когато се изправи пред него, отказвайки да бъде въвлечена в конфронтация. Алфа-гените, които бушуваха в кръвта на този мъж бяха като отрова, която го разяждаше. Той нямаше да спре, докато не установи пълно господство над свое собствено малко късче от света. Шера само се молеше Джонас да побърза, да забие своя флаг на това късче земя и да престане да я тормози.

Беше очевидно, че да бъде подчинен на една жена накърнява мъжката му гордост. Калън, или дори Кейн, би приел по-лесно, но естествената му мъжка агресия се противеше на това, че тя би могла да го командва. Шера го намираше за забавен, а той нея — за дразнеща.

— Закъснението е нехайство — измърмори Джонас, когато застана пред нея с присвити очи и стиснати устни. — Денят ще свърши, преди да успеем да обходим главните тунели. Последното, от което се нуждаем, е тези копелета да нахлуят отново.

Шера спря, сложи ръце на бедрата си и огледа сечището, като преброи членовете на екипа и огледа екипировката. После бързо прецени и систематизира това, което трябваше да се направи.

— Да започваме — младата жена въздъхна дълбоко. — Внимавайте за…

— Жици, звукови сензори и топлинни активатори — изръмжа той. — Знам си работата.

— Тогава го направи — отвърна остро Шера. — По дяволите, Джонас, не се опитвам да заема мястото ти. Ти си ръководител на екипа здравеняко, така че действай!

В присвитите му очи проблесна изненада.

— Два от екипите ми са вече там — изсумтя мъжът и този път той я изненада. — Уморих се да чакам.

Шера поклати глава, по устните й трепна лека усмивка.

— Започвам да подозирам, че ти и Кейн Тайлър сте били разделени при раждането.

— Може би трябва да те набия за тази обида — изръмжа Джонас. — Ще влизаш ли или ще наблюдаваш? Трябва да знам, преди останалите от екипа да започнат да действат.

— Влизам. Обучена съм в откриване на експлозиви и деактивирането им. Засега ще се придържаме към главните тунели и в началото ще работим само шест часа. Ако наистина има толкова много тунели, колкото показват първоначалните анализи, тогава ни предстои доста трудна работа.

— Много е вероятно — мъжът кимна рязко. — Ускори темпото. Ние използваме канал Алфа-6, но тунелите възпрепятстват предаването без усилватели. Не забравяй да вземеш няколко.

Шера кимна енергично.

— Да тръгваме.



— По дяволите, Шера, казах ти да държиш хората си далеч от тези шибани пещери — Кейн беше бесен, когато се сблъскаха в най-голямата. Както пещерата, която терористът бе използвал, за да премине планината, така и тази беше просторна, от нея тръгваше мрежа от тунели, заровени под земята. Очевидно беше използвана повече от веднъж, и то през последните няколко дни. Изпълваше я миризмата на човешко присъствие, дори до най-дълбоките части на тунелите, които екипите бяха успели да достигнат до този момент. Информацията, която бяха получили от докладите, не се доближаваше дори малко до реалността. Бяха открили истински подземен лабиринт. А все още не бяха намерили изхода от другата страна.

Шера се надигна от мястото, където проучваше отпечатъци взети от тунелите. Бяха пресни, твърде скорошни, за да й се понравят, като се имаше предвид факта, че тук необичайната миризма бе едва доловима.

— А аз ти казах, че знам какво правя — изсумтя тя, когато Кейн премина завоя зад нея. Уханието на възбудата и гнева му почти я зашемети и й напомни за желанието, което измъчваше и самата нея.