Кейн отправи примирен, полураздразнен, полуразвеселен поглед към скута си, където твърдият му пенис опъваше плата като палатка.

Клатейки глава, младият мъж издаде звук подобен на ръмжене, стана от леглото и се отправи към банята. Смяташе да си вземе студен душ, но беше научил по трудния начин, че това изобщо не помага. Всяка кост и мускул в тялото му го боляха от преумората, която бавно вземаше връх. Липсата на сън, наред с тревогата и с проклетата възбуда, го погубваха. Шера не бива да се безпокои повече за това, че я измъчвам, помисли си мъжът, пристъпвайки под силната струя на душа. Щеше да умре заради шибаната ерекция.

Работа. Тя бе запълвала празнините в живота му години наред, щеше да му послужи още известно време. Убежището на Породите все още имаше доста слаби места в защитата, а и глупавите нападения продължаваха. Да не говорим за онези проклети, враждебно настроени Лоурънс, които се бяха намърдали в една от къщите в имението. Неприятностите започваха наистина да се задълбочават, а на Кейн му беше писнало всеки да крие някаква тайна. След като се облече, закачи кобура с пистолета на колана си и излезе от стаята, мислено довършвайки доста дългия списък с разнообразни задължения, изискващи вниманието му. Трябваше да провери докладите от различни източници, съставени през нощта, както и цяла купчина с протоколи за сигурността и данни от изминалите дванадесет часа от водачите на отделните патрули. Списъкът ставаше все по-дълъг и по-дълъг, и натежаваше на раменете му.

Кейн се спусна по стълбището.

— Как смееш да криеш това от мен? — пресрещна го гласът на Рони, когато слезе на долния етаж. Напрежението в имението се отразяваше на всички. Принудителният затвор докарваше жените до лудост, а на свой ред те подлудяваха всички. Мъжът скръсти ръце на гърдите си и проследи с любопитство как Рони праща половинката си по дяволите.

Нямаше нищо, което да му доставя по-голямо удоволствие, от това да гледа как избухливата дразнеща пантера получава заслуженото си от своята любяща половинка.

Тъмнокосата красавица, изправена пред Тайбър, беше стиснала юмруци от двете страни на тялото си, а по лицето й се стичаха сълзи, докато му крещеше. Съпругът й я гледаше с отчаяние и пребледняло лице.

Това не изглеждаше добре. Рони никога не се вбесяваше толкова, ако й се наложеше да му срита задника заради някоя обида. Това не беше кавга, предизвикана от бушуващите й хормони. И нямаше да доведе до нищо добро.

— Рони, ти не разбираш — Тайбър прокара раздразнено ръка по лицето си. — Щях да ти кажа. Когато сметна, че си достатъчно силна…

Ух-ох. Изглежда „лайната бяха уцелили вентилатора“, и Рони бе узнала за гостите, които бяха скрити в имението.

— Чукаш ме, докато не мога да си поема дъх, но не смяташ, че съм достатъчно силна да говоря?

Кейн трепна. Сега го хвана на тясно.

— Ситуацията е твърде опасна…

— А ти си кръгъл идиот! — пръстът й се заби в гърдите му. — Те са моето семейство. Всичко, което ми остана. След ада, на който ме подложи вторият ми баща, не мога да повярвам, че си го скрил от мен.

— Точно заради това, по дяволите — изруга той. — Рони, моля те, трябва да разбереш…

— Не е нужно да разбирам каквото и да било — отсече тя. — На теб обаче ще ти се наложи да си потърсиш друго легло.

Тайбър без своята половинка, помагаща му да изразходва част от огромната енергия, подхранваща темперамента му? Кейн не мислеше така.

— Котешки развод? — пошегува се той, като слезе по стълбите. — Ще ми позволите ли да гледам? Може да се наложи да си водя бележки.

Двойката се обърна към новодошлия. Тайбър изръмжа, кучешките му зъби проблеснаха, а зелените очи пламнаха от гняв, щом намери мишена за омразата си. Очите на Рони светнаха от ярост.

— Да съм искала помощта ти? — обърна се гневно към Кейн.

Младият мъж сви рамене.

— Не е нужно да я искаш, Рони. Казах ти, ще ви давам съвети на двете с Меринъс напълно безплатно. Това е най-малкото, което мога да направя, като гледам как сте приковани към такива груби, измамни същества като тези Котки — той се усмихна с цялата мъжка невинност, която притежаваше. Тя не беше много, но бе достатъчна, за да нажежи вече горещата ситуация.

— Ще ти разкъсам шибаното гърло, Тайлър — закани се Тайбър.

Веждата на Кейн се повдигна подигравателно.

— Хей, не е моя вината, задето си мислиш, че си всезнаещ и смяташ, че тя няма да може да се справи с това. Рони е зрял човек. По дяволите, позволи й да изживее промяната.

Ръмженето на Тайбър този път беше яростно.

— Това не е твоя работа — информира го Рони подигравателно. — Махай се, Кейн.

Той погледна към Тайбър и сви рамене.

— Виждаш ли? Тя е напълно способна да се справи с предателството. Тревожиш се твърде много.

— Той не ме е предал — задъха се Рони, обръщайки се към него. — Какъв ти е проблемът?

Кейн сви рамене.

— Той е една дразнеща торба несполучливи гени, която те е излъгала. Ти заслужаваш нещо по-добро.

— Той не лъже — отсече младата жена.

Тайбър ръмжеше като разярена пантера, каквато беше. Кейн обичаше това. Ръцете на другия мъж за момента бяха вързани, защото по-важното бе да омилостиви своята половинка.

— Не те е излъгал? — Кейн се намръщи. — Тогава, защо си толкова бясна?

— Защото той не ми каза, задник — ръмженето й съперничеше с това на Тайбър.

Кейн го дари с неодобрителен поглед.

— Засрами се — след това се обърна към Рони. — Ти си играеш с думите. Лъжата си е лъжа. Познавам един добър адвокат по бракоразводни дела. Мога да ти дам телефонния му номер.

Устата й се отвори, след това се затвори и тя изръмжа към него с оголени зъби, което го направи повече от неспокоен. Тайбър трябваше да взема уроци от нея.

— Мислиш ли, че не знам какво целиш, приятелче? — попита го яростно. — Щом толкова искаш да се биеш с Тайбър, ето го. Бий се сам с него. Сигурна съм, че той ще ми донесе кожата ти преди края на деня, защото ти си идиот. Не искам да се развеждам с него, всичко, което исках, бе да му се накрещя, задето е толкова дяволски арогантен, а ти просто трябваше да съсипеш всичко.

Рони изхвърча от стаята, докато половинката й я гледаше невярващо, преди да се обърне към Кейн.

— Не мога да повярвам, че тя току-що ми даде позволение да сритам арогантния ти задник — Тайбър поклати глава уморено. — Имам чувството, че трябва да ти благодаря, но все още не разбирам защо.

Кейн се изсмя.

— По дяволите, ако тя наистина беше вбесена, щеше да те застреля. Заведи я да се срещне с баща си, след това я прегърни, когато започне да плаче и тя ще се оправи. Хормоните от бременността са отвратителни — ухили се той. — Меринъс докарва Калън до лудост заради тях.

Кейн тръгна към вратата, когато една ръка върху рамото му го спря. Обърна се и срещна напрегнатия поглед на Тайбър.

— Не ми харесва да виждам как Шера страда — каза най-сетне той с чувство на безсилие. — И със сигурност не ми харесват малките обиди, които подмяташ толкова спокойно, но ти благодаря. Страхувах се, че Рони е готова да си тръгне завинаги.

— Няма проблем, момче-котка. Само не започвай да мъркаш, защото сам ще се застрелям — Кейн сви рамене, чувствайки се неудобно от внезапната промяна на настроението на другия мъж.

Тайбър се засмя подигравателно, поклащайки глава в отговор.

— Калън е прав — каза той. — Ти наистина не си знаеш интереса! Един ден, някой ще те убие заради тези обиди.

— Да, да — изсумтя Кейн. — Надявах се да чуя чистата ти възхвала от най-дълбоките бездни на ада. Ти може и да нямаш работа за вършене, но аз съм затрупан със задачи. До по-късно, мъркаща торба.



— Ти си в беда, сестричке — Шера трепна, когато гласът на Тайбър отекна нагоре по стълбите, след като Кейн излезе. — Трябва да призная, той е луд по теб.

Шера беше проследила сблъсъка, изумена от това колко лесно Кейн бе успял да разсее гнева на Рони. Но освен това беше забелязала и нещо друго. Бе видяла начина, по който се напрягат раменете му, проблясъка на загриженост в очите му. Беше го грижа.

Шера поклати глава, осъзнавайки колко много се безпокоеше той за всички тях. Това не беше първия път, в който укротяваше нечий гняв, вместо да позволи ситуацията да се превърне във взривоопасна. Раменете му бяха широки и мощни, но тя се питаше колко дълго още ще могат да носят тежестта на проблемите, която толкова често поемаха.

— Да, осъзнавам това — докато слизаше надолу по стълбите и се насочваше към входната врата, Шера оправи черното си яке и нагласи комуникационния апарат на ухото си. — Знам го от доста време, Тайбър.

Бе попаднала в беда от първия ден, в който Кейн се появи в живота й, в онази проклета лаборатория.

Тайбър поклати глава, докато се приближаваше към нея, а зелените му очи бяха по-тъмни от нейните и много по-проницателни. Той пое дълбоко дъх и челото му се смръщи.

— Ходи ли да се видиш с Док вече?

Шера поклати глава.

— Все още не. Обадих се и му казах, че ще отида по-късно, защо?