Шера усети влагата, правеща широката главичка на пениса му хлъзгава, подготвяща я за нахлуването, което тя знаеше, че ще сложи край на всяка нейна съпротива. Нищо не можеше да се сравни с докосването на Кейн. С това, да бъде прегръщана и обичана от него.

— Толкова си гореща — прошепна мъжът, откъсвайки устните си от нейните. — Гореща и сладка, бейби, все едно съм обгърнат от най-прекрасния огън на земята. Изгори ме отново, Шера.

Заравяйки устни в шията й, Кейн започна да се движи вътре в нея. Резки, яростни тласъци, които я отваряха, разтягаха я, караха я да крещи за още от сладостната болка, която нарастваше във вътрешността й.

— Точно така, котенце. Толкова сладка и гореща. Прилягаш ми перфектно — той изпъшка дрезгаво, когато и последните сантиметри от него се плъзнаха вътре, потапяйки го изцяло в нея, изпращайки тръпки от прелестно удоволствие, по тялото й. Шера можеше да го усети, толкова дебел и твърд, забит в нея, разтягащ я, докато границата между удоволствие и болка не можеше да бъде различена.

— Погледни ме, Шера — прошепна Кейн напрегнато, повдигна глава и поемайки тежестта на тялото си на лакти, се взря съсредоточено в нея. — Погледни ме, бейби. Виж колко див ме правиш. Погледни ме, Шера. Само този път.

Дъхът й секна заради тази изречена с дрезгав глас молба. Очите му я хипнотизираха. Бяха толкова дълбоки и изпълнени с чувство, потъмнели от болка и удоволствие, докато се движеше бавно в конвулсивната хватка на вагината й. Утробата й се сви, беше невероятно еротично да гледа пламналото му лице, искрящите от сексуален глад очи, запращащи й вълни от електрическа енергия. Бедрата й се тласнаха, вкарвайки го по-дълбоко, шията й се изви назад, пръстите му, заровени в косата й замряха.

— Кажи ми, че ти харесва, Шера — бавна, еротична усмивка разтегна подутите му устни, а страните му пламнаха в тъмно червено. — Говори ми, скъпа. Позволи ми да чуя гласа ти — сладък, нисък и дрезгав — от желание за мен.

— Ти си луд — изпъшка тя, когато бедрата му се завъртяха и пенисът му се притисна по-дълбоко в нея, макар Шера да смяташе, че е невъзможно да влезе по-навътре. — Искаш да ти говоря?

— Ммм — промърмори той, навеждайки главата си само колкото да целуне ъгълчето на устните й, преди да се надигне отново, наблюдавайки я внимателно. — Кажи ми колко е хубаво да усещаш пениса ми вътре в себе си, Шера. Харесва ли ти това…?

Гърбът й се изви и ниско, страстно ръмжене премина между устните й, когато Кейн се отдръпна няколко сантиметра навън, след това отново се тласна дълбоко в нея. Нервните й окончания пламнаха, утробата й се сви и тръпката на предстоящото освобождение разтърси тялото й. Шера можеше да го почувства, само на ръка разстояние, но той правеше малко повече от това да изпълни чувствителната й вагина, пенисът му туптеше като друг пулс вътре в нея.

— Да! Да! Харесва ми — тя се гърчеше под него, удоволствието бушуваше в нея като разразила се буря. — Още.

— Още? — ръцете му дръпнаха косата й, а бедрата му се завъртяха отново, главичката на ерекцията му погали чувствителната плът, изпращайки силни вълни от усещания, които я разкъсаха.

Какво правеше той с нея? Защо забавяше освобождението, което измъчваше и него? Младата жена можеше да почувства нарастващите конвулсии, граничещи с болка в собственото й тяло. Всеки тласък я издигаше по-високо, по-близо, но не бяха достатъчни, за да я изпратят зад ръба.

— Още — задъха се тя, а пръстите й се забиха в раменете му. — Какво искаш, Кейн? Искаш да те моля ли?

Той я докарваше до лудост. Шера се опита да свие вагината си по-плътно около пениса му, но Кейн използва тежестта си, за да я прикове към леглото, да контролира движенията на ханша й, когато краката й се повдигнаха, за да се обвият около долната част на гърба му.

— Искам това, което ми даде първия път, Шера — отвърна мъжът. — Знам, че не си забравила. Не може да си забравила — за миг гласът му стана измъчен, изражението му трепна от болка. Лицето му се навлажни от пот.

Да, тя си спомняше. Всеки миг от онази нощ, всяко докосване, всяка…

Шера прошепна протестиращо, погледът й попадна на грубо нарязаните му гърди и белега, който бе оставила толкова отдавна.

Беше прошепнала нещо, преди да направи този белег. Думите отново отекнаха в съзнанието й, изпълниха я със страст и я оставиха да жадува за същата натрапчива жажда, която зърна в очите му.

— Кейн — протестира тя срещу нарастващия копнеж да се върне назад и да позволи на спомените да я завладеят.

— Никога няма да те оставя отново, Шера — той застина вътре в нея, докато тя се взираше в очите му шокирано.

Душата й изплака от болка при думите му.

— Недей — поклати глава отчаяно. — Не сега. Все още не.

Не би могла да се справи с бурята от емоции, докато пенисът му разтягаше стените на влагалището й, докато нуждата от оргазъм туптеше чак в мозъка й.

— Сега — той отхвърли желанието й да се крие повече. А тя се криеше и сама знаеше, че прави именно това. — Тук и сега, Шера.

Бедрата му се стегнаха, когато започна да се движи бавно — прекалено бавно за нуждата, която я разтърсваше — тласкайки се вътре в нея достатъчно, за да възпре болката да забие нокти в утробата й, но не и за да достигне до оргазъм.

— Харесва ли ти това, бейби? Харесва ли ти усещането на пениса ми, плъзгащ се в стегнатата ти вагина, как кара и двама ни да полудеем? — попита той тихо, като далечно ехо от миналото. — Кажи ми какво искаш, Шера. Ще ти дам всичко.

— Не — главата й се въртеше върху матрака, докато се бореше със силния, непреодолим повик на собствената си душа и с желанията, блъскащи се в мозъка й. — Спри с това, Кейн. Моля те. Просто ми позволи да свърша.

— Не — изръмжа мъжът, оголвайки зъби, докато собственото му тяло потръпваше от страст. — Все още не. Почувствай го, бейби. Почувствай колко е хубаво.

Той се тласна в нея силно и спря, пенисът му пулсираше мъчително в чувствителната прегръдка на влагалището й.

— Кейн… — изхлипа тя.

— Сега — раздвижи се отново и спря. Очите му я наблюдаваха, блестящи диво, глад и настойчивост стягаха всяка черта на лицето му. — Сега.

— О, Господи! — бедрата й се повдигнаха, потръпнаха при следващото твърдо движение, главата й се въртеше, езикът й докосна белега на гърдите му, когато той внезапно утихна. — Чукай ме, Кейн. Чукай ме силно и буйно, докато всичко стане без значение, освен нас. Всичко, освен нас… — устата й покри мястото, езика й го докосна, зъбите й го одраскаха, миг преди да го ухапе.

Мъжки вик на удоволствие изпълни стаята. Кейн ускори темпото. Една ръка се отпусна към ханша й, когато бедрата му започнаха да се извиват и тласкат, движейки пениса му дълбоко и силно вътре в нея. Шера усети вкуса на кръв. Езикът й, грапав и изпълнен с уникалния хормон на разгонването, започна да ближе раничката, устата й смучеше плътта му, докато вкусът на Кейн не стана единствената нишка, свързваща я с миналото й. Оргазмът й избухна, докато вагината се стягаше около движещия се пенис. Шера откъсна устни от гърдите му и изкрещя освобождението си.

— Боже, да! Свърши заради мен, бейби — главата му се зарови в шията й, като се триеше във вътрешността й силно, удължавайки оргазма й, правейки го по-мощен, докато реалността, миналото и настоящето, се стопиха. Бяха само тя и Кейн. Заедно, преплетени, оргазмът и сливането се сблъскаха в огъня на освобождението им. И удовлетворението, за първи път от години, накара двете сърца да забият в един ритъм, свързани и освободени. Засега, за тях настъпи покой.



Сет Лоурънс беше виждал много неща през живота си. На тридесет и пет години, предполагаше, че трябва да е преживял почти всяко приключение, което човек с неговия темперамент би могъл да си представи. Беше се сблъсквал с тъмната страна на живота, но нищо не го бе подготвило за Даун Даниълс. Беше прочел досието й. Двадесет и седем годишна, Порода пума. Ужасите, записани от лабораторните файлове, бяха невъобразими. Тя беше преживяла ад, за който никое дете не трябва дори да научава.

Златистокафявите й очи криеха в себе си миналото, бяха като две дълбоки, мрачни езера от подозрителност и глад. Не сексуален глад, а душевен, унищожителна жажда за живот. Сет беше готов да заложи значителното богатство, което притежаваше, за това, че Даун никога не бе преживяла любовна ласка или нежна приятелска прегръдка, без да си спомни за ужаса и кошмарите от миналото.

Сега тя стоеше в къщата за гости в имението, наблюдавайки го с тези загадъчни езера от емоция, а тялото й бе напрегнато, в отбранителна поза, докато слушаше последните му искания. Сет прикри усмивката си, като потърка с пръст устните си. Облегна лакът на подплатения подлакътник на дивана и сви коляно, отпускайки стъпало върху масичката за кафе от тиково дърво пред себе си.

— Не сте в позиция да поставяте условия г-н Лоурънс — на свой ред му напомни тя. Високите й скули и котешките черти на лицето й, бяха подчертани от строгата френска плитка, която изтегляше косата й назад. Меките златистокафяви кичури, не толкова тъмни колкото очите й, бяха като гъст, светъл карамел. — Имението не е един от вашите офиси — продължи Даун. — Моите хора не са под ваше командване.

Нейните хора? Веждите му се свиха намръщено. Не му хареса начинът, по който тя формулира думите си. Нейната охрана може би? Да, Сет можеше да приеме този израз.