Шера трепна при обръщението.

— Кейн, това са глупости — отсече тя и той я погледна с развеселена изненада. — Искаш ме тук за свое удобство, нищо повече. Надяваш се, че ако съм достатъчно близо за твоята денонощна сексуална сесия, ще ми бъде по-трудно да те отхвърля.

Кейн се молеше да стане така. Питаше се дали трябва да й обясни разликата между надежда и молитва. После реши, че може би е най-добре да се въздържи, предвид бавното надигане на гнева в изражението й.

Мъжът наклони глава, наблюдавайки я любопитно.

— Е, има го и това, половинке — провлече той.

Шера го изгледа свирепо, с блеснали от потиснат гняв и изгаряща възбуда очи.

— Боже, няма ли да спреш — измърмори тя, изненадвайки го с бързата промяна на настроението си. — Действаш така, сякаш не си имал друга жена през всичките тези години и аз трябва да се наведа и да се предам, все едно ти се полагам по право.

Кейн усети скрития гняв. Тя беше разкъсвана между това, което знаеше, че е истина и това, което искаше да бъде. Неговата Шера имаше нужда да мрази, защото любовта наранява, но за Бога, тя не беше единствената, която бе страдала през цялото това време.

— Имало е други — призна най-сетне той. Мразеше това, ненавиждаше болката, която пламна в очите й. — Никога не беше приятно, нито облекчаващо, но се е случвало.

Кейн разтърси глава, припомняйки си малкото жени, които бе докосвал, тези, които беше чукал, докато мечтаеше за Шера, а после се бе насилвал да отхвърли отвращението, заради няколкото минути покой.

— За мен никога не е имало друг — прошепна тя най-накрая, разбивайки сърцето му с дрезгавия звук на гласа си.

— Ето там ти е грешката! — отсече той, отказвайки да позволи на вината, която чувстваше, да му въздейства. — Аз мислех, че си мъртва. Че си изгубена, Шера. Завинаги. А ти знаеше, че съм жив, а също и къде да ме намериш, но не го направи. Няма да се разкайвам заради това, че е имало нощи, които не можех да прекарам сам. Че е имало спомени, които разяждаха душата ми като киселина. Няма да се чувствам виновен, задето повярвах на това, в което ти допусна да вярвам, и проклет да бъда, ако ти позволя да се криеш от това. Ти си моята проклета жена и поради някаква прищявка на природата, моя половинка. Ти се скри. Не аз.

Младата жена преглътна мъчително, очите й бяха тъмни, опустошени от битката, която Кейн виждаше, че се води в душата й.

— Беше една шибана целувка. Нямаше подути жлези, нищо…

Кейн се усмихна непроницаемо.

— Една е достатъчна. Не отричай, че си по-възбудена от всякога. Обзалагам се, че котенцето ти е толкова мокро, че мога да се удавя в него, ако впия устата си там долу. Точно както тогава. Вкусът на подправки и пролетен дъжд. Твоят вкус ме преследваше, Шера. През всички тези години, през всички безкрайни нощи, в които жаждата за теб ме докарваше почти до лудост.

Лицето й пламна, а очите й заискриха от пламъците бушуващи в нея.

— Престани — тя пое дъх силно и дълбоко и се отдръпна.

— Спри да бягаш от мен, Шера — прошепна Кейн меко, а ръката му се обви около кръста й и я придърпа към себе си. — Няма да ти позволя да го правиш повече. Няма причина да бягаш.

— Виж — Шера притисна ръце към гърдите му, сякаш за да го отблъсне. — Казах ти и миналата нощ, не мога да рискувам с това. Никой от нас не може. Не знаем какво ще се случи, Кейн.

— Не ми пука какво ще стане, Шера — и това беше най-важното, що се отнасяше до него. — Не се ли умори от страданието? От болката? Бихме могли да успокоим възбудата, бейби.

Наведе глава, сгушвайки се в ухото й, устните му шепнеха срещу малката мида и Шера потръпна в отговор. Пръстите й се извиха върху гърдите му, а почти несъзнателно, ноктите й започнаха да го масажират през тънкия плат на ризата.

— По-късно и двамата може да съжаляваме твърде много — гласът й беше една малка, гореща въздишка на желание. — Не мога просто да скоча в това, Кейн.

— Скъпа, изсмуках всяка сладка капка от този наркотик от езика ти вчера и те чуках миналата нощ, докато не експлодира около мен — каза й дрезгаво, а ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й, по пламтящите задни части, като позволи на пръстите си да стиснат меките извивки. — Ако това не беше скок, тогава какво? Целуни ме, Шера. Не наказвай и двама ни по този начин.

Тя дишаше също толкова тежко и учестено като него, когато той повдигна глава колкото да я погледне. Очите й бяха замаяни, а клепачите — натежали. Меките й розови устни се разтвориха и заблестяха от влага. Кейн облиза своите, умиращ да я вкуси, да направи единственото нещо, което щеше да я направи толкова дива, че да изгори и двама им.

Погледът й, съсредоточен върху устните му, ставаше все по-сънлив, а лицето й омекна от страст, докато се взираше.

— Мога да те изям жива — изрече той нежно. — От устните до вагината ти, ще изсмуча всяка сладка капка влага от тях, след това ще те възбудя и навлажня отново, преди да плъзна пениса си толкова дълбоко вътре в теб, че никога да не си помислиш да ме отхвърлиш отново.

Тази представа, както и желанието, накараха тялото му да пламне и ерекцията, туптяща между бедрата му, едва не го подлуди. И Шера мислеше за това. Той можеше да види страстта, блестяща в очите й, да почувства как омеква пред него, когато от гърлото й се откъсна скимтене.

Шера се взря в горещите дълбини на очите му, видя решителността и страстта, бушуващи в тях. Изражението му беше напрегнато, плътта на скулите му се изопна, очите му се присвиха, а устните му натежаха от чувственост. Беше твърд, възбуден и тя имаше чувството, че той се готви да промени драстично правилата на играта, която играеха.

— Тук не е подходящо място за това — Шера натисна раменете му.

Ако можеше само да постави някаква дистанция между двама им, тогава сигурно би могла да се бори срещу въздействието на възбудата поне още ден. Един ден можеше да се превърне в два, а двата в повече. Хормоналният огън, който бушуваше в тялото й никога не продължаваше повече от месец, а вече бяха изминали две седмици. Само ако успееше да задържи Кейн на разстояние още малко.

— Мястото е идеално.

Той я пусна, но преди Шера да може да се възползва от свободата си, Кейн стигна до здравата стоманена врата и я заключи внимателно, преди да се обърне към нея и пръстите му да започнат да разкопчават копчетата на ризата му.

— По дяволите, Кейн — каза рязко тя. — Диваните не са удобни за чукане. Почакай, докато намерим легло.

— Тогава идвай при мен, когато наоколо има легло — отвърна й той рязко и нетърпеливо. — Сега свали тези дрехи, Шера, или когато излезем ще си облечена само с ризата ми и нищо друго, защото ще ги разкъсам.

Думите му й въздействаха като електрически ток, който премина през тялото й. Дори пръстите на краката й изтръпнаха от заповедническия тон на гласа му.

— Овладей се — изсъска тя. — Няма да ти позволя да ме чукаш тук. Всички ще знаят какво сме правили, когато излезем.

— Тогава ти можеш да чукаш мен — изръмжа Кейн, настъпвайки към нея. — Но няма да излезеш оттук, докато не освободя всяка капка сперма от изтерзания си пенис вътре във вагината ти. Така че съблечи се, бейби, защото точно сега самоконтролът ми се държи на много тънка нишка.

Похотта сякаш я удари направо във вагината. Сигурно разгонването причиняваше такава реакция. Ако Кейн беше казал нещо толкова глупаво по някое друго време, тя щеше да го срита. След това да издере очите му. Но сега краката й омекнаха, а дъхът й секна от сексуалното желание и се почувства омекнала като разварена юфка, докато се движеше из стаята, в опит да поддържа разумна дистанция.

— Ти си си изгубил ума — Шера почти изръмжа, за да вмъкне малко ярост в гласа си, но вместо това прозвуча задъхано.

Само ако можеше да стигне до вратата.

Мъжът свали ризата от раменете си. Силни, широки рамене. Изпъкващи мускули, блестяща, стегната кожа. Кейн беше възбуден, непоколебим мъж в разцвета на силите си и си бе наумил да прави секс. Само при мисълта вагината й се сви до болка. Силата на контракциите във влагалището й я предупреждаваха, че не може да се бори с това толкова усърдно, колкото е необходимо.

— Изгубил съм търпението си — поправи я Кейн, очите му потъмняха, когато някак си успя да я накара да стигне до дивана и застана по-близо до нея, отколкото й се искаше. — Ще те имам напълно гола, Шера, веднъж щом те хвана в ръцете си, а и двамата знаем, че няма да отнеме много време. След като скъсам тези панталони от хубавите ти дълги крака, ще заровя устата си толкова дълбоко във влажното ти котенце, че няма да остане и сантиметър, който да не усети докосването ми.

Шера потръпна. Потръпна? Тя трепереше на ръба на кулминацията само от въздействието на думите му.

— Кейн — опита да се промъкне край него, преди той да успее да я спре. Сякаш знаеше какво ще стори тя, преди да го бе направила. — Това е лудост. Никога няма да можем да контролираме това, ако действаш по този начин.

— Кой казва, че искам да го контролирам? — попита я дяволито. — Не, бейби. Без контрол. Без мислене. Без оправдания. Само ти и аз, горещи като лава, опожаряващи света около нас. Сега ще се съблечеш ли, или аз да го направя?

Кейн изрита кожените маратонки, които беше обул за събранието. Тогава Шера разбра, че е организирал всичко предварително. Защото никога, наистина никога не носеше маратонки в имението. Обуваше тежки кожени ботуши, които да предпазват краката му, докато работи.