Ако не можеш да защитиш детето на някой друг, как можеш да се надяваш да защитаваш своето собствено? Яростните думи на Кейн след случката с Каси, още имаха силата да разкъсват душата й. Той беше прав. Трябваше да е готова за това, което Каси би могла да извърши. Всички знаеха колко бе изкусна малката палавница в подслушването. Шера трябваше да разсъждава и да хване малкото момиченце, преди то да се втурне към вратата.

Кейн беше бесен и толкова ужасен, колкото и тя, когато Каси се изплъзна. Шера знаеше, че той не бе искал думите му да бъдат толкова болезнени или спомените да се надигнат мрачни и мъчителни в нея.

Тяхното дете. Младата жена спря в сенките на един от старите дъбове, ръцете й се притиснаха към плоския й корем, докато утробата й се свиваше конвулсивно от нужда. Възбудата се надигаше отново. Тя не можеше да зачене, никога нямаше да забременее, заради собствената си глупост. Беше ли това подигравателно отмъщение на съдбата, задето не бе защитила детето, което носеше първия път? Шера вярваше силно в съдбата, във възмездието, заплащано за всички престъпления срещу природата. Точно както сега, светът плащаше това, което изискваше природата за оцеляването на видовете създадени от науката, така й съдбата искаше своето възмездие, задето не бе успяла да защити живота, който носеше в себе си.

— Шера, добре ли си? — гласът на Калън прозвуча по комуникационната връзка, която бе включила, преди да напусне спалнята си.

Младата жена пое дълбоко въздух. Ако той следеше точките на монитора от командната зала, щеше да знае къде е била и да се притеснява, че не е тръгнала за събранието, което бе свикал.

— Добре съм — тя се опита да запази гласа си равен, а дишането — спокойно. — На път съм.

— Тогава ще те изчакаме — отговори той тихо, макар Шера да знаеше, че не бе успяла да го заблуди.

По дяволите, Док сигурно му беше казал за резултатите от тестовете, което само щеше да влоши нещата. Увеличението на хормона в организма й беше съществено. Много скоро, Шера нямаше да е в състояние да се бори повече и щеше да падне на колене, умолявайки Кейн да я чука отново.

Хормоните в организма му, макар и увеличени, изглежда не го засягаха толкова драстично, колкото нея. Още по-обезпокоителна беше странната болка около утробата й, лекото подуване в областта на фалопиевите тръби, които бяха станали още по-чувствителни.

Възбудата също се променяше. Нуждата беше много по-ожесточена, отколкото някога е била в тази фаза. Би трябвало да има още две седмици, преди да навлезе в най-високата фаза, но дори и тогава възбудата не беше като сега. Тази се простираше над болката. Над глада. Беше като огън вътре в нея, който само освобождението на Кейн можеше да угаси, и при това — за кратко.

Шера пое дълбоко дъх и продължи към командната зала и срещата, която Калън беше свикал. Ракетната атака, последвана толкова бързо от пристигането на Сет Лоурънс, го бяха разтревожили също както и Кейн. Информацията, получена от нападателя, изстрелял ракетата, беше всичко друго, но не и успокоителна. Новината, че някаква непозната личност или група наемни убийци могат да нахлуят в имението и да убият Меринъс, Рони и детето, беше наистина ужасяваща. Тя вдигаше залозите в една вече опасна игра.



Кейн запали осветлението и погледна лицата на четиримата, събрани в импровизирания кабинет, след като подробно обсъдиха убиеца извършил нападението, преди няколко дни, както и Арън и Сет Лоурънс.

Терористът беше един обикновен дразнител. Несръчно нищожество, което бе открило входа на пещерите от другата страна на планината, водещ до територията на Породите. Трябваше да се погрижат за това. Арън и Сет бяха по-голям проблем. Кейн беше склонен да се довери на сина. Но бащата беше съвсем друг въпрос. Публичното му становище относно Породите бе добре известно, а мнението му, че те трябва да бъдат затворени отново и държани строго охранявани, беше оповестявано открито няколко пъти.

— Двойна охрана в горите — нареди Калън с глас, който вибрираше от гневно ръмжене. — Един отряд още днес ще започне да претърсва другите пещери за входове, за които не знаем. Който и да ни нападне, ще трябва да премине през защитния периметър, преди да може да удари къщата. Трябва да се подсигурим, че това няма да се случи отново. Сложете допълнителна охрана около къщата за гости. Уверете се, че двамата Лоурънс стоят там.

— Сет няма да нарани сестра си — Даун изненада всички като проговори.

Гласът й беше твърд, с прокрадващи се стоманени нотки, които се усещаха все повече след смъртта на Дейън. Кехлибарените й очи огледаха всички, сенките от миналото още се таяха в дълбините им, въпреки че тя вече не избягваше погледите им.

— Какво те кара да мислиш така? — попита я Кейн. Гласът му, макар и въпросителен, не отхвърляше категорично мнението й.

Даун отметна кичур мека, светло кестенява коса от челото си.

— Не мога да го обясня — младата жена поклати глава. — Ти можеш да подушиш истината точно толкова лесно, колкото аз лъжата — отвърна тя тихо. — Той не лъже, Кейн.

— Той не е единственият тук — напомни й той. — Какво ще кажеш за другите?

Даун изглеждаше изненадана от това, че иска мнението й.

— Не знам за тях — каза най-сетне нервно. — Някои хора са по-лесни за разгадаване.

Мъжът кимна бързо.

— Добре, тогава ти следи сина, ще оставя другите при бащата и шофьора. Трябва да знам какво усещаш, Даун. Ние всички сме заедно в това. Обединяваме силните и слабите си страни. Само така ще оцелеем.

Кейн усети изненадата на Даун, видя бавната увереност, която се зараждаше в погледа й, докато го наблюдаваше внимателно. Но погледът на Шера беше като физическа ласка. Тя беше разтърсена от начина, по който се бе държал с Даун и не се бе съгласил с останалите и техните намерения да я пазят от всички трудности на живота. Даун беше страдала прекалено много и прекалено често в миналото. Като я предпазваха сега, само щяха да навредят на жената, която бавно излизаше от черупката си.

— Това е — каза Кейн решително и всички се изправиха. Присвитите му очи се насочиха към неговата половинка. — Освен за теб — той дари Шера с подигравателна, сардонична усмивка, въпреки възбудата, напрягаща тялото му. — Има още нещо, което трябва да обсъдим.

Шера повдигна вежда. Той не беше говорил с нея от предишната нощ, но бе забелязал нервността и раздразнението й по време на събранието. Беше толкова дяволски гореща, че почти пламтеше.

Кейн я наблюдаваше внимателно, очите му докоснаха заоблените й гърди — зърната й изпъкваха през тъмния плат на горната част на униформата й. Погледът, който му отправи, бе гладен. Обаче не по-гладен от неговия, помисли си той. Кейн жадуваше за вкуса й. Страстта му само се беше увеличила, откакто я бе взел миналата нощ, нуждата за неповторимия, див вкус на целувката й го подлудяваше.

— Не се бори с Шера, Кейн — измърмори сърдито Калън, докато се отправяше към вратата с останалите. — Преживели сме достатъчно трудни моменти с нея.

Шера стисна зъби, поглеждайки назад към водача на Прайда.

— Това не е вярно — отсече тя.

Калън изсумтя.

— Кажи го на някой, който не носи белези от боричканията с теб, сестричке. Той може и да ти повярва.

Тихо, предупредително ръмжене беше единственият й отговор. Калън се засмя и излезе от стаята, оставяйки ги насаме. Кейн бе наблюдавал закачките им, като между брат и сестра, бе видял привързаността и „семейната“ връзка между тях. Точно такава, каквато споделяше с Меринъс.

— Какво искаш?

„Шера е дяволски раздразнена“ — помисли си той, точно както Калън бе предупредил. Знаеше, че това е един от признаците, придружаващи нарастващата й възбуда.

— Това е сложен въпрос — той се усмихна бавно, докато я оглеждаше. — Искаш ли писмен списък или имаш време за устен? Аз предпочитам по-скоро нагледно вербалния.

Шера пламна. Лицето й се обагри в нежно розово, когато скръсти ръце пред очевидно чувствителните си гърди и го погледна предпазливо. Беше едновременно невинна и съблазнителна. Пламенната чувственост във всяко нейно движение, го докара до лудост. Тя беше напълно невинна и все пак дяволски секси, докато се взираше в него с предпазлива изненада.

Кейн я беше чукал миналата нощ, докато тя свърши, крещейки във възглавницата на дивана, а тясната й вагина стискаше възбудения му пенис. Не я беше целунал. Не беше вкусил течната топлина, изтичаща между бедрата й и сега жадуваше за това. Не можеше да чака повече.

— Нямаш нужда от устен списък, а? — попита Кейн със съжаление, докато тя продължаваше да го гледа пламнала от гняв. — Добре. Основното ми оплакване е за твоите нощни навици, които досега не са били проблем. Но аз искам да започнеш да стоиш по-близо до къщата нощем, вместо да предприемаш рисковани разходки в планината.

— Защо? — Шера помръдна колебливо.

Кейн можеше да забележи как отказът нараства в бдителните й зелени очи, както и нуждата й да избяга от това, което се надигаше в тялото й. Нямаше да го позволи. Едва не бе получил удар, когато животът й бе застрашен, заради копелето с ракетната установка. Според Меринъс, Калън беше повече от загрижен за развитието на разгонването, безпокоеше се, че то ще намали предпазливостта на Шера, способността й да преследва и да се бие ефективно.

— Това би трябвало да е доста очевидно — изсумтя той, като се приближи към нея. — Ако се появят проблеми, имам нужда от теб тук, за да евакуираш Меринъс, Рони и Каси. Освен това, трябва да сме сигурни, че основният Прайд остава непокътнат, без значение какво се случва. Това включва и теб, грахче.