Целувка. Нейното унищожение.

— Кейн, не ми причинявай това — тя усещаше как сълзите бликат от очите й. Бе изгубила контрол над тялото си, а вагината й се сви около пениса му, когато той го изтегли бавно назад, преди да се плъзне обратно със същото влудяващо темпо, отново разтваряйки я изцяло. — Моля те. Боли. Боли толкова много — Шера плачеше безпомощно. Силните тласъци в утробата й я убиваха. Ставаха наистина безмилостни. А Шера още „по-гладна“ за тях.

Очите му се сведоха към корема й, наблюдавайки силните конвулсии на мускулите там, всеки път, когато пенисът му докоснеше шийката на матката.

— Съжалявам — проплака младата жена, възбудата и страхът я смазваха. — Съжалявам, Кейн. Не мога. Не мога да ти дам това, което искаш. Не мога…

Той изруга. Един нисък ужасен звук на мрачно примирение, преди да се отдръпне от тялото й. Шера понечи да протестира, но той я изпревари, завъртя я на другата страна и както беше опряна на дивана, нахлу в тялото й и я прониза.

Гърбът й се изви и от гърлото й се изтръгна вик. Пенисът му, стоманено твърд, сега се забиваше в нея. Ръцете му приковаха ханша й толкова силно, че сигурно щяха да й останат синини, докато я обладаваше твърдо и бързо, и Шера можеше да се закълне, че ще я разкъса. Но тя се нуждаеше от повече. Изпищя от възбуда и започна да се тласка назад при всяко негово движение, вкарвайки члена му по-силно и по-дълбоко в тялото си. Усещаше първите тръпки на оргазма да стягат утробата й с всеки нов тласък.

— Проклета да си — Кейн се наведе над нея, а пръстите му се заровиха между бедрата й. Откриха твърдата набъбнала пъпка на клитора й и започнаха да я потриват с енергични, опустошителни движения, докато пенисът му обладаваше нежния проход на вагината й.

Тя умираше. Почувства как тялото й се стяга, усети избухването на пожара в утробата си. И експлодира толкова рязко и силно, че не можеше да направи друго, освен да изкрещи, когато ураганът я връхлетя.

— Да. По дяволите, Шера, да. Свърши за мен, бейби. Да! Ох, бейби… — Кейн я изпълваше. Започна да се излива вътре в нея, като продължаваше да се движи, докато тя преживяваше оргазма си, всеки тласък го изпращаше до самите дълбини на вагината й, най-сетне изстреля последен поток от гъста, гореща сперма в нея, преди да се отдръпне назад и след това да нахлуе отново.

Тялото й се подмокри. Оргазмът я разкъсваше, изпращаше тръпки по костите й, оставяйки я слаба и изтощена. Тя се отпусна на възглавниците на дивана. Мускулите на влагалището й се присвиваха, стискайки плътта му. Кейн се тласна дълбоко за един последен мощен изблик на освобождение и се срина върху нея.

— Това няма да действа дълго — предупреди я той, а дъхът му погали ухото й. — Знаеш, че няма, Шера. Имаш нужда от нещо повече от пенис и гореща сперма. Тялото и духът ти се нуждаят от повече. Не можеш да го отхвърляш вечно.

Тя поклати глава, отчаяна от истината в думите му. Щеше да го направи достатъчно. Ако това бе всичко, което някога щеше да има, то тогава щеше да бъде достатъчно.

Кейн се отдръпна от нея бавно, омекналата му плът се освободи от хватката й. Мъжът издиша тежко.

— Добре ли си вече? — ръката му погали извивката на дупето й.

Шера кимна бързо. Искаше да се махне от него. Трябваше й минута да осъзнае какво точно се бе случило и къде бе изгубила всяка капка здрав разум, който притежаваше.

— Имаш ли нужда от още? — тя усети глада, пулсиращ в гласа му.

Вагината й изкрещя „да“. Съзнанието й умоляваше „не“. Младата жена поклати глава, а пръстите й се забиха във възглавниците.

— Хубаво — гласът му беше суров, студен. — Първото нещо утре сутрин ще е да отида в кабинета на доктора. Ще се срещнем там. Можеш да криеш всичко, което искаш от мен, но проклет да бъда, ако здравето ти пострада от това.

Кейн се обличаше. Можеше да го чуе зад себе си, докато позволяваше на тялото си да се свлече надолу, а главата й се отпусна на дивана. Далеч от него. Шера не можеше да го погледне, не можеше да се изправи срещу това, което току-що бе допуснала да се случи.

— Проклета да си, задето си толкова упорита — изруга най-накрая Кейн рязко. — Ако имаш нужда от мен, знаеш къде да ме намериш — смесицата от сарказъм и ярост я накара ужасено да потръпне.

Младата жена умишлено не го бе предизвиквала през последните пет месеца. Беше го оставяла да прави своите остроумни коментари, беше му позволявала да я измъчва с присъствието си и с обичайните си гневни реплики. Но не го бе отблъсквала. Не го бе правила, защото знаеше, че в противен ще разклати крехкия му самоконтрол. С отказа си да се предаде на желанията, бушуващи в тялото й, бе предизвикала желанието му да господства над тялото, чувствата, над живота й.

Вратата на спалнята се затвори зад него, когато си тръгна. Шера остана сама, изнурена и гола. Остатъците от роклята й висяха от едното й рамо, а спермата му се стичаше от жадната й вагина. Но болката беше изчезнала. Поне засега.

Осма глава

Шера напусна подземната лаборатория късно на следващата сутрин, след напрегнатия преглед и ритуалното кръвопускане на доктор Мартин. Този човек сигурно бе наполовина вампир, за да се нуждае от всичката тази кръв.

Подминавайки асансьора, тя се изкачи бързо нагоре по късото стълбище и излезе точно до широкия главен вход срещу кухнята.

— Ти обеща — Шера чу тихият, отчаян глас на Каси.

— Знам, че ти обещах, кутре — каза Кейн меко, гласът му се носеше по коридора. — Но Даш и майка ти трябваше да се преместят отново. Ще ни се обадят веднага, щом се установят. Обещавам, че всичко ще е наред, но трябва да се уверим, че те са в безопасност.

— Но аз имам нужда от моята мама — отвърна Каси с неоспорима логика. — Тя липсва на феята.

Шера въздъхна тихо. Каси винеше за всичко феята, дори за лекомисленото си втурване към опасността предишния ден.

— Има защо да й липсва — произнесе нежно Кейн, обикновено грубият му глас беше мек като кадифе. — Те ще си бъдат вкъщи след ден или малко повече. Изпратих Мерк и Танер да помогнат на Даш да пази майка ти. Казах им да стоят до нея, каквото и да се случи, а те отвърнаха, че ще го направят. Мислиш ли, че ще допуснат някой да й причини зло?

Шера наклони глава, а очите й се затвориха. Гласът му успокояваше дори нейните изтънели нерви.

— Не — каза Каси колебливо. — Мерк, Танер и Даш ще се погрижат за безопасността й. Но аз съм нейното малко момиченце, Кейн. Тя би трябвало да ме завива. И да ми казва кога мога да ям шоколад, за да не получа стомашни болки… — очите на Шера се отвориха, а сърцето й се сви щом усети напиращите й сълзи.

— Моля? — тонът на Кейн стана престорено обиден. — Още ли имаш стомашни болки?

Шера поклати глава. Държаха шоколада на почти недостъпно място.

— Ами, не…

— И не получаваш много шоколад? — попита я Кейн, карайки очите на Шера да се присвият неодобрително.

— Да. Тези „Орео“2 са най-добрите, Кейн. Като двойно количество шоколад — блажената въздишка накара Шера да погледне към вратата изненадано.

Със сигурност Кейн не грешеше за това, че й ограничаваше шоколада. Не би могъл.

— Добро момиче. И така, каква е твоята отрова? Млякото?

— Да, моля. И четири бисквитки този път — отговори Каси.

— Четири? — гласът му беше изпълнен със смях. — Двойно количество шоколад? Не мисля така, моето момиче. Две двойни или четири нормални. Ти избираш. И не ме подсещай, че не бива да получаваш повече от една на ден. Може да реша, че трябва да продължа да упражнявам как да казвам „не“ на хитри малки момиченца.

— Аз мога да заплача — заплахата на детето беше посрещната с мълчание.

— Можеш да плачеш по-силно и тогава няма да има бисквити — изсумтя Кейн. — Не се опитвай да ме изнудваш, малка мошеничке — Каси се изкиска на сърдития му тон. — Аз помогнах за отглеждането на Меринъс. Така че каквато и заплаха да ми отправиш, тя вече я е пробвала пред мен. Тази жена беше напаст на два крака. Можеш само да се надяваш, да се мериш с нейната хитрост.

— Мога да го направя и по-добре, но те харесвам. Дори когато ме зашлеви. Това не е много бащинско възпитание, Кейн — малкото момиченце се изсмя. — Добре, четири обикновени сега. По-късно две двойни.

— Кой е казал нещо за по-късно? Шест на ден е лимитът, кутре. Вече имаш две. И ако крадеш тайно от Даун, когато тя идва да те пази, със сигурност ще те лиша от бисквитите за следващия ден. Пляскането може да не е бащинско възпитание, но дисциплината идва отнякъде, генийче.

— Ох, упорит си като мама. Сигурен ли си, че вече не си баща, Кейн? — думите на малкото момиченце разкъсаха сърцето на Шера.

— Не, миличка, не съм — мекият му, изпълнен със съжаление тон порази душата й. — Хайде, време е за бисквитки, преди Мери да е дошла. Тя ще одере кожите и на двама ни, ако не сме внимателни.

— Обичам те, Кейн — Каси въздъхна. — Но ако не говоря скоро с мама, ти няма да имаш достатъчно шоколад, с който да ме подкупиш. Малките момиченца се нуждаят от своите майки.

— Да, миличка, така е — съгласи се той меко. — Повече от всичко, малките момиченца се нуждаят от майките си.

Шера наведе глава, притисна с ръка устата си и забърза към задната част на къщата и към късния сутрешен въздух. Сълзите стягаха гърдите й, стискаха гърлото й. Агония разкъса душата й като удар от нож, а утробата й пулсираше от мъка.