Брат й я целуна нежно челото, преди да я побутне към вратата.

— Влизай вътре. Трябва да си почиваш или да тероризираш Калън, а не да стоиш тук и да ми се месиш.

Меринъс не се засмя, както той очакваше, нито влезе в къщата.

— Изплаших се, Кейн — каза тя тихо, поглеждайки тревожно нагоре към него. Ръцете й лежаха защитнически върху заобления й корем. — Страхувам се за теб. Не можеш да продължаваш така, нито пък Шера. Искам децата ни да бъдат в безопасност, животът ни да продължи в мир. Докато това между теб и Шера не се разреши, няма как да стане.

— Дай ни време, Меринъс — каза й нежно. — Върви вътре. Трябва да се погрижа за някои неща, преди да се отправя и аз към леглото. Изморен съм.

Сънят обаче беше далеч от мислите му.

— Лека нощ, Кейн — изрече Меринъс тихо. — Ако имаш възможност, провери Каси по-скоро. Тя е съкрушена, задето си й ядосан. Убедена е, че е спасила животи. И е само едно малко момиченце.

Тя вероятно беше спасила животи. Неговият и тези на двамата Лоурънс. Ако не бяха получили сигнал, че Каси препуска към тях, той щеше да е на огневата линия, когато куршумите започнаха да летят. Само сигналът за тревога и опитът му да хване малкото момиче бяха спасили собствената му кожа.

— Ще отида да я видя — обеща той, стягайки се за сълзите, които знаеше, че ще види в очите на момиченцето, и за молбите за майка й.

— Мерк и Танер тръгват сутринта към местонахождението на Даш и Елизабет. Ще оставя Каси при Даун, ако си съгласен. Мисля, че ще се справят добре заедно — каза му меко Меринъс.

Отсъствието на Мерк и Танер щеше да остави слабо място в групата като цяло. Кейн само се надяваше ситуацията в Калифорния да се разреши скоро.

— Даун е добър избор — съгласи се той. — Надявам се да нямаме повече изненадващи посетители, които да подтикнат Каси към такива действия. Още не мога да разбера, защо тя се впусна в такава глупава каскада.

— Защото нейната фея й е казала да го направи — отвърна Меринъс тревожно. — И това ме ужасява, Кейн. Тя потъва твърде дълбоко в себе си и в тази история за феите. Трябва да поговорим с майка й, когато се съберат заедно. Това ще я нарани.

Или да тласне него зад ръба на здравия му разум. Шера вече го бе разклатила. Каси щеше хубаво да го бутне напред.

— Ще го обсъдя и с Даш — обеща Кейн. — Ти върви, след малко ще отида да видя Каси.

Мъжът проследи как Меринъс влиза в къщата — една тъмна сянка, натежала от бременността и пълна с живот. Той тръсна глава, преди да я последва и да тръгне бързо нагоре по стълбите към спалнята на Каси. Отлагането нямаше да направи нещата по-лесни.

Кейн отвори вратата на спалнята, сърцето му се стегна при вида на детето, свито в средата на огромното легло. Сините й очи бяха мрачни, когато го погледна, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Хей, кутре — поздрави я той тихо, като се придвижи, седна на ръба на леглото и погледна надолу към нея. — Искаш ли да си тръгна?

Каси поклати глава отсечено.

— Съжалявам, Кейн — дишането й секна от сълзите. — Трябваше да те спася. Можеш да ме удряш колкото искаш, но трябваше.

По дяволите, тя щеше да стане голяма и упорита пакостница, когато порасне, помисли си той.

— Съжалявам, че те зашлевих — Кейн се взираше надолу в нея, а сърцето му се късаше при мисълта, че я бе ударил по задните части. — Изплаши ме, Каси. Не знам дали бих могъл да живея със себе си, ако нещо се случи с теб.

Момиченцето кимна бавно.

— Знам това, Кейн. Но същото мисля и аз. Винаги плача, когато си наранен. И Шера също. Тя плаче твърде много. Почти толкова, колкото аз го правя нощем.

Той я погледна изненадано.

— Откъде знаеш?

— Защото мога да я чуя, когато къщата утихне и тя отива отвън на балкона си — прошепна детето. — Понякога звучи, сякаш я боли ужасно много, Кейн. Мисля, че сърцето й е разбито като моето, когато помислих, че мама няма да може да ме спаси от онзи лош човек.

По-голяма част от стаите бяха шумоизолирани, поздравления за Съвета. Но Каси обичаше да отваря вратата си малко, колкото защитните капаци позволяваха. Ако Шера се намираше на своя балкон, няколко стаи по-далеч, Каси лесно би могла да я чуе.

— Мисля, че трябва да й кажеш, че вече не си й ядосан, Кейн — каза малкото момиче тържествено. — Ти нарани чувствата й наистина лошо.

Беше наранил повече от чувствата й и той го знаеше.

— Ела и ми дай една прегръдка. Ще убедя Даун да ти даде една бисквитка утре. Но само толкова. Една. Ти наруши правилата.

Каси се хвърли в ръцете му, прегръщайки го силно и залепи една целувка на бузата му.

— Мама ще оправи всичко скоро — прошепна тя в ухото му. — А моят татко Даш ще поиска да отида при него наистина бързо, така мама ще бъде щастлива. Трябва да оправиш нещата с Шера, Кейн. Не искам да бъдеш сам, когато си тръгна. Моята фея се тревожи за теб.

Кейн се стегна, наблюдавайки я как се сгушва отново под завивката. Тя го гледаше с очите на възрастен, очи, които знаят прекалено много.

— Каси, за тази фея… — започна той колебливо.

— Ти също имаш фея, Кейн — каза му Каси, детският й глас противоречеше на познанието в очите й. — Понякога я виждам. Тя има същата хубава тъмна коса, която изглежда като облак около лицето й. Прилича на косата на Меринъс. Очите й са сини и ухае на истински рози. Не като парфюм. Истински.

Кейн притихна. Въпреки треската, която го караше да се втурне към Шера, опасността, която усещаше, че се приближава и собствените си притеснения за Каси, той не можеше да се отърси от вцепенението, което изпълни тялото му. Неговата майка ухаеше на рози. На естествени рози. Толкова ги обичаше, че те още изпълваха задния двор на къщата на баща му.

— Рози, а? — попита тихо.

— Тя ще говори с теб, ако й позволиш — каза нежно Каси, очите й вече се затваряха сънливо. — Защото те обича. Точно както моята фея обича мен.

Кейн се изправи на крака, клатейки глава объркано. По дяволите, това дете можеше да повали цяла армия, ако опита. Той пое дълбоко въздух, подпъхна завивката плътно около нея и тръгна към вратата.

Имаше „уговорена“ среща с половинката си.

Седма глава

Шера смяташе, че ще бъде способна да издържи на болката, поне до края на нощта. Знаеше, че наближава. Имаше достатъчно опит със симптомите на разгонването, за да е наясно какво ще последва.

След горещата сцена в оръжейния хангар, останалата част от деня беше толкова натоварена, така изпълнена с борба за оцеляване, че трябваше да съсредоточи всичките си сили върху работата, вместо върху силната възбуда, която започваше да се надига в тялото й. Но когато мракът падна и умората победи тялото й, желанието я връхлетя по-силно от всякога.

Утробата й се свиваше болезнено. Живот. Шера усещаше как цялото й същество крещи за живителната енергия, която щеше да й донесе спермата на Кейн, когато се излееше в нея. Имаше нужда от пулсиращия му пенис, набъбващ, бликащ във вътрешността й. Искаше да усети в себе си дебелата му ерекция, а не пръстите му. Искаше го целия — как ляга върху нея, как я притиска и я взема с еротична ярост.

Изскимтя, докато крачеше из стаята — плътта й бе наелектризирана, невероятно чувствителна и копнееща за докосването му. По-рано, бе свалила униформата си и сега бе изкъпана и облечена в една от дългите, падащи до земята рокли от мек, тънък памук, които обичаше да носи. Дрехата, тип туника, с високи цепки до коленете, й даваше свобода на движение.

Горната част на роклята меко падаше върху гърдите й и нежно дразнеше зърната й. Тънките презрамки на раменете я държаха на място. Соковете между бедрата й навлажняваха малките бикини, които носеше, правейки ги почти безполезни. Вагината й беше толкова хлъзгава и влажна, че Шера знаеше, че ще засмуче пениса на Кейн в дълбините си за секунди.

Младата жена затвори очи, свивайки се на дивана във всекидневната, като отпусна глава на широкия подлакътник и силно стисна бедра. Гърдите й бяха болезнени, твърди издутини от изгаряща топлина, която караше зърната й мъчително да пулсират под плата на тъмната рокля.

Езикът й туптеше, беше подут и, от време на време, Шера можеше да вкуси омразния хормон в устата си. Плюенето не помагаше, беше опитвала преди. Нямаше какво да направи, освен да страда през нощите и да стои възможно най-далеч от Кейн, когато желанието се засилеше.

Трябваше да стои далеч от него миналата нощ и да бяга силно и бързо този следобед. Споменът за пениса му, плъзгащ се в устата й, пулсиращ върху езика й, толкова твърд и горещ, я накара да отметне глава и да простене от съкрушителния глад. Щеше да го смуче, докато получи оргазъм, ако Кейн не беше толкова изтощен. Шера беше обсебена, толкова гладна за вкуса на спермата му, разливаща се в устата й, че почти бе изгубила разума си. Вместо това обаче бе изгубила контрол. Не беше много по-силна и този следобед.

Мразеше това. Обви ръце около гърдите си, извивайки тялото си в ембрионална поза, докато се бореше с желанието да отиде при Кейн. Той е твоята половинка, крещеше съзнанието й срещу отказа й. Върви при него.

Тя поклати глава. Нямаше да го направи. Не можеше. Нейното разгонване продължаваше един месец, но нямаше представа колко дълго ще влияе на Кейн, или какво ще му причини. Той едва не бе умрял веднъж заради нея. Всеки ден животът му бе заложен на карта, за да защити семейството й. Шера не искаше да се изправя пред възможността, той да бъде наранен — още повече по начини, които тя не можеше да предвиди.