Шера се премести до един от високите прозорци срещу вратата, наблюдавайки внимателно действията отвън. Беше доста далеч от главните порти, за да види какво точно се случва, но и да беше близо, с над сто Породи около превозното средство, видимостта пак щеше да е лоша. Шера изтръпна — всички те бяха лесна мишена за яростта на Кейн.

— Осигури ми частна линия с Калън — нареди тя. — Това е приоритетно, Тамбър. Трябва да говоря с него веднага!

Когато Кейн изхвърча от хангара, целият му самоконтрол се бе изпарил. Хормонът не се отразяваше добре върху логиката на човек. Обикновено, Кейн бе уравновесен, но когато я остави, от прословутата му хладнокръвност нямаше и следа. Сърцето на Шера се сви.

— Частна линия… от… — отговори Тамбър, когато ниско бучене извести включването.

— Калън. По дяволите, там ли си? — Шера не можеше да сдържи страха, бушуващ вътре в нея.

— Побързай, Шера — сопна се кратко мъжът, отделяйки й пълното си внимание за няколко секунди.

Тя се завъртя из стаята, дишайки тежко, гневът и яростта пламтяха в тялото й.

— Той ме целуна, Калън — каза му бързо. — Не разсъждаваше разумно, когато напусна хангара, не може да разсъждава и сега. Трябва да го измъкнеш от там.

Настана гробна тишина, чуваше се само лекото жужене на предавателя, докато тя чакаше отговора му.

— Кучият му син, времето му изтича — изруга Калън.

Шера не можеше да бъде по-съгласна. Но Кейн никога не се водеше по чуждия план. Винаги, всичко трябваше да става по неговия начин и самият той, трябваше да бъде начело. Както бе сторил и сега.

— Съгласна съм — каза рязко тя. — Сега го измъкни от там.

Секунда по-късно, Шера се напрегна, очите й се разшириха, когато прозвучаха изстрели и настана хаос както вътре, така и вън.

— Каси, не! — извика уплашено Меринъс, когато малкото вързопче решително се отскубна от прегръдката й и се хвърли към вратата.

Рев на млад, разярен вълк отекна през къщата, миг преди Каси да избегне хватката на Шера, да отвори вратата с рязко дръпване и да излети към кошмара, който я очакваше отвън.

— Каси е навън! Каси е навън! — крещеше Шера в микрофона, втурвайки се към вратата. Знаеше, че никога няма да спре малката, и няма да я настигне, преди някой заблуден куршум да я улучи.

Навън се възцари хаос. Породите напуснаха позициите си, няколко от тях скочиха за момичето, което се извиваше и крещеше, а дългата му черна коса летеше около него. Тогава задната врата на лимузината започна да се отваря.

Душата на Шера се сгърчи от ужас, когато Каси се втурна през глава към автомобила, краката й се носеха по въздуха, малкото й тяло лесно устоя на мъжете и жените, които се опитваха да я задържат, да я уловят, преди кръвта й да опръска всички тях.

Но кръвта не бликна. Тялото на Каси не бе отхвърлено назад от ударите на смъртоносни куршуми. Когато вратата на лимузината се отвори, малкото момиче се хвърли стремително в тъмната, засенчена вътрешност на автомобила.

Вратата се затвори бързо и зловещо зад нея.



Часове по-късно, Кейн още усещаше коварните тръпки на съкрушителния ужас, който го бе изпълнил, когато чу виковете, че Каси е избягала от къщата. В същото време, един от по-младите Породи, паникьосан, бе изсипал порой от куршуми, когато вратата на лимузината започна да се отваря.

Едно малко момиченце. Над сто закалени в битки животни-воини и никой от тях не бе успял да го улови преди то да се хвърли в неизвестното.

Сега Кейн стоеше сам, сцената се повтаряше в съзнанието му, а възможните последици се блъскаха в мозъка му. Тя можеше да умре. Точно там, пред очите му, това скъпоценно вързопче енергия можеше да умре.

Той се изправи на крака в прилив на сила, сдържан, но потрепващ от ярост. Стисна юмруци в джобовете на дънките си, игнорирайки внезапната болка в набъбналия си пенис, когато плата се отърка в него.

Първо, не бе успял да защити собственото си неродено дете, а сега почти се бе провалил с Каси. Нямаше значение, че ситуацията се бе изяснила бързо и нарушителите се оказаха един разгневен полубрат на Рони, Сет Лоурънс, и нейният отдавна изгубен баща.

Породите биха могли да изгонят нарушителите от имението, никой нямаше да постави това под въпрос, и след това да се наредят извън границите на имота за срещата между Рони и брат й. Тази възможност не бе осъществима сега. Заради Каси.

— Каси още плаче — Меринъс излезе на верандата, гласът й беше тих в настъпващия мрак. Кейн остана с гръб към нея.

Раменете му се изгърбиха от вината, която го разкъсваше.

— Поне е жива, за да плаче — отсече най-сетне той, толкова ужасно ядосан на себе си, на Шера и на едно невинно дете, че едва успяваше да мисли.

Още я виждаше как бяга, лицето й, набраздено от сълзи, страхът изкривяващ изражението й в ръмжене, докато се хвърля през мъжете и жените, опитващи се да я спрат, за да изчезне в ръце, които биха могли да са вражески.

— Нещастна е, Кейн — каза Меринъс, като се приближи към него, облягайки натежалото си от бременността тяло на него. — Тя е само едно малко момиче, което вярва в себе си достатъчно, за да направи това, което чувства, че е правилно. Знаеше, че няма опасност…

— Не, по дяволите — изруга той грубо. — Тя не е знаела нищо такова, Меринъс. Можеше да умре… — Кейн спря, разтърсвайки глава, като се отдръпна от нея. — Мамка му. Умрях хиляда пъти, когато Шера сигнализира, че Каси е излязла. Куршумите летяха, като в проклета военна зона, а тя се хвърли в неизвестен автомобил. Ако имах нещо, което да повърна, мисля, че щях да го направя.

Кейн се отдалечи от Меринъс. Беше ударил Каси. Той разтърси глава при спомена. Когато тя се оказа отново в прегръдките му, той я бе отнесъл право в стаята й, пусна я на крака и я плесна два пъти по дупето, преди да й нареди да отива в леглото си. След това се бе разкрещял на Шера. Жестоките, остри думи се бяха изтръгнали от гърдите му, докато я гледаше в очите, изгаснали от уплаха.

Ти трябваше да я държиш вътре. По дяволите, четирима души я пазехте. Не можа ли една от вас да я задържи в продължение на десет шибани минути?

Кейн беше хвърлил яростните думи към Шера.

— Боже, аз съм едно копеле — измърмори мъжът. — Не съм просто задник, Меринъс. Аз съм най-гадното копеле, което някога се е раждало. Някой трябва да ме застреля.

Меринъс въздъхна тежко зад него.

— Ти си човек — каза най-сетне тя. — Знам за целувката, която си споделил с Шера. Мога да си представя това, през което преминаваш, без да смятаме бремето да защитаваш всички, което поставяш на раменете си, Кейн. Не можеш да опазиш всички ни сам. Случват се неприятности. Ти самият ми го казваш постоянно. Всичко, което можеш да направиш, е да бъдеш възможно най-подготвен, когато се изсипят и да минеш през зловонието, по най-добрия начин, който намериш.

Кейн изсумтя. Той беше един арогантен задник. Огледа тъмния двор, високата ограда, простиращата се гората, пазачите, патрулиращи в района. Беше като военен лагер — с ограниченията си — не по-добър от лабораториите на Съвета.

Далеч от основното имение, в една от къщите за гости блеснаха светлини. Сет Лоурънс, неговият баща и шофьорът бяха под постоянно наблюдение, докато Тайбър и Даун се опитваха да убедят Сет и Арън, че точно сега не могат да кажат на Рони кои са те и защо са там.

Сет пренебрегваше всичките им заповеди, настоявайки срещата да се проведе възможно най-скоро, но не това тревожеше Кейн. Притесняваха го проклетите косъмчета на тила му. Те настръхваха предупредително, причинявайки непоносим сърбеж в задната част на врата му, който не спираше. Споделяше страховете на Тайбър, че сега не е времето за тази среща. Физическото здраве на Рони беше разклатено още когато за пръв път дойде в имението.

Дългото време, през което беше разгонена, заедно с изтощението, сексуалната невъздържаност и последвалата бременност я бяха изцедили напълно. Но това не беше единствената грижа на Кейн, в която бяха замесени Лоурънс. Моментът никак не беше подходящ. Две чифтосани жени бяха бременни, единственото известно дете Вълча порода живееше при тях, а сега и това.

— По дяволите. Когато видях Каси да тича към онази кола, знаеш ли какво ми мина през ума, Мери? — попита Кейн измъчено.

Меринъс въздъхна дълбоко.

— Че си се провалил — отговорът й го изненада. — Че не си могъл да защитиш своето собствено дете, а сега не си предпазил и Каси.

Мъжът се обърна към нея бавно.

— Да — Кейн издиша тежко. — Но откъде знаеш?

— Защото Шера ми каза същото нещо, преди да се заключи в стаята си — отговори тя внимателно, принуждавайки го да я прегърне, когато се премести в прегръдките му.

Сега тя беше жена на друг мъж. Носеше дете, щеше да стане майка и щеше да бъде изправена пред по-голяма опасност, отколкото би могъл някога да си представи. Но тя все още беше малкото момиче, което бе подкупвал с шоколад. Младата жена, която бе прегръщал, когато плачеше, заради загубата на майка си. Същата, която го бе наричала „задник“ през по-голямата част от живота си. Той се опитваше да не я държи прекалено здраво, докато ръцете му се стягаха около нея.

Кейн усети мириса на бебешка пудра и шоколад само за миг. Тези ухания бяха отличителни за Меринъс, когато беше дете. Един пъргав вързоп от енергия, който попадаше в повече неприятности, отколкото седем мъже можеха да я предпазят.