— Кейн — смушка го по здравото рамо.

Дишането му беше леко и спокойно. Ставаше по-тежък с всяка секунда.

— По дяволите, Кейн — не знаеше дали да се смее или да плаче, когато започна да се бори, избутвайки го на здравата страна, докато най-сетне, с божията помощ, успя да го изтърколи от себе си.

— Побъркан — промърмори Шера. — Ти си за освидетелстване, Кейн. Напълно луд. Трябва да бъдеш заключен.

И още имаше шибана ерекция. Тя изръмжа неудовлетворено, изтърколи се от леглото и метна завивката върху него, съскайки от възмущение. Спасен от лекарствата на Док? Шера поклати глава уморено. Това беше първият известен й случай, в който болкоуспокояващите на Док нокаутираха някого. Кейн беше натъпкан с лекарства, като скъперник с пари. И сега спеше дълбоко и безболезнено, докато тя крачеше из стаята, обвинявайки се за собствената си липса на контрол.

Хвърли се в стола до леглото и се взря в безжизненото му тяло. Така му се падаше, щом изобщо се бе оставил да го ранят, безмълвно изсумтя тя. Ако я бе оставил на мира, по дяволите, нямаше да припадне заради лекарствата, инжектирани в раната, две секунди преди да стигне до същината.

— Луд — промърмори отново. — Ти си опасен за себе си.

Прокарвайки уморено пръсти през косата си, тя се премести от стола на дивана.

— Не го оставяй сам, Шера — присмя се на думите на доктора отвратено. — Той може да се нарани, Шера — младата жена изсумтя. Дори ранен, Кейн успяваше да манипулира събитията, в своя изгода.

Шера се изтегна на дивана, загледа се в тавана и се помоли за търпение. Имаше чувството, че ще се нуждае от него, щом бе замесен Кейн Тайлър.



Тя не може да го контролира. Това е единственото нещо, което съм забелязал при женските. Телата им просто не могат да отхвърлят докосването на половинките им, без значение колко, кога или къде. Докато настъпи зачеване, или в случая на Шера, предполагам, когато възбудата спадне, както беше преди.

Кейн не беше забравил това малко зрънце информация, което Док Мартин му бе дал по време на срещата им рано на следващата сутрин. Беше достатъчно мъж обаче, за да признае, че иска Шера да дойде при него по свое собствено желание, а не, защото тялото не й дава друг избор. Това бе най-острото възражение, което в началото беше имал срещу връзката на Калън и Меринъс. Винаги беше смятал, че сестра му не е имала избор по въпроса, въпреки че изглеждаше невероятно щастлива.

Но, докато се движеше из земите на имението, внезапно откри за себе си, различна гледна точка. Негова гледна точка, призна той, но все пак различна. Шера беше неговата жена. Да забравим за чифтосването, да забравим за разгонването. Обикновеният и прост факт беше, че тя е негова, без значение дали е готова да го приеме, или не.

Ако не беше неестественото желание, тя щеше да се държи толкова дяволски студено с него, че щяха да са му нужни ръкавици, за да я докосне. Да ограничава отношенията си с нея до остри, срязващи забележки, които много честно нараняваха и двамата, не бе никак лесно. Беше й позволил да бяга всеки път, когато поиска. Вместо да тича след нея, й бе дал свобода. Защото не искаше насила нещо, което за тялото на Шера бе естествено като дишането — необходимостта да бъде с половинката си.

Кейн дръпна малкия радиоприемник от калъфа му и го поднесе към устата си.

— Шера, къде си?

Беше дяволски уморен да я чака, сама да вземе решението. Фактът, че е готова да се изправи срещу физическите страдания, които бе понесла, вместо да отиде при него, нараняваше гордостта му, въпреки че нещо стопляше гърдите му при мисълта за опитите й да го предпази от неизвестното. Той се усмихна порочно. Понякога неизвестното можеше да бъде дяволски вълнуващо.

— В склада с боеприпасите — гласът й бе рязък и разсеян. — Какво става?

Кейн автоматично се обърна към ниския продълговат стоманен хангар, в който се помещаваха оръжията и амунициите. Беше построен и проектиран по изискванията на Шера. По нейна препоръка бяха поръчали оръжия, които се очакваха да пристигнат скоро. Жената знаеше също толкова, ако не и повече от него, за оръжията. Но не за пистолети и пушки искаше да говори с нея.

— Ще бъда там след минута. Трябва да се изясним — отговори й кратко. Нямаше намерение да навлиза в подробности по отворения канал за връзка.

Тази сутрин се бе събудил с ерекция, с която би могъл да забива пирони в масивен дъб, толкова беше твърд. Възбудата му бе понамаляла малко с течение на времето. Ако това, което Док бе открил бе вярно, тогава физическата връзка между него и Шера беше налице от онази първа нощ, която бяха прекарали заедно. В този момент наистина не го интересуваше, как се бе случило. Всичко, с което бе наясно, бе жаждата му за нея и нуждата, която вероятно бе десетократно по-силна в нейното тяло.

Кейн отвори врата на оръжейния хангар и влезе в хладните, добре осветени граници на сградата. И я видя там.

Вгледа се в нея, докато затваряше вратата, и стисна зъби при вида на напрегнатото й изражение. Очите й бяха тъмни от безсънието, а устните й — изтънели от усилията да се бори с възбудата, напираща в тялото й.

— Какво, по дяволите, искаш, Кейн? — сряза го тя незабавно. — Ако не си забелязал, имам работа за вършене.

— Смяташ ли, че можеш вечно да се бориш срещу това, Шера?

Младата жена трепна. Ако имаше нещо, което го подлудяваше, това бе да гледа предателския трепет от болка всеки път, когато бе принудена да се изправи пред нещо, което не бе готова да посрещне.

— По дяволите, Кейн — Шера се изправи от кутиите, до които бе приклекнала. — Имам работа за вършене. Нямам време за това.

Кейн бавно пристъпи по-близо, стараейки се да не изглежда много застрашителен.

— Рязка и съскаща, както винаги — каза той подигравателно, позволявайки на устните си да се извият в саркастичната усмивка, която знаеше, че тя ненавижда. — Предпочитам онова сладко, мило мъркане, което издаваш, когато те докосвам.

Кейн искаше Шера да изгуби равновесието си. Трябваше да разклати този самоконтрол, който тя отчаяно се опитваше да запази.

— Аз не мъркам — изглеждаше ужасена дори от самата мисъл.

— О, да, правиш го — той следеше инстинктивното й желание за отстъпление. Потисна усмивката си, когато тя го сдържа, опитваше се да се изправи срещу него, да му докаже, че е по-силната. — Ти мъркаш по най-сладкия възможен начин, когато те докосна, Шера. Помня го много добре. Тихо и меко, вибриращо от наслада.

Пенисът му се стегна, напълно изправен и по-твърд, отколкото младия мъж си спомняше да е бил някога. Приближи достатъчно, за да усети аромата й, да види възбудата в блестящите й зелени очи, която тя се опитваше да скрие.

— Ти си луд — изсумтя Шера, ръцете й трепереха, когато се наведе над кутията, разрови сламата и издърпа още една нова, блестяща автоматична пушка от вътрешността, за да я остави при другите, на количката до нея.

— Такъв ли съм? — той я дръпна с лице към себе си, усещайки трескавата топлина на кожата й, когато тя се опита да се отскубне от него.

— Ще ти сритам задника, ако не ме пуснеш — беше задъхана.

Кейн можеше да види ситните капчици пот по челото й, червенината по бузите, глада, бушуващ в погледа й.

— Точно сега, не би могла да ми сриташ задника, дори да искаш — възрази напрегнато той. — Погледни се, Шера. Ти си слаба и изтощена от борбата с възбудата и почти трепериш от страст. Още колко дълго можеш да се бориш?

— Правила съм го и преди — тя се съпротивляваше, когато я избута към ниския метален рафт зад нея, задържайки я там с тялото си. Собственият му сексуален глад се блъскаше в мозъка му със сила, от която Кейн започваше да се страхува.

— Но по този начин не си — изръмжа мъжът и улови хълбоците й, когато ръцете й се подпряха на раменете му. Пръстите й се извиха, ноктите й драскаха по ризата му, докосвайки белега на гърдите му през плата, с неимоверно удоволствие. — Мислиш ли, че си сама, Шера? Помислила ли си дори за една проклета минута, че страдаш без мен?

Кейн рязко разтвори ризата си, копчетата се разпиляха и той дръпна ръцете й обратно.

— Виж, по дяволите — едната му ръка се заплете в косата й, когато я принуди да погледне белега на един инч от плоското, твърдо зърно. — Виж какво ми остави, Шера. Колко добре ме маркира. Хрумвало ли ти е, дори за една шибана секунда, че този проклет хормон може да направи това по-трудно за мен?

Гласът му беше груб, разярен. Кейн не знаеше дали би могъл да се сдържи да не я вземе сега, без да нарани и двама им.

Той чу тих, страстен звук на агония, излязъл от дълбините на гърлото й, когато очите й се разшириха от болка и ужас. Лицето й пребледня, пръстите й се протегнаха, за да докоснат зачервения белег.

Кейн направи гримаса, когато удоволствието, горещо и опустошително, се разля право към пениса му. Той набъбна и запулсира. Усети как предеякулационна течност се стича по малката цепнатина в средата на издутата главичка.

Поемайки рязко дъх, улови пръстите върху гърдите си и ги задържа неподвижни.

— Толкова съжалявам — прошепна Шера, едно скимтене от желание и отхвърляне, което разби сърцето му.

— Съжаляваш? — попита я тихо. — О, не, бейби. Не искам да чувам, че съжаляваш. А да те чувам как мъркаш, докато езикът ми чука толкова дълбоко и силно стегната ти малка вагина, че да закрещиш от това. След като се заситя от теб, тогава искам да почувствам тези остри малки нокти да драскат гърба ми, докато те изпълвам с всеки твърд, болезнен инч на пениса си. Това е, което искам да чуя, Шера.