— Той е син на един мой съдружник, граф Хандли.

— Няма да се съглася с това, милорд. Не зная нищо за този човек, освен че пише лоши стихове.

— Познаваш го, Джилиън. Просто не си спомняш. По едно време показваше голяма привързаност към него. Сигурен съм, че отново ще успееш да изпиташ същите чувства. — Той се върна до бюрото си. — Гарик ще бъде на бала в двореца. Там ще се срещнеш с него и, дай боже, ще си го спомниш. И ще се омъжиш за него, Джилиън, освен ако не искаш Морган да бъде хвърлен в Тауър и да гние там до края на живота си.

— Какво искаш да кажеш?

— Убеден съм, че Морган е организирал отвличането и целия този фарс с амнезията ти. Смятам, че го е направил, за да отмъсти на нашето семейство. Разбира се, не мога да бъда напълно сигурен, докато ти не възвърнеш паметта си и не ни кажеш кой наистина те е отвлякъл. Надявах се, че мога дотогава да отложа сватбата ти с Гарик, за да можеш да се убедиш, че това е истина, че Морган е злодей, но, изглежда, няма да мога да направя това. Следователно ще започнем с приготовленията. С Гарик Фицуилям ще се ожените колкото е възможно по-скоро. И ако се съпротивляваш, Джилиън, няма да имам друг избор, освен да осъдя Морган за отвличане, изнасилване и дори магьосничество, ако се наложи.

— Данте никога не ме е докосвал!

— Откъде знаеш? Ти дори не си спомняш името си.

— Казвам ти, Данте никога не е бил друг освен почтен в отношенията си с мен.

— Почтен, ха! Този негодник няма и една почтена клетка в тялото си. Ще удържа на обещанието си, Джилиън. Ако откажеш да се омъжиш за Гарик, ще се погрижа Морган да бъде осъден. А с тази негова репутация на кого, мислиш, че ще повярва кралят?

Джилиън усети вкуса на страха. Беше кисел и неприятен и се опита да го преглътне. Не можеше да направи нищо, за да спре баща си.

— Защо правиш това? Аз съм твоя дъщеря. Мислех, че ме обичаш.

— Наистина те обичам, Джилиън. И именно затова го правя — за да те предпазя от по-нататъшна опасност от него. Бракът е единственият начин този проблем да се реши веднъж завинаги. Знаеш ли какво ще направи с името ти една връзка с Разгулния граф?

— Престани да го наричаш така.

— Взел съм решение. Разбра добре условията ми. И недей да си мислиш, че няма да се погрижа да ги изпълниш, Джилиън. Не ще позволя да бъда използван от този подлец. Той може и да си мисли, че ще избяга от огньовете на ада, като се промъкне в рая с теб, но греши. Трябва да понесе това, до което са го довели действията му. Човек не може да избяга от миналото си. Всички трябва да отговарят за греховете си, всички. Някой ден, когато паметта ти се върне, ще ми благодариш за това и ще разбереш, че съм направил всичко за твое добро.


Данте се изправи в момента, в който лакеят отвори вратата. Докато наблюдаваше как след него влиза висок тъмнокос мъж, неохотно си призна, че се чувства по-нервен, отколкото му се иска. Сви едната си ръка в юмрук.

Крал Чарлз отпрати лакея с жест и погледна Данте.

— Морган, ти си или много смел, или много глупав, за да дойдеш тук.

Данте коленичи почтително, наведе глава, хвана ръката на краля и целуна пръстена му в знак на уважение.

— През последните три години имах възможността много да размишлявам над същия въпрос, Ваше Величество, и стигнах до извода, че съм и двете, макар и второто да е малко повече от първото.

Мустаците на Чарлз помръднаха в лека усмивка.

— Поне арогантността ти е останала непокътната. — Той отстъпи. — Стани, преди да съм започнал да вярвам, че наистина си скромен.

Данте се изправи и зачака краля да продължи.

— Бренди? — попита Чарлз.

— За мен ще бъде чест, ако Ваше величество изпие с мен една чаша.

— Моля ти се, Морган, стига с тия славословия. Това все пак е твоето бренди.

— Подарък за Ваше величество, задето ми позволихте да се върна у дома.

Чарлз поклати глава и погледна към един от лакеите от двете страни на вратата. Само след няколко секунди пред тях бяха поставени две чаши с френски коняк.

— Как е моят френски братовчед — Луи?

— Негово величество е добре. Сестрата на Ваше величество ви изпраща най-сърдечните си поздрави през Пролива.

Чарлз погледна нетърпеливо Данте.

— Шарлот е изпратила поздрави по теб?

— Да, Ваше Величество, под формата на писмо.

Данте извади сгънат и запечатан пергамент от джоба на дрехата си, като знаеше, че в момента държи ключа за окончателното си приемане в Уайтхол. Връзката на крал Чарлз със сестра му беше силна и всеобхватна, много по-близка, отколкото с когото и да било друг в живота му. Чарлз ценеше високо Шарлот, по-високо от най-доверените си приятели и любовници, дори по-високо и от своята кралица.

Докато беше във Версай, Данте се сприятели с английската принцеса, която се бе омъжила за брата на Луи IV, грозния и известен с жестокостта си Орлеански херцог. И макар Шарлот да бе приета радушно от френския народ, знаеше, че това приемане е условно. Все още се чувстваше чужда в страна, чиито отношения с Франция бяха винаги напрегнати, и по тази причина броят на хората, на които можеше да се довери в бляскавия френски Двор, бе съвсем оскъден.

По време на престоя му там Шарлот бе започнала да изпитва доверие към Данте. Той бе забавлявал принцесата с разни истории за най-известните личности от Уайтхол и й бе дал възможност да опознае отново брат си, когото не бе виждала от много години. Когато Данте получи разрешение да се завърне в Англия, първата му работа бе да посети Шарлот и да й предложи услугите си като доверен куриер.

Той подаде писмото на Чарлз, който незабавно го отвори. Данте зачака мълчаливо, като отпиваше от коняка си, докато кралят четеше. Когато стигна до последния ред, Чарлз бе вече широко усмихнат.

— Толкова ми липсва моята Шарлот! — рече той, като сгъна отново писмото и го пъхна в джоба си. — Откакто замина, за да се омъжи за оная свиня, Орлеанския херцог, Луи не я пуска да излезе от страната. Според мен се страхува, че няма да й позволя да се върне обратно, ако й даде разрешение да ме посети. Писмата й винаги са били неясни, защото знае, че се четат, преди да напуснат Франция. Отдавна подозирах това, което сега тя потвърди в писмото си. Орлеанският херцог е груб е нея. Като се има предвид как съпругът на сестра ми се отнася с нея, трябва да призная, че страховете на крал Луи, че няма да я пусна обратно, са основателни.

Данте кимна.

— Ако това ще ви облекчи, Ваше Величество, принцесата си живее спокойно във Версай. Има свои придворни, предимно от английски преселници, и рядко се вижда със съпруга си. Постигнала е с него нещо като споразумение, според което ще бъдат заедно само когато това е политически необходимо.

Чарлз се усмихна.

— Да, това ме кара донякъде да се чувствам облекчен, но ще направя всичко необходимо, за да я видя отново. — За момент кралят се отдаде на мисли и спомени, след това отново върна вниманието си към Данте. — Приеми съболезнованията ми за твоята загуба, Морган.

Данте кимна.

— А Вие — моята благодарност, задето ми разрешихте да се завърна и отдам последна почит на майка си.

— Несъмнено и за недоволството ти, задето те накарах да чакаш толкова дълго.

Данте погледна краля. Чарлз се усмихна.

— Няма нищо, Данте. Не бях справедлив, задето те оставих толкова дълго там. Попречих ти да присъстваш на последните дни на майка си; нещо, на което дори аз нямам право. Както знаеш, не успях да видя баща си, преди да го убият. Надявам се, че ще приемеш извиненията ми и ще простиш, че те пренебрегнах през тези многобройни месеци. Те бяха истинско изпитание за мен.

Данте наведе глава.

— Това е в миналото, Ваше Величество, а напоследък съм на мнение, че е по-добре миналото да се забрави.

Чарлз изпи остатъка от коняка си и остави чашата.

— Касия ми разказа за интересната ти посетителка през последните седмици.

Данте не знаеше това, нито пък го бе очаквал. Той се поизправи на стола, готов да се защити.

— Намерението ми беше само да помогна на лейди Джилиън.

— Всичко е наред, Морган. Ценя високо преценката на Касия. Изглежда, тя мисли, че си обърнал нова страница в живота си. — Направи пауза. — Явно страшно си обикнал момичето, след като си успял да останеш почтен през цялото време, в което си бил сам с нея. Смея да кажа, че не бих могъл да проявя твоята воля.

— Да, но дали съм бил такъв или не, няма никакво значение. Както знаете, семейството й трудно би могло да бъде накарано да ме харесва. Дори им предложих да се оженя за нея, но баща й ми отказа. Той смята, че съм отговорен за отвличането и загубата на паметта й.

— А вярно ли е това?

Данте погледна краля:

— Кълна се, Ваше Величество, нямам никакво участие.

Чарлз вдигна ръка.

— Някога можех лесно да бъда убеден, че ти би прибягнал до отвличане, но сега не мисля така. Дори и в предишните усложнения, които си създаваше, никога не си действал нечестно. Включително и в онова последно малко отвличане.

Данте мислеше, че ще може да избегне споменаването за бягството на Франсис Стюърт и дука на Ричмънд в разговора си с Чарлз.

— Намеренията ми бяха напълно почтени и в онзи случай, Ваше Величество.

— Съзнавам това, Морган. Но едва сега. Нямах право да задържам Франсис тук против желанието й. Тя имаше право на брачно блаженство и по всичко личи, че го е намерила с дука на Ричмънд, колкото и невероятно да изглежда. Няма защо да се тревожиш, че ще дам ухо на неоснователните обвинения на Адамли. Така че ако имаш сериозни намерения към момичето…

— Можете да бъдете напълно сигурен, че възнамерявам да направя точно това, Ваше Величество, веднага след като открия кой е отвлякъл Джилиън онази нощ.

— Ти си специалист по разследванията, Морган. Като че ли си спомням, че много помогна на Касия в онова малко недоразумение във връзка с баща й преди години. Уменията ти може и да са позакърнели малко, след като са останали без работа три години, но се обзалагам, че в тази битка ти ще бъдеш победител.