— Това се казва добро момиче — изпъшка Ланс, когато бедрата й се разтвориха още повече. — Нека ти покажа колко хубаво може да бъде, скъпа.

Хубаво? Това надминаваше представите й за хубаво. Беше мъчение.

Езикът му беше пламтящ камшик на удоволствие, бавно си проправяше път по тясната цепка, а пръстите му разтвориха закръглените устни.

— Толкова сладка и гола — изпъшка Ланс. — Харесва ми неокосменото ти хълмче, Хармъни. Обичам усещането на копринената ти плът, гореща и влажна, и разтворена за мен.

Хармъни се напрегна още повече. Езикът му облиза всяка гънка, погъделичка клитора й и се плъзна надолу към потръпващия отвор на вагината й, след което започна отначало.

Задъхана, бореща се да диша, Хармъни усети как ръцете й стискат косата му, а ноктите й се забиват в скалпа му, докато се опитва да го задържи неподвижно, да намери освобождението, намиращо се на един дъх разстояние.

Езикът му беше порочен, властен. Той търсеше, искаше, и извлече от нея удоволствие, което надхвърляше всичко, което бе чувала, да не говорим познавала. Изпрати светкавица, която прониза тялото й. Приливните вълни на усещането връхлетяха съзнанието й, накараха я да трепери, да се разтърсва, а виковете й отекваха около нея. Контролът бе изгубен.

Когато устните му се върнаха на клитора й, един твърд мъжки пръст опипа входа на вагината й, плъзна се вътре и я погали, изпращайки спазми в самия център на утробата й.

— Ланс… — Викът й беше приглушен. — За бога. Моля те…

Още един пръст се присъедини към първия. Устните му покриха набъбналата пъпка на клитора й и я привлякоха в устата му, а езикът му трепна върху нея като пламък. Хармъни усети как полита по-високо. И по-високо.

Усещането я заля. Прониза нервната й система и достигна душата й. Оргазмът я връхлетя, стегна тялото й и я запрати в един водовъртеж от топлина и блясък, толкова екстремни, толкова силни, че тя се изгуби в тях.

Силното ръмжене на Ланс изпълни съзнанието й, когато той се премести върху нея, бедрата му разтвориха нейните, а заоблената, дебела главичка на пенисът му раздели гънките на женствеността й.

— Погледни ме.

Да го погледне? Хармъни се опита да отвори очи, да намери смисъл за бурните тръпки, които я разтърсваха. Това, което видя, не й помогна по никакъв начин да възстанови контрола или равновесието й. Очите на Ланс бяха толкова сини, дълбоко, невероятно, блестящо сини, чертите на лицето му бяха напрегнати и подивели, а устните подути, когато погледна надолу към нея и постави презерватива в ръката й.

— Сега. — Той се изправи рязко, дебелият пулсиращ ствол на пенисът, стърчащ от тялото му, протягащ се към нея, туптеше със същият яростен отчаян глад, който раздираше и вагината й.

Очите й се насочиха бавно и неохотно към дланта й и презерватива, който той бе поставил там.

— Сложи го.

Хармъни примигна от гърления звук на гласа му.

— Не е необходимо…

— Веднага! — Ръцете му сграбчиха бедрата й, а очите му блеснаха към нея.

Младата жена преглътна тежко, пръстите й трепереха, когато се раздвижи, за да направи това, което й бе наредил възможно най-бързо. Имаше нужда от него, вагината й изгаряше и я болеше. Езикът й пулсираше. Всяка клетка в тялото й пламтеше настойчиво.

Пръстите й трепереха толкова силно, че тя едва успя да постави кръгчето върху издутата влажна главичка.

— Не мога. — То се подхлъзна, премести се и се измъкна. Не можеше да накара пръстите си да действат.

— Сложи проклетото нещо, Хармъни. — Тялото на Ланс трепереше.

— Зарежи го. — Тя захвърли презерватива и повдигна ханша си, докато подутата главичка се притисна към входа на влагалището й. — Чукай ме. Казах ти, че не е необходимо, мамка…

Нахлуването — не можеше да се нарече по друг начин, пронизване, навлизане — я разкъса, разтегна я и я унищожи.

Хармъни се чу да крещи името му. Краката й се обвиха около движещите се бедра, устните й се разтвориха за неговите, а езикът й започна да се бори с неговия в мига, в който се докоснаха.

Беше изпълнена докрай, разкъсващото удоволствие я връхлиташе и превземаше сетивата й, докато нищо и никой нямаше значение, светът се разтвори и не остана нищо друго, освен Ланс. Неговото докосване. Целувката му, силните тласъци на пениса му вътре в нея. Езикът й изпълваше устата му, вкусът на див мед и подправки, афродизиак, който засилваше всяко усещане и караше сетивата й да изпадат в екстаз.

Тялото й се разтрепери бурно, когато я връхлетя следващия оргазъм. Тя се тресеше, докато се бореше да не изкрещи. От устните й се откъсна само скимтене, когато той прекъсна целувката. Сподавен мъжки вик изпълни стаята, последван бързо от най-странното, най-ужасяващото усещане, което някога бе изпитвала.

Хармъни извика, когато почувства как спермата му бликва вътре в нея, просмуква се в самите пори на пулсиращата й плът, облекчава изгарящата страст и напоява утробата й.

Тя го почувства. Всеки горещ пулс от сперма, който я изпълваше, променяше я, правеше я завършена, точно преди зъбите й да потънат в рамото му и тя вкуси кръвта му. И в този миг разбра поражението си.

Трета глава

Ланс беше разсеян. На следващата сутрин крачеше из кабинета си, намръщен, тялото му гореше, пенисът му пулсираше в дънките му, а ухапването на рамото му пламтеше от нужда.

Мамка му. Проклета Порода. Бе разбрал каква е Хармъни в мига, в който онези малки, остри зъби пронизаха рамото му. Беше видял белега на рамото на братовчедка си Мегън преди година. Поставен там от половинката й, Брейдън Арнес.

— Не мога да открия никой, който отговаря на описанието ти в базата данни, Ланс — изръмжа Брейдън раздразнено.

— Виж сега, по дяволите, знам, че тя е Порода — озъби се Ланс. — Трябва да е там.

— Ланс, претърсвам проклетите файлове от един час насам. Тя не е тук. За какво, по дяволите, е всичко това?

Ланс пое дълбоко дъх.

— Кучката ме ухапа миналата нощ, Брейдън — изръмжа най-сетне. — Забърсах я в бара и я заведох у дома.

— Правил си секс с нея и тя те е ухапала? — Гласът на Брейдън беше мек и предпазлив. — Как каза, че й е името?

— Хармъни. Не спомена фамилно име. Червеникавокафява коса, светлозелени очи, метър и седемдесет.

— Татуировки или отличителни белези? — попита Брейдън.

Ланс се намръщи. Спомни си бегло една малка татуировка.

— На дясното рамо, не съм много сигурен, но мисля, че беше коса.

Тишина изпълни телефонната линия, а въздухът около него прошумоля предупредително.

— Сигурен ли си за това? Коса?

— Червена коса, не повече от три сантиметра голяма. Видях я точно преди да облече потника си. Но веднага забравих за нея, когато тя се обърна с шибан пистолет в ръка.

Тя бе насочила пистолет към него. Малък, късоцевен, но мощен военен Барета. А тези бебчета бяха наистина мощни, въпреки размера си.

— Проклятие. Това е лошо. — Гласът на Брейдън внезапно стана по-дълбок, животинското ръмжене, наследство от вида му, се проявяваше само по време на гняв или стрес.

— Частта, че е Порода, или частта с косата? — попита Ланс. — Трябва да бъдеш малко по-ясен, Брейдън. Умът ми не работи с нормалната си скорост.

И той знаеше защо. Знаеше и това го гневеше. Бог да й е на помощ, ако я пипне отново. Първото нещо, което щеше да направи, беше да напляска хубавото й задниче, задето бе избягала. Второто, което щеше да направи, беше да я чука, докато не й останат сили да избяга отново.

— Според моите файлове, Породата с тази татуировка е гаднярка, с която не би искал да се забъркваш. Ние я наричаме с името, дадено й в лабораториите, защото тя не си е избирала друго, доколкото знаем. Името й е Смърт, Ланс. Издирвана е не само от Отдела по делата на Породите, но и от няколко правителствени агенции за разпит във връзка с убийствата на лица, заподозрени като насилници на деца, както и предполагаеми учени от Съвета. Ако Смъртта се е чифтосала с теб, брат’чед, ти си прецакан.

Жената в ръцете му не беше убиец.

— Трябва да има грешка.

— Няма грешка — опроверга го Брейдън. — Никоя друга Порода не би посмяла да носи тази татуировка. Смъртта е властна кучка. Тя е убиец от клас А с добавена оценка за майсторството й с ножовете. Смъртта не изпитва чувства, Ланс. И не разбирам как, по дяволите, може да си чифтосан с нея.

Защото във всеки случай на чифтосване, настъпил в обществото на Породите, беше замесена емоция. Доколкото им бе известно, не съществуваше чифтосване, което да е само физическо, винаги бе и психологическо и емоционално. Ланс знаеше това от малкото обяснения, които Мегън му бе дала по отношение на връзката си с Брейдън.

— Тогава има грешка — каза Ланс със стържещ глас. — Има ли описание на тази Смърт?

— О, да — въздъхна другият мъж. — Описанието на косата й ме обърква. Косата й е с цвета на гривата на истински лъв, а не само подобен. Цвета на очите й е светлозелен. Ръст метър и седемдесет, двадесет и пет годишна. Избягала е от лабораториите на петнадесет, след като е убила всички учени там. Включително и собствената си майка.