Тя вкопчи пръсти в якето си и погледна нещастно към него.

— Знаел си през цялото време. — Тя поклати глава, осъзнавайки това. — Защо не ми каза?

Той присви широките си рамене.

— Какъв е смисъла? Беше достатъчно объркана. Чифтосване, влюбване, изправянето пред опасността, в която поставяш мъжа си. Искам да си щастлива, Хармъни. — Усмивката му бе мрачна. — Бих предпочел да се беше влюбила в мен. Но щастието ти е това, което е от най-голямо значение.

Тя бе имала приятели. Мъж, който се грижеше за нея; просто не можеше да приеме, че той я обича. Дейн и Райън бяха рискували живота си за нея повече пъти, отколкото можеше да преброи на двете си ръце. Но тя никога не бе осъзнала, дори по-лошо, никога не бе искала това, което й бяха предлагали.

— Съжалявам. — Тя срещна погледа му, изпълнена със съжаление. — Заслужаваш повече, дори и за приятел.

— Не, скъпа, ти заслужаваш повече. — Той поклати глава заради думите й. — Ти беше като ранена лъвица, бореща се за оцеляването си. Аз просто ти помогнах, когато можех. Нищо повече.

— Грешиш — прошепна тя. — Направи много повече.

Тя се изправи на крака, знаейки, че вече няма време. В мига, в който Джонас научи, че е излязла, щеше да започне да търси Дейн.

— Джонас мисли, че ти си Първия Лъв и е решен да те залови — каза му тя. — Внимавай с него, Дейн. Дори в лабораториите Джонас имаше плашещия навик винаги да получава това, което иска. Сега е станал още по-силен и по-решителен.

Дейн се ухили.

— Аз не съм Първият Лъв, Харм. Но ако някога го срещна, ще се постарая да му предам съобщението.

Той се изправи, погледна надолу към нея, а смарагдовите му очи блеснаха дори и в тъмнината.

— Ти си порода — прошепна тя. — Мисля, че винаги съм…

Той сложи пръст на устните й.

— Върви в мир, малка лъвице. А ако имаш нужда от мен… — Ръката му се плъзна по малката издутина на тила й. — Винаги ще бъда наблизо.

Тя го гледаше как се обръща и тръгва към автомобила, паркиран на края на ливадата.

— Прати поздрави от мен на Джонас — извика той през рамо, докато изчезваше в сенките. — Кажи му, че пак ще се срещнем.

Последното прозвуча като предупреждение.

Хармъни побърза да се върне в болничната стая на Ланс, промъквайки се покрай сестрите, които го наблюдаваха и шмугвайки се в сенките на стаята, също като предишната нощ. Всеки път щом я заловяха, я караха да напусне. И всеки път, тя се връщаше.

Пердетата на широкия прозорец, гледащ към стаята на сестрите, все още бяха затворени плътно, позволявайки й да седне на стола до леглото.

Хармъни докосна с пръсти неговите, напълно наясно с жичките и тръбичките, водещи от тялото му към машините до леглото. Имаше нужда да го усети. Нужда да почувства топлината му и да сподели с него своята.

Тя сведе глава в края на матрака и въздъхна дълбоко. Не можеше да повярва, че той все още е жив. Дишаше. Хирурзите бяха сигурни, че ще се оправи, без да има сериозни последствия. Това чудо все още имаше силата да отслабя коленете й и да изпълва очите й със сълзи.

— Хармъни… — Крехкият звук я накара да изправи рязко глава и да погледне към него.

Очите му бяха отворени, тъмносиният им цвят бе чист и блестящ, докато гледаше към нея.

— Ланс. О, господи… Ланс. — Тя вдигна ръка и докосна веждата, бузата и устните му — Жаден ли си? Боли ли те…?

— Шшш… — издаде тихо звук той. Това успя да я успокои много повече, отколкото всичко до сега.

— Ще се оправиш… Лекарите…

— Шшш — прошепна той отново.

Тя се намръщи.

— Обичам те — прошепна той, а гласът му бе дрезгав и слаб.

Ръката му се помръдна и той се пресегна, за да помилва с пръсти корема й. Топлината му се разстла върху нея.

— Момче е.

Дъхът й заседна в гърлото при думите му.

— Обичам те, Ланс Джейкъбс — прошепна тя. — И в мига, в който се оправиш, смятам да ти наритам задника заради това, което стори.

— Шшш… Целуни ме, скъпа. Нека те почувствам. Нека да разбера, че съм жив…

Тя се наведе над него, позволявайки на устните си да го докоснат. Лека, нежна ласка, потвърждавайки, че е жив.

— Обичам те… — прошепна тя отново, устните й бяха на милиметър от неговите, а погледът й прониза неговия. — Завинаги.

И той се усмихна.

— Завинаги.

Епилог

Три месеца по-късно

Вашингтон

Джонас изви бедрата си, тласкайки срещу партньорката си, чувствайки горещата стегната хватка на вагината й около болезнената си ерекция. Влажната течна горещина, която го обгръщаше, му помогна да пресметне приближаващия й оргазъм.

Ръцете й се плъзнаха по гърба му, остри малки нокти пронизаха плътта му, докато дългата руса коса се спускаше около двамата във влажни копринени кичури.

Раздалечавайки коленете си върху леглото между разтворените й бедра, той се тласкаше бързо в нея, присвил очи, докато наблюдаваше удоволствието изписано на лицето й, сдържайки собствената си кулминация. Първо дамите. Не бе негово мото, а просто част от сексуалното му обучение. Учените се бяха чудили дали удоволствието и сексуалното освобождаване могат да надвият гените, които пречеха на Породите да се възпроизвеждат. Не се бе случило, но Джонас бе толкова добър в доставянето на удоволствие, че се бе превърнал в жребеца на лабораторията си.

Използваха го да съблазнява съпруги, дъщери и ключови професионалисти — всеки, който бе станал мишена за целите на Съвета. Жените говореха с любовниците си, особено тези, които за първи път бяха с мъж, който знаеше всичко за интимните отношения така, както ги знаеше Джонас.

Докато тласкаше в изкусителната малка адвокатка, намирайки всички деликатни нервни окончания в меката й вагина, ръцете му я милваха и галеха. Устните му се плъзгаха по запотената й плът, хапейки, лижейки и целувайки чувствителната кожа.

Удоволствието му идваше от нейното, колкото и странно да бе това. Тук единствената болка бе агонията на нуждата, или глада, който започваше да изпълва въздуха със стоновете й на удоволствие. Сега ръцете й сграбчиха бицепсите му, бедрата й се повдигнаха към неговите, поемайки пениса му по-дълбоко в себе си, докато той не усети горещината на освобождението й върху цялата си ерекция.

Виковете й се извисиха по-силно, когато вълните на удоволствието не започнаха да карат тестисите му да пулсират. Той можеше да свърши още преди тридесет минути. Вместо това, бе продължил да се движи, плъзгайки се в богатите горещи дълбини на утробата й, докато тя започна да пищи под него.

Тя бе напълно потопена в удоволствието. То блестеше в очите й, тялото й се бе изчервило от него и бе покрито с пот. Главата й се въртеше на чаршафите, миг преди дъхът й да заседне в гърлото, тялото й потръпна безпомощно под него, а вагината й го засмука още веднъж за последно, преди да освободи сладката си огнена влага от освобождението.

Едва тогава Джонас се отдаде на собственото си удоволствие, едната му ръка сграбчи бедрото й, когато започна да се тласка мощно в нея, чукайки я със силни тласъци, докато собственото му освобождение се обви около него.

Той остана вътре в нея, семето му се изля в тесния тунел, докато той стискаше зъби и продължаваше да се движи в нея, решен да извлече цялото удоволствие от това преживяване.

Рядко се случваше да мисли за нещо друго, освен водещата нужда да пази обществото на Породите. Поне тук той можеше да се потопи в топлината, да си позволи да го докосне, макар и само за миг.

Докато последните вълни на освобождението преминаваха през члена му, той знаеше, че това не е достатъчно. Безпокойството, което го преследваше, докато работеше, бе започнало да се промъква и в тези редки часове на удоволствие. Смътно недоволство, което не бе изпитвал преди, по време на секс. И това започваше да го нервира.

Вдишвайки дълбоко, докато последните спазми на освобождението вибрираха през мускулите му, Джонас се отдръпна от прегръдките на Джес, измъквайки се от копринената й вагина, докато прокарваше ръка през разрошената си коса. Имаше нужда от подстрижка.

Той бе наясно, че погледа й го следи, докато ставаше от леглото и се насочваше към банята, за да се измие.

Тя щеше да изчака още малко преди да го последва.

— Знаеш, че един ден ще намериш жена, от която няма да можеш просто да се изправиш и отдалечиш — промърмори тя няколко минути по-късно, в мига, в който той излезе от банята, освежен след бързия душ.

Той се ухили на думите й и започна да се облича. Имаше работа за вършене и да си играе игрички с любовницата си, не бе на дневен ред. Имаше да търси шпионин и сега бе на крачка по-близо да го залови.

— Трябва да придвижим делото по случая с Породата, която бе намерена пребита почти до смърт, миналата седмица — заяви Джес, когато той си обу чорапите, преди да вдигне обувките си. — Искам тези фанатици под закона на Породите, вместо да се изправят пред правителственото правосъдие. Сигурна съм, че Управляващия кабинет може да ги накара да платят за грешките си.