Меринъс можеше да чуе дишането му от другата страна на телефона — дълбоко и неравно. Чудеше се дали той също я чува.

— Искаш нещо, като това, което видя миналия ден? — шокиращият въпрос бе поднесен с горещ, дрезгав тон.

Меринъс пое дълбоко дъх, езикът й се плъзна нервно по сухите устни.

— Знаел си, че съм там?

— О, знаех. Можех да усетя малките ти горещи очи върху себе си, Меринъс. Мислиш ли, че щях да го направя, ако не ме възбуди присъствието ти? Аз съм възрастен мъж, не дете. Не получавам ерекция само от силния вятър.

Меринъс се опита да сподави тихото скимтене, което се надигна в гърлото й. Тя стисна бедрата си, борейки се с болката между тях.

— Защо? — прошепна младата жена. — Защо го направи?

— Защото ти гледаше. Защото съм сигурен, че ме желаеш, а не знаеш какво е това, което искаш.

— Видях…

— Мамка му — изръмжа той. Действително изръмжа думите. — Проклета да си, жено. Това е лудост, знаеш го, нали?

О, тя знаеше. Знаеше, че не историята искаше вече. Просто спасяваше живота му, разкривайки голяма конспирация, престъпление срещу самата природа. Сега беше нещо повече и тя се чувстваше безпомощна в хватката на случващото се.

— Мога да ти върна услугата — откъде, по дяволите, дойдоха тези думи? Меринъс усети изчервяването на лицето си в мига, в който излязоха от устата й.

Отново последва тишина. Дълга и изпълнена с напрежение.

— Изкушаваш ме — чу тя приглушения му глас.

— Знаеш къде съм — предложи, изумена от дрезгавината в гласа си.

— Защо правиш това? — звучеше така сякаш едва успяваше да устои на горещата й оферта, сякаш тя бе пред очите му и го съблазняваше.

— Не съм много сигурна — Меринъс преглътна трудно, прокарвайки ръка през косата си, докато се бореше с нуждата, пулсираща в тялото й. — Защото искам да бъда с теб. Ако не друго, поне да те накарам да преживееш ада, в който ти ме запрати.

Дишането й беше неравно, но такова бе и неговото. Тя можеше да чуе пулсирането на желанието в него, то трептеше и в нейното тяло.

— Твърде съм стар за това — каза Калън, въпреки, че в гласа му липсваше увереност.

— Твърде стар за секс?

— За воайорство. Няма начин да те докосна в действителност жено, ще ме изгориш жив — в гласа му нямаше истинска жар.

— Искам да ме докоснеш — Меринъс бе объркана от силата на потребността си. — Не знам какво не е наред с мен, но стоя тук, изпитвам болка по теб толкова отчаяно, че бих се съгласила да обърна гръб на всичко, което е най-ценно за мен. Това не е нормално за мен, Калън.

— Тогава си потърси някой стар любовник.

— Първо ще трябва да имам поне един — отрони тя, оскърбена от безнадеждността в тона му. — Забрави. Няма да моля.

— Но аз мога — отвърна мъжът. — Кажи ми, че не си шибана девица.

— Не, не съм шибана девица. Девиците все още не са чукани, помниш ли?

Той изруга. Ниско, грубо — едно боботене, усилено от телефонната връзка. Топлината сякаш я изгори през разстоянието.

— Толкова много искам да бъда вътре в теб, че пенисът ми е на път да се пръсне — призна той. — Ти си дяволски опасна.

— Тогава се самозадоволи отново — изръмжа тя — Не, почакай един час. Искам поне да гледам.

Връзката прекъсна. Меринъс се хвърли напред из стаята, като от гърлото й се откъсна вик от възмущение. Проклет да е! Болеше я. Не, не я болеше наистина, бе наранена. Всичко, за което можеше да мисли бе за дебелия член, плъзгащ се вътре в нея, проникващ твърдо и дълбоко, как влажната й женственост го обгръща, как го гали по-дълбоко и по-стегнато отколкото ръката му преди няколко дни.

Достатъчно. Играта свърши. Да бъде проклета, ако останеше да лежи тук, възбудена, умираща за докосването на провинциалния идиот, който не я искаше. Щеше да му предаде съобщението, заради което я бе изпратил баща й, и да приключи с това. Щеше да постави предложението на масата, след което да поеме към дома си. Меринъс не се нуждаеше от това, не се нуждаеше от него. Сега оставаше да убеди и тялото си.

Глава 6

— Престана ли да се криеш от мен?

Калън разбра, че е в беда, в мига, в който я забеляза. Опасността винаги се разпознаваше. Тя имаше мирис, усещаше се като лека предупредителна вибрация, която пулсираше във вените му. Това чувство, точно сега бунтуваше организма му. Тя стоеше пред него, гледайки го намръщено, докато той отново си играеше с неотстъпчивия двигател на стария си камион и се бореше да запази самоконтрола си. Уханието й се носеше по вятъра, чисто и свежо, като топлината на лека възбуда. Усещаше тези аромати около нея, те го съблазняваха, привличаха го.

— Ще ми отговориш ли? — попита Меринъс, накланяйки глава, а на лицето й припламна раздразнение.

Дълъг кичур права, гъста кестенява коса падна върху рамото й, погали копринената й кожа, по толкова съблазнителен начин, сякаш подмамваше ръцете му да я докоснат. По дяволите, не се нуждаеше от такива проблеми. Не и след телефонния разговор по-рано днес, не и след горещата вълна от страст, която го удари с предложението й.

— Аз съм пред очите ти. Защо мислиш, че се крия? — той изпробва една от връзките в карбуратора. — Какво, по дяволите, искаш от мен? Не ти ли стигна онова хубаво малко предупреждение, което ти дадоха войниците, г-це Тайлър? Те играят твърдо.

Меринъс очевидно имаше намерение да пренебрегва опасността на ситуацията. Облегна голите си ръце на ръба на камиона и се взря под капака, сякаш знаеше какво прави.

— Един твой приятел ме придружи — сви рамене тя. Това движение накара извивката на гърдите й да се надигне над деколтето на блузката без ръкави, с която бе облечена.

Червено. По дяволите, трябваше да се счита за престъпление една жена да е толкова красива в червено.

Той погледна към нея. Кафявите й очи, ясни и големи, изучаваха двигателя внимателно, вместо да гледат него. Сладкият аромат на желанието й се разнасяше наоколо и втвърдяваше пениса му настоятелно. Голям проблем, помисли си Калън. Буквално.

— И кой те изпрати? — попита я със слаб интерес. — Аз нямам много приятели.

— Може би не — тя погледна нагоре към него с подозрително изражение. — Но майка ти е имала няколко. Моят баща ме прати да изкаже съболезнованията си и да разбера дали се нуждаеш от нещо.

Калън отново погледна към жената. Сега го гледаше многозначително. Тя го бе открила и изглеждаше повече от доволна. Кал остави ключа върху камиона и пое дълбоко дъх.

— Трябва да се върнеш у дома, г-це Тайлър — каза тихо, предупредително. — Това място не е за теб или баща ти.

Меринъс се огледа небрежно, стараейки се да запази гласа си спокоен.

— Баща ми може да ти помогне, Калън. Затова съм тук.

Изпълни го чувство на безсилие. Наивността на журналистите често го изумяваше. Те вярваха толкова дълбоко в своята свобода, правото на обществото да бъде информирано и в справедливите присъди, че не можеха да видят злото, което ги обкръжава. Наивността на тази журналистка напълно му отне дъха.

— Ела с мен — той се изправи в цял ръст. Погледна надолу към нея, взе тъничката й ръка в своята и я задърпа след себе си.

— Къде да дойда? — в гласа й прозвуча подозрителна нотка. И все пак не я беше страх и той искаше да я наругае за смелостта й. За невинното й убеждение, че няма да й навреди.

— На горния етаж. В офиса — мъжът я преведе през гаража към задната част и нагоре по стръмните стълби, водещи към офиса на Тайбър.

Гаражът и свързания с него магазин бяха обща собственост на Прайда, като всяко друго притежание на семейството. Но Тайбър бе регистриран като едноличен собственик на хартия. Така беше по-добре. По-малко подозрения. По-малък шанс да бъдат открити.

Калън рязко отвори вратата и я избута вътре. Затвори внимателно и се обърна да заключи. Бе сравнително сигурно място, като се имаше предвид, че стаята е шумоизолирана. Щеше да има само един шанс да блъфира, за да се измъкне. Обмисляше как да започне, когато Меринъс извади някакъв пакет от чантата си и показа изобличаващото доказателство.

— Не си губи времето да ме лъжеш — в гласа й имаше болка, сякаш знаеше какво възнамерява да направи той.

Калън скръсти ръце на гърдите си. Очите му се присвиха и той даде воля на безсилието си. Грубо, силно ръмжене, подобно на котешко, което нямаше намерение да издава, се изтръгна от него.

Той я наблюдаваше как потръпва. Снимките в ръката й потрепваха, температурата на тялото й се повиши, силното й ухание сега бе примесено със страх. След миг снимките лежаха на пода — уличаващи, изобличаващи. Калън, като дете — с гъста козина, покриваща тялото му, а очите му, кехлибарени и блестящи, сияеха към обектива. Козината бе опадала постепенно, докато остана само лъскава, светла на цвят — почти незабележима — невероятно мека коса. Другата беше сонограма и Калън знаеше, че на гърба й е написана съответната информация. Кръвна група, ДНК верига, аномалии. Всичко записано. Всички пирони в ковчега, който Меринъс Тайлър можеше да помогне да бъде скован.

* * *

Меринъс наблюдаваше високия, силен мъж, докато той събираше снимките от пода. Лицето му бе безизразно, очите му твърди, блестящо кехлибарени на фона на бронзовите черти на лицето.