Устните на Меринъс се разтвориха, а от гърлото й се изтръгна нисък стон, когато главата й се обърна, в несъзнателно търсене на още милувки. Езикът й докосна неговия, колебливо, нерешително. Той се бореше да запази целувката лека и да потисне желанието си да проникне в топлите дълбини на устата й, за което копнееше. Задоволи се да преплете нежно езика си с нейния, след това се отдръпна бързо и се насили да излезе от стаята.

Полека затвори вратата зад себе си, докато камиона на Танер паркираше зад джипа. Следвайки Шера, Калън скочи в кабината бързо и тихо, наблюдавайки вратата, докато Танер обръщаше. После се вгледа право напред, пренебрегвайки тревожния поглед на Шера и собствените си потребности, пулсиращи горещо и настойчиво в кръвта му. Мамка му, желаеше Меринъс. Копнееше да я усети под себе си, да гали всяка сладка извивка на деликатното й тяло, преди да се зарови дълбоко в нея, така че вече да не знае къде свършва тялото му и къде започва нейното.

Докато потегляха от паркинга, Калън наблюдаваше как Дейън се придвижва към малък, изолиран паркинг с видимост към вратата на Меринъс. Тя щеше да бъде внимателно наблюдавана, докато Калън се приготвеше за тръгване. Трябваше да го направи по-рано, преди тези проклети наемници да разберат по някакъв начин увлечението му по нея. Преди да решат да я използват срещу него.

— Обади се на Тайбър, щом стигнем до станцията — каза той на Танер, а гласът му прозвуча студено, когато взе решението. — Тази вечер ще тръгнем след проклетите копелета.

— Разбира се — гласът на Танер беше остър от гняв. Той може и да не бе лично замесен, но Меринъс беше жена и трябваше да бъде защитена, независимо от цената. По-младият мъж рядко стигаше до насилие, докато не се изправеше пред малтретирането на жени — млади или възрастни.

— Шера, върни се в мотела и изпрати Дейън — Калън знаеше, че той ще бъде ядосан, защото неговият отговор бе да не обръщат внимание на копелетата. — Стой там и я наблюдавай. Ако искаш, вземи Даун.

Шера беше повече от способна да се защитава, но Калън не обичаше да я изпраща сама.

— Вземи парче от тях и заради мен — спомени и горчивина изпълваха гласа й.

— За всички нас — кимна Калън, докато Танер влизаше в газостанцията. — Да вземем заедно нещата и ще тръгваме.

Те знаеха къде лагеруват войниците, въпреки, че мъжете не бяха наясно с това. Подобно на другите преди тях, смятаха, че обучението и предпазните мерки ще ги скрият от инстинктите, характерни за ДНК-то на Калън. Сега щяха да разберат, че грешат.

Глава 5

На следващата сутрин Меринъс се събуди с болка. Не такава от грип или лятна настинка, а една съвсем женска болка породена от нуждата да бъде с мъж. Не бе много сигурна, как би могла една девица да знае какво значи това. Но нямаше никакво съмнение, че причината е именно тази. Влагалището й беше хлъзгаво, бикините влажни, прекалено влажни, за да й е удобно. Гърдите й бяха подути, зърната подпухнали и твърди, и тя можеше да се закълне, че усеща вкуса на канела върху устните си.

А те бяха невероятно чувствителни. Меринъс прокара език по тях. Не бяха подути, само достатъчно чувствителни, за да ги усети. Тогава си спомни предишната вечер. Младата жена се намръщи, а веждите й се сключиха от гняв. Мамка му! Той дори не бе останал достатъчно дълго, за да я събуди.

Меринъс се изправи рязко, след това простена тежко, когато възпалените й мускули протестираха от усилието. О, по дяволите, сега наистина я заболя. Нямаше причина тези копелета да действат по този начин. Простена отново, когато се протегна за мобилния си телефон. Кейн трябваше да се погрижи за това.

Тя набра номера му бързо, изправяйки се на крака. Докато го чакаше да отговори, свали дрехите си и извади голяма, мека памучна тениска, която да облече, след като си вземеше горещ душ.

— Къде, по дяволите, си била миналата нощ? — чу раздразнения му глас от другата страна на линията.

— Наблюдавах войниците — осведоми го тя кратко, знаейки, че е по-добре да не му казва истината. — Има двама на хребета над къщата на Лайънс. Мислех си, че ти ще се погрижиш за тях.

Връзките му в частния и държавния сектор го поставяха на положение, от което той трябваше, или би трябвало да знае, че тези хора са били изпратени там. От другата страна на линията цареше пълна тишина.

— По дяволите — изруга най-накрая тихо. — Изтегляй се, Меринъс. Някой си е направил труда да скрие тези копелета от мен. Ще взема татко и ще дойдем.

— И аз ще се прехвърля към друг вестник при първото предложение — отсече тя. — Не можеш да ме отстраниш от това, Кейн.

— По дяволите, Меринъс, вече не си в безопасност.

— Тогава разбери кои са те и им се обади. Кажи им, че ще им отрежеш топките и ще ги дадеш на любимото си куче, или нещо такова — предложи тя. — Накарай ги да се оттеглят, докато приключа с това. Не започвай с оправданията, знам, че можеш да го направиш.

Кейн беше ловък във всичко, с което се захванеше, а когато бе наложително, ставаше жесток. Меринъс знаеше това. Никой не се забъркваше с него и повечето хора в неговия малък свят му дължаха достатъчно услуги, така че той рядко трябваше да поиска нещо два пъти.

— Боже, Мери, защо просто не се нахвърлиш върху тях сама, след като имаш всички шибани отговори? — изрепчи й се той.

Меринъс прехапа устни, болезнено осъзнавайки натъртванията по лявата част на лицето си. Да, този действаше наистина добре.

— Добре, мога да го направя — каза тя замислено. — Те изглеждаха доста големи, но, може би, ако подхвърля твоето име около малкото… — трябваше да помисли за това вчера.

— По дяволите — изруга Кейн. — Можеш. Добре, добре. Просто изчакай няколко часа и ми позволи да видя какво мога да открия тук. Стой далеч от неприятности, докато намеря нещо.

— Аз винаги стоя далеч от неприятности — излъга Меринъс спокойно. Ако Кейн знаеше в какво се е забъркала, щеше да дойде, да завърже ръцете и краката й и да я завлече обратно в Ню Йорк толкова бързо, че щеше да накара главата й да се замае.

— Да. Точно така — изпухтя той разсеяно.

— Ще те чакам — очевидно брат й вече работеше усилено с верния си малък компютър.

— Направи го — промърмори той, след това прекъсна връзката.

Меринъс въздъхна тежко, захвърли телефона и се отпусна на леглото. По дяволите. Сякаш можеше да стои и да се прави на умряла, докато той ловува из интернет за източник на информация. Натъртена или не, все още не бе приключила. Беше уморена от играта, която играеше с Калън.

Трепна щом погледна часовника. Беше късна сутрин. Определено се бе успала. Първо щеше да си вземе душ и да закуси, а след това имаше намерение да проследи Калън Лайънс и никой нямаше да може да й попречи. Щеше да се крие и да наблюдава тази проклета газостанция, докато адът замръзне, щом трябва. Мобилният й телефон звънна, прекъсвайки яростните й мисли.

— Е, това е достатъчно бързо — каза тя, поднасяйки го към ухото си. — Заплаши топките им или какво?

Последва мълчание от другата страна на линията. Меринъс се намръщи.

— Кейн?

— Може би не се нуждаеше толкова от помощ, колкото си помислих миналата нощ — мъжкият глас беше нисък, боботещ и изпълнен с веселие. — Всяка жена, която може да застраши толкова важна област, е достатъчно силна, да се изправи срещу няколко наемници.

— Или със задника, който я остави в безсъзнание цяла нощ — отвърна тя. — Калън Лайънс, няма да се разберем, ако продължаваш по този начин.

Думите й предизвикаха смях.

— Кой е казал, че трябва да се разбираме, скъпа? Опитах се да помогна малко. Виковете, които издаваше разтърсиха планината.

— Добре, голямо момче, кажи ми къде да те открия и ще дойда да ти благодаря лично — като срита задника му, задето е толкова ужасно упорит.

— Хм, съблазнително предложение — гласът му се снижи и стана дрезгав.

Меринъс въздъхна дълго и безшумно. О, какво правеше този глас с вътрешностите й! Всеки един момент соковете й щяха да потекат от влагалището, чак до бедрото.

— Не звучиш достатъчно изкушен — засмя се тя, собственият й глас се снижи, ставайки копринено интимен. — Хайде, Калън, със сигурност не искаш да ме спасяваш отново? Няма да се откажа, нали знаеш.

Отново настъпи тишина.

— Звучиш твърде меко, Меринъс, дяволски меко за това, срещу което ще се изправиш — въздъхна той най-сетне.

— Калън, не мога да се откажа — тя седна на леглото, стискайки здраво телефона. — Налага се да поговорим. Има неща, които трябва да ти покажа, да ти кажа и които могат да бъдат направени само лице в лице.

— Аз не съм някаква история, хубава лейди. А знам, че това е, което търсиш — каза мъжът. Гласът му бе толкова любезен, толкова успокояващ, че тя го почувства като ласка.

— Може би си — отговори младата жена. — Защо ще се криеш от мен, ако не си? Всичко, което искам, е да поговорим.

— Може би аз няма да спра с разговор. Ти не ме познаваш. Бих могъл да бъда зъл като тези войници, с които се забърка.

— А може би, аз няма да се боря с теб — Меринъс затвори очи. Знаеше, че няма да го направи. Само звукът на гласа му я караше да тръпне, а тялото й да гори като пещ. Ако вагината й се свиеше малко повече, щеше да задуши пениса му, когато най-сетне навлезеше в нея. Какво, по дяволите, й ставаше?