Лора Лей - Да изкушиш звяра

— Калън! — Меринъс тръгна към него, ужасена, че любимият й няма да спре навреме.

Той застана пред нея. Пистолетът се повдигна и пръстът му бързо се отдръпна от спусъка.

Замаяна, дишаща тежко от шока, тя видя начина, по който Калън се сви, когато стаята започна да се изпълва. Братята й и баща й, дори чичо й — сенатор Самуел Тайлър — беше тук, заедно с десетина мъже, смътно познати, които следваха Кейн. Тайбър и Танер, Шера и Даун, и доктор Мартин, който вървеше последен. Всички, освен сенатора и добродушния учен, бяха въоръжени до зъби, а телата им бяха напрегнати и в готовност.

— Господи! Говорим за шибано тестостероново свръхнатоварване! — изпъшка Меринъс, докато падаше на задните си части. Тя се огледа наоколо. Предположи, че братята й и военната група на Кейн обикаляха помещението на горния етаж, за да се уверят, че е безопасно. Мамка му, не знаеше какво, по дяволите, правеха тези облечени в черно непознати със сурови студени очи, да не говорим за братята й.

— Не я докосвай! — Калън внезапно извърна яростните си, подивели очи към този, който бе дръзнал да направи движение зад нея.

Меринъс погледна нагоре навреме, за да види как Кейн вдига ръце и внимателно отстъпи назад. Калън направи само няколко крачки и рязко придърпа Меринъс към себе си. Тялото му бе пламнало от горещина, а мускулите му бяха стегнати от напрежение.

— Дай му няколко минути да се охлади — доктор Мартин застана властно между мъжете. — Махни се от тях. Занеси тялото на Дейън в друга стая, далеч от него. Остави го да се успокои или той никога няма да възстанови контрола си.

Меринъс погледна към Калън. Лицето му бе почервеняло, а очите затворени, докато я притискаше здраво.

— Калън? — прошепна тя.

— Можех да те изгубя — отговори той, а гласът му бе дрезгав и груб. — Ако бяха войници на Съвета или ако беше някой друг, щях да те изгубя.

Хватката му се стегна, докато се бореше за въздух.

— Боже, помогни ми. Меринъс, не мога да те загубя.

Тя въздъхна дълбоко и опита да се завърти в ръцете му. Най-сетне успя, когато Калън леко охлаби хватката си. Дланите й се преместиха на раменете му, а главата й се отпусна на развълнуваните му гърди. Около тях се движеха хора, говореха, задаваха въпроси и изискваха отговори.

— Как ни открихте? — Калън изведнъж вдигна глава. Очите му пламтяха от подозрение, докато оглеждаше хората наоколо.

— Кейн има проследяващо устройство за телефона на Меринъс — отговори хладно Шера. — Аз не знаех, Калън, до тази сутрин, когато той се опита да се обади и предавателят показа, че телефонът е бил унищожен.

Меринъс си спомни смътно, че бе видяла счупените останки от телефона на бюрото на Калън. Сигурно Дейън го бе унищожил, мислейки, че ще им попречи да се обадят за помощ. В къщата нямаше телефон. Нямаше начин да се проследят разговорите.

Калън пое дълбоко дъх, за да се успокои. Меринъс усети как контролът му бавно се завръща отново. Тялото му се отпусна леко.

— Калън, трябва да се измиеш — Кейн стоеше на няколко крачки от тях и ги наблюдаваше замислено. — Ще се обадим на полицията по този въпрос, но ти трябва да се стегнеш. Чичо Сам — той кимна към сенатора, — пристигна тук с нощен полет, за да ви придружи лично обратно за изслушванията на Сената, относно генетичните изменения и генното инженерство. Имаме много работа за вършене.

Калън се изправи бавно на крака. Ръцете му се обвиха около Меринъс, отказвайки да я пусне.

— Меринъс може да остане тук с нас — каза му Кейн твърдо.

— Не мисля така — младата жена не повярва на студената усмивка, която Калън изпрати към брат й. — Тя остава с мен, Кейн. И точка. Можеш да поговориш с нея, след като двамата се почистим.

Меринъс, която се бе изправила заедно с Калън, наблюдаваше как двамата мъже се гледат и всеки от тях се стреми да се наложи. Бяха като два питбула, готови да се сбият за един кокал, но заради различни причини. Кейн искаше да отведе своята невинна сестричка от тук и да я запази завинаги дете. Калън искаше жената, в която я бе превърнал, и бе дяволски решен да я задържи.

Кейн понечи да каже нещо. Меринъс знаеше, че каквито и думи да изречеше, само щеше да влоши ситуацията.

— Не започвай, задник — сряза го тя, виждайки насмешката, която проблесна в очите му — знак, че от устата му се готви да излезе нещо глупаво.

Той я стрелна с мрачен поглед. Меринъс си пое дълбоко въздух.

— Имам нужда от още един душ, както и Калън. Вие, момчета, направете каквото трябва, за да подготвите всичко за тръгването ни. Не мога да се занимавам с това точно сега.

Главата й бе прекалено замаяна, през вените й още препускаха шок, страх и гняв. Натрупването на адреналин я превръщаше в кучка.

— Поне се опитай да побързаш — Кейн прокара пръсти през късата си коса, нетърпение стягаше тялото му. — Трябва да направим статията заедно и нещата да започнат от тук, Меринъс. Имам нужда от теб за това.

Брат й я прониза с властен поглед.

— Само че ще трябва да почакаш — каза му младата жена, приемайки ръката на Калън. Той я обви около нея, защото краката й трепереха. — Точно сега не мога, Кейн. Просто не мога.

Меринъс забеляза, колко загрижени и притеснени изглеждат мъжете от семейството й. Трябваше да бъде по-търпелива с тях и да ги успокои. След това се налагаше да се усамоти за миг с Калън, за да успокои звяра, който още се бореше за освобождение.

— Хайде — Калън се обърна, и като игнорира другия мъж, я изведе от стаята.

Когато стигнаха до стълбите, той я вдигна на ръце и я занесе до голямата баня в спалнята им. Не проговори, изражението му не се смекчи. Но беше твърд. Пенисът му бе като ръжен, стоманен и горещ до бедрото й. Очите му пламтяха от страст. Заключи вратата на спалнята зад себе си, след това с едно рязко дръпване на панталоните й, я разголи от кръста надолу.

— Не мога да чакам — Калън я подпря на стената, повдигна я и избута панталоните от единия й крак.

Разтвори краката й и потопи пениса си дълбоко в нея. Меринъс изпъшка. Не бе забелязала колко е готова за него. Вагината й стисна ерекцията му в горещата си хлъзгава прегръдка, като в юмрук, когато се зарови в нея.

Главата й се опря назад в стената, а ръцете й уловиха изподрасканите му окървавени рамене, когато Калън се наведе, зарови лицето си в шията й и започна да се движи в нея. Той стенеше дрезгаво от удоволствие при всеки тласък. Ерекцията му бе твърда, гореща и я повлече в страст, толкова естествена и дълбока, колкото и самата любов.

Възбудата и огънят изгориха тялото на Меринъс, удоволствието се разля по нея като приливна вълна от усещане, отмивайки всякакво съмнение, всички останали страхове. Ръцете му я хванаха през кръста, бедрата й обхванаха неговите, а пенисът му проникваше отново и отново във вътрешността й. Разпъвайки я, той я изпълни, изгори я с желанието си. Това не беше хормонална страст, нямаше целувка за увеличаване на възбудата, липсваше предварителната игра, бе само силна, истинска страст.

Зъбите му се забиха в шията й на мястото, където я бе белязал като своя. Грапавият му език я погали. Калън изръмжа дрезгаво, когато стоновете на Меринъс се засилиха. Тя можеше да усети кулминацията, надигаща се вътре в нея, експлозията бе само на секунди разстояние.

Борейки се за въздух, Калън увеличи темпото на тласъците си. Влажната им плът се докосваше, издавайки пляскащи звуци, докато пенисът му се плъзгаше навън-навътре, отново и отново. Меринъс потръпна, разтресе се, бореше се да не изкрещи и успя да сдържи силния вик, когато усети как шипа се появи, удължи се и се втвърди, докато не се заключи дълбоко в нея. Горещата ласка я изпрати над ръба. Оргазмът я връхлетя мощно и дълбоко, стягайки тялото й, когато усети силната струя на освобождението му вътре в себе си. Трепна леко, когато ревът му от удоволствие отекна наоколо. По дяволите, Кейн определено щеше да има проблеми с това.

Чувственият рев на Калън се чу напълно ясно на долния етаж. Шера направи гримаса, когато осем мъже пламнаха от гняв и погледнаха към стълбите. Телата им се наежиха от възмущение.

— Тя не е дете — осведоми всички Шера. — И ще направите добре, ако свикнете с това.

Джон Тайлър се обърна към нея и гневно се намръщи.

— Млада госпожице, това е моето дете! — каза той.

— Не, господине, точно сега тя е половинката на Калън — поправи го тя решително. — Меринъс едва не загина, а ДНК-то му настоява той да затвърди претенциите си над нея. Свикнете с това, преживейте го, преди Калън да слезе тук, защото ако всички вие го нападнете, с разстроената си мъжка гордост, само ще принудите инстинктите му да се проявят. Той просто предявява претенциите си към нея, оставете го да свикне с това, преди да му се наложи да се справя с вашите претенции.

Шера пренебрегна подигравателната усмивка на Кейн. Правеше го вече два дни.

— В момента имаме други проблеми — обади се Самуел Тайлър, в опит да разсее гнева на бащата и братята. — Нека да наредим приоритетите си по важност и да тръгнем от тук. Остават четири часа до пресконференцията, а имаме много работа за вършене.