— Какво предлагаш на направи тогава, Дейън? Съвета няма да спре — Меринъс пристъпваше из стаята, придвижвайки се внимателно към съмнителната защита на един стол. Само ако можеше да предпази корема си, щеше поне малко да защити детето, което може би вече растеше в нея.

— Той трябва да се върне там, заради нас! — избухна Дейън. — Аз мога да водя Прайда. Това е мое право! Аз пострадах най-много от тях. Трябваше да ги ръководя, а той да им позволи да го заловят.

Яростните думи отвратиха Меринъс. Спомни си докладите от лабораториите, които бе чела. Варварските тестове, обучението на Калън да убива и да не бъде нищо повече от едно оръжие. Знаеше всичко за жените, които бяха водили при него, за да забременеят, и които бяха убивали, щом е отказвал. Ужасяващата болка, която бе изпитал от наказанията, когато е отхвърлял заповедите им. Само един изкривен и зъл ум би могъл дори да си помисли, че Калън трябва да се върне обратно в онзи ад. Само едно чудовище би убило жената, която се бе опитала да осигури тяхната безопасност, както Дейън бе направил с Мария.

— Очевидно ти не си достатъчно силен, за да ръководиш — изрече Меринъс. — Само едно животно би предложило Калън да направи подобно нещо. Как са те създали, Дейън? Как са успели най-накрая да създадат съществото, към което са се стремили? Може би Калън трябва да изпрати теб обратно.

Болка и ярост вибрираха по тялото на Меринъс. Безброй пъти животът на Калън бе висял на косъм, заради това копеле. А сега Дейън бе обърнал срещу него и щеше да го измами и предаде.

— О, те успяха, както не са очаквали и в най-смелите си фантазии — изсмя се той. — Само че дори нямат представа колко добре са се справили. Аз съм тяхното дете-мечта, Меринъс, и след като Прайда попадне под моя власт, а Шера и Даун родят зверчетата ми, тогава ще им позволя да научат. Те ще се съгласят с всяко мое искане в замяна на услугите, които мога да им предоставя.

Меринъс се взря в него невярващо.

— Дейън, какво те кара да мислиш, че можеш да направиш това? Размножаването не е съзнателно — знаеш това от мен и Калън. То е хормонално. Ако Даун или Шера бе твоята половинка, щеше да си го усетил до сега.

— Не — Дейън поклати глава, една маниакална усмивка премина по лицето му. — Виж, аз съм наясно с нещо, което ти не знаеш. Женските не се разгонват като теб, Меринъс. Те не се чифтосват, както Калън се чифтоса с теб. Когато са в овулация, всяко копеле може да ги заплоди. Случилото се с брат ти и Шера го доказва.

Меринъс примигна.

— Какво общо има с това брат ми, по дяволите? Кой брат? Та, аз имам седем братя и всеки един от тях ще ти одере кожата от задника и ще я закачи на стената си като трофей, ако не престанеш с тези глупости. Ако Калън остави изобщо нещо от теб, след като свърши.

Дейън се ухили мазно, а пистолетът му не трепваше.

— Брат ти Кейн беше войник в лабораториите, Меринъс. Той бе избран да изнасили Шера, когато тя се разгони за първи път, и свърши чудесна работа. Дори насади зверче вътре в нея. Аз, разбира се, трябваше да я отърва от него. Не мога да допусна потомството на друг мъж в моя Прайд.

Меринъс се разтрепери от шок. Почувства коленете си да омекват.

— Лъжеш! — извика тя. — Кейн не би направил това! Той никога не би наранил невинна жена!

Дейън поклати глава със съжаление.

— Но го направи, Меринъс! Не си ли се питала някога как Кейн е разбрал за предполагаемия строго секретен експеримент, преди баща ти да получи кутията с доказателства от Мария? Откъде е знаел, след като всички, свързани с тази лаборатория, са мъртви? Той оцеля някак си след нападението ми. Оцеля и моята ярост. Но Кейн ще си плати за това скоро.

— Не ти вярвам! — Меринъс допускаше, че Кейн може би е бил там, но не поради казаните от Дейън причини, и със сигурност не вярваше, че е насилил някого. Защото познаваше брат си прекалено добре.

Мъжът се намръщи заплашително.

— Нямам причина да лъжа.

— Имаш всички основания да лъжеш! — каза му тя гневно. — Ти предаде собствените си хора, Дейън, в теб няма чест. Човек не може да ти вярва дори когато казваш колко е часа.

— Имаш голяма уста, кучко — изръмжа той. — Ако вече не бях решил да те убия, щях да го направя само заради това.

— А ти си едно шибано копеле с някакви напълно ненормални представи за величие — с ъгълчето на очите си Меринъс видя сянката на Калън, придвижваща се бавно по стъпалата. — Останалите ще се погрижат за теб. Ти няма да можеш да скриеш миризмата от кръвта на Калън по ръцете си. Техните сетива ще я доловят, Дейън. Те ще разберат.

Младата жена видя проблясък на нерешителност в очите му.

— Няма да разберат — отвърна той, но протестът му не бе достатъчно уверен.

— Те могат да подушват кръвта. Познават миризмата на своите, тяхното ДНК им го осигурява. Мислиш ли, че би могъл да отмиеш миризмата на смърт от тялото си? Наистина ли смяташ, че няма да разберат?

— Ще останат само Шера и Даун — Дейън сви рамене. — Ще убия Тайбър и Танер.

Меринъс се изсмя, клатейки глава, докато Калън се приближаваше. Трябваше да задържи вниманието на Дейън върху себе си.

— Ти няма да се доближиш и на миля до някой от тях — каза тя подигравателно. — Те са по-умни от теб.

— Калън не е — отрече той. — Хванах неговата жена.

— Така ли? — попита Меринъс, като се хвърли назад и падна на пода. В същия миг ревът на Калън отекна в стаята.

Младата жена лазеше около стола, когато чу вика, който избухна от гърлото на Дейън. Пистолетът излетя от ръката му, изблъскан от Калън. Меринъс направи гримаса, когато оръжието падна от срещуположната страна на стола. Като дишаше тежко, тя запълзя през стаята, без да изпуска борещите се мъже от очи.

Диво ръмжене изпълни помещението, трясък на мебели, летящи юмруци. Дейън се биеше като диво животно, но Калън бе много по-добър. Ритаха се, юмруци се забиваха в плът. Двамата мъже се биеха из стаята, борещи се за надмощие. Когато стигна до пистолета, Меринъс чу вик от силна болка, която изпрати тръпки надолу по гръбнака й.

Калън бе успял да приклещи Дейън, като го издърпа пред себе си, а ръцете му се сключиха около врата му. Очите на Меринъс се разшириха от ужас, когато Калън го стисна безжалостно за последно. Звукът от счупването на врата на Дейън предизвика надигането на жлъч в стомаха й. Очите му бяха широко отворени от изненада и поражение. Калън го пусна да се свлече бавно на пода и докато падаше по лицето му премина ужас.

Меринъс вдигна шокираните си очи към своя любим. Той се взираше в нея, а изражението му бе студено и брутално. Изобщо не мигаше, не предложи никакво извинение, но тя видя страданието и мъката в блясъка на неизплаканите сълзи в очите му.

Калън бе покрит с кръв. Голите му гърди бяха белязани от драскотините на дългите, остри нокти на Дейън. Беше облечен само в чифт опръскани с кръв и мокри от пот шорти. Босите му крака бяха обезобразени от ужасни порязвания и синини. Стоеше разкрачен, мускулите му още бяха напрегнати, изопнати от адреналина, който пулсираше в тялото му.

Меринъс дишаше тежко, сърцето й туптеше силно в гърдите, а ръцете й стискаха забравения пистолет.

— Мамка му, сега имаш нужда от още един душ — прошепна тя, преглъщайки трудно, след това направи гримаса, заради нелепото си изказване. — О, Господи, Калън…

Ръката й се стрелна към устата й, докато се бореше с гаденето, надигнало се в гърлото й. Дейън се взираше в нея с празни очи, разширени в тази последна секунда на ужас. Меринъс изпусна пистолета, а тялото й се разтрепери толкова силно, че можеше да чуе как костите й тракат.

— Меринъс — изведнъж Калън коленичи пред нея, но не я докосна. Гласът му бе пропит от мъка и съжаление. — Той нарани ли те?

Тя отчаяно поклати глава, борейки се със сълзите си.

— О, Господи, как мога да ти помогна? — завъртя се към него, без да обръща внимание на кръвта по тялото му. Неговата и на Дейън.

Ръцете му колебливо се обвиха около нея, когато тя се хвърли в прегръдките му.

— Да ми помогнеш? — прошепна той дрезгаво, докато докосваше косата й, гърба й, сякаш се страхуваше да я прегърне. — Ти си в безопасност сега, Меринъс. Всичко е наред.

Младата жена поклати глава до гърдите му, сълзите най-накрая се отрониха от очите й, унижавайки я за слабостта й пред лицето на опасността. „Бях толкова слаба, помисли си тя.“ Калън бе спасил живота им, белязвайки душата си, заради необходимостта да отнеме живота на брат си, а тя се нуждаеше от неговата утеха. Би трябвало да успокоява него вместо това.

— Толкова съжалявам — прошепна през сълзи. — Наистина съжалявам. Толкова съм слаба, Калън. Толкова слаба.

Меринъс стисна раменете му, бе прекалено отпаднала да стои права. Страхът още ехтеше в тялото й, ужасът от насилието пулсираше напрегнато. Когато Калън стегна ръце около нея, остър звук от разбиването на входната врата ги накара да се разделят.

Меринъс изкрещя, когато вратата полетя навътре. Калън я избута към стола, рязката му заповед се загуби сред яростното му ръмжене, докато се навеждаше да вземе пистолета, който Меринъс бе пуснала.

— Меринъс! Калън! — грубият глас на брат й я накара да се обърне навреме, за да види как Калън се изправя с гъвкаво, грациозно движение на коленете, стиснал пистолета с две си ръце. Лицето му бе маска от ярост.