Ръцете му трепереха под раменете й. Не му стигаше въздух. Меринъс лежеше, опитвайки се да си поеме дъх и се намръщи. Усети как сълзите напират в очите й, ръцете й се стегнаха около него. Искаше й се да знае какво да каже, да знае някакъв начин да облекчи болката, която разяждаше този силен мъж отвътре.
— Ти ме покоряваш — прошепна той. Лицето му бе скрито в шията й, а гласът му бе дрезгав. — Изумяваш ме, Меринъс.
— И как правя това? — попита го нежно, прокарвайки ръце през светлокестенявите кичури на косата му.
Калън поклати глава.
— Любовта ти. Приемането ти.
Гласът му се засили, дрезгавината от емоциите бавно се оттегли. Той поклати глава, пое дълбоко дъх и се надигна от нея. Меринъс усети как измъква пениса си от тялото й и въздъхна със съжаление. Ако можеше, щеше да го задържи там завинаги.
Калън се отдръпна и седна от едната страна на леглото, вперил поглед в слабата светлина на стаята, докато утрото бавно си проправяше път към тях. Меринъс го наблюдаваше. Силата на тялото му, начинът, по който той изпъваше раменете си, готов да се изправи пред новата битка, която идваше към тях, толкова уверено, колкото светлината на деня по небето.
— Няма да бъде лесно — той погледна към прозореца и плътните завеси, които го покриваха. — Не мога да обещая нищо друго, освен че винаги ще те обичам и че няма да те изоставя. Ще направя всичко, което мога, за да те защитавам.
— Никой не може да иска повече от теб, Калън — каза Меринъс меко. — Аз поне не очаквам повече от теб.
— А трябва — Калън въздъхна тежко, прокарвайки пръсти през косата си. — Трябваше да избягаш от мен с писъци, когато за първи път осъзна, че ме желаеш, Меринъс.
Тя се засмя леко, припомняйки си деня, в който го бе наблюдавала как мастурбира на задната тераса.
— Не мисля, че това бе възможно — каза младата жена с усмивка. — Бях твърде заета да се възхищавам на великолепното ти тяло.
Калън я стрелна с бърз, объркан поглед, след това се намръщи.
— Сериозен съм — смъмри я той.
— Както и аз, Калън — усмихна се тя. — Аз не съм слаба, нито толкова страхлива, че да не мога да се изправя пред това, което може да ми поднесе живота. Поради някаква причина, ние сме заедно. Ще се справим с това, което животът ни е приготвил, по най-добрия възможен начин.
Меринъс седна, извивайки крака под себе си и се наведе към рамото му. Взря се в него, когато той погледна назад към нея. Остави устните си да докоснат мускулестото рамо, докато ръката й галеше гърба му.
Калън пое дълбоко дъх.
— Никога не съм го очаквал от теб — той поклати глава леко развеселен. — Ти си опасна жена, Меринъс Тайлър.
— Не, просто съм решителна — ухили се тя до рамото му. — И бях очарована, когато видях как се самозадоволяваш.
Той се изчерви и я стрелна с поглед, който бе смесица от объркване и раздразнение. После поклати глава, обърна се и я придърпа в прегръдките си. Държеше я здраво притисната към тялото си, наслаждавайки се на топлината й, на начина, по който се отпускаше на него, взирайки се в очите му доверчиво.
— Трябва да си вземем душ и да започнем да се приготвяме за това, което ни предстои — каза Калън меко, мислейки за наближаващата пресконференция и за предстоящите дни, които щяха да бъдат пълни с безкрайни тестове, въпроси и опасности. Молеше се братът на Меринъс да знае какво, по дяволите, прави, защото ако нещо се случеше с нея, тогава Калън бе сигурен, че яростта му няма да може да бъде задоволена с нищо друго, освен с кръв.
— Ти никога не върна услугата, както обеща — напомни й мъжът, а веждата му се изви многозначително. — Когато се съберем отново, ще трябва да го направиш.
Меринъс се изчерви. Усети топлината по бузите си, но и пламък от желание между бедрата си. Това чувство й напомни, че е възможно да е заченала тази нощ. Не можеше да каже, че се чувства спокойна от идеята да се случи толкова скоро. Би предпочела да изчака, да е сигурна, че са в безопасност, преди да отглежда дете в условията, в които щяха да живеят с Калън през първите няколко години.
— Ще видя какво мога да направя за теб, захарче — провлече Меринъс, имитирайки ленивия южняшки акцент, който най-накрая бе привикнала да слуша.
— Е, просто го направи, сладурче — изимитира я той подигравателно и Меринъс трябваше да признае, че звучи доста по-добре от нея.
След това останаха мълчаливи. Притиснати един до друг, наблюдаваха как светлината постепенно прониква в стаята и настъпва новият ден.
— Не искам да тръгваме тази вечер — прошепна най-накрая Меринъс със съжаление. — Иска ми се да можем да останем така завинаги.
Калън въздъхна леко, а ръцете му галеха раменете и гърба й. Целуна я по челото, една нежна ласка на съжаление и копнеж.
— Хайде, да си вземем душ и да закусим. След това трябва да се свържа с останалите. Скоро всичко ще свърши, Меринъс. Тогава, може би, ще можем да създадем един по-добър живот за себе си.
Тя преглътна тежко, борейки се със страховете и мъката си. Не бе имала достатъчно време с него. Време, което да запази в спомените си, в случай, че се случи най-лошото. Не бе глупачка — знаеше, че пред тях има много опасности. Бе наясно с тях още от самото начало.
Калън се надигна от леглото, издърпа я и целуна върха на главата й още веднъж.
— Напред към банята. Аз ще използвам другата или няма да мога да държа ръцете си далеч от теб — той я побутна към вратата. — Върви. Докато слезеш долу вече ще закусвам.
— Ами ако те изпреваря? — попита тя лукаво.
Той й хвърли поглед, който ясно показваше, че се съмнява в това. Меринъс присви очи към него. Щеше да му покаже! Повдигна рамене, но не каза нищо и тръгна към банята, последвана от снизходителния му смях.
Глава 26
Меринъс го изпревари. Тя се засмя, докато минаваше покрай другата баня и чу, че Калън все още е под душа. Сигурно се бе забавил с влизането, което означаваше, че е правил нещо, преди да започне. Тя се намръщи. Трябваше да се научи да се държи малко по-учтиво.
Облечена в чифт влажни от пот панталони и една от неговите огромни ризи, Меринъс се запъти към кухнята. Можеше поне да получи закуска. Беше гладна, а сутрешното слънце започваше да свети ярко от външната страна на тежките завеси, покриващи всички прозорци.
Завладя я миг на паника при мисълта за предстоящия ден. Нямаше да е лесно да остави Калън да се изправи пред света, за да оповести кой и какъв е. Знаеше как цени уединението си и спокойствието, което бе намерил, когато не го преследваха. А след днешния ден никога повече нямаше да изпита това.
Меринъс светна лампата, когато влезе в кухнята, за да прогони тъмните сенки в стаята, след това се закова на място. Сърцето й подскочи от страх при вида на човека, пред себе си. Но това, което я ужаси най-много, бе пистолетът, насочен към стомаха й, и горещата ярост, която сякаш трептеше с жестоки пламъци в тъмните очи.
— Знаех си, че ще те доведе тук — ухили се мазно Дейън, а красивото му лице се изкриви от ужасяваща ярост, когато се приближи към младата жена. — Той си мисли, че никой не предполага за това място, но греши. Знам, че идва тук, за да се скрие и че ще доведе и теб.
Меринъс го наблюдаваше как приближава и отстъпи назад, докато не влязоха в свързаната с кухнята всекидневна. Тя се молеше да успее да доведе Дейън до място, където Калън щеше да може да скочи върху него, когато слезеше на долния етаж.
— Искаш ли да умреш, пачавро? — попита с презрителна усмивка Дейън.
Меринъс поклати глава отчаяно, гледайки нервно към пистолета.
— Заплодена ли си вече? Огнестрелните рани болят наистина много, курво, и ще убият отвратителното нещо, което сигурно вече носиш вътре в себе си.
Меринъс инстинктивно покри корема си с ръце, просто не бе способна да се сдържи. Очите му демонстративно проследиха движението.
— Моля те… — прошепна тя. — Не го прави, Дейън. Калън ще те убие, заради това.
Той се изсмя презрително.
— Скъпа моя, Калън също ще умре. Няма да му позволя да разруши всичко, върху което съм работил откакто избягахме от онези проклети лаборатории.
Меринъс преглътна мъчително. Можеше да усети страха, барабанящ във вените й едновременно с учестения ритъм на сърцето й. Гърдите й се стегнаха, докато се бореше да се отърси от паниката, да намери начин да мисли трезво и да помогне на Калън. Господи, това щеше да го убие. Дейън бе от неговото семейство.
— Калън рискува живота си, за да те спаси и да скрие теб и останалите — задъхано каза Меринъс. — Как можа да го предадеш по този начин?
Младата жена не можеше да разбере дълбочината на злото, което караше Дейън да прави това.
— Защото той ни предаде — гласът му се повиши от ярост, а мъжът пред нея дори не го осъзна. Меринъс се молеше Калън да го чуе. — Той ще се покаже пред обществеността и останалите ще го последват като глупави деца, каквито са все още. Сякаш той е крал. Сякаш последната дума е негова. Калън не знае какво прави. Казах това на онази глупава кучка Мария, но тя не ме послуша. Така че трябваше да умре, заради това. Тя почти го убеди миналата година. Аз няма да му позволя да го направи. Няма да му позволя да унищожи всичко по този начин.
"Да изкушиш звяра" отзывы
Отзывы читателей о книге "Да изкушиш звяра". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Да изкушиш звяра" друзьям в соцсетях.