Калън лежеше зад Меринъс и вдъхваше нейната възбуда. Ароматът се бе променил, и той усети стягане в гърдите, щом разбра причината. Лежеше неподвижен, без да я докосва и се взираше мрачно в тъмния таван. Разгонването бе завършило своя цикъл. Меринъс бе в овулация.

Младата жена се мяташе върху матрака и все още спеше, макар че възбудата започваше да бушува в тялото й. Скоро щеше да се събуди и когато го направеше, щеше да има нужда от страстта му, от спермата му. Според доктор Мартин, отчаяната страст щеше да се облекчи тогава и щеше да стане нормална, но Меринъс щеше да носи неговото дете. Това пишеше в съобщението, което Калън не й показа. Заключенията от изследванията, върху които работеше ученият, бяха дошли късно снощи. Съмненията му, че бременността ще успокои хормона на разгонването, сега вече бяха потвърдени. Въпреки че по-ранните симптоми не го доказваха, последните проби най-накрая доказваха, че размножаването в Прайда се осъществява чрез разгонването.

Стисна ръката си в юмрук при тази новина. В тялото му едновременно се надигаха надежда и ярост. Като всеки човек и той мечтаеше да има дете от жената, която бе откраднала сърцето му. Дете, изпълнено със смях, с щастие. Но можеше ли негово дете някога да има безгрижен живот? Дете, чиято ДНК щеше да е инфектирана от неговия баща и което щяха да наричат изрод на науката?

Меринъс се завъртя към него, а копринената й ръка намери корема му. Калън направи гримаса, щом възбудата се надигна в тялото му, и от насладата, която изпита при докосването й. Можеше да усети как езика му започва да пулсира отново, а жлезите му да се разширяват. Шибаният афродизиак, който предизвикваше разгонването. Майката-природа както обикновено щеше да се смее последна. Някак си, тя бе намерила нещо достойно в Породите, създадени от науката, и бе твърдо решена да ги задържи.

Калън пренебрегна изгарящата влага в очите си, ръката му поглади нейната. Обичаше да я усеща. Меринъс го разбираше и приемаше, но знаеше, че ще се ужаси, когато й разкриеше истината. Една истина, която той горещо се молеше да не е вярна. Но обонянието му не лъжеше. Не бе сигурен, откъде знаеше какъв е ароматът, но бе убеден в това. Това бе мирисът на възраждането, светъл и неуловим като пролет.

Меринъс простена ниско и дълбоко, ръката й се придвижи по-надолу, опасно близо до ерекцията, която се надигаше между бедрата му. Калън бе по-твърд, отколкото си спомняше някога да е бил. Пулсиращ, отчаян да потъне в нея, да погребе пениса си колкото е възможно по-дълбоко, преди да излее семето си вътре в нея.

— Меринъс — прошепна той, обръщайки се към нея, а ръката му докосна бузата й, за да я събуди.

Очите й се отвориха и една чувствена усмивка изви устните й, когато се премести по-близо до него.

— Чакай — прошепна Калън, задържайки я неподвижна. — Трябва да поговорим.

— По-късно — тя потърка гърдите си в неговите, а твърдите й зърна сякаш изгориха плътта му.

— Не, любима — отказа той. — Първо ще поговорим. Трябва да ме изслушаш.

Видя я как се намръщи в полумрака.

— Тогава говори. Но побързай — кракът й погали неговия, докато се преместваше по-близо. Дишането й стана дълбоко и тежко.

— Меринъс, ако те взема тази вечер, ще забременееш — Калън погледна надолу към нея внимателно и видя как очите й се разшириха.

— Какво? — попита младата жена нервно. — Не можеш да бъдеш сигурен в това.

Въпреки че мисълта да носи неговото дете не й се стори толкова ужасяваща, колкото би трябвало, Меринъс поклати глава, но той подуши нарастващата й възбуда. Пикантният аромат бе като афродизиак сам по себе си.

— Сигурен съм, Меринъс — Калън позволи на ръката си да погали бузата й, а палецът му проследи устните й. — Нуждата, която изпитваш само ще нараства повече и ще става по-болезнена, ако не излея семето си, вътре в теб. Но ти трябва да знаеш какво ще се случи, когато това стане. Аз не мога да го спра, Меринъс. Не мога да те предпазя от това.

Искаше му се да започне да вие от гняв и болка заради това, което щеше да й причини.

— Ти не си виновен, Калън — усмивката й трепереше, а очите й блестяха от сълзи. — Вината не е твоя.

Това, че тя не му се гневеше разкъса душата му. Как можеше да бъде толкова разбираща, как бе възможно да обича толкова много мъжа, който почти бе разрушил живота й?

— Обичам те, Меринъс. Искам да го знаеш — прошепна той. — Ти си моята душа, моят живот. Не мога да живея без теб.

— Знам това — една сълза се отрони от окото й. — Знам, Калън, защото и при мен е така.

Той притисна челото си в нейното, дишайки тежко, взирайки се в нея, докато се опитваше да се пребори с това, което щеше да донесе вечерта. Дете. Никога не бе помислял, че ще познае тази радост, този страх.

— Ще закрилям теб и детето ни с всички сили — каза й дрезгаво. — С живота си, Меринъс.

Ръката му трепереше, когато се премести да обхване бузата й. Сега можеше да усети страха й, несигурността. Изведнъж усложненията нарастваха с всяка секунда. Вече не само техният живот бе изложен на опасност, но и още един, невинен.

— Този път наистина е много лошо — Меринъс дишаше тежко, докато тялото й потръпваше от възбуда. — Страхувам се, Калън.

Той я премести по гръб и се надвеси над нея. Искаше по някакъв начин да отнеме страховете й.

— Ще го направим добре, любов моя — закле се той, въпреки че нямаше представа как. — Някак си, по някакъв начин, ще запазим нашето дете в безопасност.

Сведе глава, устните му шепнеха срещу нейните, докато се бореше с желанието да потопи езика си дълбоко в устата й. Да я притежава по всякакъв начин, да й даде да поеме хормона, който щеше да увеличи страстта й, да накара тялото й да гори, да направи така, че освобождението й да потече от тялото й и по-бързо да я подготви за зачеването. Доктор Мартин бе сигурен, че това е причината за хормона. Когато комбинираха всички изследвания, достигаха до един резултат. Дете.

Калън искаше да запомнят тази нощ не само със страха от зачеването, но и заради красотата на удоволствието, затова нежно докосна устните й. Не искаше да я съблазнява с лудата нужда от дълга любовна игра. Не я искаше обезумяла. Копнееше да й достави удоволствие, да я люби. Целуна я леко, само с устни, отпивайки от нейните. Взираше се в разширените й очи, докато ръцете му галеха заоблените й гърди и твърдите зърна. След това езикът му облиза устните й, плъзна се във вътрешността и позволи въздействията на наука и природа да започнат.

Меринъс прие нахлуването, очите й се затвориха със стон, когато пикантният вкус изпълни устите им. Започваше се. И Калън се боеше как щеше да приключи. Но не спря да я целува. Не можеше. Помисли си, че иска този миг никога да не свършва. Искаше до края на дните си да помни, че когато й е дал детето си, я е обичал, обожавал.

След няколко минути дишането им се учести, пот покри телата им, заля ги вълна от страст. Калън простена, когато ръката му се спусна надолу, изследвайки гъстата сметана, която подготвяше Меринъс за него. Тя бе хлъзгава и гореща, готова за него. Той се намести между разтворените й бедра, наведе се над нея и се приготви за първия силен тласък. Знаеше какво харесва Меринъс и със сигурност всеки негов тласък щеше да я накара да получи върховно удоволствие.

— Обичам те, Меринъс — простена срещу устните й, докато проникваше дълбоко и мощно вътре в нея.

* * *

Меринъс усети тласъка на проникването му, внезапното разпъване на вагината й, болката и удоволствието, които прогониха всички други мисли от главата й. Възбудата изгори тялото й, утробата й се свиваше конвулсивно. Мускулите й се стегнаха около пениса му, докато Калън прошепваше любовните думи срещу устните й.

Тя достигна кулминацията на втория тласък, но възбудата все още растеше. Трепереше под него, бедрата й се движеха срещу нахлуващата му ерекция, която проникваше силно и бързо вътре в нея. Калън стенеше, главата му се навеждаше към гърдите й, грапавият му език ближеше зърната й, докато устата му засмукваше всяка една от гърдите й. Пенисът му поддържаше равномерен, твърд ритъм, докато се тласкаше навътре и навън. Всяко движение я разтягаше, изпълваше я. Главата на Меринъс се мяташе, а тялото й потръпваше.

Тогава Калън започна да се движи по-бързо и по-мощно. Устата му се премести към шията й, върху малката раничка, която изглеждаше така сякаш никога нямаше да зарасне. Зъбите му се забиха там, а езикът му загали мястото, когато започна последната фаза от завладяването му — твърдостта на шипа, който щеше да се заключи в нея секунди преди еякулацията му. Онази малката твърда плът, която нямаше да позволи отдръпване и щеше да гарантира зачеването, което природата очакваше.

Меринъс извика, щом малкият палец започна да се втвърдява, да гали плътта й еротично и да се движи безмилостно вътре в нея. Младата жена можеше да усети как възбудата нараства в стомаха й и стяга мускулите й като възли. Вагината й се сви около пениса му, изстискваща го, настояваща за освобождението му, когато почувства силният оргазъм да се надига във вътрешността на тялото й. Ноктите й се забиха в гърба му, когато дълбоките тласъци я накараха да извика за облекчение. Калън ръмжеше ниско, а нейните виковете отекваха в стаята. Тогава шипът се удължи и при последния силен тласък се заключи в чувствителната й плът. Меринъс избухна толкова мощно и дълбоко, че изкрещя името му, когато усети как спермата му изригва вътре в нея.