— Налага ли се да уведомим нашата връзка в Съвета? — попита най-младият брат, Грей, който най-много приличаше на Меринъс.

— Не, нека да получат информация от техните къртици от вестниците и станциите — Кейн сви рамене. — Ще имаме достатъчно работа за вършене тук. Моите хора са готови да действат, за да гарантират безопасността на Калън и семейството му. Сега нека нещата да се задвижат.

Група от дванадесет мъже, бивши войници от Специалните части, следваха Кейн на всяка работа, която той поемеше, лична или свързана с бизнес. В момента заемаха всички стаи около тези, които Кейн и семейството му бяха наели.

— Колко неприятности очакваш? — попита сериозно Джон Тайлър, главата на клана.

Кейн въздъхна тежко.

— Очаквам поне едно покушение срещу тях по време на пресконференцията — призна той. — Искам Меринъс да е бронирана и всички достъпни места да бъдат покрити. Ще трябва моите хора да се погрижат за това. Може да мине и спокойно, но аз никога се надявам на това.

— Съвета ще ги иска мъртви, ако е възможно. Ако ли не, поне ще се опитат да ограничат щетите, които биха могли да нанесат. — Шера се изправи на крака, когато останалите се обърнаха към нея. — Те няма да очакват доказателствата, които Кейн има срещу тях, така че може да бъдем в по-голяма безопасност, отколкото смятаме.

Точно за това се молеше Кейн. Когато лайната достигнеха вентилатора, щяха да омажат повече от една правителствена личност и то от няколко държави, както и шепа милиардери. Ограничаването на щетите след това, нямаше да бъде лесно.

— Добре, нека да подготвим всичко — каза Джон напрегнато. — Искам да се погрижим за това и дъщеря ми да си дойде у дома. Да тръгваме.

И, разбира се, те го направиха. Не биха посмели да го игнорират или да не му се подчинят. Те тръгнаха. Всички, освен Шера. Тя проведе разговора, изпълнявайки своята част, а Кейн я наблюдаваше, как се движи неспокойно из стаята. Беше такава почти през целия ден. Нервна и неспособна да стои на едно място дълго време. Не че Кейн очакваше напрежението й да е същото като неговото. Всеки мускул на тялото му бе стегнат от възбуда и бе така, откакто тя бе пристъпила от сенките онази вечер.

Той не можеше да забрави чувството, което бе изпитал от това да я докосва. Вкусът на копринената й кожа, това дяволско гърлено ръмжене, което тя издаваше, докато той се движеше в тялото й. Шера харесваше грубия секс, да хапе със зъби, да стиска с ръце. Не беше свита виолетка или стеснителна девица, не е била дори като девствена. Беше съблазнителка, прелъстителка, тялото й се приспособяваше към него, призовавайки го към горещо единение. Кейн толкова много искаше да я вземе отново, че едва издържаше. Усещането на горещата й вагина, разтягаща се около него, влагата й, мокреща пениса и тестисите му. Проклета да е! Кейн не бе изпитвал такава възбуда от времето, прекарано в лабораториите.

И точно затова, сега Шера го мразеше. Тя никога не разбра защо тогава бе там. И не искаше да го изслуша, когато се опита да й каже, защо не се бе върнал за нея, както се бе заклел да направи. Трудно е да спасиш някого, когато си наполовина заровен в една яма, давещ се в собствената си кръв. Копелетата бяха разбрали по някакъв начин какво става и едва не го убиха заради усилията му. Това, което го спаси, бе фактът, че по това време те нямаха представа кой е той. И докато оздравее, го забравиха. Единствено учените и войниците в лабораторията бяха виждали лицето му, и Кейн внимаваше да не се излага под светлините на прожекторите и на всякакви публични изяви. Работи върху това десет години и щеше да продължи, докато види всяко копеле, стоящо зад това, унищожено. Точно както те унищожаваха.

Кейн отново погледна към Шера. Болката удари гърдите му, а вината го изяждаше жив. Какво й бяха причинили? Калън я бе спасил малко след покушението срещу живота на Кейн. Той я бе извел, беше я спасил, но нещо друго я беше белязало. То бе там, в изражението й, което бързо и предпазливо се променяше, когато той се приближеше прекалено много, в тайните, които се въртяха като сенки в тези тъмни зелени очи. Тя вече не му вярваше и Кейн не можеше да я вини. Беше го чакала, бе вярвала в него, а той се бе провалил. Нямаше значение защо.

— Шера, какво казват твоите хора? — младият мъж се приближи към нея и опита да овладее гнева си, когато тя се отдръпна.

— Ще бъдат тук след няколко часа. Тайбър и Танер вече са на път към Даун. Дейън им се е изплъзнал.

Мъжът видя стиснатите й юмруци. Тя изпита ярост, когато разбраха, че Тайбър едва бе стигнал навреме до другото момиче, за да я спаси от брутално изнасилване.

— Ще се изправят ли заедно с Калън? — попита я Кейн, знаейки, че една група ще постигне по-голямо въздействие, отколкото сам човек.

— Ние винаги сме стояли зад него. Точно както той винаги ни е защитавал — младата жена го стрелна с див поглед.

Още веднъж го бе срязала. Преди Шера да приключеше, той щеше да лежи на миниатюрни парченца в краката й.

— Това е всичко, което имах нужда да знам — Кейн кимна, вместо да се опитва да се препира с нея пред останалите. Обърна се към единия от братята си. — Кейлъб, разполагаме със задоволителна група, не само с един човек. Нека задържим част от информацията, ще споделим само това, което не може да се запази.

Кейлъб кимна, докато провеждаше друг разговор.

Мъжете Тайлър се движеха из стаята, изпълнявайки различни задачи. Шера ги наблюдаваше почти изкривила устни в ръмжене.

— Успокой се, скъпа, ние ще се погрижим за всичко — каза й меко Кейн.

Очите на младата жена потъмняха, а изражението й се изопна от гняв.

— Не съм ти скъпа! — отвърна презрително тя. — Така че спри с остроумните си глупости, Кейн. Познавам те и знам какъв си, така че престани да се опитваш да си играеш с мен.

Кейн почувства как контролът му започва да се руши. Осем изненадани лица се обърнаха към тях, наблюдавайки внимателно сцената. Очите му се присвиха, ръцете му се стиснаха в юмруци от желание да я завлече в съседната стая и да й даде нещо, с което да се бори.

— Скъпа, когато започна да си играя, няма да бъде само опит — изрече той възмутено, извръщайки се от нея. — Майната му, ще се заема с теб по-късно, когато имам време.

— Не, няма да се заемаш с мен и точка — Шера мина покрай него, насочвайки се към вратата.

— Къде, по дяволите, си мислиш, че отиваш? — Кейн я сграбчи за ръката и я завъртя с лице към себе си.

Ярост сякаш очерта тялото й, когато погледна надолу към ръката му, след това погледна и в лицето му. Като че ли докосването я отвращаваше.

— Махни си ръцете от мен — гласът й вибрираше от гняв, но да бъде проклет, ако не видя и припламване на желание в очите й.

Кейн я издърпа през стаята и грубо я натисна обратно в стола. Когато тя се опита да се изправи отново, той притисна ръцете й в подлакътниците на стола, принуждавайки я да остане седнала.

— Няма да ходиш никъде — яростно извика той, втренчен в пламтящото й лице. — Можеш да стоиш на задника си тук или да избягаш да се скриеш в спалнята, но няма да напуснеш този апартамент. Разбра ли ме?

— Кейн! — остро възрази баща му зад него.

За първи път през живота си, Кейн го пренебрегна.

— Чуваш ли, Шера? — извика младият мъж отново, без да откъсва поглед от нея.

Устните й изтъняха, леко нацупеният им вид почти го изкуши да ги завладее със силата на желанието, което едва не го разкъсваше на парчета.

— Добре! — буквално изръмжа към него, очите й мятаха искри от ярост и тя се отдръпна от него, колкото бе възможно. — Но сестра ти е права, ти си задник!

Очите му се разшириха от удивление, след това се намръщи раздразнено.

— По дяволите, на всички ли е казала, че съм задник? — той чу как гласът му се извиси недоверчиво, след това се обърна да погледне семейството си за отговор.

Те се взираха в него със смесица от изненада и учудване.

— Може би иска да предупреди света, за деспот като теб — подигра се Шера. — Не че е трудно да се забележи.

Кейн отново се обърна към нея.

— Кейн! — не бе възможно да пренебрегне заповедта в гласа на баща си. — Остави момичето на мира, тя каза, че няма да ходи никъде. Махай се оттук и се увери, че си готов, така че всички ние да си починем малко преди утрото, което е само след няколко часа.

Джон застана пред него намръщено, най-големият му син доста го бе объркал.

— Шера, напуснеш ли тази стая, кълна се, че ще те преследвам — каза Кейн яростно, взирайки се в очите й, които се разшириха от шок. — И ти обещавам, че няма да ти хареса много, когато те открия.

Тя изръмжа тихо, разкривайки по-дълги от нормалните кучешки зъби от двете страни на устата си.

— Бъди добро коте, скъпа — усмихна се той подигравателно. Обърна се и излезе от стаята, преди тя да има шанс да отвърне на удара, но яростното й проклятие го последва в коридора.

Кейн въздъхна тежко, прокарвайки пръсти през късата си черна коса и се насочи към съседната стая. По дяволите! Нямаше желание да се бори с нея. Не искаше да я вбесява. Искаше я гореща, възбудена и умоляваща. И рано или късно, щеше да я получи.

Глава 25