Последва кратка пауза, след това се чу тих женски глас.

— Калън — заговори Шера ниско. — Кейн не те лъже. Тук имаме големи проблеми.

Той въздъхна тежко, както от облекчение, така и от раздразнение. Поне тя бе в безопасност.

— Къде е Дейън? — гласът му бе студен.

Последва мълчание.

— Шера? — попита той внимателно.

— Изчезнал е, Калън. Тайбър и Танер го следят, но не могат да го хванат.

— Какво се е случило? — нещо бе станало, иначе другите нямаше да тръгнат след Дейън.

— Той нападна Даун.

Калън замълча, чувствайки яростта да се надига в него, над него. След ужасите, които бяха изживели Шера и Даун, той се бе осмелил да я нарани!

— Колко е зле? — попита Калън внимателно, борейки се с гнева си.

— Достатъчно зле, но ще го преживее — въздъхна тя. — Заведох я на безопасно място, сега е с Док. Той ще се погрижи за нея, а Тайбър и Танер ще се погрижат за Дейън. Планът на Кейн е достатъчно сигурен, Калън. Той има доказателствата, които са нужни и всичко, което трябва да направим, е да те заведем на срещата на Сената по генно инженерство тази седмица във Вашингтон.

Калън направи гримаса. Как би могъл да се изправи пред света и да заяви, че не е съвсем човек, не е и животно. В стомаха му се надигна гадене. Единственото по-лошо нещо бе това, което щеше да се случи с Меринъс, ако я заловяха.

— На мястото, което ти казах ли си? — попита я той, имайки предвид кодираните инструкции, които бе изпратил по имейла.

— Тук съм, както и братята на Меринъс и баща й. Кажи ни какво да правим, Калън.

— Дай ми Кейн.

— Какво си намислил, Лайънс? — гласът на Кейн бе твърд и решителен.

— Има летище на около четири мили от вас. Малко е. Много изолирано и безлюдно. Частният ми самолет ще е там утре по обяд. Меринъс и аз ще се срещнем с вас, където сте сега и ще отидем на летището заедно. Когато стигнем там, вашият пилот ще опразни самолета и ще ни закара до едно тайно място извън Вашингтон. Ако реша, че мога да ти вярвам, след това ще продължим с твоя план.

— Доверчиво копеле, а? — каза братът.

— Кейн, ако Съвета получи сестра ти, ще я унищожат, и то болезнено. Няма да остане нищо от нея, живо или мъртво, когато приключат. Отказвам да рискувам с това. Освен това мисля, че Съвета наблюдава и теб. Те знаят за Меринъс, знаят коя е тя и ако Дейън ни е предал, са получили и плановете на твоето семейство. Никой няма да е в безопасност, докато това не приключи — нито ти, нито семейството ти.

— Знам какъв е Съвета, Калън, и имам собствени предпазни средства у дома — увери го Кейн. — Меринъс е всичко за мен и останалите от семейството. Можеш да разчиташ на това.

— Доколкото мога. Не забравяй, утре по обяд — Калън прекъсна връзката, след това пусна телефона на бюрото.

Въздъхна тежко. Страхуваше се да се довери на някого, дори и Шера да го подкрепяше. Нямаше доверие на никого, освен на себе си и на Меринъс. Особено сега, когато опасността бе толкова близо.

Калън се изправи на крака и започна да обикаля бавно из стаята. Мотелът, в който Кейн и Шера бяха отседнали, беше един от най-добрите и знаеше, че тя е взела предпазни мерки при регистрирането и дегизирането си. Те бяха наясно, че Съвета ги наблюдава, а войниците им се опитват да ги следят. Обаче това не бе гаранция, че щяха да вземат достатъчно предпазни мерки. Не съществуваше просто решение. Мускулите на Калън се стегнаха, когато го осени това прозрение. Пътищата между мястото, на което се намираха, и Вашингтон, изобщо не бяха безопасни. По цялото протежение на пътя, щяха да се крият агенти на Съвета. А може би, вече се бяха се разположили!

Мамка му! Той изръмжа от гняв. Можеше да се измъкне, ако бе сам, но не и с Меринъс…

— Калън? — младата жена стоеше на прага. Отново бе облечена с неговата тениска, а по лицето й се четеше загриженост.

Калън издиша тежко и се обърна към нея, разтваряйки ръце.

Меринъс тръгна към него — за нея това сякаш бе нещо естествено, като дишането. Ръцете й се обвиха около кръста му, когато той я привлече близо до голите си гърди.

— Как да те защитя, Меринъс? — прошепна дрезгаво в косата й. — Страхувам се да не те изгубя. Страхувам се, че няма да мога да те заведа във Вашингтон благополучно.

— Как ще го направиш, ако не съм с теб? — попита го тя, повдигайки глава, за да срещне погледа му. — Мога да се справя, Калън. Аз не съм слаба и ще се опитам да не те бавя. Прави това, което щеше да направиш, ако бе сам.

— Съществува безопасност в числеността — въздъхна той. — Твоето семейство знае това и се събраха заедно заради теб. Само се моля Съвета да не е готов да рискува всичко, за да ги спре. Едно публично клане само ще придаде достоверност на доказателството, което брат ти притежава и ще се получи обратен ефект.

— Тогава трябва да се стремим към публичност — каза Меринъс намръщено. — Защо да се опитваме да се промъкнем във Вашингтон? Сигурна съм, че Кейн може да организира едно публично изявление и след това чичо Брайън ще се погрижи да ни осигури ескорт до там. Защо да се крием?

— Защото… — Калън не можа да продължи.

Той погледна надолу към нея, накланяйки глава. Идеята й се завъртя в ума му. Защо трябваше да се крият? Това само даваше възможност на Съвета да се опита да ги залови. Той се криеше от толкова много време и воюваше тайно, защото не познаваше нищо друго. Не знаеше друг начин да се бори.

Той грабна телефона от бюрото и набра номера на Кейн.

— Калън? — гласът отсреща бе въпросителен.

— Имаш ли връзки в телевизионните станции тук? — попита го Калън бързо.

— Няколко са свързани — отговори другият мъж предпазливо.

— Имаш ли някое от доказателствата, които си събрал и което е леснодостъпно?

— Повечето от тях — гласът отново прозвуча предпазливо.

Калън набързо сподели плана, който се бе оформил в главата му. Копелетата нямаше да ги докоснат, ако цялата нация наблюдаваше пътуването им до Вашингтон. Това щеше да бъде перфектно.

— Ще проработи — каза Кейн, гласът му се повиши от вълнение. — Но ще отнеме известно време да се осъществи. Ще ти се обадя с подробностите. Ако си склонен да отговаряш на телефона.

— Ще отговоря — изръмжа Калън. — Направи го. Погрижи се репортерите да са на мястото, където ще се срещнем.

— А останалите? — гласът на Кейн сега бе гърлен. — Шера, Даун и двамата мъже.

— Трима мъже — напомни му Калън.

— Не за дълго, ако те познавам толкова добре, колкото мисля — изрече Кейн. — Ще разкриеш ли и останалите?

Калън пое дълбоко въздух.

— Това ще бъде тяхно решение. Шера да се свърже с останалите. Те могат да се изправят заедно с мен или ще направя всичко възможно да продължа да ги прикривам. Каквото те решат.

Последва напрегната тишина от другата страна на линията.

— Меринъс добре ли е? — попита най-накрая брат й.

Калън погледна към нея, изглеждаше разтревожена.

— Добре е. Но искам да прекъсна връзката, преди да бъдеш засечен. Вече говорихме твърде дълго време тази вечер. Свържи се с мен, когато се погрижиш за всичко и ще ти дадем местоположението ни.

Калън затвори телефона.

— Наистина ли ще направиш това? — прошепна с надежда Меринъс. — Наистина ли ще излезеш и ще ги накараш да си платят?

Калън изсумтя. Не си правеше илюзии относно това. Съвета никога нямаше да си плати истински.

— Ще се покажа. Ще се оставя на въпросите им и така за известно време ще им попреча да провеждат експериментите си — обеща той. — Но опасността никога няма да премине, Меринъс, искам да разбереш това. Ще трябва винаги да бъдем предпазливи, винаги да бъдем в Прайда. Нашата сила е в числеността.

— А ако останалите не се появят? — попита тя.

— Ще го направят — той ги познаваше добре. Щяха да застанат до него, без значение за какво.

Калън я придърпа отново в прегръдките си, притисна я силно и се помоли за чудо, каквото всъщност не очакваше. Щеше да е твърде много, да мечтае за спокойствие. Освен това се молеше за безопасността на Меринъс с цялото си сърце и душа. Молеше се само за това.

* * *

Кейн затвори телефона, след това внимателно провери светлината на индикатора. Още беше зелена. Той въздъхна дълго и уморено, след което погледна към останалите в стаята. Откри веднага Шера. Тя бе в далечния ъгъл, седнала в един от удобните столове, които предоставяше апартамента. Братята му го гледаха с очакване, а лицето на баща му, макар и уверено, бе набраздено от безпокойство и мъка.

— Ще има пресконференция, Кейлъб — обърна се Кейн към втория по възраст брат. — Вдигни телефона и събери репортерите от Вашингтон и Ню Йорк. Осигури ни най-известните имена. Не искам калпава работа — той се обърна към Шера и хвърли към нея телефона, който държеше. Тя го улови грациозно. Гъвкавото й тяло никога не се напрягаше или трепваше от изненада. Сякаш бе очаквала това през цялото време. — Обади се на братята си и на доктор Мартин. Накарай ги да дойдат тук, за да сме заедно. Калън иска да преустановим издирването на Дейън. Освен това заяви, че всеки един от вас трябва да реши дали желае да се разкрие или предпочита да остане в тайна.