И Калън в никакъв случай не остана незасегнат. Звярът бе освободен. Той отметна глава и изрева победата си, когато и последната капка на семето му се изстреля във вътрешността й. Беше наместен дълбоко в нея, пенисът му потрепваше, а шипът пулсираше, заключен вътре в тялото й. Косата на Калън бе мокра от пот, изражението на лицето му бе напрегнато, а тялото му се изви към нея още веднъж, треперещо от спазмите, последвали освобождението му.

Доста по-късно Меринъс усети, как той се измъкна от нея, все още твърд и пулсиращ, само шипът бе изгубил ерекцията си. Пенисът му още бе набъбнал, дебел и натежал от страст. Бе твърде слаба, за да отвори очи и да види къде отива, но секунди по-късно чу течащата вода в банята. Когато се върна, Калън я обърна нежно по корем. Тя нямаше сили да протестира. Каквото и да искаше от нея, можеше да си го вземе. Бе омекнала и отпусната от задоволство. Но това, което усети, бе топлата грапавина на кърпа между бедрата си. Първо по мокрите устни на женствеността й, след това по тясната цепнатина на задните й части.

Калън я почисти нежно, ръцете му бяха бавни, а докосванията старателни.

— Добре ли си? — попита най-накрая той, тихо и колебливо.

— Ммм — Меринъс не искаше да говори, за да не похабява енергията, която й бе нужна за дишане.

Мъжът остана мълчалив зад нея. Ръката върху дупето й беше топла, мълчанието му обаче, бе изпълнено с напрежение.

— Съжалявам — Меринъс едва успя да чуе извинението.

Младата жена си пое дълбоко дъх. По дяволите, мъжете и техните страхове. Обърна се по гръб и сънено погледна нагоре към него.

— Защо? — промърмори тя.

Калън се намръщи.

— Изгубих контрол…

— И какво от това? — прозина се Меринъс. Проклятие, бе изтощена. — Аз също те исках. Сега лягай тук и ме прегърни, по дяволите. Една жена трябва да бъде прегръщана след умопомрачителен секс, а не да се опитва да разбере психиката на някой мъж.

Я виж ти! Тя видя оскърбление по лицето му. Как, по дяволите, бе успяла да нарани горкото му его?

— Проблемът не е в психиката ми — уведоми я Калън гордо.

Меринъс извъртя очи.

— Тогава в кое? — тя издърпа немощно завивката, когато студът започна да прогонва топлината от тялото й.

— Изгубих контрол — каза той отново.

— А аз казах: Какво от това?

— Нараних те.

Меринъс погледна нагоре към него. Отново бе перфектно овладян, макар все още да бе малко възбуден. Той седна до нея, с блестящи от разкаяние кехлибарени очи.

— Не си ме наранил — увери го тя. — Хареса ми всичко, което направи.

— По дяволите, Меринъс, аз те ударих — изрече той, грубо прокарвайки ръка през косата си. — Аз не удрям жени.

Меринъс се усмихна. Спомни си добре удоволствието от интимното леко пляскане.

— Да, знам — въздъхна със задоволство. — Прегърни ме за малко и можеш да го направиш отново.

Шокът по лицето му щеше да е забавен, ако тя имаше сили да се смее.

— Ти искаш това? — наистина изглеждаше объркан.

Меринъс въздъхна.

— Калън, искам всичко от теб. Искам те див и ръмжащ, мъркащ и задоволен, дори ревящ от освобождение. Не само малка част от теб. Обичам те. Целият.

Мъжът поклати глава, сякаш в опит да отхвърли думите й.

— Освен това, ти си мой — каза му твърдо. — Запомни това. Или наистина ще те кастрирам. Или пък ще позволя на Кейн да го направи. А се обзалагам, че той няма да използва упойка.

Калън трепна. Добре. След това протегна ръка към лицето й, а изражението му бе пълно с нежност. Проклятие, по-добре да не я кара да плаче. Тя наистина нямаше сили.

— Покоряваш ме — каза й той дрезгаво.

— И ако ме разплачеш, ще те ударя — въпреки това Меринъс целуна дланта му и въздъхна тихо, вместо да заплаче. — Сега, моля те, ела да ме стоплиш и успокоиш, за да мога да заспя. Умирам от студ тук.

Калън се размърда колебливо, издърпа завивката изпод нея и се мушна отдолу. Меринъс веднага се премести към него, невероятната му топлина бе като балсам за охладеното й тяло.

Ръцете му се обвиха около нея, задържайки я близо до гърдите си, а брадичката му се отпусна на върха на главата й. Меринъс знаеше, че той отново е потънал в мислите си. Тя не смяташе, че това е добре, като се има предвид невероятния секс, който бяха правили само преди минути и за който той мислеше толкова усилено.

— Не го направих умишлено, нали знаеш — каза най-накрая тя раздразнено, когато той се протегна да изгаси лампата.

— Знам — Калън отново обви ръце около нея.

— Тогава защо си толкова раздразнен? — намръщи се тя.

— Можех да те нараня, Меринъс — изрече тихо. — Знам как. Бях извън всякакъв контрол. Това е опасно.

— Очевидно не — Меринъс сви рамене. — Калън, аз не съм твой враг, нито пък застрашавам живота ти. Преодолей го. Справи се невероятно със задачата да ме накараш да се предам и ще ти бъда вечно благодарна. Може би, по-късно дори можем да поиграем отново.

— Ще ме подлудиш — каза й примирено.

Тя остана мълчалива няколко минути. Странно, баща й и братята й често използваха същия тон и същите думи. Какво, по дяволите, правеше?

— Заспивам — щеше да мисли за това по-късно. — Мъжете просто са твърде объркващи за мен, за да се опитвам да ги разбера точно сега.

Младата помисли, че е чула Калън да се смее, но може и просто да са били вибрациите на мекото мъркане, което чуваше под бузата си. Определено това бе по-успокояващо от хъркането.

Глава 24

Калън продължи да прегръща Меринъс дълго след като тя потъна в дълбок сън. Тялото й, меко и съблазнително, бе извито към неговото. Докато ръцете му галеха извивката на гърба й, очите му се затвориха от болка. Трябваше да избяга от нея в мига, в който бе дошла в града. Трябваше да опакова багажа си и да изчезне, както бе смятал да направи в самото начало. Вместо това, се бе поддал на изкушението в тези кафяви очи, изпълнени със смях, и изкусителното тяло, което втвърдяваше пениса му за секунди. И тогава, Калън бе превърнал живота й в хаос.

Той направи гримаса, осъзнавайки, че изминалата седмица е била повече от тежка за Меринъс. Нуждите на тялото й сигурно бяха объркващи и плашещи, но тя никога не се предаде. Още се смееше, още се бореше с него и го изкушаваше. Бе му отдала тялото си с желание, дори в моментите, когато все още не бе усетила разгонването. Освен това страстта й го изгаряше жив. Това, което се бе случило само преди час, го ужасяваше.

Калън не можеше да намери причина, поради която изведнъж бе настоял да му се подчини. Уханието на страстта й го бе ударило като бухалка от възбуда и бе задействало някакъв първичен инстинкт вътре в него. Трябваше да чуе признанието й, че му принадлежи, а тя бе отказала. За известно време. Отказът й бе разбил контрола му.

Отново направи гримаса, спомняйки си въодушевлението, удоволствието от освобождаването на животното вътре в себе си. То пулсираше в кръвта му, в пениса му, в сърцето и душата му. Кулминацията бе толкова интензивна, че той бе помислил, че главата му ще експлодира, също както и членът му. И Меринъс бе обичала всяка минута от това. Маската на екстаз по лицето й, не будеше никакво съмнение. Нито молбите й за още. Или отчаяните, приглушени викове на освобождение. Проклета да е! Тя го бе вързала към себе си. Бе отнела желанието му да избяга от нея. Сега бяха свързани и нямаше никаква надежда за измъкване, не виждаше и надежда за безопасност. Той не можеше да избяга достатъчно далеч или да се крие достатъчно дълго, за да я предпази от Съвета — накрая щяха да се доберат до нея. Имаше само един избор, една възможност да спаси това, бе открил с нея.

Калън се отдръпна от Меринъс внимателно, подпъхна завивката около тялото й, и докосна разкаяно косата й. Никога нямаше да бъде толкова лесно, колкото тя искаше да бъде. Той никога не би могъл да й даде спокойствие или истинска сигурност.

Като нахлузи чифт къси панталони, Калън излезе от спалнята и се върна на долния етаж. Компютърът още работеше, а имейлът му, се включи, показвайки, че има ново съобщение. Видя, че е получил отговора от Шера, който бе очаквал. Тя още бе с Кейн и семейството му. Една малка армия, уверяваше го тя. Шера им вярваше. Но не и на Дейън.

Калън потърка лицето си с ръце. Истината окончателно потъваше и това не му харесваше. Шера чакаше обаждане от него, заедно с Кейн. Както бе казала Меринъс, телефоните бяха защитени и, ако са били засечени, брат й щеше да знае.

Калън бе извадил мобилния апарат от раницата си по-рано — сега лежеше на бюрото. Той го погледна и въздъхна уморено. Вдигна го и набра защитения номер, наблюдавайки индикатора отзад. Той остана зелен, категоричен знак за сигурността на линията.

— Меринъс? — телефонът от другата страна бе вдигнат бързо от един много разярен брат.

— Тя спи — Калън искаше този първи разговор да е само между тях двамата. — Къде е Шера?

— Тук — отговори Кейн. — Кажи ни къде да се срещнем с теб, Калън. Мръсотията става прекалено дълбока, трябва да дойдеш в Колумбия и то бързо.

— Нека първо да поговоря с Шера. След това с теб ще се разберем — Калън щеше да познае по гласа й дали можеше да се има доверие на другия мъж.