Лора Лей - Да изкушиш звяра

Звярът в Калън изрева срещу предизвикателството, изречено от устните й. Той изръмжа към нея, вече бе преминал точката, в която можеше да се шокира от собствените си действия. Животното вътре в него бе извън контрол и без значение колко усърдно се опитваше да се бори с него, нямаше да може да го овладее. А Меринъс го изкушаваше. Преднамерено и методично унищожаваше контрола, който той се опитваше да задържи.

Калън я дръпна, ръцете му вече не бяха нежни, въпреки че се опитваше да не я нарани. Не искаше да й причини болка. Не искаше да остави белези по деликатната й кожа, но знаеше, че хватката му е прекалено груба, докато я притегляше към гърдите си.

Зърната й сякаш прободоха плътта му. Те бяха твърди, горещи и съблазнителни. Калън наведе глава, устните му се спуснаха към нейните с прелъстителна усмивка. Изръмжа, когато тя отказа да отвори своите. Зъбите му се впиха в нея. Усети ноктите й да се забиват в раменете му, но все още му отказваше достъп.

— Меринъс, не прави това — помоли я той, а последните му запаси от сдържаност бавно се изплъзнаха от контрола му.

Тя продължаваше да го дразни.

Устните й се извиха в лека усмивка, тъмните й очи проблеснаха изпод спуснатите мигли, докато ги облизваше. Ръцете му се стегнаха върху раменете й. Животното се бореше за свобода, сграбчваше слабините му с такава настойчивост, че повече не можеше да го отхвърли. Калън придърпа Меринъс по-близо, зъбите, които захапаха устните й отново, бяха груби и предизвикаха изненадан вик на удоволствие у нея. Този звук му предостави достъпа, към който се стремеше.

Той наклони глава, притискайки устни към нейните, докато проникваше в устата й. Можеше да усети подутите жлези на езика си, опияняващият хормон на неговата порода бе готов да се освободи в организма й. Погали езика й, но тя отказа да му съдейства. Както с пениса му, Меринъс не пожела да го засмуче, приемайки освободения хормон в себе си. Бореше се с него, ноктите й драскаха раменете му, но бедрата й се извиваха отчаяно към копието му, притискайки го към долната част на корема си.

Калън привлече езика й в устата си, всмуквайки го, за да й покаже как да го направи, след това отново проникна в устата й. Съблазнителен звук, приличащ на смях, се изтръгна от устните му, когато тя му отказа за пореден път. Едната му ръка се преплете в косата й, стисна я в юмрука си и дръпна главата й назад. Мъжът знаеше, че леката болка ще я предупреди за намерението му, но тя още отказваше да се подчини.

Собственото му диво ръмжене го шокира, както и действията, но бе загубил целия си контрол, и не можеше да се успокои.

Бързо я притисна към стената, дръпна я срещу себе си и размърда пениса си, докато не докосна нежните гънки на влажната й женственост. Бе толкова хлъзгава, гореща и примамлива, че той не можа да възпре предизвикателното ръмжене от удоволствие, вибриращо през тялото му. Ръцете му обхванаха задните й части, пръстите му преминаха през кремообразната й влага и един от тях да се плъзна в стегнатия й анус.

— Направи каквото искам — нареди й разярено, когато тя извика, извивайки се при лекото проникване.

— Накарай ме — предизвика го отново, като съблазнителна сирена излязла, за да го погуби.

— Не го прави, Меринъс — пръстът му се плъзна дълбоко в ануса й, пенисът му потрепна предвкусил насладата от тесните, горещи дълбини на прохода. — Аз знам повече за това, как чрез принуда да постигна всичко, което желая, и то по начини, които ти дори не си сънувала. Не искам да те нараня.

Меринъс ухапа устните му, устата й се изви, а погледът й му отправи безмълвна покана.

— Искам те целият — и човека, и звяра — прошепна тя, когато Калън се дръпна назад от грубата й ласка. — Няма да ти отстъпвам повече.

Животното започна да вие от радост, а мъжът да трепери от удоволствие.

Колко време бе минало, откакто бе дал пълна свобода на страстите си? Калън знаеше, че не се намира в лабораториите и Меринъс не е някоя от жените доведени при него, които бяха добре запознати с всякакъв вид болезнени сексуални актове. Когато сексуалността му се бе проявила за пръв път, животното в него бе полудяло. Но откакто избяга, не си бе позволявал да го пусне на свобода.

— Ще те заболи — пръстът му се отдръпна, взе още влага, след това се плъзна с цялата си дължина отново в дупето й.

Тялото й се изви, от устата й се откъсна тих вик и тя потръпна от болезненото удоволствие, което бе предизвикал.

— Ще направиш каквото искам, Меринъс — заповяда й Калън, сега гласът му бе дрезгав тътен, сякаш човекът и звярът се бяха слели в едно. — Направи каквото желая. Засмучи езика ми в устата си.

Езикът му пулсираше от нужда да освободи есенцията си в тялото й. След това афродизиакът щеше да изпълни и двама им, стимулирайки тяхната страст, освобождавайки звяра от последните крехки окови, които го задържаха.

— Не — извика тя, главата й се отметна назад, а тялото й трепереше срещу него, докато се опитваше да привикне към новото проникване.

— Тогава ще спра — Калън измъкна пръста си от нея.

— Не, не, не спирай! — тя се опита да последва бавното отдръпване, да задържи пръста му в себе си.

— Направи каквото поисках, Меринъс — нареди той срещу устните й и езикът му ги погали. Сега грубото докосване бе по-ясно изразено, заради хормоналната нужда, нарастваща в тялото му. — Направи го, Меринъс.

Главата й се отметна, когато пенисът му се потърка в клитора й. Калън можеше да усети пулсирането на малката перла, набъбнала и отчаяна за освобождение.

Устните й се притиснаха в неговите, устата й прие езика му, засмуквайки го бавно и чувствено. Пикантният вкус изпълни сетивата й, докато извличаше опияняващия хормон от езика му. Меринъс извика, ноктите й се забиха в гърба му, краката й се стегнаха около кръста му, докато той се потапяше и отдръпваше в копринените устни, които го обгръщаха.

Когато жлезите престанаха да пулсират, Калън се отдръпна от нея. Дишането на младата жена бе затруднено, гърдите й се вдигаха и отпускаха от тежките вдишвания, зърната й докосваха гръдния му кош, бедрата й се извиха към неговите, докато се опитваше да вкара пениса му в горещата си женственост. Меринъс се взря в него, бузите й пламнаха, когато действието на хормона започна да завладява тялото й. Негова. Тя бе негова жена. Негова половинка. И това го доказваше.

— Моя — изръмжа мъжът отново, ръцете му стиснаха полукълбата на задничето й, когато я спусна върху болезнено горещото си копие, което крещеше за облекчение. — Кажи го. Кажи ми, че си моя.

Тя се усмихна. Тази усмивка почти накара сърцето му да се пръсне. Смесицата от нежност и предизвикателство бе повече, отколкото можеш да понесе.

— Ти си мой — прошепна Меринъс.

Очите му се присвиха.

— Ще изречеш думите преди края на тази нощ, Меринъс — закле се Калън. — Ще ги крещиш и ще умоляваш да те чуя.

— Не, ти ще ги крещиш за мен — гласът й бе нисък и дрезгав от страст, а тялото й — горещо и обезумяло. Тя прокара нокти надолу по гърдите му, наблюдавайки го през полуотворените си очи.

Отново се усмихваше с онзи усмивка. Онази, която караше звяра да полудее, ръмжейки ниско и дълбоко. Меринъс облиза устните си, оставяйки вкуса си върху тях. Искаше да го изкуши и да го подразни. Искаше да предизвика животното и да разбие контрола, който Калън се бореше да постигне с години. Така да бъде. Звярът бе свободен. Той изръмжа към нея, не от ярост или гняв, а от желание.

Тогава се раздвижи, потривайки копринените, хлъзгави гънки на кожата й по ерекцията си, докато я носеше към леглото. Видя как очите й се разшириха, а лицето й пламна, щом горещият му пенис погали клитора й. Чу секването на дъха й и триумфа й. Когато стигна до леглото, я пусна и се загледа в нея един дълъг миг. Знаеше начините да постигне това, което иска. Можеше да я хвърли в удоволствие, толкова интензивно, горещо и дълбоко, че тя щеше да започне да го умолява да я завладее, да го умолява да й разреши да му принадлежи. Тази нощ щеше да й покаже кой е господарят в леглото.

Отиде до нощното шкафче и го отвори бавно. Нямаше много сексуални приспособления в тази къща, както в дома си, но винаги държеше под ръка голяма туба лубрикант. Извади го и се върна обратно при нея.

Меринъс погледна към тубата, после към него. Той отвърна на погледа й, настанявайки се внимателно на матрака до нея. След това я завъртя. Метна единия си крак върху бедрата й, за да я задържи на място, а горната част на тялото му притисна раменете й към матрака.

— Бих могъл да те вържа — прошепна той, захапвайки врата й, докато тя се бореше под него. — Ограниченията могат да направят удоволствието по-голямо, Меринъс. Това ли предпочиташ? Или искаш да ми дадеш това, което искам?

Тя дишаше тежко и затруднено и само от миризмата на възбудата й, Калън можеше да подуши безпокойството й. Тялото й се напрегна в очакване на докосването, докато той я държеше внимателно на място.

Младата жена трепна, когато ръката му погали задните й части. Бледите закръглени кълба го подканяха да ги помилва, да изпълни дланите си с топлината им, и той направи точно това. След това пръстите му се придвижиха по стегнатата гънка. Мъжът се усмихна от напрегнато очакване, когато дъхът й секна.