— Аз ги измъкнах и прикрих бягството им с убиването на учените, войниците и докторите — прошепна Калън. — Писъците на умиращите още ехтят в ушите ми, смъртта на бебетата отглеждани в тръби, още разкъсва съвестта ми — той прокара ръце през косата си, борейки се срещу дългогодишния ужас и скръб.

— Направил си това, което е трябвало, Калън — Меринъс напълно му прощаваше за това, за което дори той не можеше да си прости.

— Заклех се те никога повече да не бъдат преследвани — прошепна мъжът, борейки се с раната, отворена в душата му. — Не бих искал да преследвам брат си, Меринъс. Това, че животното е надделяло над него, не ми дава никаква надежда за бъдещето на останалата част от нас.

— Сериозно ли? — недоверчив гняв се прокрадна в тона й.

Калън се обърна изненадано към нея.

Ръцете й бяха подпрени на бедрата, а веждите й — сключени намръщено, докато се взираше в него сякаш си бе изгубил ума.

— Какво искаш да кажеш? — попита я предпазливо. Проклятие, тя можеше да бъде доста находчива.

— Животното е надделяло в него? — Меринъс изсумтя по един не особено женствен начин. Вероятно можеше да вини Кейн за този навик. — По-вероятно е неговата човешка природа да излиза на преден план. По дяволите, Калън, животните не се предават едно друго. Гледай Дискавъри малко по-често. Трябва ти проучване, скъпи. Само хората се продават взаимно, само хората убиват без причина. Това говори, че може би Дейън има малко повече кодирана човешка част, отколкото останалите от вас.

Меринъс скръсти ръце на гърдите си и погледна надолу към него сякаш той бе дете, на което му трябва мъмрене. Къде бе страхът на тази жена? Уважението й? Дори учените бяха показали по-голям страх към него.

Калън повдигна едната си вежда. Тя просто не разбираше какво са създали учените и как са се опитвали да ги обучават. Все пак реши, че може да й прости невежеството.

— О, погледнете тази извита вежда — каза Меринъс подигравателно. — Лъв-О мисли, че знае по-добре.

Калън стисна зъби.

Меринъс пораженчески вдигна нагоре ръце.

— Добре, вярвай в каквото искаш — изрече тя. — Точно като всеки човек, и без друго, ще направиш точно това. Но още от сега ти казвам, много скоро ще разбереш, че съм била права, Калън Лайънс, Дейън е типичен психопат. То е там, в малките му свински очички. Аз изобщо не му вярвам.

— Има ли такова нещо като типичен психопат? Това също ли си го гледала по Дискавъри, скъпа?

Очите й се разшириха при леката подигравка и главата й се наклони замислено.

— Уверена съм, това се вижда, и знам, че съм права. Имам брат, който е наясно с психологията, той знае всичко за това, и съм сигурна, че ще се съгласи с мен.

Човешко! Имаше ли нещо, което тези нейни братя да не правят? И дали някога е имало моменти, в които не са били съгласни с малката немирница, стояща срещу него? Хрумна му, че може би просто братята й са я разглезили.

— И така, какво ще правиш? — ръцете й отново се подпряха на стройните й бедра.

Гърдите й се притиснаха срещу тениската, твърдите им зърна бяха като фар за очите му. Как един мъж може да мисли, когато има пред себе си подобна гледка?

— Казах ти, ще реша до утре — изръмжа той, борейки се със страстта, която нямаше нищо общо с някакъв си аромат на желание, идващ от нейното тяло. За разнообразие, горещият като лава аромат бе едва доловим.

Това, което откриваше сега, обаче бе много по-опустошително. Една раздразнена жена, ядосана и истински възбудена. Пенисът му потръпна.

— Е, знаеш какво мисля аз. Сега отивам да си взема една вана, а ти можеш да стоиш тук и да мислиш над всичко, което си поискаш. След това ще приготвя вечеря. Правя чудесна салата от макарони.

Меринъс изхвърча от стаята, преди Калън да успее поне да изръмжи. Салата от макарони? Той не мислеше така.

Глава 22

Меринъс направи своята салата от макарони, придружена с пържолите на Калън и с печени картофи. Нахраниха се мълчаливо, след това заедно почистиха кухнята. Калън й наля чаша вино и я заведе обратно в дневната.

Тишината не бе изнервяща. Според нея, той бе замислен и преценяваше възможностите, които имаха. Не че тя виждаше много такива. Трябваше да се обадят на Кейн, независимо дали на Калън му харесваше или не. Нейното семейство бе единствената им надежда.

Седна на дивана, докато той крачеше из стаята и пренебрегна възбудата, надигаща се между бедрата й. Призна пред себе си, че нормалното желание, което изпитваше към него е достатъчно лошо, но това надигащо се напрежение, тази необузданост, която като че ли се влошаваше с всеки сексуален контакт, я подлудяваше.

— Свали си тениската — гласът му бе напрегнат и груб от силната нужда.

Меринъс погледна нагоре изненадано, докато той вървеше към нея. Движенията му бяха бавни и грациозни, дънките му обгръщаха издутината между бедрата му, която сякаш нарастваше с всяка крачка.

Изражението му бе напрегнато, почти диво. Очите му блестяха и светеха на фона на тъмния тен на лицето му. Меринъс усети сърцето си да бие по-бързо, дишането й стана дълбоко и тежко, докато облизваше устните си в очакване. Това щеше да бъде чифтосване. Предишните пъти беше чиста похот, облекчаване на изгарящ огън, който бушуваше между тях. Сега щеше да бъде различно, можеше да го почувства.

Меринъс кръстоса ръце пред гърдите си и издърпа тениската през главата си с бавно движение, вдигна краката си на дивана, като ги остави леко присвити и затворени. Не мислеше да се предава толкова лесно. За миг, това я притесни, но нямаше време да разсъждава много, защото тялото й се изпълни с усещания. Почувства, почти животински, нуждата си за него, която надхвърляше обикновено желание, а решителността й да се държи собственически с него, се издигаше толкова необуздано, колкото страстта й.

Калън спря пред краката й, очите му бяха присвити, докато ръката му се спусна върху копчетата на дънките му. Дланите й се повдигнаха към гърдите й и ги уловиха бавно, пръстите й докоснаха зърната, докато извиваше горната част на тялото си към него. Движението целеше да го подразни, да го съблазни. Той изръмжа ниско и дълбоко, а устната му се повдигна от лекото ръмжене. Меринъс му се усмихна и клепачите й се спуснаха, докато облизваше устните си с влажния си език, наблюдавайки как дебелата, внушителна дължина на пениса му се появява от отвора на панталоните му.

— Отвори си бедрата — нареди мъжът, недоволството в гласа му подразни чувствено нервните й окончания.

Вместо това Меринъс се изправи на крака. Този път нямаше да му даде нищо доброволно. Ако я желаеше, ако искаше да я вземе и да я направи своя, тогава трябваше да се бори за това право. Тя нямаше ни най-малка представа откъде бе дошла тази необузданост. Нито бе сигурна, какво я бе накарало да се надигне в тялото й. Но сега бе там, бушуваше в нея и отказваше да бъде отхвърлена.

— Все още не си се съблякъл — каза младата жена малко сдържано. — Смяташ да ме вземеш облечен и само пенисът ти да е единствената гола кожа, която ме докосва?

Очите му проследиха движенията й внимателно.

— На ръба съм, Меринъс — предупреди я Калън с мрачен глас. — Този демон се надига прекалено бързо и силно вътре в мен. Легни и не ми се опълчвай. Не искам да те нараня.

Тя му хвърли поглед през рамо, докато го заобикаляше.

— Може би ти ще си този, който в крайна сметка ще бъде наранен — предположи тя, а гласът й беше нисък и пулсиращ от това ново и интригуващо желание, надигащо се вътре в нея. — Защо трябва аз да съм тази, която ще отстъпи? Ти легни и ми позволи да го направя по моя начин.

Тя погали хълбока си, докато мина на една ръка разстояние от него. Усещането на собствената й длан по задните й части изпрати трепет от чиста възбуда по тялото й. Наблюдаваше го през рамо, когато прокара нокти по кожата си, знаейки че триенето ще остави лека руменина.

Лицето му пламна, а очите му заблестяха. Той се раздвижи, без да бърза, съблече дънките си и ги захвърли на дивана. Силните мускули на краката и бедрата му бяха напрегнати и твърди.

— Няма да съм лесен — обеща той, придвижвайки се зад нея, дебнещ. На лицето му бе ясно изобразено какво е намислил.

— Нито пък аз — обеща му тя.

Знаеше какво е решил да направи, още преди да й се нахвърли. Видя как мускулите на гърдите му се стягат. Само миг преди да помръдне, тя се втурна към стълбището. Меринъс усети сърцето си, туптящо силно и тежко в гърдите си, докато кръвта бушуваше в тялото й, а желанието се обвиваше около двама им, предизвиквайки ги към една отчаяна игра за надмощие.

Калън я хвана по средата на стълбището. Топлината на тялото му покри нейната, когато я улови през кръста, принуждавайки я да спре, огъвайки коленете й. Меринъс политна към него. Усети как ерекцията му се плъзва между полукълбата на задничето й, сгорещявайки тесния процеп с невероятната си топлина. Калън бе набъбнал и твърд, и бе доста изкушаващо да се наклони напред и да му позволи да проникне в тесния, жаден канал, който той така силно желаеше.

Меринъс му позволи да повярва, че намерението й е именно такова. Отпусна се, премествайки се към него, и когато ръцете му се повдигнаха, за да хванат бедрата й, тя хукна нагоре по стълбите. Разбира се, той я бе пуснал да тръгне, младата жена не бе толкова глупава да мисли, че наистина е избягала.